Първа глава - Обществото като консуматор на утешение

1. СОЦИАЛНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ И УТЕШЕНИЕТО

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Умът се цени скъпо само когато поевтинява силата

Когато в ежедневието говорим за "социална реализация" ние обикновено подразбираме какви са постиженията (или достиженията) на дадена личност в обществото - в обществен план. Какво най-често изтъкваме? Кого смятаме за социално реализирана личност?

Тези въпроси като че ли са елементарни, но ако попитаме достатъчен брой хора (за да обработим статистически информацията и да направим изводите си по-достоверни), ще забележим, че отговорите ще бъдат, от една страна, различни, а от друга - ще си приличат или поне ще могат да се групират в няколко основни групи.

Нямам претенциите да съм правил такова анкетиране, спазвайки всички изисквания, за да обработя след това получената информация. Но, смятам, ще се съгласите, че се посочват най-често отговори, които можем да групираме в следните групи: заемане на определен (колкото по-висок, толкова по-добре) пост в обществената йерархия; достигане на определено ниво (колкото по-добро, толкова по-добре) на материална обезпеченост и независимост; постигане на висок (до изключителен или единствен по рода си) професионализъм в сферата на своята дейност - най-често "работата"; на фона на посочените по-горе "постижения" и "достижения" създаване на здраво и дружно семейство с ... на брой деца (в зависимост от обществото) и съблюдаване на моралните норми и традициите на обществото; известност и слава, поради успешното реализиране на притежаваните личностови особености, способности или талант в независимо каква област - най-добре обаче в обществено приемлива и/или одобрявана и желана. По-рядко ще се срещат отговори, които могат да бъдат определени като постижения в отделни сфери на човешката дейност, които, обаче, са повече или по-малко периферни за обществото - макар че за личността могат да имат голямо значение.

Накратко, социално реализираната личност при използване на данните от "анкетираните" може да бъде определена приблизително така:

Физически здрава, психически уравновесена, материално обезпечена, ръководител, професионалист в своята област, женен (омъжена), с ... на брой деца, които вървят по стъпките на родителите си и ще продължат традициите на семейството и рода, морално устойчива и уважаваща ценностите на обществото, видимо работеща всеотдайно в полза и за обществото, и за реализирането на себе си, изпълняваща обществения си дълг и задължения, споделяща обществената идеология, притежаваща известност, слава и репутация в рамките, които позволява обществото, винаги служеща и сочена за пример и... т.н.

Получава се, както виждате, нещо като "идеалната личност" в социално отношение, но при две условия: в рамките на времето, в което живеем и ако приемаме ценностите на така наречената "демокрация". Ясно е, че ако горните въпроси се зададат на хора от "недемократични" общества, то и отговорите ще бъдат по-други и описаната идеална личностще притежава съвсем други характеристики. Това означава, че според общоприетите представи социално реализираната личност, т.е. признаването на нейната реализация, силно ще зависи от главните характеристики на обществото, в което се намира.

Излиза, че в едни общества социално релизиралата се личност например притежава голям харем и пълен гараж с автомобили, докато в други - това са обществено неприемливи ценности и идеали, към които е непростимо (от страна на обществото) да се стремиш.

По този начин съвсем естествено беше да се потърси по-общовалидно и по-простичко определение на така наречената "социална реализация".

И така, още в първата част ние употребихме понятието "социална реализация" в малко по-различен смисъл от общоприетия - а именно, че това е процес на освобождаване на натрупаните напрежения в Свръхаза или както го наричаме по-често в тази книга - Суперего. Следователно, именно достигането на Най-благоприятното състояниена нашето Суперего ние приехме да наричаме социална реализация.

Нека си припомним, че Суперего се състои от няколко елемента, които ние отбеляхахме с ЕД*, АД*, Р* и В*. Достигането на Най-благоприятното състояние (чрез процес на освобождаване на натрупаните напрежения в отделните субструктури) приехме да наричаме по различен начин в зависимост от това, в коя част е достигнато то.

Така например, за ЕД* и АД* "социалната реализация" се изразява в Постижението на Идеала (Идеал-его) с тази разлика, че ЕД* "избира" своя Идеал, а на АД* "му се подсказва" кой е правилният Идеал.

