Първа глава - Обществото като консуматор на утешение

4. ИДЕОЛОГИЯ И УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Без да навлизаме в подробности и без да сме специалисти по идеологическите въпроси, щом се замислим, ще открием, че така наречената Идеология на дадено общество се състои главно от три групи идеи и/или ценности, изразяващи нейната същност.

Първата група, обикновено всички наричат "вечните ценности", което не означава, че всеки отделно взет човек причислява към тази група едни и същи ценности и идеи. "Най-устойчиви" вечни ценности обаче са: вярата в доброто - първо, че то съществува и, второ, че то ще победи; вярата в любовта, както и самата любов; семейството; религията и религиозната принадлежност; вярата в бъдещето; децата - като елемент на бъдещето и продължаването на нашите стремежи; вярата в спасението на душата; вярата в бог, т.е. че не сме сами; силата на красотата; силата на разума; надеждата за щастие, както и щастието, въобще; надеждата, че светът ще става все по-добро място за живеене;вярата в справедливостта и възмездието; вярата в дружбата, приятелството и духовната близост; и т.н., и т.н.

Втората група най-често се наричат "обществен морал" или "обществени ценности". Тази група идеи и ценности обикновено се разделя на две подгрупи: първата включва исторически обусловилите се ценности и идеи за конкретното общество, които повече или по-малко са по-инертни и по-трудно и бавно се изменят, но все още действат в настоящия момент, такива като национални традиции, обичаи, обществената етика, национална принадлежност, расова принадлежност и т.н., а втората - включва конкретните ценности и идеи на управляващата прослойка от обществото в настоящия момент, т.е. на властта, и естествено те се променят със смяната на властта, което означава, че динамиката тук е много по-голяма - но все пак много често се експлоатира така нареченият "патриотизъм" - едва ли не всяка власт го "обича" и го представя за своя главна ценност, както и "идеите и ценностите" на икономиката, на парите, но разбирани винаги конкретно, според тези, които са на власт.

Третата група се нарича най-често "опозиционна идеология" и включва всички останали обществени ценности и идеи - както на сравнително големи групи от обществото, така и на по-малки. Естествено тук също се наблюдава голяма динамика.

Ценностите и идеите от втората и третата група имат свойството да си сменят периодично местата, а от друга страна - именно тук, в тези две групи, могат да възникват нови идеи и ценности.

В интерес на истината, в последно време се забелязва силното желание на ръководствата на определени държави (а може би и на голяма част от техните общества) да се прехвърли една идея (ценност) от втората група в първата - в групата на "вечните ценности". Вероятно вече се досещате - става въпрос за демокрацията, идеята за демократичното общество. Доколко това е правилно или възможно да се осъществи, е отделен въпрос, но може би си струва да се припомни на най-запалените демократи, че идеите и ценностите на робовладелството са съществували хиляди години (съществуват и днес), но никой като че ли не ги включва в първата група...

... Да, не ни утешава историческата ретроспекция - засега най-дълго (хиляди години) е просъществувал именно робовладелския строй. Идеологията на господаря и роба. Какво значи това? Нима и до днес в демокартичните общества не съществуват редица елементи от робовладелското общество? Да, формите често са по-скрити и по-завоалирани. Но в същото време се знае и признава от всички, че почти навсякъде по света се продават деца и жени. А също и мъже... Защо този елемент от човешката история - робовладеенето е толкова устойчив през вековете? Въпреки "хуманизма" на някои други идеологии. Я си представете, че сте робовладелец - какво изпитвате при мисълта, че притежавате определен брой хора, с които можете да се разпореждате, както си искате и дори да ги продавате, както се продават съвсем обикновени стоки - като селскостопански животни например.

Изградената по този начин Идеология обаче не предполага равномерното представяне на отделните групи идеи и/или ценности в даден момент от живота на обществото - напротив, почти винаги най-силно, най-интензивно се пропагандират именно идеите и ценностите, включени във втората група. Ясно е защо, нали? Защото там е включена конкретната идеология на властта, която не само иска да се задържи колкото може по-дълго, но и разполага с реалните ресурси да осъществява своята пропаганда.

... Идеологията, каквато и да е тя, е съвкупност от "истини", които се представят на непосветените обикновено в "лесно смилаем" вид, с цел тези истини да бъдат запомнени. За идеолозите (идейните водачи) е безкрайно по-важно индивидът да запомни главните идеи, главните цели и главните понятия на дадената идеология, а не да ги осъзнае. Осъзнаването, постигането на "висшите истини" е само за някои - за избраните да разпространяват идеологията, както и за върховните водачи.

Тук е важно да се разбере, че не е важно каква е идеологията, какво стои в нейната основа, какви са нейните принципи. Най-важното е да се създаде впечатление у тези, които не я споделят, че те допускат огромна грешка (в най-мекия вариант), че те се различават от индивидите на цялото общество, че споделящите идеологията са нормални хора, нормални представители на обществото, а всички останали са ненормални, "маргинали", отклонения някакви - обществени мутанти, "обществен тумор", който трябва да се изреже (това вече, при по-"сериозните" идеологии, т.е. в основата на които стои силата и благоденствието на едни за сметка на други). В крайните варианти се достига до "врагове на народа и цялото общество, които трябва да си получат заслуженото".

През това време представителите на същото това общество или сляпо вярват в идейните принципи (в началните стадии на налагането на идеологията), или под страх да не попаднат в числото на прокудените, в лагера на "обществения враг", се притаяват, докато отмине... кое? Понякога отминава не само животът им, но и животът на повече или по-малко на брой поколения...

