Трета глава - Действителността и Утешението

2. РАЗЛИЧНИТЕ МОДЕЛИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. ЕД, АД, Р, В - МОДЕЛИ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Ако сте прочели написаното дотук, то вероятно веднага ще се досетите, че различните субструктури на нашето Его - ЕД, АД, Р, В, след като съдържат различаващи се по съдържание образи на Действителността, то и представите за Реалността като такава, оформили се във всяка от тези субструктури, ще бъдат различни (независимо от мястото им на "складиране" - важен е произходът им). Следователно, можем да предположим, че във ЕД, АД, Р и В съществуват различни модели (съвкупността от всички представи) на Действителността.

Ако приемем, че това предположение е вярно, то тази особеност на нашето Его - да изпада в различни его-състояния - се превръща в изключително важен за нас проблем. Щом нашето ЕД, да кажем, възприема света по един начин, а В или Р, или АД, по друг - вземането на решение, за каквото и да е, се оказва силно зависимо от его-състоянието, в което се намираме. Един и същ проблем ще предполага възможността за вземане на различни, включително до противоположни, решения - в зависимост от его-състоянието при решаването на проблема. Как да постъпим тогава? На коя субструктура да се доверим? Нали в крайна сметка личността винаги в определен момент се намира предимно в дадено его-състояние с всичките произтичащи от това последствия? Може би в зависимост от вида на решението, което трябва да вземем, е необходимо да бъдем в съответното его-състояние - "най-компетентно" по конкретния въпрос (проблем).

Или може би ще бъде по-добре да се опитаме да обрисуваме в най-общи линии по какъв приблизително начин отразява Действителността всяка от субструктурите на нашето Его? Как изглежда светът през погледа на Естественото Дете, Адаптираното Дете, Родителя, Възрастния?

Да, нека се опитаме да направим именно това - да съставим кратки модели на Действителността от гледна точка на всяка от субструктурите на Его.

За краткост ще ги обозначим така: ЕД-модел, АД-модел, Р-модел и В-модел.

Освен това, ще се опитам да ви представя и моите виждания, относно най-често срещаните илюзии, при формирането на различните модели. Не бива също да забравяме, че "прескачането" от едно его-състояние в друго е понякога толкова бързо и многократно редуващо се, че поведението на личността може да изглежда, от една страна, противоречиво или хаотично, а от друга - изключително "гъвкаво", целесъобразно и адекватно на дадена бързо променяща се обстановка.

Имайте предвид също, че представените модели са твърде схематични и нямат претенции да бъдат изчерпателни.

И така:

ЕД-модел

Светът е пълен с чудеса. Те могат да се случат на всеки - включително и на мен. Приказките са реалност и героите в тях - също. Има само "добри" и/или "лоши" (илюзия 1) - добрите ги обичам, лошите ги мразя. Добрите винаги побеждават (илюзия 2)- победите на лошите са временни, но лошите винаги получават своето наказание. Кои са добрите и кои лошите - определям аз (илюзия 3).

Не съществува причинно-следствена връзка между събитията - те се случват, просто защото така са се случили или е трябвало в момента така да стане (илюзия 4). Съществуат красиви неща (възхитителни), от които можеш да се възхищаваш или грозни неща (отвратителни), от които да се отвращаваш. Съществуват вълшебства, тайнства, магии. Съществуват толкова много и интересни неща. Съществуват хиляди игри и аз обичам да играя.

Действителността се отразява така, че акцентът се поставя върху възприятието - то определя и отношението към каквото и да е чрез емоцията, която се изпитва в конкретния момент, предизвикана от възприятието.

Емоционалното е водещо - опознаването на света зависи от това, "как го усещам", "как го възприемам", "какви чувства и емоции предизвиква обекта в мене" (илюзия 5). Няма непозволени "съчетания" или "построения", от възприятия и представи, т.е. въображението се реализира с пълна сила, чрез интуицията. Не всички неща имат имена, но това не е важно - важното е да има някакъв образ, дори "измислен" за тях.

