Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Втора глава - Субект и обекти на Утешението

3. ЖИЗНЕН СЦЕНАРИЙ И УТЕШЕНИЕ. ЖИЗНЕНИ ПОЗИЦИИ И УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Според Ерик Бърн всички форми на социална дейност способствуват структурирането на времето, помагат ни да преодоляваме скуката и в същото време ни позволяват да извличаме максимално възможното удовлетворение от всяка ситуация (вече ви е ясно защо е така, нали?). Освен това, казва Бърн, у всеки индивид съществува допълнително и "подсъзнателен" план за живота, в който той, индивидът, е набелязал продължителни периоди от своя живот - "месеци, години и целия си живот" - запълвайки ги с периоди на рационална дейност, развлечения и игри, които съдействат за развитието на сценария и едновременно с това "носят на индивида удовлетворение", обикновено прекъсвано от "периоди на затвореност в себе си или кратки епизоди на близост". Бърн твърди още, че сценариите обикновено се създават на основата на детските илюзии, които "могат да се съхранят през целия живот".

Сценарият според Бърн е "постоянно действащ жизнен план, създаден в детството под въздействието на родителите". Това е "психологическа сила, подтикваща човека към неговата съдба, независимо от това съпротивлява ли се той, или й се подчинява доброволно".

След като имаме вече известна представа за така наречения "жизнен сценарий", нека сега да разгледаме как се съотнася концепцията на Ерик Бърн с описания от нас Утешителен анализ.

Ако изхождаме от определението на Бърн за "жизнения сценарий", можем ли да предположим, че основните въпроси, относно неговото реализиране - предизвикването на Дискомфорт при отклоняване от "правилния" път и изпитването на Утешение, при "движение" по сценария - са свързани главно със системата Р-АД? Вероятно - да! Нали сам Бърн твърди, че жизненият сценарий е "създаден в детството, под въздействието на родителите"? Следователно, можем да предположим, че образите, определящи основните направления и "сюжета" на жизнения сценарий (ЖС), се натрупват главно в Родителя и Адаптираното Дете.

От една страна, "така се прави", "така е правилно да постъпиш", "това е неправилно", "така не може", "не можеш да си позволиш това" и т.н. са инструкции за действие от страна на Родителя, предназначени и ориентирани главно към Адаптираното Дете. В него се изгражда организирана в някаква степен система на действие - когато човек изпада в това его-състояние. Всичко, излизащо извън рамките на тази система или противодействащо на нея, ще доведе до безпокойство и дискомфорт в АД. Същото ще се случи и с Р, защото именно той е субструктурата на Его, която е призвана да следи за наличието на "ред" и "правилното" поведение, целящо развитие на събитията по ЖС. В случая ЕД не може да противостои на обединилите се в "съюз" Р-АД, защото, макар и да му се дава възможност (на ЕД) за "изява" и "игра на воля", в решителния момент, когато се определят главните посоки на развитие и се вземат главните решения, светват "светофарите" и "указателните табелки" на Р-АД, които предлагат или точно определен маршрут, или няколко "възможности" за избор на маршрута, които обаче водят по предначертания път към предварително поставената от ЖС цел.

Аналогично стоят нещата и с Възрастния. Той трябва да достигне значително ниво на развитие и усъвършенствуване, т.е. да има достатъчно информация, да осъзнае наличието на ЖС и съдържанието на "сюжета" му (което е най-трудното), да оцени обстановката и да вземе решение: дали да се противопостави на Р-АД (предизвиквайки силен Дискомфорт у тях), или да е безразличен именно в решителните моменти, предавайки им "властта" върху Его.

Можем да предположим, че в "първо приближение" ЕД почти винаги ще губи "сражението" и да се противопостави само на изискванията на Р-АД е извън неговите възможности. Още повече - трябва да се има предвид, че Социалното подкрепя именно Р-АД, а не ЕД.

Да, Социалното използва за своите нужди стремежите, желанията, слабостите и прелестите на Естественото Дете, но - не повече от това! По този начин ЕД се изправя срещу още един "противник", работещ с "двойни стандарти" във всяко отношение и имащ в свое разположение безброй методи на въздействие, повечето от които са насочени именно в подкрепа на Р-АД и срещу естествения стремеж за "неподреденост" на ЕД, който ние бихме нарекли при други условия - "непосредственост" и "детска чистота".