В съвременния свят, където власт-имащите обменят помежду си значително количество информация, и където икономиката (парите) е реална сила, се наблюдава тенденцията към сближаване на ценностите и идеите от втората група, особено когато става въпрос за силно развитите в икономическо отношение страни. Те започнаха да възприемат и вече да осъществяват на практика идеята за глобалната икономика - така нареченият глобализъм.

Какво означава всичко това "в светлината на нашите разглеждания", както се казва? Ами, това означава, че властта - навсякъде, където има силни икономики, ще укрепва своите позиции и ще пропагандира своята Идеология (представяйки на преден план, именно идеите от втората група) и ще се стреми да направи от всеки отделно взет човек, от всяка личност, един средно-статистически и предсказуем член на обществото, който ще се намира под абсолютен контрол на обществените институции, ще си има своя идентификационен номер, пръстов отпечатък, ирисов "отпечатък", генетична карта и т.н. и ще трябва да се съобразява много повече с обществените изисквания, отколкото това е било досега.

Този процес се ускорява. Всичко това води и ще доведе още повече до подтискане на Его на всяка личност за сметка на бързо и стабилно развиващо се Суперего с точно определени (или даже предварително зададени) параметри. Като включим и възможността за въздействие върху Соматичното (даже на генетично ниво) и Ид (чрез най-различни въздействия, включително и особено рекламите - този изключително богат извор на илюзорни и неправилни, несъответни на действителността, представи), то ще получим картината на един свят с изключително високи изисквания спрямо Его, представени като широк, и даже всеобхватен, комплекс от консуматори на утешение. Единственото, което ще предлага в замяна този свят, е утешителните заместители.

От една страна, истинските утешители ще бъдат достъпни само за определен кръг от личности, които отговарят на съвсем конкретни условия (в зависимост от характеристиките на властта като цяло и нейната идеология) и разполагат с определен икономически потенциал (а значи и "порция" власт), а от другата страна, ще се намират всички останали - бедните. Това ще са бедните и в материално и в духовно отношение хора, в постоянен Дискомфорт, който ще преодоляват с утешителни заместители (и подобно на наркомани ще повишават дозата, докато един ден положението стане или безнадежно, или...) и ще търсят своето утешение, истинското Утешение, но ще намират отново - заместители. Ще дойде обаче моментът (а той, може би вече е дошъл), в който на тези хора ще им остане само Вярата - вярата, че ще има справедливост и Христос, Аллах, или въобще Бог, ще изпрати възмездие.

Но те ще бъдат без капчица Надежда и ще започнат война - война именно срещу другите, които са ги оставили без надежда, а значи, все едно са им казали: "Вашето Утешение ще дойде в някой друг живот, но не и в този!".

Дори и сега вече се говори, че войната между "бедните" и "богатите" е започнала. Но тук не става въпрос само за материалната страна - бедни и богати, а именно за отнетата Надежда на милиони хора, които можем сега да наречем "бедни", защото им липсва Надеждата, и за тези, "богатите", които благодарение на силата - грубата сила, отнеха тази Надежда, (присвоиха чужди утешителни запаси, или даже ги изтръгнаха със сила), разправяйки на всички, че демократичните ценности са универсални, а значи и вечни и че всичко се прави в името на Демокрацията и Световната сигурност.

Лично аз съм сигурен, че повечето хора на тази планета са със съвсем скромни материални изисквания и претенции. Може би, ако ги получат, ще се появи алчност и ще поискат още, но това е съвсем друго нещо. Работата е там, че дори най-елементарните материални блага са недостъпни за милиарди...

Но, както виждате, повечето от тях търпят. Търпението е Вяра. Те вярват, че това няма да е винаги така, че светът ще стане по-добро място за живеене, че прогресът и новите технологии ще помогнат да се решат материалните проблеми. Но те не само вярват в това, те още се и надяват! Вярват, че това ще стане, ако не през техния живот, то поне за децата им. Надяват се, че поне децата им ще живеят по-добре! И искат да изпитат именно това Утешение - да се потвърди поне Надеждата, че техните деца ще живеят по-добре! Но когато се отнеме и тази надежда, тази последна надежда, Вярата се превръща в "оръжие", в единствения способ да се търси справедливост и възмездие. И съвсем естествено е в такива случаи свещените книги и техните "заповеди" да се тълкуват по друг, съответен на реалността начин...

Да, Идеологията на глобалната икономика, силната власт на парите, както и натрапените ценности, не ни обещават Утешение. Казано по-простичко - не се вижда нищо утешително в това направление. Но едно е сигурно - ще ни предложат утешителни заместители. Ще ни научат още от малки да не правим разлика между истинските утешители и техните заместители - даже ще приемаме последните за единствено възможните и правилните.

Не бих искал да ви изглежда, че проповядвам някаква друга идеология или революции (макар че историята показва, че това не е "забранен метод" за осъществяване на по-радикални промени в обществото). Напротив, струва ми се, че само констатирам вече известни неща, като се стремя да ги назова с имената им...

Спомнете си, че Комунизмът катоидеология изглеждаше привлекателен (особено като си закърмен с него от най-ранна възраст), но на практика се реализира нещо съвсем друго - съвсем противоположно - та чак до отвратителност. Сега Демокрацията ни изглежда привлекателна, но след нейната "реализация" в Югославия, Афганистан и Ирак, започва да ми мирише на гнило.

И няма нужда да се оправдавме с тероризма (който между другото считам че е ответна реакция, а не първичен стимул), срещу когото сега се бори целият свят. Водачите на така наречените терористи са богати в материално отношение хора, т.е. имат поне пари, но, кой знае защо, това не им носи утешение...

Но за тероризма и терористите ще поговорим на отделно място...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.