Светът и нещата, които се случват в него, не са предопределени. "Аз се движа свободно през този свят и ако поискам, мога да го променя, за да стане такъв, какъвто на мене ми харесва" (илюзия 6). Всяко нещо е неповторимо - "включително и аз". "Аз обичам да мечтая, т.е. да си представям най-различни неща и ситуации с мое или без мое участие". Мечтите се сбъдват - трябва само силно да искаш това - най-важното е да искаш, а не конкретните действия, за да се сбъдне мечтата ти (илюзия 7).

Искам много неща, но има и много неща, които Неискам. Най-много Искам, да съм безсмъртен, да си мечтая и да ми се сбъднат мечтите, да бъде романтично и да има романтика, да играя любимите ми игри, да ме забележат другите и да видят колко съм "неотразим" и неповторим, да ми бъде интересно и винаги да се задоволява моето любопитство, да имам най-хубавите "играчки", да завладявам и изследвам всички "неща", които ме вълнуват, да виждам "най-красивите и най-грандиозни гледки и картини", да слушам "най-вълшебните" звуци, да хапвам "най-вкусните" неща, да усетя "най-приятните" аромати, да изпитам колкото може повече усещания и емоции, включително и особено тези, които се отнасят до секса (сексът е едно от най-великите чудеса!) и въобще - всички да се съобразяват с мене.

Да унищожа "лошите" или тези, които ме нараняват, да разруша, убия или унищожа всичко, което не ми харесва, което ме ядосва, разгневява или ми пречи на самочувствието по някакъв начин.

Когато моите желания се изпълняват, аз се чувствувам спокоен - Успокоявам се. Но след време те пак се появяват или се появяват други - ето това е животът за мене: стремежи, желания, мечти, които аз искам да се изпълнят, да се сбъднат, за да се успокоя - и това става, но после се появяват отново същите или други стремежи, желания и мечти и аз отново търся своето успокоение. Аз постоянно се стремя към постигане на своя Идеал - този стремеж ме успокоява, особено когато виждам, че се доближавам до Идеала си.

Въобще, Неискам да ограничават свободата ми на действие, да ми забраняват, да ми налагат да правя нещо, което не обичам или не ми е приятно, или не ми е интересно, или не ми харесва, или...

Неискам да ме бият, да не ме забелязват, да ме мразят, да не ме обичат. Неискам да ме боли (но понякога ми е интересно да изпитвам болка?!). Неискам да се страхувам! (но понякога ми е интересно да изпитвам страх?!). Неискам да умра! (но понякога ми е интересно какво е това смъртта и какво е да умреш?!).

Много са нещата, които ме безпокоят и аз се старая да "избягам" от тях или да ги унищожа, ако ми се отдаде възможност.

Всичко, което ми доставя удоволствие или ми харесва, или ми е интересно и предизвиква положителни емоции, е добро (илюзия 8). Всичко, което не ми харесва, наранява ме, не ми е интересно и предизвиква отрицателни емоции, е лошо (илюзия 9). Нещата, към които не изпитвам никакви "чувства", не ме интересуват.

Аз живея в свят, където случайността е основната закономерност (илюзия 10)! Мога всичко да променя и да повлияя върху целия свят дори - стига само да поискам, силно да поискам (илюзия 11). Но допускам и възможността да има чужда воля, която да ме кара да извършвам определни неща или да влияе върху моите желания.

Аз имам тяло и душа. Те са съединени по някакъв удивителен начин, но Аз съм и едното, и другото едновременно. Не знам каква е и откъде идва Силата, която съединява тялото и душата ми, но предполагам, че нейният произход е Божествен или толкова тайнствен, че никога няма да узнаем истината със сигурност.

Основна илюзия: Искам - Неискам е най-важното, от което се ръководим в нашия живот при определяне на жизнения ни път. Чудесата често ни помагат в това отношение.

