Първа глава - Обществото като консуматор на утешение

6. НАСИЛИЕ И УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Предлагам ви, преди да продължите четенето нататък, да се върнете на първа част, трета глава, и да прочетете още веднъж за техниката на утешаване наказание. За да не повтаряме тук кои са така наречените садисти и мазохисти, ще ви помоля, четейки по-нататък, постоянно да имате предвид и тази възможност за обясняване на дадено, конкретно осъществявано насилие. А иначе тук ще се спрем и на другите възможни причини - не бива обаче да очаквате, че ще получите пълна информация по въпроса, защото в това разглеждане ни интересуват неща, погледнати от по-друг ъгъл...

И така, вие знаете, някои хора много обичат насилието.Представено в най-разнообразни форми насилието е често (ние знаем това) средство на избор при решаване на най-различни проблеми - включително и когато се осъществява с цел да се получи удоволствие от страданието на другия (или другите), или дори с цел да се получи Утешение. Да, правилно прочетохте - този, който използва насилието, може да постигне Утешение за сметка, разбира се, на унищожаването или отнемането на утешителните запаси на жертвата (така се нарича обикновено подложената на насилие личност) и вкарването й в състояние на различен по продължителност, съдържание и дълбочина Дискофморт, а понякога и унищожавайки физически личността (жертвата).

Много често отнетите утешителни запаси са материални обекти или техният всеобщ еквивалент - парите. От друга страна, насилие се извършва и поради завист, че друга личност (или личности) притежават определени качества, свойства, обекти, обществена позиция или каквото и да е там, които липсват или са в по-малко количество у насилника (или агресора). Това ни кара да дадем по-друго определение на понятието "завист" - от гледна точка на Утешителния анализ.

И така, завистта е Дискомфорт, главно у Детето на завиждащия, причинен от неосъзнато напълно чувство за несправедливост, че разпределението на утешителните запаси между личностите е "неправилно", т.е. несъответно на възможностите и структурата на отделно взетите личности. Завиждащият винаги смята, че той е ощетен, а еди-кой си е облагодетелстван, при това неоснователно (т.е. несправедливо).

Колкото и да изглежда елементарно, чувството на завист е силен консуматор на утешение у завиждащата личност, защото винаги е "облечено" в силни отрицателни емоции (по което съдим, че става въпрос именно за Дискомфорт у Детето). От друга страна, ще ви предложа да разглеждате завистта като пасивна форма на насилие - готова много често, особено при наличие на възможност, да премине в своята активна форма - конкретно осъществено насилие.

Можем също да предполагаме, че обикновено когато става въпрос за именно такъв преход - от завист към насилие, инициативата произхожда най-вече от Естественото Дете, което може да бъде или да не бъде подкрепено от Адаптираното. Това е особено възможно при противоречив Родител, ограничен Възрастен (който не може да контролира силните емоции на Детето) и "рехавото", на тази основа, Суперего.

Ние тук няма да се спираме на насилието, осъществявано от така наречените "силови структури" на обществото, от неговия "репресивен апарат". Този вид насилие се осъществява със съвсем други цели - главно за запазване на общественото статукво и стабилността на властта. От друга страна, определени неформални групи от обществото също могат да осъществяват редица насилствени действия, като, отново искам да подчертая, там се търсят други ефекти и се преследват други цели.

За нас е важно (поне на първо време) как стига до решение да приложи насилие дадена конкретна личност върху друга такава. Една от възможните причини вече споменахме - завистта (разгледана с новото съдържание, което и дадохме).

Друга съществена причина е, че по насилствен път понякога е много по-лесно да получиш Утешение или Псевдоутешение, влагайки само едно - своята собствена (обикновено физическа) сила. Отново си спомням за поговорката "Като има сила - ум не трябва!". Още повече - когато е сигурно или почти сигурно, че жертвата не може да се противопостави на насилника в момента на насилието или да му причини някакъв Дискомфорт след това (т.е. насилието ще остане безнаказано) Такива ситуации и възможности обаче има много повече, отколкото са случаите на осъществено насилие. На какво се дължи това?

... Преди да се постараем да отговорим на този въпрос, бих искал отново да отворя една скоба.

Знаете вече, че Утешението е Най-благоприятното състояние, към което се стреми точно определена част от нашата личност - Его. В случаите, когато насилието се извършва от личности, за които можем да твърдим, че тяхното Его на практика го няма (т.е. увредени личности) или в момента на насилието е било напълно блокирано - главно от Ид, говорим, че насилието е било осъществено с цел да се получи някакво Удовлетворение - било на импулси, нагони, инстинкти от Ид или пък като резултат от императивни импулси, идващи от Соматичното. Много често такъв е именно случаят при изнасилване. Насилникът не получава Утешение - той получава Удовлетворение и това често се доказва от практиката, поради очевидната слабост на Его (което не може да контролира такива императивни нагони и импулси) или поради факта, че насилието се осъществява при променено състояние на съзнанието, изразяващо се основно в неговото подтискане (алкохол, наркотици) или пък предизвикване на състояния на еуфория и безкритичност към последствията (или качествени промени в съзнанието например с халюциногени), а оттам и отслабване на ролята на Его, включително до неговото пълно блокиране. Тези случаи са много добре познати както на криминалистите, така и на психиатрите.

