Трета глава - Утешението. Утешителен анализ

4. ТЕХНИКИ НА УТЕШАВАНЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Преди да продължим с подробното разглеждане на начините на постигане на Утешение, е необходимо да се спрем за малко на възможните техники на утешаване, използвани от Утешителния анализ. Разбира се, тези способи или техники на утешаване ще зависят от множество фактори, по-важните от които са: конкретните дискомфорти, коя част от Его е най-засегната - Родител, Възрастен, Адаптирано Дете, Естествено Дете, кой от дискомфортите се нуждае от спешно удовлетворяване (утешаване), какво е конкретното влияние на Суперего, в каква степен е балансирана и адаптирана личността, емоционално състояние, конкретно соматично и соматопсихично състояние и функциониране на тези структури и т.н...

Казано по друг начин, за да определим конкретния подход към дадената личност, към даденото Его с цел да бъде достигнато състояние на Утешение (или поне миг-утешение), ние трябва да предприемем определени действия с цел изясняване на конкретния именно случай. Главното ще бъде да осъществим максимално точна Его-диагностика. Как на практика би могло да стане това?

Когато става въпрос за Утешителен Автоанализ, то тогава е необходимо да се отчитат и интелектуалните възможности на личността. Често конкретният дискомфорт се дължи на чисто соматични или сомато-психични моменти, които могат да бъдат правилно и точно определени само от квалифициран специалист - т.е. лекар. В други случаи, за да се постигне конкретно Успокояване на Адаптираното Дете, например е необходимо личността да е въобще запозната с концепциите на Ерик Бърн. Естествено е, да се предположи, че по-пълноценен, по-качествен Утешителен анализ е възможен само с помощта на специалисти - лекари, психолози, психоаналитици, психиатри, психотерапевти. Това, разбира се, не трябва да ни отчайва и да допринася за допълнително развитие на Дискомфорт - всички знаем, че такива услуги (на такива специалисти) са обикновено скъпи. Но от друга страна - кой да ни помогне в опознаването на себе си? Можем само ние да си помогнем и... посочените по-горе специалисти.

Обаче, бих искал постепенно да ви предам уверенността, че прочитайки тази книга, вие постепенно ще можете да се справяте с повечето случаи на автоанализ, използвайки повече или по-малко елементарни техники, и ще прибягвате към посочените специалисти по-рядко и само по същество. Ние отделно ще се спрем на понятието "заболяване", т.е. на това, кога казваме, че човекът е "болен". Засега, както вече споменах, за нас са важни именно тези "гранични състояния", които и най-често се срещат, при които ние (т.е. и вие самите) можем да се справим сами, провеждайки сравнително елементарен автоанализ.

Приемете, че когато чувствувате дискомфорт, т.е. "абе, нещо не ми е добре", "никакво настроение нямам днес, нали е понеделник?", "сигурно магнитни бури има пак", "не мога да спя спокойно, нещо ме мъчи, ама не знам какво", "постоянно се чувствувам неспокоен, като че ли съм виновен за нещо", "определено трябва да поспя, чувствувам се преуморен" и прочие подобни изказвания - вие винаги можете да се опитате сами от "височината" на своите собствени познания да си направите анализ и, сигурен съм, в повечето случаи ще откриете причината за вашето състояние. Ето такива състояния нека най-напред да определим като състояния на Дискомфорт и най-напред да потърсим възможност за постигане на адекватно Утешение.

Определено ми се струва, че е по-добре да се възприеме една такава "философия на живота", отколкото веднага да се уплашим, че сме се разболели и е необходима някаква сериозна терапия. Тук естествено изключвам спешните състояния, които изискват квалифицирани, понякога, животоспасяващи манипулации, но дори и тогава лекарите, специалистите, които помагат на пострадалите хора, би трябвало да не забравят за този изключително важен елемент от възстановителната терапия - Утешението.

Да започнем с това, че ние с вас първо трябва да определим кой е главният (или кои са най-главните) фактор, който предизвиква у нас Дискомфорт - откъде произхожда той. Дали от Соматичното (зъбобол, например) от Сомато-психичното (неопределено беспокойство, фобии, безсъница и пр.), дали от Его и от коя негова част (или части), или нас ни депресира постоянно въздействието на някоя съставка на Суперего. Как ни влияят останалите, посочени по-горе фактори - консумират ли те нашите утешителни запаси и можем ли да избегнем някои от консуматорите на утешение. Защото нашата цел е - какво? Ликвидиране на Дискомфорта (или конкретния дискомфорт) и постигане на състояние на Утешение (или миг-утешение) за колкото може по-дълго време. Изхождайки от това, трябва да ни стане ясно, да осъзнаем, какво ни е нужно да постигнем - Успокояване на Детето (ЕД или АД или и двете), Признание на Родителя, Свобода на Възрастния, или конкретна комбинация от тези цели.

Не бих искал всичко да ви изглежда толкова трудно или неопределено, или прекалено отрупано с термини и непознати понятия. Поради тези причини ние с вас ще се спрем по-нататък конкретно именно на тези техники на утешаване, които са най-разпространени, най-универсални, най-достъпни, най-често приложими и най-ефективни. Който може да си позволи да използва повече - моля, нямам нищо против! Главното е да достигнем целта - Утешението.