Мярка за "социалната реализация" за Р* пък е Достижението - достигането на "съответното" на личността място в обществото (обикновено стремежите са насочени към доближаване на Идеал-его на АД*). И накрая за В* - "социалната реализация" е равнозначна на чиста съвест или - отсъствието на осъзнато чувство за вина. Казваме осъзнато, но ние още от самото начало приехме постановките по този въпрос, че чувството за вина е винаги осъзнато, макар да знаем, че не винаги можем да обясним защо се чувствуваме виновни. Това обаче не означава, че ние не осъзнаваме вината си. Липсата на необходимите думи или невъзможността да се определи точно (поради възможността за избор от няколко причини) поради какво се чувствуваме виновни, не говори за нейното неосъзнаване.

... От друга страна, лично аз съм склонен да си мисля и да предположа, че неосъзната вина, все пак, съществува. След като е възможно съществуването и въздействието върху поведението ни на неосъзнати представи, логично е да се предположи, че при сравняване на такива в рамките на В и В*, когато става въпрос за оценка на "подсъзнателно", или несъзнавано ниво, на различни постъпки и схеми на поведение, то е възможно да се предизвика Дискомфорт именно поради възникналите "разминавания" в оценките на В и В* за едни и същи неща. Този Дискомфорт, следвайки логиката на разсъжденията, можем непредвзето да наречем или неосъзнато чувство за вина, или че е причинен от такова чувство - на неосъзната вина...

И така, ако изхождаме от нашата постановка за социална реализация, то "социално реализираната личност" можем да определим като:

Всяка личност, която е достигнала "съответното" (т.е. според образите и образците на Р*) на своето съдържание и структура място в обществото, което е съобразено с постигането на Идеала за себе си възможно най-пълно, при което личността е с чиста съвест (не изпитваща чувство на вина).

Разбира се, най-добрият вариант е, когато Идеалът на ЕД* е близък или съвпада с този на АД*, но ако това не е така - предпочита се Идеалът на АД* или ЕД* в зависимост от съдържанието на Р* или просто се "създава" конкретна комбинация от образите за Идеала, натрупани в Детето.

Казано по-накратко, социално реализираната личност се характеризира с Постижение на Идеала си (на Д*), Достижение на "своето" място в обществото (според Р*), на фона на Чиста Съвест (без чувство за вина според В*).

Не знам как считате вие, но на мене това определение ми се струва приемливо и сравнително универсално. Още повече - така описаната социална реализация не зависи от характеристиките на обществото.

Постигането обаче на въпросната "социална реализация" почти винаги води до консумиране на Утешение. Това е така, защото едно е да знаеш какви са "изискванията" и "крайната цел" (определени от Суперего), а съвсем друго - да ги спазваш и да достигнеш до целта. Все пак, "цялата работа" трябва да се свърши именно от нашето Его - то е активната (в смисъл - действащата) структура в нашата личност, която осъществява или не на практика социалната реализация. Следователно, именно Его (отново) е длъжен да се съобрази с Напреженията в Суперего, възникващи от разминаването на "образите и образците" му с поведението на Его и постигането на Най-благоприятното състояниеза всяка от субструктурите на Суперего.

По такъв начин Суперего е постоянен консуматор на Утешение за личности, при които Его повече или по-малко се отклонява в своите действия и поведение от "образите и образците" на ЕД*, АД*, Р* и В*. Суперего, "следейки" постоянно и контролирайки по такъв начин Его, действа като постоянен дразнител, който изисква да се постъпва по определен начин (без точно да го конкретизира), с цел постигане на Най-благоприятното си състояние - социалната реализация (такава, каквато е записана в "образите и образците").

Доколкото обаче Суперего е по-статична структура на личността, която не е предназначена да поддържа обратна връзка с бързо променящата се реалност, съвсем естествено е да възникват сериозни противоречия между "оценките" на Его и социалната реализация, предложена от Суперего. Тези противоречия също се явяват силен консуматор на утешение и предизвикват значителен Дискомфорт, който обикновено е и доста сложен по своята си структура и се поддава по-трудно на преодоляване.