Друг е въпросът, че за жертвата няма никакво значение, какви са целите на насилника и какъв е водещият мотив или причина за осъщественото насилие. Жертвата ще изпита във всички случаи Дискомфорт и ще се нуждае от продължително възстановяване на утешителните запаси и утешаване с помощта на най-различни техники и средства - разбира се, ако не е унищожена физически, вследствие на приложеното върху нея насилие (едно изключение - жертвата би могла да се чувствува утешено единствено и само ако принадлежи към групата на така наречените мазохисти - хората, които получават както удоволствие, така и Утешение от упражняваното върху тях насилие, но те пък го възприемат като наказание)...

И така, каква е най-общата характеристика на личността, която упражнява насилие над друга личност (личности) с цел получаване на Утешение?

Първо, тук не е от значение интелектът - той може да бъде повече или по-малко развит. Следователно, Възрастният може както да се противопостави на избора на насилието, като метод за получаване на Утешение, така и да го подкрепи. Във втория случай мотивацията може да бъде например описаната завист (ревността е частен случай на завистта) или отмъщение. Всички имаме някаква изградена представа за това какво е отмъщението. Тук само ще допълня, в разглеждания контекст, че насилието, осъществено с цел отмъщение, предполага, че насилникът преди това е бил жертва на насилие. Получавайки възможност и/или ситуация, да си върне отнетите по насилствен начин Утешение и утешителни запаси или даже да придобие повече от загубеното, бившата жертва се превръща в насилник, най-често съвсем съзнателно и с цялата подкрепа на Възрастния.

Второ, Родителят на такива личности е пълен с противоречиви инструкции по отношение на повечето области в човешкия живот, но над този фон се извисява основната инструкция, която може да бъде изразена приблизително така: "Един път живееш! Най-важният човек на света си ти! Вземи от живота колкото можеш повече и без да се спираш пред нищо! Използвай всичко за постигане на целите си - включително и хората! Всичко трябва да си вземеш сам - отстранявай тези, които ти пречат! И помни - по-силният винаги печели и има право! Победителите не ги съдят! За тях няма забранени неща!"

Трето, Адаптираното Дете, подготвяно и поощрявано от Родителя да води именно такъв стил на живот, започва да придобива определени умения (например да борави с определении оръжия до автоматизъм), и обратно - изпитва Дискомфорт, ако не изпълнява основната инструкция - в резултат на това, неговата алчност (в най-общ смисъл на понятието) се развива максимално и вече практически няма сила, която да го спре да изпълни желанията си. Още повече - те са щедро одобрявани от Родителя.

Четвърто, при такава система Р-АД - описаната по-горе - както и без контрола на Възрастния (а още повече, ако той подкрепя Р-АД) Естественото Дете ще бъде толкова изобретателно и ненаситно в желанието си да получи Успокоение, че ще допусне проявата на много от своите най-силни страсти и фантазии (за него те няма да бъдат "забранени" нито от Родителя, нито от формациите на Суперего), с цел да преживее "невероятни" усещания и емоции, голяма част от които ще са свързани с използването на другата личност (личности) като обикновен инструмент за постигане на удоволствие или играчка, с която можеш да правиш каквото искаш. В такава "обстановка" особено ако осъществяваното насилие остава ненаказано (т.е. липсва Дискомфорт, причинен отжертвата), Естественото Дете започва да се възприема като център на всички събития, ставащи около него, заразявайки постепенно с тази идея цялото Его - достига се до висша степен на Егоизъм.

Всичко, което разгледахме по-горе, е значително схематизирано, за да се види "графичното", основната структура на Его, на избиращите насилието като метод за постигане на Утешение. Много често обаче се постига Псевдоутешение, особено когато поне една от структурите на Его не е "съгласна" с метода на утешаване - тя винаги след акт на насилие ще "пищи", ще изпитва по-силен Дискомфорт, отколкото преди това. Още повече - ще бъде подкрепяна и от съответната структура на Суперего. А щом след постигането на миг-утешение, следва повишен Дискомфорт - избраният път за утешаване е погрешен и се стига до Псевдоутешение. Следователно, в тези случаи можем да твърдим, че насилието е само утешителен заместител за използващата го личност.

Ние, разбира се, можем да разглеждаме надълго и нашироко Дискомфорта, причинен на жертвата, но доколкото той е по-специфичен по своето съдържание и методи за излизане от него, то, подробното изложение на възможните терапевтични и утешителни техники излиза извън рамките на настоящото изложение. Нещо повече - този въпрос се нуждае от комплексно, интердисциплинарно разглеждане (т.е. включващо постиженията на редица научни и приложни дисциплини и използването на комплекс от най-разнообразни подходи и методи за въздействие), което би могло да бъде предмет на по-специализирано и конкретно изследване.

Тук ние сме принудени да продължим по-нататък, където насилието преминава в някои свои специфични форми, касаещи не само отделните личности, но и обществото като цяло. Но тъй като почти всички форми на насилие могат да бъдат разглеждани като консуматори на утешение от гледна точка на жертвите, то - искаме или не, трябва да продължим по-нататък, с риск да предизвикам у вас Дискомфорт, дори само с това, че така подробно се спирам на тези въпроси.

Но, нека вярваме в поговорката: "Всяко зло - за добро"...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.