Всички състояния, при които ние страдаме по някакъв начин, се съпътствуват от състояние на повече или по-малко изразен Дискомфорт. Именно поради това е необходимо да се обърне внимание не само на "основното страдание", но и на отстраняването на Дискомфорта и постигането на Утешение. Нека се постараем да осъзнаем, че въздействието върху "основното страдание" и неговото премахване не предполага автоматично отстраняването на Дискомфорта в Его. Не. Дискомфортът остава и е необходим адекватен процес на Утешаване.

По този начин, бих искал да ви накарам да приемете предположението или идеята, че каквото и да е страдание, от каквото и да е причинено то, винаги има елемент на Дискомфорт в Его, в смисъла, който разгледахме по-горе. Тоест, ние с вас разглеждаме именно тази съставка на страданието, която се отнася до нашето Его - точно нея и наричаме Дискомфорт или липса на Утешение, а не например соматичната страна на болките и страданията при бъбречна криза. Дори след прекратяването на бъбречната криза по медикаментозен път, да кажем, на пострадалия му е необходима и... "порцията" Утешение. Защото Дискомфортът не преминава заедно с болката - той се нуждае от своето "лечение" - постигането на Утешение, чрез конкретен процес на адекватно утешаване.

А сега, смятам да ви посоча и съвместно да разгледаме съвсем накратко някои от най-разпространените, най-универсалните, най-достъпните, най-често приложимите и най-ефективните техники на Утешаване:

Говоренето - една от най-универсалните техники на утешаване (и почти винаги с някакъв ефект). То може да бъде използвано както за Успокояване на Детето, така и за Признание на Родителя. Освен това, говоренето е една от основните техники на утешаване на Възрастния - чрез даване на информация и разкриване на същността на нещата (разбирането им) Възрастният постига желаната от него Свобода (на мисленето и действията). Говоренето може да въздейства утешително както върху една или няколко структури на Его, така и върху всички - върху цялото Его въобще. Тази техника на утешаване може да се разгледа от две различни позиции - от една страна, говоренето води до Утешение, когато говори (колкото иска и каквото иска) нуждаещия се от Утешение, а от друга страна - когато някой говори на нуждаещия се от Утешение. Думите, оказва се, имат огромно значение, при редица случаи на постигане на Утешение. Понякога даже не е важно какво се говори, но се усеща необходимостта от говорене. Дори на най-малките деца и бебета с цел утешение и успокоение им говорят, говорят...

В някои случаи тази техника преминава в най-елементарния си вид - издаването на определен(и) звук(звуци) е напълно достатъчно, ако то е от адекватния (съответния) утешител - човек, животно, играчка и пр. В други случай техниката "говорене" (и в двете посочени позиции) преминава в "по-висши" свои форми - например пеене на песен или просто припяване (без определени думи). И отново, резултатът е налице - постига се именно това, което не достига на нашето Аз - Утешението. Сами разбирате, че дали ще пее (припява) нуждаещият се от Утешение или този, който се стреми да го утеши, няма значение по отношение на крайната цел.

Може би вече не си задавате въпроса защо толкова много хора искат да пеят - даже и тези, които знаят, че не могат да пеят (вярно). И, съответно, защо толкова много хора обичат да слушат, когато някой пее.

Разбира се, тук не изключвам естетическата компонента, естетическата наслада от това, когато слушаш гласа на някой талантлив (или не толкова) певец. Но, от друга страна, какво представлява тази "естетическа наслада"? Не е ли тя чувството (или чувствата), което (които) изпитваме, благодарение на това, че сме достигнали някакво състояние на Утешение (на нашето Естествено Дете, например)? Спомнете си, че не винаги можем да осъзнаем защо изпитваме Дискомфорт, както и обратното - не винаги разбираме (осъзнаваме) защо определени "обекти", или "явления" ни утешават.

Отделно стои въпросът за изпитването на миг-утешение, при използването на глас на различни псувни и ругатни, но ние няма да разглеждаме подробно тази тема...

Докосването - друга основна и достатъчно универсална техника на утешаване, представена главно чрез милването (в частния случай - докосвания от определен тип или по определен начин, или "ласки чрез докосване"). Почти веднага можем да предположим, че то е насочено към Успокояване на Детето в нас (няма значение дали става въпрос за Естественото или Адаптираното Дете). За тази техника можем да твърдим, че тя е първична по своята същност, защото се използва още след раждането на бебето, та чак до края на живота на всеки от нас. Милването не може да бъде "забравено" от Естественото Дете, когато то вече е усетило неговото благотворно въздействие. Ако погледнем отстрани - какво толкова? Защо въобще е необходимо милването? Но експериментално е доказано, че деца, които са били милвани, и такива, които не са били милвани - при равни други условия - се различават по своето развитие. По-точно, немилваните изостават в развитието си и понякога дотолкова са драстични пораженията, че водят до необратими промени и даже смърт. Случайно ли е това? Едва ли. Коя част от нашата биология се нуждае от милване? Тялото - заради специфичните усещания при докосването? Или някои неосъзнати психични функции се нуждаят от милване, за да се развива нормално целия организъм, защото в противен случай ще загине - какво... нашето Его?

