Първа глава - Обществото като консуматор на утешение

3. ИКОНОМИКА И УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Можем ли в днешно време да говорим за нещо и да не споменем по някакъв начин за икономиката, какви са "икономическите фактори", "икономическото развитие", каква е "икономическата ситуация", "икономическото..." и пр.?

Не, не можем. Накъдето и да се обърнеш, каквото и да решиш да правиш - винаги се търси и се изчислява икономическият ефект.

Всички средства за масова информация говорят за икономиката и икономическия ефект. Изписват се стотици хиляди страници за икономиката и икономическия ефект от каквото и да е. Ти може да имаш чудесни идеи, но жалко - те са с нисък икономически ефект! Поне за момента. Ще трябва да почакаш, за да реализираш замислите си или намери практическо приложение и тогава ще видим...

Ех, колко често чуваме това - по-често, отколкото ти се иска. Какво да се прави - икономистите са също хора и живеят в същото време, в което и ние. Естествено е да искат да видят резултат в реално време - икономически резултат, по времето на своя живот...

Думата икономика идва от гръцки и означава "изкуство да се управлява домакинство". Разбира се, "по-научно" ще бъде да се каже, че икономиката е "стопанската основа на даден обществен строй" или "съвкупността от производителните сили и производствените отношения на даден етап на развитие на обществото" и т.н.

Ние с вас обаче дори и да не сме икономисти, се оказваме длъжни да се съобразяваме с икономическите закони и отношения в обществото, в което живеем, просто защото от това зависи нашето физическо оцеляване - да не говорим за благоденствие или материално обезпечение. Именно поради това е необходимо да знаем, че създаването на някакви "материални блага", тяхното разпределение и потребление от членовете на обществото е една основна и жизнено важна дейност за всяко съвременно общество.

Съществуват и досега, разбира се, "икономики" на ниво първобитно-общинен строй, но - светът се развива. Не можем да се дърпаме от прогреса и да се правим, че не забелязваме промените. Още повече, че с удобствата се свиква бързо, а се отвиква трудно. Именно тук откриваме и другото значение на понятието "комфорт" - когато произведените от икономиката продукти за потребление са такива, че правят живота ни (на пръв поглед) много по-лесен, разнообразен и комфортен. С цената на какво, обаче?

Ние може да сме много добри в изкуството да се управлява собственото домакинство, но в същото време да не можем да схванем дори най-общите закономерности, които движат икономиката на една страна. Та колко хора се интересуват от така наречения "държавен бюджет"? Колко хора въобще го четат, освен тези, които са го написали? Зависи ли животът ни от държавния бюджет и ако да - как? Въпроси от този род - колкото искаш. Отговори - също много и най-различни...

Защо се спираме на тази не само обширна, но направо безкрайна тема?

Първо, икономиката е силно зависима от властта и идеологията на разпределението на произведените продукти, блага и ценности. Всички се нуждаем от някакъв минимум "материални блага", за да оцелеем поне.

Второ, основният посредник при получаването на тези блага са парите. В днешно време да подценяваш значението на парите е недопустим разкош - освен ако ги имаш (парите) в изобилие и можеш да си позволиш уж да ги презираш. Да, икономиката на дадена страна (общество) произвежда материални блага (и услуги), а ние трябва да си ги купим естествено с пари! Но никой не ни дава парите даром.

Трето, необходимо е да се включим непосредствено в икономическите процеси и отношения или ще трябва да извършваме някаква работа и да получаваме възнаграждение за нея (във вид на пари), или трябва непосредствено да произвеждаме необходимите ни блага. Това, последното, е вече значително по-трудно, след като отделните отрасли на икономиката са се специализирали дотолкова, че могат да ни предложат всичко във всякакво количество, вид, опаковка и на посоченото от нас място. Необходимо е само едно - да си платиш. За тази цел ти трябват пари. Следователно, трябва да правиш нещо, за да получиш срещу него всеобщия еквивалент - парите. И - всичко започва отначало... Цикълът се повтаря непрестанно.

Четвърто, който не приема икономиката за главна идеология на своя живот, е обречен да живее в мизерия, като обществото се стреми да му покаже, че е избрал невярната посока и го поставя на дъното на своята обществена йерархия - такъв човек става "независим", защото нищо не зависи от него...

Но това, за което говорихме по-горе, се отнася до сегашния етап от развитието на човешкото общество, при това съвсем не до цялото човечество.

По всичко личи, че Западът се отличава от Изтока, но това различие започва да се топи. Когато "демократичните ценности" пристигат, носени от крилати ракети, то забравяш за всякакви там идеологически различия - поне временно, защото се разрушава основата на съществуването на твоето общество - икономиката. Започваш да се убеждаваш, че без икономика - наникъде. По-резистентните общества - тези, при които религията и духовното имат значително по-голяма роля от материалното в ежедневието, поддържат съпротивата значително по-дълго време. Колко ли ще издържат? Времето ще ни покаже...