АД-модел

Светът е подреден. В него действат определени, както природни, така и обществени закони. Логично е Нещо или Някой да го е подредил - в самото начало (илюзия 1). Колкото повече науча за порядките на света - толкова по-добре за мене (илюзия 2). Винаги има кой да ми помогне, или да ми подскаже какво да правя. Приказките (или героите в книгите, филмите) показват как да постъпваме, когато изпаднем в подобна ситуация (илюзия 3). Трябва да се подражава на "добрите" герои и да се критикуват "лошите".

Съществува контрольор на моите действия и мисли - родителите ми (или тези, които ги заместват). Те знаят винаги по-добре от мене какво трябва да се прави, как се прави и кога е правилно да се прави (илюзия 4). Обичам да ме хвалят и не обичам, когато ме наказват - особено повече, отколкото заслужавам (а това определям аз). Всяка похвала ме Успокоява - всяко наказание (порицание) ме кара да се чувствувам неспокоен и тъжен (в такива случаи си мисля, че съм много лош). Обичам наградите - каквито и да са те.

Важното е добре да се ориентираш - но винаги има кой да ме напътствува (илюзия 5). За да оцелееш, трябва да умееш колкото може повече неща - каквито и да са те. Трябва да получиш добро образование, защото то ти дава повече възможности да се справиш със света около тебе.

"Светът на хората" се дели на неудачници, победители и непобедители - на успели и неуспели в живота (илюзия 6). Трябва да се стремиш да бъдеш успешен - т.е. "победител в живота". "Вземи от живота всичко или колкото можеш повече!" - главната инструкция за действие, която се стремя да спазвам. "Успех на всяка цена!" - това е смисълът на моя живот (илюзия 7).

Трябва да се стремя да постигна стил и начин на живот като на г-н Образцов. Аз не го познавам лично (това обаче не е важно), но моите родители са ми разказвали много за него. Аз съм длъжен да спазвам техните инструкции, за да постигна успех и да изпълня обществения си дълг.

Действителността е конкретна и не се нуждае от абстракции (илюзия 8) - всичко трябва да се погледне от "практична" гледна точка. Аз обичам да играя, но само тези игри, които са позволени в дадения конкретен случай. Когато се справям добре ми е позволено да играя повече и по-интересни игри.

Трябва да изпълня желанията на моите родители, а по способности - да ги надмина (поне така те ми казват). Моите желания, колкото и странно да звучи, често съвпадат с желанията на родителите ми.

Материалната обезпеченост е много важна - колкото повече, толкова по-добре! Винаги трябва да сравнявам с това, което са постигнали другите и какво са си купили, за да ги настигна и надмина. Съблюдаването на Модата е много важно за "изявата на личността" - естествено, по-скъпите вещи са по-хубави (илюзия 9).

В духовен план - никакви философствувания! Трябва да съм в течение на ставащото по света и да се придържам към мнението на... (защото е правилно според родителите ми). Цялата информация за нещата по света може да се получи от вестниците, списанията, радиото, телевизията, интернет - щом е публикувано (или казано) там, значи е вярно, особено, ако и родителите ми са съгласни (илюзия 10). Интересува ме само тази специализирана информация, която ми помага в професионално отношение да се справям по-добре, за да постигна успех в обществото.

Когато играя - трябва да печеля! Игри, които не водят до печалба (награда, похвала, пари), не ме интересуват. Всичките ми занимания трябва да са добре планирани, за да доведат до успех.

Смисълът на живота е "Да изградиш дом, да посадиш дърво, да отгледаш деца", т.е. да постигнеш успех - такъв, какъвто го виждат родителите ми (илюзия 11).

Светът е жесток, следователно, когато е необходимо и аз ще бъда жесток и това ще е оправдано - ще ме подкрепят и оправдаят за постъпките ми (илюзия 12).