Мисля, че всеки ще признае, колко е важен и колко е универсален този тип докосване, който наричаме милване. По-късно, милването се оказва и елемент от сексуалното общуване; оказва се, че можем да "помилваме" самочувствието (разбирайте неговото Аз) на човека - даже Ерик Бърн нарича това "поглаждане", "погалване" и също ни убеждава колко е важно то за нас в психологически (а и не само) план; и накрая - това се прави през целия ни живот...

Не бива, разбира се, да пропускаме, че подобно на милването въздействия имат и някои определени видове масаж - както по начина на извършването им, така и в зависимост от масажираните зони на тялото.

Както и при говоренето, така и при милването, позициите могат да бъдат две - когато нуждаещият се от Утешение милва някого, и когато някой милва нуждаещия се от Утешение. Освен това, самите форми на милване също могат да бъдат най-разнообразни - не само коя част от тялото се милва, но и по какъв начин (с какъв натиск, с каква честота и т.н.). Можем да приемем, че конкретна форма на милване (съвсем естествено различните форми ще наричаме милувки) е целувката. Макар целуването да не е разпространено сред всички народи, то този вид милувка въздейства (когато е адекватно приложена) изключително утешаващо...

Съществуват най-разнообразни милувки (граница е само въображението), но най-важното условие, за да се получи максимален утешителен ефект, е те да бъдат приложени своевременно и адекватно.

Плач - колкото и елементарна да ви изглежда, тази техника си има своите преимущества, когато Дискомфортът е главно в Естественото Дете (а понякога и в Адаптираното). Не случайно казват: "Поплачи си и ще ти мине!". И наистина минава, защото това е една от най-първите, най-първичните техники за разряд на натрупани Напрежения, а оттам и за Успокояване на Детето. Когато знаете, че тя е адекватен утешител за вас - използвайте я! Не се стеснявайте - вие ще имате на разположение една от най-достъпните (и безплатна, при това!) техники на утешаване.

Сънят - още една изключително универсална техника на утешаване. Той е състоянието, в което като че ли изпадаме непроизволно и което наричаме сън. Сънят е една прекрасна възможност за постигане, ако не на пълно Утешение, то на една сравнително добра степен на утешеност, т.е. въздейства се на всички структури на Его едновременно (макар и не винаги в еднаква степен). За съня е написано и казано много. Още повече - сънят и сънищата са нещо, което и досега предизвиква интереса на хора с най-различен мироглед, специалност, професия, а също така и на "обикновените редови граждани". Тук обаче става въпрос и за промяна в съзнанието, поради което, за разглеждането на съня като състояние въобще, е необходимо по-подробно изследване, което не е нашата цел тук. Сега само, още веднъж, ще изкажем твърдението, че предизвикването или изпадането в състояние на сън, може да бъде разглеждано като една универсална техника на утешаване, която обаче с течение на времето обикновено намалява своето значение с увеличаването на календарната възраст на личността...

Количествени и качествени промени в съзнанието - това са универсални, но обикновено краткотрайни по действие техники на утешаване, които много често представляват всъщност утешителни заместители. Насочени са обикновено към утешаване на цялото Его, но могат да бъдат и по-диференцирани. По своя произход и същност те могат да бъдат най-различни, но по-популярни са синтетичните химически средства - например лекарства, наркотични вещества, халюциногени и др., средства с растителен или животински произход - билки, тютюн, алкохол, смеси от изсушени части на различни животни и т.н., медитациите, както и различните групови техники за изпадане в определени количествени и/или качествени състояния на съзнанието.

Определено може да се каже, че ако съществува риск използваната техника да е утешителен заместител или да се превърне в такъв, то по-добре е да не се прилага - техниките, променящи по някакъв начин съзнанието, освен всичко друго, могат да се използват и за манипулация на личността. Така че постигнатото краткотрайно Утешение, с помощта именно на техники от този тип, може да ви струва скъпо - в смисъл, влизането ви след това в продължителен и тежък Дискомфорт (и не само това).

Възхищаване и/или одобряване (поощрение) - ето още две достатъчно универсални и ефективни техники на утешаване. И двете са насочени към Детето (първата по-скоро към ЕД, а втората - към АД). Отново позициите могат да бъдат две - постига се Утешение както от страна на този, който се "възхищава", така и от страна на този, на когото се "възхищават". Аналогична е ситуацията с "одобряването" - одобрява се действието или постъпката на нуждаещия се от Утешение, или нуждаещия се от Утешение го постига чрез изразяване на одобряването си на нечие действие или постъпка. Тук понятията "възхищаване" и "одобряване" трябва да се възпремат с по-широко от обикновено придаваното им значение. Например, една от формите на "възхищаване", която би довела до състояние на Утешение, е умело поднесения и правилно формулиран комплимент. Конкретна форма на "одобряването" може да бъде поставената адекватна или по-висока (от заслужената в конкретния момент) оценка в училище. Формите могат да бъдат най-разнообразни - главното е тези две техники на утешаване (едновременно или поотделно) да бъдат приложени своевременно и адекватно. Мисля, не е необходимо кой знае какво доказателство на факта, че Детето в нас (както Естественото, така и Адаптираното) иска да му се възхищават и обича да се възхищава, търси одобрението (поощрението) и иска да одобрява (поощрява). Ако му отнемем възхищаването и/или одобряването, определено ще предизвикаме Дискомфорт. Ако не му дадем търсеното одобрение или възхищение, резултатът ще бъде същия - Дискомфорт.

