Трета глава - Действителността и Утешението

4. ПСИХИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ. ПСИХИЧЕСКА ЕНТРОПИЯ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Тук съвсем накратко бих искал да се върна към няколко понятия, които, от една страна, се употребяват често, както в литературата, така и в свободната реч, а от друга - ще ни бъдат необходими за по-нататъшните разглеждания, за допълване на сформираните у вас представи.

Често сме чували да се казва за наши близки или познати, или въобще за други хора, че е нарушено тяхното психическо равновесие. Какъв е скритият смисъл на такова твърдение и какво означава да си с ненарушено или нарушено "психическо равновесие"?

В самото понятие равновесие обикновено се влага смисъл, че две или повече сравнявани характеристики имат еднакво значение, стойност, равна сила на въздействие, но противоположна по направление и т.н.

Следователно, психическото равновесие можем да определим като динамично състояние на взаимодействие помежду си на различни психични сили, които към даден момент или за определен период от време създават най-често срещаната (средностатистическата) за конкретната личност съвкупност от психични функции и качества, която ние приемаме за нормална (при тази личност).

Обратно, винаги когато психичните функции, характеристики, качества, свойства и т.н. на дадена личност са извън рамките на прогнозируемото и познатото, т.е. най-често срещаното за нея, ние ще твърдим, че въпросната личност е с нарушено психическо равновесие - или в неустойчиво състояние.

И какво от това? Каква е за нас информационната стойност на понятието "психическо равновесие"? Ние вече знаем колко много са факторите, които влияят върху него, от една страна, и колко условно, от друга страна, е понякога да приемем, че у дадена личност е нарушено психическото равновесие.

Ако имаме съмнения обаче, че това е така, то, разбира се, най-малкото, което можем да направим, е да обърнем повече внимание на личността и активно да се заинтересуваме има ли нужда от помощ и можем ли конкретно ние да помогнем. Естествено, тук става въпрос първо: за хора, които познаваме и те също ни познават; и второ: за случаите, при които още не е възникнала някаква промяна в яснотата на съзнанието.

Или, казано накратко - говорим за нашите близки, приятели и познати, за които ние имаме представа каква е за всеки от тях "най-често срещаната съвкупност от психични функции и качества" и искаме да им помогнем именно в този критичен момент, когато нарушеното психическо равновесие не е довело още до безутешност, сомато-психични увреждания, психични нарушения или сериозни и необратими последствия, които наричаме "болести" - всяка от които със своето конкретно име.

Оказаната именно в такива моменти помощ, независимо в каква форма, има много по-голяма стойност и значение, отколкото после, когато"нарушеното психическо равновесие" е довело до някакви тежки или необратими последствия.

При всички случаи обаче, когато личността е в неустойчиво състояние, т.е. с нарушено психическо равновесие, трябва да сме наясно, че тя е в Дискомфорт. Изводът е един - веднага да пристъпим към търсене на адекватна техника на утешаване, което е възможно обаче само при изпълнението на две главни условия:

1. Личността да е съгласна да приеме помощ именно от нас и

2. Да се направи Утешителен помощен анализ, поне в минимален обем - егография, определяне на его-позицията и най-остро нуждаещата се субструктура от утешаване, както и наличието на консуматор на утешение, който би могъл да бъде незабавно отстранен.

Никога не бива да забравяме, че каквото и "равновесие" - психическо, физическо, социално - да е нарушено, то личността винаги, като следствие от възникналото нарушение, влиза в състояние на Дискомфорт, а, следователно, нуждае се и от Утешение.

Моята основна цел и мисъл е, че никога не бива да подценяваме значението на този душевен Дискомфорт - възникнал може би поради най-различни и даже неизвестни причини, но винаги произлизащ от нашето Его и е правилно и необходимо винаги да даваме адекватното Утешение на нуждаещия се от него!

И накрая, нека спомена за още едно понятие, което ми се иска да въведем в нашите разглеждания, за да ни помогне то при формирането на адекватните представи за същността на нашата личност - психическа ентропия.

Не бих искал "да се плашите" от новите понятия, термини, думи. Та нали всички знаем поговорката "Човек се учи, докато е жив!".