Има неща, които трябва да се правят, както и да извършвам определни постъпки, защото "така е правилно" и "така е прието". Винаги получавам Успокоение (похвала, награда), когато постъпвам според това изискване, затова не ме интересува какъв е смисълът на тези неща. Обичам така наречените ритуали и церемонии, макар че не винаги разбирам смисъла им, но знам (така са ми казали), че те са важни за обществото и за хората.

Сексът е занимание, което може да причини и много неприятности, затова трябва да внимавам, когато встъпвам в сексуален контакт с някого. Главната цел на секса е, разбира се, "продължаването на рода" (илюзия 13). Понякога обаче сексът може да бъде и работа, т.е. да изкарвам пари чрез него. Тогава естествено трябва да се работи професионално - колкото повече пари, толкова по-добре се справям.

Аз вярвам в това, което са ми казали, че е правилно! Ако е необходимо да проверявам верността на нещо материално, то аз вярвам, че е правилна инструкцията "Око да види, ръка да пипне!" (илюзия 14). Приемам (така са ми казвали), че болшинството винаги има право - изключения са възможни, но те са толкова малко, че са несъществени (илюзия 15).

Важна е реализацията на личността в обществото, а няма значение каква е "нейната същност" (на личността) и други "подобни глупости" (илюзия 16).

Най-неспокоен съм, когато ги няма родителите ми или се карат (спорят) помежду си, давайки ми противоположни съвети! В такива случаи, аз изпадам в депресия (чувствувам се смазан, потиснат, виновен за всичко, неспособен да свърша каквото и да е, скривам се) и ужасно се страхувам (струва ми се, че съм съвсем мъничък, че ще изчезна, ще умра).

Адаптираното Дете отразява отразената от Родителя Действителност, т.е. отразява съществуващ вече образ.

Основна илюзия: родителите знаят всичко, те винаги ще ни помогнат и ще ни защитят, така ние винаги имаме оправдание (или ще го намерим) за постъпките и поведението си.

Р-модел

Светът съвсем не е такъв, какъвто изглежда. Подлагай всичко на съмнение. Не се доверявай никому (или: "Доверявай се, но проверявай!"). Аз най-добре знам какво е и какъв е светът (илюзия 1). Всеки е прав за себе си. Трябва да има ред както в обществото, така и в семейството и ако трябва, насила ще го установим. Тези, които ме подкрепят, са болшинството - значи аз съм прав (илюзия 2). Само Господ е над всичко - ние сме земни и грешни и "нищо човешко не ни е чуждо". А може и да няма Господ - Природата е "майка на всичко".

Колкото повече си живял, токова повече права трябва да имаш (илюзия 3). Законите, както етичните, така и всички останали, свързани с обществото трябва да пишем ние - родителите. И ние ги пишем. И ще продължаваме да ги пишем (илюзия 4). Защото ние използваме само проверени истини, но ти - подлагай всичко на съмнение, което не произхожда от мен, родителя твой. Защото ние имаме опит и знаем кое как се прави (илюзия 5).

Важно е да възпитаме по-младите. Възпитателната система е много важна за обществото. Личните интереси трябва да са съобразени с обществените. Необходима е единна система от ценности, вярвания и истини - единна Идеология. "Свободата" трябва да се извоюва, да се заслужи.

Аз имам право да контролирам и да се разпореждам със съдбите на тези, които са по-млади, в по-ниско социално положение, по-бедни, по-глупави и въобще - по-слаби от мене.

Аз съм длъжен да установя и установявам пълен контрол върху удоволствията - например хранене, игри, начините за промяна на състоянието на съзнанието и т.н., и особено, свързаните със секса. (илюзия 6)

"Ако имаш сила - ум не трябва". "Ако си много умен - къде са ти парите?". Само силният може да си позволи да бъде умен! Силата винаги трябва да е на моя страна и аз няма да се дам "без бой". Длъжен съм да контролирам изпълнението на обществената дисциплина, задължения и дълг (илюзия 7).