Но, нека се върнем към нашата тема - Утешението. Най-общо, от гледна точка на икономиката, можем да разделим обществото на три категории хора - производители, разпределители и потребители на материални и духовни ценности и блага (както и на Утешение, утешителни заместители и утешителни запаси), макар че всички са в една или друга степен в последната група - потребителите.

Следователно, всички сме потребители, но някои от нас са същевременно и производители, а други - и разпределители. Както се досещате, "каймакът" на обществото е съвкупността от тези личности, които контролират процесите на производство, разпределение и потребление, т.е. така наречената власт. Значи има и четвърта групичка от хора - контролиращи, т.е. представителите на властта...

Вече споменахме, че с пари можеш да си купиш почти всичко - включително адекватни утешители, както и утешителни заместители. Производството на последните е толкова по-добре развито, колкото е по-добре развита икономиката на дадена страна (общество). Следователно, поради непрестанния стремеж на всеки от нас да получи Утешение, естественото развитие предполага икономиката да се развива все по-бързо и по-бързо - особено отраслите, свързани с утешителните заместители. Ние вече говорихме за това във втората част на книгата.

Освен това, разпределението на световните богатства и блага е основано изключително на силата - който е по-силен, той има повече. И тук става въпрос не само за отделни личности, но и за цели общества и държави. Отново икономиката е тази, която ще ни осигури повече сила и повече богатства, Утешение, утешителни заместители и надеждата, че всичко ще става по-добре (поне за нас). Обратно - ако икономиката е слаба, разбита, стихийна или просто определени "сили" са се постарали тя да е такава, то очакванията трябва да бъдат напълно противоположни: много неутешени хора и много хора достигнали до безутешност. Това вече е показател, че е загубена надеждата, т.е. "няма да получим утешение до края на живота си". Остава само вярата. Именно вярата е последната спирка, като тя може да бъде съчетана с различни форми на фанатизъм, включително и от рода на това, че ако се самоубиеш, но заедно със себе си отнемеш колкото можеш повече животи на "неверници", то толкова по-голямо утешение ще получиш там - в Рая.

Парите - колкото повече имаш, толкова повече възможности имаш да получиш адекватно утешение или утешителни заместители. Това е вярно поне в така наречените демокрации. Но до голяма степенсе отнася за повечето общества, които използват някакъв всеобщ еквивалент, подобен на парите.

Нека бъдем наясно - не самите пари са Утешението (макар че тяхното наличие може да предизвика у някои личности известно утешение под формата на успокояване на системата Р-АД), а възможностите, които те дават - да направим избор между различните адекватни утешители (ако се продават, разбира се) и утешителни заместители.

Ето заради това всички са се втурнали да изкарват пари. Но точно процесътна "изкарване на пари" е пълен с безброй "подводни камъни", които, макар и да сме получили някакви пари, ни докарват такива консуматори на утешение, за чието преодоляване са необходими далеч по-големи суми. И важното е да се осъзнае, че колкото повече пари се изкарват, толкова повече са и възможните консуматори на утешение, защото навлизаш в такива области на социални взаимоотношения, започват да ти действат такива социални фактори, за които по-рано даже не си и подозирал.

И все пак, ако имате пари, по-добре е да си купите с тях адекватни утешители и утешителни запаси (или средства, които могат да създават утешителни запаси), отколкото да минете на утешителни заместители с надеждата, че парите ви никога няма да свършат...

Не бих искал да забравяте също, че най-адекватният утешител често е човек (или хора), друга личност (или личности), затова е по-добре да вложите пари в хората, които могат не само да ви утешат в нужния момент, но и да създадат допълнителни утешителни запаси за вас. Личното ми убеждение е, че не трябва да се скъпите, когато влагате парите си в хора (или дори в един човек) - това е едно от най-добрите вложения от гледна точка на Утешението, което можете да получите след това.

От друга страна, не бих искал да бъдете наивни и да влагате парите си във всеки срещнат, с надеждата, че може някога той да се окаже ваш адекватен утешител. Оценката на риска, както и при всяко друго вложение, ще трябва да направите вие самите! Е, разбира се, ще използвате максимално възможното количество информация за предполагаемата личност, в която искате да инвестирате, но не забравяйте, че всяка личност се променя с течение на времето - включително и вие, така че процесът на зависимост между вас и възможния в бъдеще адекватен утешител е взаимен, двустранен.

... Може би тук би трябвало да се спра по-подробно на "бизнеса" и конкретно на частния бизнес. Повярвайте ми, много ми се иска да споделя с вас своите мисли, относно възможностите, които предлага частният бизнес - както за постигане на Утешение, така и за поддържане на постоянен Дискомфорт. Обаче, зная, че ще се отплесна в тази посока и изложението ще се "разводни" значително. От друга страна, сигурен съм, че хората, които никога не са се занимавали с частен бизнес, биха прочели с интерес всяка подобна информация - стига да е написана разбираемо.

Какво да ви кажа? Най-важното условие е добре да познавате себе си! Частният Бизнес не е за всеки - това е точно! Но всеки може да опита, ако има възможността да си позволи евентуалния пълен провал - фалирането на "предприятието". Веднага обаче ще разберете, че няма "лесно щастие" и е необходим труд, труд и труд. Ако си мислите обратното, по-добре не започвайте - търсете своето Утешение другаде.