Излиза че, ако въобще искаме да променим ЖС, трябва да се разчита главно на Възрастния. Само той, разбира се, използвайки въображението на ЕД или даже в "съюз" с ЕД, може да повлияе върху ЖС - или да се откаже от него изцяло, или да го "пренапише" само в тази му част, която не съответствува на реалността (или желаната цел). Възрастният може да потърси и помощ отвън, ако сметне за необходимо, че това ще го доведе по-бързо до желаната цел. Всичко това ни кара да мислим, че "пренаписването" (цялостно или частично) на ЖС, може да стане или след достигане на определена зрялост, съвършенство и свобода на В, или чрез външна помощ - обикновено, друга личност (или личности). Трябва да се има предвид, че Възрастният може да използва външната помощ на друга не непременно физически съществуваща личност (или личности). Това става главно, чрез "следите", оставени от тези личности - художествени произведения, можещи да послужат изцяло или поне частично за сценарий: книги, филми, митове, легенди, приказки и други подобни.

И все пак главният въпрос пред нас е: ако съществува ЖС, можем ли да го осъзнаем напълно и в какви случаи е необходимо да се "отклоним" от сценарното развитие и да изберем "своя си път"?

Нека приемем, че за повечето от нас наличието на ЖС е факт. Казвам за повечето, защото дори от теоретична гледна точка, трябва да допуснем, че е възможно развитие на индивида, при което Възрастният не само не изостава от Р-АД, но ги настига и изпреварва в развитието и "взема управлението" на Его сравнително рано в "своите ръце". Било поради факта, че Родителят се е оказал не толкова категоричен в своите инструкции, или поради това, че ЕД "трудно" предоставя материал за формиране на АД.

Но, нека от гледна точка на Утешителния анализ, все пак, да си дадем отговор на въпроса: кога е необходимо и какво е необходимо да променяме в ЖС, при условие, че сме го "разгадали" (сами, или с нечия помощ), т.е. знаем "края на филма"?

Отново би било добре да изхождаме от "количеството" Утешение (или Дискомфорт), което бихме получили, при движение по сценария или при отказване от него. Във втория случай трябва да сме готови, че винаги ще бъде налице, за известно време, състояние на Дискомфорт - просто, промяната на ЖС винаги ще предизвика недоволство в Р-АД. Ние трябва да бъдем готови за този Дискомфорт и е добре предварително да знаем каква техника на утешаване на Р-АД ще използваме - какъв ще бъде адекватният утешител.

Когато обаче системата Р-АД е спечелила в някаква степен на своя страна ЕД, задачата се усложнява значително - даже, ако сме осъзнали, че финалът на конкретния ЖС е трагичен за личността. В този случай В е почти задължен да се възползва от външна помощ. Вероятно Сценарният анализ в съчетание с Утешителния помощен анализ, могат да помогнат на личността (на нейния Възрастен) да промени поне финала (или критичните моменти в "сюжета").

В случаите, когато ЕД е с такова съдържание и структура, че е по-добре да използваме предимно възможностите на АД, вероятно, не е необходимо да променяме ЖС - загубата на контрол от страна на Р-АД (заедно с В) върху Его, осъществяван с помощта на ЖС, може да доведе не само до продължителни състояния на Неутешеност, прекъсвани от кризи на Неутешимост, но и до неочаквана трагична развръзка.

И така, стигаме до следните елементарни изводи:

  • Приемайки съществуването на Жизнен Сценарий при повечето хора, ние считаме, че той е локализиран и се поддържа главно от системата Р-АД (понякога с включване на значителни части от ЕД) и за нас е важно и необходимо да осъзнаем колкото може по-голяма част от него - особено да "разгадаем" накъде ни води и какъв е финалът;

  • Жизненият сценарий може да бъде променян, "пренаписван" - изцяло или частично, но това е необходимо само в случаите, при които прогнозираме намаляване на общия Дискомфорт на личността или когато очакваме постигане на по-голямо Утешение.