Подаряване - една техника на утешаване, която е насочена предимно към Детето (ЕД или АД). Тя също трябва да бъде разбирана в по-широк смисъл - подаряват се не само материални обекти, които могат да доведат до Утешение, но и "идеални". Понякога нуждаещият се от Утешение си прави "подаръка" сам, т.е. осъществява самостоятелно, и най-често осъзнато, посочената техника и постига желания ефект. Сигурно и вие сте си правили сами подаръци - на запад тази техника е по-известна като "shopping", т.е. ходя по магазините и си купувам разни неща, а това, в крайна сметка, ме утешава. Универсалността на тази техника на утешаване (както и въобще нейното съществуване и използване) се дължи на самата природа на Детето - то иска да притежава, да има, да завладява различни, разнообразни, "красиви", "лъскави", "привлекателни" обекти. Обекти, които другите не притежават или поне техните не са "по-хубави". Колкото повече му харесват те (макар и най-често да не е известно и да не се осъзнава защо именно тези обекти му харесват), толкова по-силен ще бъде ефектът от прилагането на тази техника и ще бъде по-лесно достигнато Утешението.

Освен това, техниката подаряване е свързана и с още една близка до нея техника на утешаване - колекционирането. Няма да се спираме подробно на него, но ще кажем, че то се използва еднакво добре както спрямо Естественото Дете, така и за системата Родител-Адаптирано Дете.

Възможна е и другата позиция - Утешение се постига, когато подаряваш на някого нещо (най-често, според теб, ценно за него). В този си вариант техниката на утешаване се използва главно за постигане на Признание за Родителя и чрез него преодоляване на Дискомфорт и достигане до Утешение.

За утешавания подаряването е ценно и с това, че предполага възможност за постигане на Утешение (когато тази техника на утешаване е адекватна и приложена точно) без особени усилия. Това прави подаряването още по-универсално - "...подарете ми точно това, което искам (и което други постигат в течение на години) и аз ще изпитам максимално удовлетворение и удоволствие (утешение)!". Тук има и още една характерна особенност - при разгледания по-горе вариант на "самостоятелно подаряване" е възможно личността да стигне до редица крайности и насилие над други хора... Ние ще разгледаме стремежа към завладяване на нови обекти, както и предизвикания от него Дискомфорт, а съответно и способите за постигане на Утешение, по-подробно на друго място, тъй като тези въпроси касаят пряко повечето от нас - представете си, че желаният "подарък" е... друг човек!

Хранене - по-точно ще бъде да наречем тази техника "Хапване и Пийване". Макар и да изглежда съвсем елементарна, това е една изключително широко разпространена техника за получаване на мигове-утешение, а понякога и за пълноценно състояние на Утешение. Тази техника е предназначена главно за успокояване на ЕД, след това на АД и във вид на даване на Признание за Родителя.

Признаването и Награждаването - две техники на утешаване, насочени към сваляне на напрежението и Дискомфорта, натрупан в "съюза" Родител - Адаптирано Дете. "Даването на признание" (често съпроводено с конкретна награда) е техника на утешаване, която се използва много често - почти винаги в съчетание с подаряване, възхищаване и одобряване. Твърде голяма част от нас, възрастните (пък и децата също), се нуждаят от използването и прилагането на тази техника - винаги в адекватна форма (тогава ефектът е най-голям). Универсалността й не може да бъде поставена под съмнение - макар и да не може да бъде приложена във всички случаи на Дискомфорт, тя е предпочитан способ за достигане на Утешение от мнозина. Почти всеки иска да остави "следи" от своя живот дори след смъртта си. Но никой не би се противил, ако признанието дойде приживе, даже напротив - към това се стремят повечето от нас и това би ги утешило (особено в самия момент на изразяване на признанието). В този смисъл голяма е и ролята на Възрастния, който извлича от такива ситуации информация и се стреми да увеличи своята свобода на действие и мислене, както и да оцени във възможно най-обективна светлина резултата от своята дейност. Признанието (освен всичко останало) е винаги повод за междинна рекапитулация на постигнатото - а това се осъществява от Възрастния, който може даже да засили ефекта от постигнатото Утешение. Награждаването, от своя страна, може да допълни Признаването, но може да бъде и насочено конкретно към "заслугите" на Адаптираното Дете. Не е важно каква ще е наградата - важно е тя да бъде адекватна за съответната личност. Тогава Утешението, най-малкото в системата Родител-Адаптирано Дете, е гарантирано.

