Първа глава - Обществото като консуматор на утешение

5. ТЕХНОЛОГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Налага се да констатираме, че колкото повече се развиват технологиите, толкова повече се променя начинът и стилът ни на живот. От една страна, "технологичният прогрес" е нещо много положително и се възприема от по-развитата част на човешката цивилизация като необходимост и неизбежност на общественото развитие. От друга страна обаче, сигурно няма да сме далеч от истината, ако изкажем мисълта, че Биологичното в нас не успява да догони Технологичното в обществото - темповете на развитие на човешката биология, по всичко личи, са далеч по-бавни от тези на технологичното развитие. Естествено е да си зададем един главен въпрос, за който, улисани в ежедневните проблеми, не само че не се сещаме, но даже и да сме си го задавали или не сме си отговаряли, или не считаме, че е необходимо да му се обръща внимание.

Какво е влиянието на разликата в скоростите между двата процеса - биологичната еволюция и технологичната еволюция?

Напълно е възможно някъде по света (и даже не на едно място) да се работи по проблема, т.е. да се провеждат необходимите изследвания и да се правят съответните изводи и прогнози за бъдещите процеси. Но лично аз нямам представа и не знам за резултатите от тези изследвания (ако се правят - а почти сигурно е, че се правят). Вие чували ли сте нещо по въпроса? И ако "да", какво по-точно?

Разбира се, тук трябва да изключим появяващите се периодично информации от различни източници, че еди-кой си техногенен фактор влияе върху например "озоновата дупка" и оттам върху човека, или пък, че еди-коя си нова технология увеличава броя на генните мутации, или че използването на мобилните телефони повишава честотата на туморните заболявания на мозъка и т.н. При провеждането на такива "изследвания" е много важно да се знае как именно са били проведени и как е обработена получената информация - това от една страна, а от друга (много важно в днешно време!) - да се знае кой е финансирал "изследването" (и защо точно той?!).

Стремежът на обществената идеология е да създаде у нас представата, че прогресът - именно технологичният прогрес, е нещо, което има много повече плюсове, отколкото минуси (това е в по-мекия вариант) или че без технологичното развитие и новите технологии ние не можем и просто ще изостанем от развитието на Цивилизацията, т.е. нецивилизовани ще сме (по-категоричният вариант).

Освен това, се твърди, че новите технологии са винаги насочени към облекчаването на нашия живот, т.е. правят го по-лесен. Както сами разбирате, и двете твърдения са най-малкото дискусионни.

Дори бегъл поглед върху историческото развитие на което и да е общество, ще ни покаже, че постиженията му във всяка област на обществения живот са били значителни в продължение на стотици, а даже и хиляди години, без например да е използвало "благините" на електричеството. Да, безспорно електричеството ни даде много - светлина, топлина, енергия, редица нови средства за производство на материални блага (а освен това и телевизия!, интернет!) и т.н. Но, нека си припомним, че улеснявайки ни като че ли в начина ни на живот, същото електричество погуби (и продължава да погубва) огромни количества не само материални блага, но и хора. Спомнете си само пожарите - за колко от тях причините се обясняват само с две думи: "късо съединение"...

Даже няма да се спирам на предполагаемите възможности за изключително ужасяващи техногенни катастрофи - те ще бъдат все повече и все по-мащабни! И това е особено добре известно на специалистите, а ние с вас ще научаваме нещата както обикновено - от новините, и то толкова, колкото ни е позволено да знаем...

Не, не съм против новите технологии! Даже съм за! Но, основната ми мисъл бе, че, носейки "облекчение" в някаква област от живота ни, те, технологиите, носят със себе си и обратната страна - правят живота ни по-сложен, по-труден в друга, почти винаги неочаквана за нас, област. Освен това, всички нови технологии поставят пред нас и нови изисквания, които ние сме принудени не само да усвоим, но да направим това своевременно. И тук отново е необходимо да си спомним, че скоростите (и ускоренията) на двете еволюции - биологичната и технологичната, са различни!...

Как мислите, коя част от нас, от нашата личност ще трябва да се справя с постоянното противоречие между бързо развиващите се технологии и изоставащото Биологично?

Правилно! Нашето Аз, нашето Его. Само Его е способно да извърши това "чудо"! Но каква е цената? Постоянното напрежение, необходимостта от нова и надежна информация, както и необходимостта от постоянно поддържане на обратна връзка с бурно променящата се действителност, ще се излее с цялата си сила върху най-важната за нашето Его структура - върху нашия Възрастен. Следователно, неговият Дискомфорт (на Възрастния) е гарантиран! Почти е сигурно, че за повечето хора съществува праг, а той не е много висок, след достигането на който приемането на новата информация и разбирането същността на нещата ще стане невъзможно...

Какво ни очаква тогава? Толкова ли е трагично положението и има ли изход от него?

Можем да предположим за начало, че отслабването на Възрастния поради претоварването и умората, ще доведе до нарастване броя на "погрешно" взетите решения - броя на грешките в нашите действия и поведение като цяло, и то именно тогава, когато е необходима реална оценка на конкретни, а не стандартни ситуации.