Светът е на силните - слабите са роби и трябва да си останат такива.

На власт трябва да бъда аз (илюзия 8)!

Материалното благополучие и властта са основната мярка за успеха! Съществуват победители, непобедители и неудачници - успели и неуспели в живота си хора (илюзия 9). Важното е да откъснеш по-голям "кокал" от живота. Вземи от живота колкото можеш повече! Неуспелите, неудачниците, уморените - те са на дъното на обществото и там е тяхното място!

Животът е борба! Победителите не ги съдят (Права е Екатерина Велика и затова е Велика)!

Неуспелите са много повече, успелите - те са "богоизбрани" (илюзия 10)!

Ти си длъжен да ме слушаш и да се държиш като нормален човек, т.е. "като всички останали"! "И никакви детинщини"!

Аз постоянно ще те съветвам, но ти ще ми дължиш уважение за съветите!

Аз ще те предпазя от грешките, като ти показвам и казвам как се прави и как не се прави, кое е правилно и кое - не! Аз ще ти предам своя безценен опит, но ти ще ми дължиш своята благодарност!

Аз ще те създам и ще те направя пълноценен човек (илюзия 11), но ти ще ми дължиш признание!

Да, аз зная много неща за Реалността, даже и това, какво мислят другите по въпроса, но, повярвай ми, моят мироглед е синтез от най-важното и най-ценното (илюзия 12) и ти трябва да го приемеш, за да се реализираш пълноценно като личност в обществото!

Аз съм Родител - следователно, знам какво правя (илюзия 13)!

"Не ме гледай какво правя - слушай какво ти говоря!".

Има неща, които са позволени, има и такива, които не са позволени, или даже са забранени! Има полезни неща, има и вредни неща. Има добро и зло! Доброто винаги побеждава (илюзия 14)! Виновният винаги ще бъде настигнат от възмездието - ще получи полагащото му се наказание, ако не сега, то по-късно, но задължително ще го получи - ако трябва и в Ада ще гори (илюзия 15)!

Ти си добро дете, когато ме слушаш и спазваш препоръките ми. В тези случаи аз ще те възнаградя! В противен случай - ти си лошо дете и аз ще те накажа!

Затова сме ние родителите - да обясним на децата и на по-младите, кое е правилно и кое не е, какво и кое е истината и кога се заблуждават, да ги насърчим когато постъпват разумно и да им се скараме и накажем, когато правят забранени неща. Да им покажем как се правят нещата, как се открива истината, как да се реализират в обществото, как да намерят своя път и смисъл в живота (илюзия 16).

Аз - родителят, съм този, който пръв ще обясни какво е това традиция и колко е важно тя да се съблюдава. Колко е важно да се учим от грешките на другите - колко е важно да познаваме историята. Именно аз - родителят, ще ви обясня най-напред какво е това национална гордост и патриотизъм.

За съжаление не винаги се оценява нашият денонощен усилен труд и не винаги получаваме нужното признание. Често "младите" се бунтуват и си мислят, че знаят повече и могат повече от нас - налага се в такива случаи да ги превъзпитаваме и/или да ги изолираме от обществото. Но те си го заслужават!

Обществото е наш продукт! Продукт на съвместните усилия на родителите! (илюзия 17) Всички ние, включително и вие, живеем в общество, създадено от нас, родителите, а вие ще спазвате и съблюдавате съществуващите правила, закони, ценности и традиции! И никакви компромиси в това отношение!

Физическите (природните) закони не са приоритет на родителите - за тази цел има специално обучени и възпитани по съответния начин личности (наричаме ги интелигенция), които са длъжни пред обществото да откриват и създават нови технологии, за да може обществото да се развива и живее по набелязания от нас път.

Най-важното за нас е икономиката и политиката, а там допускаме само личности с определено съдържание на тяхната личностова структура.

Въобще, ние - родителите, сме призвани да управляваме и да оценяваме (илюзия 18)!