Наказание - да, сравнително универсална техника на утешаване. Тя може да бъде приложена както върху нуждаещия се от Утешение, така и от самия него върху друга личност (желаеща или нежелаеща това). В първия случай наказанието е насочено да даде Утешение (Успокояване) на Детето (най-вече Адаптираното Дете), което изпитва срам или страх от това, че не се е справило с определени инструкции на Родителя или е извършило "непозволена" постъпка, както и въобще от неговото неодобрение, което може да го лиши от похвали и поощрения. Всичко се подсилва и от съответните структури на Суперего, както от чувството за вина (В*), което упражнява натиск върху Възрастния, че е допусната такава "грешка", така и от АД* и Р*. Следователно, пред съвкупния "упрек" и неодобрение от страна на повечето структури както в Его, така и в Суперего, Детето (и най-често АД) ще предпочете да получи порция наказание (свързано с някакво страдание, но като избор на по-малкото зло), с която да "изкупи" вината си, срама си, греха си, но само и само да го оставят на спокойствие. Тази "порция наказание" (с предпочитания вид страдание) личността ще приложи сама върху себе си - формите могат да бъдат най-различни. Както се досещате, това са първите стъпки към така наречения мазохизъм - "...аз и следващия път може да постъпя така, но ще изкупя вината си пред вас като се самонакажа, защото това ще ме успокои повече, отколкото да ме държите постоянно в напрежение и да ми напомняте колко съм лош. Освен това, "такива" постъпки ми доставят удоволствие и аз съм готов да си платя със страданието, причинено ми от вашето наказание". Личността може да спре дотук, но може и да продължи по-нататък - постъпките ще стават все "по-лоши", "провиненията" все по-големи и съответно успокоителното (и в случая утешаващо) наказание ще трябва да бъде "по-сурово". Но това е все още, нека го наречем, пасивен мазохизъм. Когато стане необходимо наказанието да бъде приложено от страна на друг човек или повече хора, както и с добавяне на елементи не само на телесни страдания, но и психични от типа например на унижението (за да се получи максимално успокоение = утешение), можем вече да наречем състоянието активен мазохизъм.

Обратно, когато нуждаещият се от Утешение го получава като наказва някого другиго, причинявайки му страдание - независимо дали има основания за това или не - то, в този случай, техниката наказание е призвана да утеши или разгневения Родител или Родителя и Детето едновременно. Тук значително по-често се намесва Естественото Дете и услужливо предлага на Родителя удивителни понякога по своята жестокост и изобретателност възможности за наказване на избраната жертва. Предполагам, че в самия процес на осъществяване на наказанието се губи известна част от конрола върху ЕД и даже се допускат към реализация мортидни (разрушителни) импулси и образи, попаднали в ЕД от Ид. Ето как, "плъзгайки се по тази стръмнина", личността постепенно придобива така наречените садистични наклонности, които, в съчетание с редица случайности и конкретни обстоятелства, каквито се предлагат от живота ежедневно, могат да се оформят като водеща индивидуална особеност за дадената личност, наричана най-често садизъм - получаване на удоволствие и утешение от страданието на друга личност.

Необходимо е да се осъзнае, че техниката наказание, може да се прилага под най-различни форми и варианти. Част от тях въздействат на Соматичното (телесни наказания, причиняване на болка), друга част върху Психичното (унижение, мъмрене, подигравка и пр.), а може и върху Социалното, присъщо за дадената личност (понижаване временно в служебната йерархия, глоба, уволнение и прочие). Но независимо от това колко е трудно да се повярва, че наказанието може да носи Утешение, сами разбирате от описаните случаи, а и от вашия личен опит, че това наистина е така. Наказанието вкарва личността в Дискомфорт само когато е нежелано от нея или се счете за неправомерно голямо за извършеното деяние - в останалите случаи то или е безразлично за личността, или даже носи миг-утешение ("така му се пада").

Сами се досещате вече, че така наречените мазохисти (особено активните) и тяхната противоположност - садистите, са "взаимодопълващи" се помежду си и биха могли да си доставят взаимно огромно Утешение, ако предварително се уговорят и съгласуват формите на приложеното наказание. Трябва да се има предвид също, че тази техника често се прилага с множество ритуални елементи и/или игрови моменти. Това само я "обогатява" и прави по-бързо и по-пълноценно достигането на поставената цел - постигане на Утешение.

Когато се прилага в рамките на обществото, т.е. наказанието се прилага чрез неговите институции спрямо личност, която е извършила според тях "виновно" деяние, то Утешение обикновено се постига или за жертвите на въпросната наказвана личност или за самите представители на обществото, които са изпълнили по този начин обществения си дълг. В този случай се казва, че е възтържествувала справедливостта и се предполага, че това ще донесе Утешение, ако не на всички, то поне на заинтересованите (и това наистина най-често става).