Нека направим едно повторение: необходимо е!

Думата "ентропия" е с гръцки произход и произлиза от две думи: ен - вътре, и тропе - обръщане. Във физиката понятието ентропия може да се определи като "тази част от вътрешната енергия на едно тяло или система от тела, която не може да се извлече от тях и евентуално да се използва", но често терминът се употребява и за определяне на самия процес, т.е. превръщане на даден вид енергия в такава, че системата от тела достига до възможно най-ниското енергетично ниво.

Тоест, казано по-простичко, ентропията води до преобразуване на енергията от по-сложната й форма към максимално проста форма - приема се, че това е топлината. Оказва се, че повечето процеси във Вселената протичат именно по този начин - енергията постоянно се преобразува и част от нея винаги се "губи", в смисъл, че се превръща в топлина. И всичко това - благодарение на ентропията. Даже има ентропийна константа, но да не влизаме в подробности.

В ежедневния живот думата ентропия обикновено се свързва с хаоса. Когато кажеш "остроумно" на някого, например: "Охо, виждам, че нивото на ентропията в твоята стая е нараснало..." се има предвид именно това - хаосът се е увеличил. Ето какво нещо са представите...

Ние обаче ще използваме словосъчетанието психическа ентропия със съвсем конкретно занчение и смисъл.

И така, психическата ентропия е състояние на Его, при което границите на субструктурите му ЕД, АД, Р и В се променят помежду си дотолкова, или въобще се размиват и изчезват, че вече не може да се говори за структура на Его, а за наличието на ново, неструктурирано психично образувание, при което, изграждащите го образи губят напълно своята йерархична подреденост и предишното си значение за личността - нека го наречем ЕД-его.

Можем само да предполагаме, че влизането на личността в състоянието на психическа ентропия започва с нарушено психическо равновесие, след което на преден план идва унищожаването и/или заличаването границите на Възрастния, т.е. той престава да съществува като субструктура. По-късно, вероятно, се "сливат" Родителят и Адаптираното Дете. Едва след това, можем да предположим, при състояние на известна "борба" за завладяване на Его между системата Р-АД и Естественото Дете, започват да се разрушават границите именно на новообразувалата се, но кратко просъществувала структура Р-АД и цялото ни Его постепенно се завръща там, откъдето е тръгнало - в момента на раждането, но само в този смисъл, че Его е отново представен само от Естественото Дете. Това обаче не е същото ЕД, което е при раждането, а новото ЕД - пълно с всякакви образи, натрупани до настоящия момент, но които вече се използват и оценяват по нов начин - начинът прилаган от ЕД: според "принципа на удоволствието" и решаването на дилемата Искам - Неискам.

Ето това е състоянието на пълна психическа ентропия, а ЕД-его е неговата външна изява и крайна фаза...

Вероятно се досещате, че това е една хипотеза за възможният механизъм за възникване на редица "психиатрични заболявания" и "психични нарушения". Както виждате, причините в случая - ендогенни (т.е. вътрешни) или екзогенни (т.е. външни) въобще не се разглеждат. Важен е крайният резултат.

И все пак, така определено и разгледано състоянието на психическа ентропия не е най-лошото и безнадежното, което може да се случи. По-лошото е, когато, поради неадекватна намеса - на лекари, близки, държавни органи и т.н., се разруши границата между Ид и новото ЕД-его. Тогава за съжаление "връщането обратно" често е невъзможно (макар че логиката изисква да кажа, че въобще е невъзможно, то аз ще ви оставя надеждата, че никой не може да прогнозира такива неща със 100% вероятност, а и науката, медицината в частност, технологиите, както и всичко останало, продължават да се развиват - при това, все по-бързо, т.е. с ускорение).

Но, от друга страна, нека не забравяме, че всичко това е модел и хипотеза - предстои ни да потвърдим или да отхвърлим, ако не всички, то поне някои от предположенията.

Искрено се надявам, че някои от вас ще имат реалната възможност за работа в това направление и ще се радвам да науча какви са получените от тях резултати.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.