Понякога, някои от нас се "заразяват" и "боледуват" от различни "детски" и присъщи на интелигенцията "болести" - започват да проверяват своите собствени възгледи и се стремят да ги променят, защото уж светът се променял. За щастие такива родители не са много, а и те често стигат до извода, че така нареченото "ново" е добре забравено "старо". Следователно, промените всъщност са много по-рядко явление, отколкото им се иска на някои (илюзия 19).

Не забравяйте - ние винаги сме прави! Родителят винаги е прав! (илюзия 20)

"Казах!"...

Основна илюзия: аз зная всичко и винаги съм прав(или поне достатъчно), защото светът не се променя (или се променя несъществено и с малка скорост), поради това решенията имам право да вземам именно аз, и само аз мога да дам оценка кое е правилно и кое - не.

В-модел

Съществува обективна действителност и тя не зависи от нашите идеи, възприятия и представи за нея. Светът и Реалността са безкрайно познаваеми - това означава, че нашето познание се развива постепенно и това, което днес изглежда фантастично или невъзможно, утре ще бъде елементарно - като азбуката например (илюзия 1).

Ние, използвайки нашите сетива, можем да познаем света само до някаква степен. Необходимо е и абстрактно мислене, което означава, че чрез логическото мислене можем да стигнем до заключения и изводи за Действителността около нас, преди още да сме проверили по някакъв начин дали са правилни - съответни на Действителността.

Ние използваме и всякакви други методи за опознаване на реалността, като се стремим тези методи да бъдат обективни. Това означава, че създаваме проверена в практиката методология - съвкупност от познавателни методи, и вярваме, че критерий за истинността на дадено твърдение или логическо заключение е практиката.

Недоказаните твърдения или в частност - вярванията, не са приоритет на Възрастния. Но някои идеи, произхождащи от религиозните вярвания при прилагане на аналогията или моделирането като научни методи на познанието могат да бъдат използвани.

Приемаме, че отначало на основата на някакви наблюдения или разсъждения, се съставя хипотеза за същността на изучавания обект (явление, събитие и т.н.), а след това чрез използване на съответни методи за проверка на хипотезата, можем да потвърдим или отхвърлим нейната истинност. Потвърдената хипотеза при наличие на по-голямо значение и възможност за обобщения наричаме теория. Създадените теории отново насочваме към практиката и използваме в практиката с точно определени цели. Истинските теории обикновено са отворени системи, т.е. те се развиват заедно с общото развитие на по-нататъшното познание.

Понякога доказаните конкретни твърдения се наричат теореми (не само в математиката). Теоремата е ценна с това, че ако е вярно и точно доказателството, а използваният метод е съответен на реалността, то тя се приема за неоспоримо твърдение (илюзия 2).

Съществуват твърдения, които са толкова "очевидни" и изглеждат толкова "истинни", че като че ли не се нуждаят от доказване (илюзия 3). Независимо от това, строгата наука и научният подход и методология изискват те, ако е възможно, да бъдат доказани. В противен случай те си остават хипотетични. Понякога обаче такива "очевидни" твърдения се приемат за истинни, т.е. без доказателства, че съответствуват на наблюдаваната реалност. Тези "очевидни истини", за които сме се договорили предварително, че ги приемаме без доказателство на тяхната истинност, наричаме аксиоми. Аксиоматичният подход в научната методология се използва нерядко. Съвкупност от няколко само аксиоми например може да даде поразително по-нататъшно развитие на познанието - при това съответствуващо със значителна достоверност на обективната Действителност (илюзия 4).

Методите на познанието трябва да бъдат научни, обективни (илюзия 5).