Покаяние и Молитва - две техники на утешаване, които имат много голямо значение отново за Родителя и Адаптираното Дете. Понякога може да бъде включено в "изживяването" и Естественото Дете - в този случай, тези две техники имат много силен утешителен ефект. Още повече, че те се съчетават обикновено с други универсални техники на утешаване като говоренето, ритуалите и поддържането на Надеждата, че Утешението ще ни съпътствува периодически през целия ни живот. Освен това, при покаяние, изповед и даването на прошка се освобождават редица Напрежения, идващи от Суперего и предизвикващи Дискомфорт обикновено в Его като цяло.

Споделяне - изключително универсална и ефективна техника на утешаване, използвана главно за Успокояване на Детето (но понякога и на Родителя). На тази техника на утешаване ще се спрем подробно в първата глава на втората част.

Оправдание - често предизвиканият Дискомфорт се дължи на извършена от личността постъпка или действие, или обратно - не е свършено това, което е трябвало да бъде направено. В такива случаи особено плодотворна е утешителната техника, наречена Оправдание, но всъщност предполагаща намирането на действително, обективно оправдание, защото фалшивото оправдание бързо ще бъде "разкрито" и след кратко Утешение личността ще влезе в повишен Дискомфорт. Следователно, в последния случай ще става въпрос за утешителен заместител (фалшивото оправдание) и преминаване през състоянието на Псевдоутешение.

Обещание - една универсална техника на утешаване, насочена главно към Детето в нас. Особеното в нея е това, че в момента на получаването на обещанието се изпитва търсеното успокоение и утешение, а когато обещанието се изпълни се получава допълнително Утешение. Виждате как някои техники водят до двустепенно получаване на Утешение и натрупване на утешителни запаси (докато очакваме изпълнението на обещанието - Надеждата ни утешава). Съществува, разбира се, и рискът от използването на Обещанието, като утешителен заместител - с всички произтичащи от това последствия.

Мечтаене - универсална техника на утешаване, в смисъл, че на нуждаещия се от утешаване му се предлага да си помечтае. Тази техника въздейства само когато Дискомфортът произхожда от Естественото Дете и е насочена към неговото Успокояване. За съжаление техниката мечтаене много лесно може да се превърне от адекватен утешител в дадения момент, в утешителен заместител - в следващия момент...

Спомени - използването на спомените, припомнянето на минали, приятни за личността събития, е често срещана и широко прилагана техника за постигане на Утешение. Тя е насочена както към системата Р-АД, така и към ЕД - когато личността е имала възможност в миналото да прояви своята неповторимост. Тук е важно да се посочи, че заедно със спомените се използва и една "скрита" техника - фантазирането, която има за цел главно да усили степента на полученото Утешение. Но и спомените за съжаление лесно могат да се превърнат в утешителен заместител.

Забравянето- това е една обратна на предходната техника на утешаване, която се предлага на нуждаещия се от утешение с цел постигане на състояние на Утешение чрез премахване (забравяне) на главния консуматор на утешение. Това обикновено се постига с различни лекарства и/или психологически техники (за отвличане на вниманието, сугестивни методи на въздействие, хипноза и т.н.). Понякога тази техника се използва от личността ни автоматично (така нареченото от Фройд "изтласкване" - при което неприятните изживявания при дадена психотравма, представляващи основния консуматор на утешение, се прехвърлят в зоната на подсъзнаваното, "капсулират" се). За съжаление и забравянето изключително често се превръща бързо от адекватен утешител в утешителен заместител.

Нещоправене и нищоправене - напоследък първата техника е по-модерно да се нарече happening, когато се прави нещо заради самото нещо, независимо какво е то. Естествено в зависимост от съдържанието на нещоправенето то ще бъде насочено към една или няколко субструктури на Его, а даже и към цялостното Утешаване на Его. От друга страна, нищоправенето е също възможен вариант за Утешаване, насочен главно към Детето (ЕД и АД), като реакция на вечно изискващия Родител и Суперего. Когато и ако нищоправенето се превърне постепенно в личен ритуал, тогава ефектът от него може да бъде значително облагородяващ (успокояващ Детето като цяло). Тъй като се има предвид, че времетраенето на нищоправенето трябва да е не повече от 20-30 минути дневно, то опасност да се превърне в утешителен заместител - няма, тъй като има време за всичко останало "в живота". Но при хепънинга все пак такава опасност съществува - там отнеманото време за занимания и дейности може да се окаже много голямо и фатално за по-нататъшното развитие и състояние на личността. Следователно риск от влизане в повишен Дискомфорт, "след толкова време занимания", съществува...

Пътуване - много често използвана техника на утешаване, особено когато е съчетана с така наречената "почивка", при използване на полагаемата отпуска (когато работиш, разбира се). Но понякога се препоръчва именно като пътуване = пътешествуване, т.е. преместване от едно място на друго в течение на определено време, независимо от способа на придвижване. Техниката е насочена главно към Успокояване на Детето (ЕД и АД). Когато става въпрос за бизнес-пътувания и командировки естествено утешаването може да се насочи или главно към Родител-Адаптирано Дете (Р-АД), или към Р-АД + ЕД, или въобще към цялото Его. Затова пътуването е винаги добра възможност за постигане на някакво Утешение - поне Успокоение на Детето (най-малкото на ЕД). Пътуването обаче може да се използва и препоръчва когато е физически и финансово възможно да се осъществи. Разновидност на тази техника е например сватбеното пътешествие, което е призвано да даде възможност на брачната двойка да натрупа максимално количество утешителни запаси (както у Р-АД, така и особено у ЕД; разбира се, получаването на нова информация е винаги добре дошло и за Възрстния).