Интересно е (значи вашето Естествено Дете трябва да е във форма, както и Възрастният) както в производството, така и в търговията, както в сферата на услугите, така и в сферата на финансите. Изискват се много познания, които трябва да се попълват и усъвършенствуват постоянно, за да си в течение на бързо променящата се обстановка. Изисква се търпение, смелост, находчивост, бистър ум, разграничаване на личното от бизнеса и същевременно влагане на личното в него, познаване на определен минимум от закони - търговски, митнически, данъчни, както и счетоводните стандарти. Трябва да се чете и Законът за държавния бюджет (всяка година) и т.н., и т.н. При успешно развитие на "Бизнеса", когато си се "позиционирал" правилно, т.е. намерил си съответното на личността си място (производство, услуги, търговия, финанси) и "работите" вървят, се получава огромно Утешение и изпитваната умора е винаги от типа "приятна умора".

Но тук винаги е пълно с "подводни камъни", които при грешка от ваша страна могат да ви вкарат в хроничен Дискомфорт за неопределено време. Бих искал да ми повярвате, че ако решението ви да се занимавате с частен бизнес е продиктувано само от това, че всички правят така, то по-добре не се захващайте. Изискват се железни нерви, когато се сблъскваш с държавните контролиращи органи и с по-силния и винаги по-конкурентен "незаконен бизнес" - както частния, така и държавния - корупцията. Това, за което само сте чували и сте клюкарствали, ще започне да се случва с вас. Ако можете да издържите и избирате този път - тогава смело напред!

Но, считам, че съм ви предупредил! Постигането на Утешение и избягването на Дискомфорта чрез структуриране на времето и живота ви с помощта на частния бизнес не е от най-лесните начини и когато го избирате се постарайте да премерите "седем пъти", преди да отрежете. Да, възможно е да се получи огромно Утешение от развитието на частния ви бизнес, но също толкова огромен може да бъде и Дискомфортът - включително до Безутешност (безнадеждност)...

И накрая, практиката показва, че парите, когато станат главното във взаимоотношенията между дадени личности, променят значително и даже често развалят тези взаимоотношения. Това се дължи на няколко причини:

първо, парите се разглеждат (макар че в повечето случаи не съвсем осъзнато) като възможности за получаване на Утешение и тогава винаги се поставя въпросът кой е заслужил повече Утешение. Който е вложил повече пари, труд, умения, старание и т.н. - намесва се Детето, или който по-добре се справя, който има по-красивата играчка, който е завладял по-голям обект и т.н., т.е. - включва се автоматично Детското съперничество и идва моментът на така наречената "играчка-плачка";

второ, нека не забравяме, че всеки си има своите лични ритуали и предпочитани обществени, както и своите вярвания, за осъществяването на които често са необходими именно пари - ощетяването в тази област (ритуалите и вярванията) на едната личност за сметка на облагодетелствуването на другата, особено при използване на общи пари е винаги пагубно за взаимоотношенията помежду им. Може би това се дължи донякъде и на факта, че парите и успеха (разбиран отново като възможност за придобиване на повече пари) се свързаха от идеологията на обществото, станаха неразделни една от друга съставки на реализиралата се личност и в крайна сметка бяха издигнати в култ(!);

трето, всеки се нуждае от различно количествоУтешение за единица време, както и от различно количество средства за създаване на утешителни запаси - очевидно е, че тук никога не може да има единодушие, защото е трудно да се повярва и да се разбере, че на едната личност са и необходими например три апартамента, две коли и висок пост в обществото (което наистина може да се изисква императивно както от нейното Суперего, така и от Родителя), за да постигне нужната степен на Утешение, а другата трябва и наистина може да се задоволи със съвсем скромни изисквания. Всичко започва да изглежда "несправедливо" именно от гледна точка на разпределението както на вложените, така и на необходимите за използванепари, с цел постигане нужната степен на Утешение на всяка от личностите.

Така, постепенно, а понякога може и значително по-бързо, въпросните личности започват да се "отдалечават" една от друга и идва моментът, в който е трудно да се повярва на спомените, че са били някога толкова близки...

Ако нещата се разглеждат не в личностен план, а в обществен, то тогава за всички вече става ясно, че почти всички войни, които са се водили в историята на човечеството, дори и между "братски" или съседни народи, са били предизвикани именно от илюзията за "несправедливото" разпределение както на вложените, така и на необходимите за използване средства (не непременно пари, но винаги могат да се превърнат в техен еквивалент) с цел постигане нужното ниво на обща Утешеност на членовете на разглежданите общества.

Ние, разбира се, няма да правим такива "сериозни" и всеобхватни исторически изводи, но можем да подхвърлим и една такава идея за разглеждане - несправедливостта всъщност може често да се окаже илюзорна. За съжаление това почти винаги се определя "пост фактум", тъй като така нареченото "чувство за несправедливост" е много силно заредено с емоции, които, от своя страна, пречат да се направи реална, обективна оценка на цялостната картина.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.