Казано накратко, макар че Суперего е производна на Его, но генерирана с помощта на социалните фактори, структура, тя, вместо да помага, обикновено предизвиква Дискомфорт. Това се дължи главно на факта, че Суперего "изостава" в своето развитие от Его, а и за да настъпят промени в "образите и образците", съответни на бързо изменящата се и нова социална действителност, отново са необходими усилията на Его.

... Тези от нас, които поживяха при социализма, и за които ценностната система (което е равно на "образите и образците") на този обществен строй бяха здраво залегнали в тяхното Суперего, изпитаха силен Дикомфорт (до шокови състояния), когато Възрастният в тяхното Его им даваше обективна информация, че социалната реализация при новите - настъпили само за няколко месеца или години - условия изисква друг "поглед" и подход при осъществяването й, а и вече има съвсем друго съдържание. Тези хора се оказаха в един миг "емигранти" в собствените си страни (спомнете си за вариант "Емигрант" и неговите особености - в първата част на книгата) с всички последствия от това. Оказа се например, че да заемаш поста Първи секретар на Партията и въобще висок пост в партийната йерархия, вече не се смята за "особено" важна страна на социалната реализация, т.е. веднага бяха поставени във "висящо" положение АД* и Р*. Новото време изискваше да заемаш или висок държавен пост, или да си депутат (поне общински съветник), или да си директор на преуспяваща фирма и т.н.

Пострада и В*, защото в "ония времена" думата "кариерист" (или "кариера") беше "мръсна" дума и всеки "кариерист" трябваше да изпитва чувство на вина. Напротив, в новите условия, човек без кариера - "отпиши го"!... ЕД* най-често избираше за свой Идеал личности, които се реализираха предимно в науката, изкуството (литература, поезия, кино, театър, цирк и пр.), т.е. духовната сфера. Сега - Идеал за ЕД* са най-често личности като Мадона, Холивудските звезди, световно известните модели и манекени и т.н. АД* и Р* са длъжни вече да "изискват" далеч по-сериозна материална обезпеченост - красива кола, къща, вила, много пари, свободно придвижване по целия свят и достиженията на личностите, които могат да си позволят това...

Да, нека повторя, усилията, които трябва да се положат, са отново "отговорност" и "задължение" на Его. Хората, които предпочетоха да положат тези усилия, не винаги получаваха желаните резултати - просто някои "образи и образци" се оказаха толкова здрави и "непоклатими", че вместо да намалят своя Дискомфорт, мнозина изпаднаха в състояние на повишен такъв. Да, те опитаха - лекари, учители, научни сътрудници, писатели, поети, артисти, певци... Но стана ясно, че не всеки става за депутат или може да работи в търговската мрежа, да кара такси, да ръководи частна фирма, да бъде работодател, да бъде бизнесмен. И тук не става въпрос за професионалната пригодност - преквалификацията е едно, а друго е "вътрешното усещане", че правиш не това, което "смяташ за правилно". Така мнозина "емигранти" се провалиха в новите си начинания, а редица публични личности признаха, че са допуснали грешка, или че просто не могат да се променят и ще трябва да си останат "емигранти" и да живеят като такива, полагайки колосални усилия.

Други обаче успяха да извършат в себе си тази вътрешна промяна - да изменят доколкото е възможно своето Суперего, да "капсулират" ненужните му части. Но трябва да отбележим също, че това се получи главно при по-младите, за които социалистическата "закалка" и морал бяха все още в твърде "течна" форма и можеха да се преобразуват в съответните на новата действителност "образи и образци". Така се получи една група от хора, която "намери себе си" бързо и тези хора не само че не преживяха изразен Дискомфорт, но и успяха да постигнат бърза и като че ли лесна социална реализация в "съвършено новите условия" - тяхното Его действаше бързо и ефективно, защото не противоречеше на Суперего, а напротив - посоката бе една и такива личностти естествено изпитаха даже Утешение от промяната, от новите условия. Разбира се, те бяха подпомогнати от това, че и в "социалистическото общество" винаги е имало личности, несъгласни с ценностната система на обществото, които също бързо се появиха на сцената и подкрепиха промяната. Освен това, съществуваха вече редица общества (държави), в които хората живееха именно по "другия начин" и то живееха значително по-добре в материално отношение, а ние знаем, че никой не би искал да е "беден и болен", а материалното е важно за Р-АД и т.н.