Медитация - тази техника не се използва толкова универсално, колкото това е възможно, но напразно. Тя е насочена най-напред към Успокояване на Естественото Дете, след това на системата Р-АД и едва тогава, на този фон, се дава възможност за Свобода (в случая на мислите) на Възрастния. Резултатът е обикновено много добър и постигнатото Утешение е пълноценно. Медитацията все пак би имала по-ограничен успех, ако ядрото на Дискомфорта е изключително в системата Родител-Адаптирано Дете - личното Постижение и социалното Достижение в рамките на разбиранията и съдържанието на системата Р-АД и Суперего не може да се постигне чрез медитация. Следователно, Дискомфортът ще си остане...

Съпреживяване - ето това е една (освен всичко друго) техника на утешаване, която се използва при всички видове групови терапии, макар и да не е винаги съвсем ясно защо тя е толкова универсална и ефективна. Да не би поради причината, че всички ние се стремим подсъзнателно към най-пълноценното Утешение, което е възможно само при Близост и Любов? На този въпрос ще си отговорим по-нататък... Забелязано е отдавна обаче, че когато хората преживяват съвместно едни и същи емоции, събития, действия, въздействия и пр., винаги е "по-утешително", отколкото, ако събитието ти се случва само на тебе. Предполагам, това е свързано главно с природата, от една страна, на нашето Естествено Дете - чрез съпреживяването то се убеждава, че и други могат да изпитват подобни (или дори същите) усещания, преживявания и чувства, и да споделят неговите представи и нагласи към определени обекти. От друга страна, Адаптираното Дете също се успокоява от съпреживяването, защото се убеждава, че то не върши нещо забранено или неправилно, след като това се върши и от всички останали участници, а и има оправдание (пред Родителя) в случаите на все пак обективно неправилни постъпки или действия - "така правеха всички". До голяма степен съпреживяването може да послужи и като възможност за временно избягване на строгия контрол над Детето като цяло, оказван от Родителя и Възрастния. Това, естествено води до временно Успокояване на Детето и съответно при ненапрегнати Родител и Възрастен - до Утешение. Може би най-силно Утешение чрез съпреживяване се постига в моменти на смях.

Но съществува и друга възможност за съпреживяване, която можем да отделим като отделна техника на утешаване, или да я оставим като подвид на тази - става въпрос за показването на изпитването на утешение. Най-често това се осъществява гледайки телевизия, филм, театър. Особено е силен ефектът, когато става въпрос за показване на изпитвано утешение документално (т.е. истинско) - най-често при специални "риелити-шоу" програми по телевизията. Такива предавания има много и стават все повече в последно време. След това вече по ефективност идват филмите и театралните постановки, при които ефектът от показването на изпитвано утешение зависи от майсторството на актьорите, режисурата, оператора и т.н.

Смехът - е една от техниките на утешаване, която също е до голяма степен универсална, т.е. подхожда при Дискомфорт от най-различен произход. Да предизвикаш смях у нуждаещия се от Утешение не винаги е по силите дори и на най-големия "специалист" по Утешителен анализ или даже на професионален клоун. Въпреки че е изследван от много хора, включително и от Фройд, смехът и неговата природа не са съвсем точно определени - защо се смеем на едни неща, а на други не (когато на тях се смеят пък други хора). Смехът като техника на утешаване е насочен главно към Детето (понякога повече към ЕД, а друг път - към АД), но например при сатирата също и към Възрастния и Родителя.

Ритуали - техника на утешение, насочена главно да "обезпечи спокойствието" и да утеши Адаптираното Дете и Родителя. Ще различаваме лични и обществени ритуали. Първите имат голямо значение, не само като утешаваща техника, но и за съвместното живеене на две или повече личности - особено са важни в брачния живот на двойката, а и въобще за цялото семейство. Обществените обикновено са по-значими за отделната личност, защото съдържат възможност за натрупване на голямо количество утешителни запаси. "... Когато така правят всички, значи и аз имам право да правя същото и то не е лошо, неправилно, забранено или неприлично"; "... ако така правя и аз, както всички останали, значи съм достоен член за това общество" и т.н. Ритуалите дават възможност да се намираш сред много хора и същевременно да се затвориш в себе си - от една страна, уж се реализираш в социален план, а от друга - можеш спокойно да помислиш върху свои собствени проблеми, докато вършиш това, което вършат всички останали. По-късно ние отново ще се върнем на ритуалите и церемониите, тъй като те присъствуват осезаемо в нашия както социален, така и личен живот. Това само ни подсказва, че те могат да играят роля и за снемане на напреженията предизвикани от Суперего и обществото въобще - едни от най-силните консуматори на утешение, което е достатъчно, за да бъдат разгледани по-подробно (вече като конкретен утешител, а не само като техника на утешаване).