  • Промените, "пренаписването" на ЖС могат да бъдат осъществени от Възрастния или от В-ЕД, и/или външна помощ (най-добре от специалист по транзакционен анализ или ако е тясно специализиран - сценарен аналитик, като би било добре да се включи и специалист по утешителен анализ);

  • От гледна точка на Утешителния анализ ЖС може да бъде главно консуматор на утешение, "лош ЖС" (и тогава е необходимо да "избягаме" от него - да го "пренапишем" или пък да бъде една от главните ни възможности за създаване и натрупване на утешителни запаси) и "добър ЖС" (и тогава е необходимо само да се "движим по сценария" и да го обогатяваме в отделните "епизоди") ;-);

  • Когато личността се контролира от В или В-ЕД, значението на ЖС (дори и да има ясно изразен такъв) е значително по-малко - общият Дискомфорт (или състоянието на Утешение) при "отклоняване" от записания в Р-АД жизнен сценарий ще зависи от способността на В да успокои АД и да даде признаниена Р, т.е. от "зрелостта" и мъдростта на В. В този случай е уместно да се говори, че личността живее според "гъвкав" Жизнен План, постоянно коригиран от Възрастния (с помощта на ЕД и ако му е необходима външна помощ) в зависимост от потребностите и изискванията на условията като цяло.

Засега считам, че не е необходимо да се спираме по-подробно върху така наречения Жизнен Сценарий, тъй като, от една страна, ние го разглеждаме от гледна точка на Утешителния анализ и в този аспект нямаме възможност за подробности в настоящото изложение. От друга страна, необходимо е да се познават много по-добре основните положения на така наречения Сценарен анализ, а аз не мисля, че е добре да изпълвам книгата с цитати от написани вече книги, показвайки какво съм чел или доказвайки своите твърдения. Именно за тази цел са предвидени приложенията - там ще намерите минимума от книги по този въпрос, написани главно от Ерик Бърн. Що се отнася до българските автори, то, не мога да пропусна да отбележа Ирена Левкова, която познавам лично и много ценя, заради цялостната й работа в областта на транзакционния анализ и по-специално именно в областта на сценарния анализ. Горещо ви препоръчвам да прочетете посочените в "Проект и благодарности вместо епилог..." книги, написани от нея, тъй като те представляват един добър синтез на най-ценното и най-същественото, постигнато в транзакционния и сценарния анализ, а и представят нейното небезинтересно виждане и нови идеи по тези въпроси.

Във връзка с разгледания по-горе Жизнен Сценарий, нека се спрем накратко и на още едно достижение на Транзакционния анализ - Жизнените Позиции (ЖП). Концепцията за ЖП придоби особена популярност в България след излизането на книгата на Томас Антъни Харис (1910-1995) "Аз съм добър, ти си добър" през 1991 г. За тези, които не са запознати, ще кажа съвсем накратко, че: първо, хубаво би било да прочетете книгата; второ, основната идея, която се разглежда в книгата, е, че всеки от нас след своето раждане минава през така наречените Жизнени Позиции, които определят отношението (по-скоро на емоционално ниво) между Его на индивида и другия, или останалите индивиди.

Изказани са четири основни ЖП:

  1. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР;

  2. АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР, ТИ НЕ СИ ДОБЪР;

  3. АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ НЕ СИ ДОБЪР;

  4. АЗ СЪМ ДОБЪР, ТИ СИ ДОБЪР.

Според развитата от автора идея всеки от нас преминава през първата позиция, която започва да се формира веднага след раждането. След това, до края на втората или третата година от живота ни, ние преминаваме през втората и/или третата позиция. Достигането на четвъртата позиция и превръщането й в жизнено кредо, да кажем, е вече далеч по-сложен въпрос и, както се оказва, се случва значително по-рядко. Следователно, повечето от нас остават в своето отношение към околните в една от първите три позиции.

Макар и да изглежда твърде схематична, тази концепция има не само своето място в Транзакционния анализ, но и като че ли отразява някаква реална същност на нашата психика (най-общо казано) или поведение.