Отслабването на позицията на Възрастния в Его, от друга страна, ще доведе до борба за завладяване на Его между Естественото Дете и системата Р-АД. Не е известно кой ще надделее - за всяка личност това ще става по конкретен начин, зависещ от индивидуалните особености. Но крайният резултат ще бъде разбалансиране на Его, преобладаване на най-силното его-състояние (това, което е успяло да спечели битката с останалите), а Възрастният ще изпадне в позицията да бъде използван като информационен склад, но не и като съвкупност от методи за оценка на реалността и вземане на адекватни решения. Този дисбаланс в Его ще доведе до натрупване на множество грешки в действията и схемите на поведение на личността, което от своя страна (особено при сблъсък и с някоя обществена институция или да го наречем по-общо - "социален фактор"), ще допринесе за влизането в значителен по сила и сложност на структурата си Дискомфорт.

От друга страна, ще се прибави и ефектът от постоянното търсене на Утешение, но само за структурата завладяла Его и за сметка на останалите, като намирането му ще става все по-трудно и даже още в началото може да се започне с утешителни заместители.

Описаната картина в крайна сметка ще ни се представи като състояние на Неутешеност (хроничен Дискомфорт), прекъсвано от епизоди на Неутешимост (остър Дискомфорт). В медицината това състояние ще бъде определено като един от видовете неврози или т.нар. невротични реакции.

Да, супертехнологизираният свят, би трябвало да се очаква, ще увеличи нашия Дискомфорт и броя на различните видове "неврози" ще расте. Но не само "невротичните състояния" ще се срещат все по-често и по-често - ще се появяват периодично нови, непознати дотогава "заболявания", "атипични състояния", "синдроми" и отделни "симптоми". Ще станат по-чести и опитите от страна на личността, които ще търсят решение на проблемите в "нестандартни" и "неконвенционални" методи на въздействие и "изцеление".

А икономиката и обществото ще отговорят на "търсенето" с необходимото (и даже по-голямо) по обем "предлагане" или на най-невероятни панацеи - универсални средства, помагащи при всякакви проблеми, или с високотехнологични и изключително тясно специализирани средства, решаващи точно определен единствен проблем, но затова пък "гарантирано 100%". Само ще трябва да си ги купите тия "неща" или "услуги", но за тази цел трябва да имате пари, а за да имате пари трябва..., но да не започваме отначало.

И така, това, което бих искал да споделя с вас по разглеждания въпрос, е, че технологичното развитие е много хубаво нещо, но то не е всичко - това е само една от възможните алтернативи. Светът е живял (и то не по-зле) хиляди години без леки коли, телефони, компютри, телевизори, автоматични перални, хладилници и т.н. Някои микрообщества и сега си живеят без тези "дарове и плодове на Цивилизацията".

Но не си мислете, че ще ви агитирам да се връщаме назад - не! Посоката е друга - да използваме максимално ефективно новите технологии е само половината от същността на ставащото около нас, другата половина се състои в познаването на "страничните ефекти" на всяка технология и съобразяване на общественото развитие с тях. Защото именно обществото би могло, обединявайки усилията на своите отделни личности, да помогне на изоставащото биологично развитие.

"Би могло" обаче не означава,че това ще се случи - и ние, всеки от нас като отделно взета личност, сме длъжни да знаем, че най-добрата помощ ще получим от... себе си! Е, може би и от малкото близки, които ще бъдат склонни да ни помогнат, когато изпаднем в Неутешеност. Не бива да забравяме, че те решават същите или аналогични проблеми...

Затова и споделям с вас тези мои мисли - ако ние разберем и осъзнаем, че ни е нужно именно Утешение, ако осъзнаем кое е най-адекватното за нас Утешение, то ние сме изминали вече половината път. Тогава и технологиите ще изглеждат по друг начин (а не да мразим "по принцип" всяка техника и технология, често смятайки ги за едно и също нещо) - ние ще се стремим да ги използваме наистина за облекчаване на живота ни.

В процеса на търсене и постигане на нужното ни Утешение вече ще можем да използваме всички технологични възможности - единственото може би условие е поне да не пречим на другите също да получат своето Утешение, а когато можем - и да им помогнем. Когато утешаваш някого, когато раздаваш Утешение, има макар и малък шанс да получиш същото и ти - точно тогава, когато ти е най-нужно, а не можеш да се справиш сам и всичко изглежда безнадеждно.

Изводът, който бихме могли да си направим, е, че дори и да изостава биологичната еволюция от технологичната, ние притежаваме в себе си, в цялостната си личност, една силно подвижна и с възможност за адекватна реакция структура, която нарекохме Его. Да, именно нашето Аз е тази част от личността ни, която би могла да отговори на предизикателството на новите технологии - на бързите темпове на технологичната еволюция, компенсирайки по този начин слабостите на нашата биологична основа. И не само това - именно Его е призвано да "дърпа" личността напред и да догонва технологиите (които се създават повече с цел да обслужват обществото, а не отделно взета личност).

Но, както се сещате, за да функционира пълноценно Его, трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да го утешаваме постоянно - всеки ден, всеки час, всяка минута!...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.