Така, постепенно (но всъщност, значително по-бързо от очакваното - скоростите вече са други!), навлязоха "демократичните ценности", които или трябваше да бъдат приети и да се предприемат съответните действия за промяна и адаптация на личността, или личността се обричаше да бъде в групата на "изоставащите" и в състояние на постоянен Дискомфорт (с различна степен на изразеност и отвреме-навреме достигащ до остри състояния на неутешимост или даже безутешност).

Освен разгледания по-горе процес на промяна съдържанието на Суперего, а това значи и на изискванията за социална реализация, и начините на неговото осъществяване, при определени личности протече съвсем друг процес - те просто "блокираха" своето Суперего. Успяха да го "заглушат", да го "капсулират" - или, образно казано, да го оставят настрана. Останали "без" Суперего тези личности използваха максимално способностите и възможностите на своето Его, за да започнат всичко "отначало" (по отношение на Суперего) и да реализират набелязаните от силния им Възрастен планове. В този смисъл за тях може да се каже, че те пренаписваха в движение новото си Суперего-2 и създаваха своята собствена ценностна система и съдържание на социалната реализация, като се съобразяваха единствено с изменящите се условия, улавяйки при това основните тенденции на промените.

Този тип личности бяха най-свободни в своите действия - това винаги е така, когато не те безпокои Суперего, и отстрани изглеждаха по най-различен начин, в зависимост от съдържанието на собственото Суперего-2 и областта на действие, която са си избрали - от босове или редови членове в структурите на така наречената организирана престъпност, през новопоявили се и никому неизвестни като личности крупни бизнесмени, до различни държавни ръководители и служители, които решиха, че могат да покажат и наложат на всички хора своите собствени ценности... Отново трябва да се каже, че тези хора също не изпитаха състояние на Дискомфорт, а обратно - бяха утешени от настъпилите промени.

И накрая, нека да спомена, че за личностите, при които Суперего е бил слаб или почти е отсъствувал поради някаква причина, промените не можеха да ги засегнат в смисъла, разгледан по-горе. Това са хора, които могат да "виреят" навсякъде - независимо от обществените ценности, защото са пълни конформисти и приемат за правилно това, което е най-масово или това, което им е най-изгодно (независимо от каква гледна точка) в конкретния момент. Обикновено това са личности със слабо Его (главно страда техния Възрастен и Родител), поради което я няма основата, върху която се гради Суперего. Те могат да изпитат Дискомфорт само ако промяната ги засегне пряко и драстично, т.е. промени социалния им статус. Но това, разбира се, е малко по-различен вид Дискомфорт от описвания досега...

И така, социалната реализация, нейното достигане, усилията, които полагаме, за да помогнем на нашето Суперего да влезе в Най-благоприятно състояние, предизвиква почти винаги Дискомфорт - различно изразен по степен и съдържание. Дискомфортът може да бъде или в системата Р-АД, което считаме, че е най-често, или в ЕД, или у В. Възможно е също да са засегнати всички структури на Его - този вариант, може да се предположи, е също сравнително често срещан. Дискомфортътсе дължи на разминаването, несъответствието, противоречието между изискванията на "образите и образците" в Суперего и действията и поведението на Его, което все пак разполага със своя Възрастен и има възможност за постоянна обратна връзка с действителността, претендирайки по този начин, че има право да определя избора на действие и начина на контрол върху личността.

(Но не трябва да забравяме също, че именно Суперего е нашата личностова структура, която е посредникът между обществото, неговите социални изисквания и нашата личност, и която в редица ситуации може да ни подскаже решения и начини на поведение по-бързо, отколкото това е възможно даже за самото Его.)

Това основно противоречие между Суперего и Его е постоянен източник на Дискомфорт (за повечето от нас) и именно поради тази причина казваме, че Суперего и неговите изисквания за социална реализацияса постоянен консуматор на утешение. Все пак, Его е ориентиран към личната изява и реализация, по възможност без да се съобразява с изискванията на обществото, докато Суперего "се стреми" да ни социализира - да ни вкара в обществото по обществено приемлив начин.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.