Можем ли да разгледаме ЖП от гледна точка на Утешителния анализ? Още повече - основание за това ни дава фактът, че на английски позициите са дефинирани, например така: "I’m not OK, you’re OK!" и т.н. Преводът може да бъде и малко по-друг: "Аз не съм добре, ти си добре!". Или да преформулираме позициите например така:

  1. АЗ СЪМ НЕУТЕШЕН, ТИ МЕ УТЕШАВАШ;

  2. АЗ СЪМ НЕУТЕШЕН, ТИ НЕ МЕ УТЕШАВАШ;

  3. АЗ СЪМ УТЕШЕН, ТИ НЕ МЕ УТЕШАВАШ;

  4. АЗ СЪМ УТЕШЕН И ТИ МЕ УТЕШАВАШ.

Ако приемем, че първата позиция в живота ни, формираща се след раждането, е именно "Аз съм неутешен, ти ме утешаваш", тя би могла да бъде интерпретирана и така: "Аз съм неспокоен, ти ме успокояваш!". "Ти си моят утешител!"

Втората позиция - "Аз съм неспокоен, ти не ме успокояваш (или ти ме безпокоиш)", възможно е даже "ти усилваш моето безпокойство".

Третата позиция можем да интерпретираме така: "Аз съм спокоен, ти ме безпокоиш!", т.е. "Ти консумираш моето спокойствие, моето утешение! Ти си консуматор на утешение!".

И накрая, четвъртата позиция: "Аз съм спокоен, ти ме успокояваш!", т.е. "Ти попълваш моите утешителни запаси или най-малкото не консумираш моето утешение!". Естествено, четвъртата позиция предполага и възможността за близост, което води до още по-голямо и пълноценно Утешение.

Доколкото се твърди поне в книгата на Томас Харис, че първите три позиции се формират в най-ранно детство (а до четвъртата може и да не достигнем), то изглежда трябва да приемем че те се явяват позиции на Детето. Тук обаче според формулировките от книгата на Т. Харис, е трудно да се предположи дали "отговорност" за тези позиции трябва да поеме изцяло Адаптираното Дете или в тяхното формиране участвуват и несъзнавани образи от Естественото Дете.

"Форматът" на разглеждане чрез Утешителния анализ ни дава възможност, обаче, веднага да приемем, че първата позиция "Аз съм неутешен (неспокоен), ти ме утешаваш (успокояваш)!" е чисто позиция на Естественото Дете, което се потвърждава и от хронологията на структурирането на Его, разгледана в нашия модел. Докато втората позиция "Аз съм неутешен (неспокоен), ти не ме утешаваш (успокояваш)!" би могла да бъде "солидарно" поделена между ЕД и АД, то третата е вече според мен предимно позиция на Адаптираното Дете: "Аз съм утешен (спокоен), ти не ме утешаваш (ти ме безпокоиш)!". Тя даже звучи като упрек към "вечно" изискващия нещо Родител.

Естествено е, ако приемем горните разглеждания, че първите три позиции са много по-силно емоционално заредени, отколкото четвъртата, защото това са позиции на Детето (където се "работи" главно с емоции) или някоя от неговите субструктури. Докато за първите три позиции е необходимо известно усилие, за да бъдат осъзнати, че са "на въоръжение" у Детето на личността, четвъртата позициясе приема съвсем съзнателно и главна роля там играе Възрастният.

Друг е въпросът, че трансформирането на някоя от първите три позиции в четвъртата е обикновено дълъг и труден процес и е възможно само след пълноценно и цялостно Успокояване на Детето. В този случай дори и най-съвършенния Възрастен рядко би се справил без външна помощ - все пак, трябва да е налице поне един външен пример (личност) на Утешител, който да е човек.

Вероятно, именно Любовта е тази, която е най-подходящото средство да Успокоиш Детето - едва тогава се ражда Надеждата, че "Аз съм добър и... ти си добър!", или "Аз съм утешен и... Ти ме утешаваш!", разбрана не само от Възрастния, но и усетена, почувствувана и от Детето, за да може то (Детето) да се освободи от водещите най-често до Дискомфорт позиции.

Да, отново ще припомня - утешете Детето! - първата и най-необходима стъпка при всякакъв вид помощ, терапия или позитивно въздействие...

 

 

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.