Методите на познанието са изключително многообразни, но могат да се посочат някои, които са повече или по-малко основни и се използват предимно от науката:

• наблюдение - събиране и натрупване на информация за даден изследван обект, без да му въздействаме;

• аналогия - метод, при който използваме познати ни вече свойства от други обекти, които наподобяват или са сходни със свойствата на изследвания обект (опасност от създаване на илюзорни представи и заключения!);

• анализ - "разчленяването", "разбиването" на изследвания обект на неговите съставни части, които, изучавайки ги поотделно, могат да ни дадат после картината за целия обект (илюзия 6);

• синтез - противоположен на анализа и обикновено свързан с него (илюзия 7);

• дедукция - "от общото към частното", използване на различни общи сведения, теории и обобщена информация с цел изследване и достигане до същността на частни, конкретни свойства за изследвания обект;

• индукция - "от частното към общото", на основата на различни конкретни, частни сведения и резултати от изследванията се създават обобщения и значително по-общозначими изводи, хипотези или даже - теории;

• експеримент - създава се изкуствена (или понякога се използва естествена) обстановка, ситуация, събитие - близки по своята същност до реалността, при което се изследват свойствата на изучавания обект или явление (опасност от създаване на илюзорни представи и заключения!);

• моделиране - голяма група от методи за моделиране, но значителна роля играе така нареченото математическо моделиране; създават се (моделират се) отделни свойства на изследвания обект (или даже целия обект) и след това се подлагат на различни видове въздействие, като се използват Експериментът, Анализът, Синтезът и въобще всички необходими методи на познанието (опасност от създаване на илюзорни представи и заключения!);

• статистически методи - частен случай на многобройните и многообразни математични методи за обработка на получената информация, когато се оценяват вероятности и се дава оценка за степента на истинност на дадено твърдение, т.е. неговата достоверност (опасност от създаване на илюзорни представи и заключения!).

Възрастният изучава получената информация, постоянно натрупва нова и сравнява с вече натрупаната и използвайки различните му познати методи за оценка на действителността, както и поддържайки постоянна обратна връзка с нея, се ориентира повече или по-малко точно и съответно в реалната обстановка.

Възрастният не пренебрегва информацията, както и познавателните способности, намиращи се в и съответствуващи на Естественото Дете и Родителя, а също така и търпението, усърдието и конкретните умения на Адаптираното Дете.

Възрастният иска не само да знае, но и да разбира същността - той винаги си задава въпросът "Защо?" и се стреми да достигне до отговор. Само тогава, той осъзнава това, е възможно да си свободен в своите действия и мислене, да вземаш правилни, съответни на конкретните изисквания, решения (илюзия 8).

Понякога, Възрастният е беден откъм методи за оценка на реалността. Тогава той бива овладян от идеите и "методите" или предимно на ЕД, или на Р, а е възможно и хаотично смесване от "образите и методите", натрупани в двете структури. Тъй като Възрастният силно зависи от яснотата на съзнанието, то при нарушение (случайно, нарочно, "болестно") на съзнанието оценката на реалността, дори и да се осъществява все още от Възрастния, може да бъде изключително субективна и даже съвсем несъответствуваща на Действителността - "ефект на кривото огледало".

Основна илюзия: методите на конвенционалната наука са единствено правилните, чрез които може да се достигне до същността на "нещата" и правилното и точно разбиране на Реалността.

И така, това са моделите за Действителността и начинът за нейното опознаване, от които се "ръководят" субструктурите на нашето Его - ЕД, АД, Р и В. Необходимо е също да си представите картината по-динамично - даже когато личността е в дадено его-състояние, това не означава, че останалите въобще не "присъствуват" или пък не оказват никакво влияние.

Освен това, нашето Его би трябвало да се възприема като цялостна структура, т.е. "границите" междунеговите субструктури (ЕД, АД, Р и В) са далеч по-слабо изразени например отколкото между ЕД и Ид. Обратно - "границите" между субструктурите на Суперего (ЕД*, АД*, Р* и В*) и съответните им в Его са "по-размити" и влияят върху Его значително повече, що се отнася до отразяването на така наречената обективна Действителност. Това, разбира се, е моето мнение...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.