Развлечение ("приятно" прекарване на времето) - позната на всички ни достатъчно универсална техника на утешаване. В понятието "развлечение", обаче, различните хора могат да влагат съвършено различен смисъл. Особено място заемат Празниците - те могат да бъдат голям извор на Утешение, но това зависи главно от структурата и съдържанието на личността, а не от самия празник. Необходимо е да осъзнаем, че търсенето на развлечение, неговото намиране и отделянето на време за него, действително е важно за нас. Предполагам, че развлечението е насочено главно към успокояване на Детето (ЕД или АД, в зависимост от конкретното развлечение) и Родителя, а и донякъде към използването на Свободата на Възрастния. Сумарният ефект е Утешение в по-голяма или по-малка степен. Развлеченията обаче лесно могат да се превърнат от техника на утешаване в утешителен заместител - не е случайно, че някои развлечения се предлагат в индустриални мащаби. Но като техника на утешаване при правилна преценка те могат да бъдат използвани и ще стигнат до целта...

Дейност - тук разбираме извършването на каквато и да е дейност или "работа", която освен всичко останало като ефект (например творчески, икономически, социален и пр.) води до намаляване на напрежението в нашето Его, т.е. ликвидиране на Дискомфорта и постигане на Утешение. Например извършването на произволна дейност с цел постигане на физическо (или сензорно) удоволствие, в резултат на което се намалява Дискомфорта и се постига някаква степен на Утешение - при "общуване с Природата" например. Особено е важно, че дейностите могат да ни донесат пари - всеобщ еквивалент, с който можем да си купим или адекватен утешител, или поне негов заместител. Естествено, дейностите са изключително разнообразни по вид, но ние ще разгледаме по-нататък именно тези, които в съвременния свят ни водят до най-бързо постигане на Утешение, както и обратното - тези, които ни отдалечават от Утешението и увеличават нашия Дискомфорт.

Игра - една универсална и много често срещаща се техника на утешаване. Тук отнасяме както всичките "Игри", описани от Ерик Бърн, така и игрите от всякакъв тип. Обикновено, когато дадена игра се използва като техника на утешаване, тя е насочена главно към Детето или Родителя, т.е. търси се снемане на напрежения (Дискомфорт) именно в тези структури на Его. Или от друга страна, играта се провежда с цел поддържане на достигнато ниво на Утешение. Но не трябва да се забравя, че Възрастният участвува в почти всички игри - макар и не винаги да достига своето Най-благоприятно състояние. Независимо от това, че са изключително разнообразни, някои игри се играят значително по-често от останалите. Засега, тук ще посочим например играта, наречена "Флирт". Флиртуването е игра, която се играе практически от всички в една или друга степен, в един или друг момент. Дори и при "най-повърхностно" флиртуване, остава приятна "топлина", която, по мое мнение, "стопля" главно нашето Дете. А това вече е едно добро начало за постигане на така желаното пълно и цялостно (на Его) Утешение. Напоследък, голямо значение придобиха също така наречените виртуални игри.

Влизане в социална роля - един изключително интересен вариант за получаване на Утешение, но докато не е за сметка на друга личност. Чест вариант са така наречените ролеви тренинги, които, освен поставената цел да "тренират" нещо или някакви способности у личността, постигат и друга, не по-малко важна цел - Утешение. Все пак тази техника на утешаване би трябвало да се използва с повишено внимание - възможни са пълни провали и обратни ефекти... По-нататък ще се върнем отново към Социалните Роли и особено към тази тяхна особеност, че могат да повлияят значително върху Его като цяло - както в посока постигане на Утешение, така и обратно - консумация на Утешение.

Близост - това е една условно приложима техника на утешаване, към която можем да се стремим, да я препоръчваме, но не винаги можем да я използваме директно при провеждане на Утешителен помощен анализ от наша страна (още повече, че частен случай на близостта е сексуалната близост - интимността). Тъй като близостта е нещо много повече от техника на утешаване и до голяма степен състоянието на близост се припокрива с постигнатото състояние на Утешение, ние ще я разгледаме съвсем отделно - в широкия смисъл на понятието. Но в тесния смисъл на това понятие (общуването с "близък" човек, "сродна душа" и т.н.) ние ще го използваме като една възможна, макар и не толкова често приложима, техника на утешаване.

Разбира се, съществуват и други, повече или по-малко универсални техники на утешаване, но предложения вече обем от такива техники стана достатъчно голям и аз смятам да спра дотук. По-нататък на съответните места ще правя и необходимите допълнения - още повече, че и вие можете да допълните в този списък други достатъчно ефективни и универсални техники на утешаване. Аз определено смятам, че представените по-горе са само началото.

Освен това, много ми се искаше да се спра по-подробно на повечето от тях, но за съжаление не мисля, че това ще облекчи четенето на представения текст. Даже, по-скоро обратното - нека някои неща останат така, както са дадени, защото не можеш да кажеш, да напишеш всичко в една книга. Оставям на вас, приятели, да развивате предложените идеи - или поне тези, които смятате за важни и перспективни...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.