Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Трета глава - Утешението. Утешителен анализ

3. УТЕШИТЕЛЕН АНАЛИЗ - СЪЩНОСТ И ЦЕЛ НА ПРОВЕЖДАНЕТО МУ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Тъй като моята цел е да споделя написаното с колкото може повече хора, аз няма да спазвам строгия научен стил, който в такива случаи се изисква. Още повече, че употребата на повече термини, които са познати само на специалистите, с нищо няма да измени същността на съдържанието, а единственият резултат (най-вероятно) ще бъде затрудненото възприемане на написаното от множеството хора за сметка на доставянето на съмнителното удоволствие на значително по-малко хора, че те разбират от "тия неща" и схващат какво е написано тук. Освен това специалистите, за разлика от нас - "неспециалистите", както вече казахме, могат да четат както строго научни статии, така и научно-популярна и "по-елементарно написана" литература...

И така, какво всъщност представлява Утешителният анализ? Какво анализира той? Как, къде и от кого може да се провежда? С каква цел? На тези, както и на много други подобни въпроси, ще се постараем съвместно да си отговорим, само... имайте, моля ви, търпение.

Самото наименование - Утешителен анализ - подсказва, че става въпрос за анализиране (т.е. раздробяване на части) на някакво сложно, съставно (в смисъл, състоящо се от известен брой елементи) явление, процес, обект, събитие или състояние. Естествено, вие веднага се досещате, че Утешителният анализ анализира, изучава подробно едно състояние на нашето Его, което всички, в определени моменти - едни по-често, други по-рядко, са изпитвали и, към което всеки се е стремял и продължава да се стреми - обикновено, през целия си живот. Това състояние нарекохме Утешение.

След като вече знаете, че човек не може да бъде постоянно в това състояние (но постоянно се стреми към него!), ясно е, че Утешението естествено е свързано с времето - в смисъл, каква е продължителността на достигнатото състояние, колко време трае то. Тъй като в този случай всичко зависи от мащабите, с които ще работим, то нека да изберем най-естествения мащаб за нас - продължителността на живота ни (или средната продължителност на живота на хората в определено общество). Ако действително се спрем на варианта, че ще разглеждаме конкретното състояние на Утешение във времевите рамки на средната продължителност на човешкия живот, то, можем да кажем, че ние ще изучаваме миговете на Утешение, до които всеки от нас се стреми да се добере и желае или те да бъдат повече на брой, или по-продължителни (което, в крайна сметка, е едно и също).

Следователно, всеки от нас се стреми (съзнателно или несъзнателно) Най-благоприятното състояние за неговото Аз да заема възможно най-голям процент от време, съотнесено към времето на целия му живот!

Казано накратко - ние искаме, стремим се, и това е естествено, да бъдем в състояние на Утешение, колкото може по-дълго време. Защо? Защото (в "първо приближение") утешеният Аз действа по-спокойно, по-разумно, помага ни да постигнем "желаната" Социална Реализация, Баланс на цялата ни личност, а също ни дава възможност и за пълна жизнена Адаптация.

Но, за да можем да продължим с Утешителния анализ по-нататък, е необходимо да дефинираме няколко понятия, които ще ни се наложи да използваме именно с придаденото им значение, за да съм сигурен, че разбираме едно и също, когато продължим разглежданията.

Сега, естествено, ще последва една повече или по-малко теоретична част, а аз зная, че теорията винаги предизвикава или "лека" скука, или стремеж да подремнем, веднага проявяващ се чрез "демонстрирането" на недостиг от чист въздух, т.е. прозявка. Но, какво да се прави, отново ще ви помоля да проявите търпение и да прочетете докрай тази глава - тя, както вече казах, е ключова за следващите части на книгата, където ви обещавам много по-интересни неща...

И така, нека започнем с най-важните понятия:

Дискомфорт - състояние на осезаем дефицит (липса) на Утешение (т.е. усещаме, че ни липсва "нещо" - когато не осъзнаваме какво, или освен че усещаме и осъзнаваме какво ни липсва). Вече говорихме, че се натрупват Напрежения в рамките на всяка структура на нашата личност. Но за Дискомфорт ще говорим тогава, когато тези Напрежения в Его са преминали някакъв праг (конкретен за всеки човек) и тяхното количество става осезаемо (усеща се). Когато говорим за конкретен, елементарен дискомфорт, ще пишем думата с малка буква, а когато става въпрос за съвкупното състояние на дискомфорт, включващо всички конкретни дискомфорти, ще използваме същото понятие, но написано с главна буква - Дискомфорт.

Утешаване - така ще наречем процеса на предприемане (извършване) от нас, или от някого другиго, конкретни действия (независимо какви са те) с цел преодоляване на даден дискомфорт. Резултатът от утешаването обаче може да бъде (в най-общия случай) както постигане състояние на миг-утешение (т.е. преодоляване на дискомфорта), така и противоположен на очакванията - увеличаване на дискомфорта, или предприетите действия са се оказали индиферентни (т.е. безразлични, нямащи отношение) към конкретния дискомфорт.

Миг-утешение - ще използваме това понятие като елементарна единица за конкретно състояние на Утешение, достъпна за изследване и изучаване. Всеки миг-утешение предполага наличието на конкретен дискомфорт, който е бил преодолян, както и конкретно за случая утешаване, изразено в някакво осъзнато или неосъзнато действие (или комплекс от действия) или, обратно - бездействие. Освен това понятието миг-утешение ще ни напомня постоянно факта, че Утешението е (силно) ограничено във времето конкретно състояние, а също зависи и от нашето субективно възприемане на Времето. Съвкупността от множество мигове-утешение в даден момент ще наричаме именно състояние на Утешение (така както го описвахме по-горе).

Може би основната формулка в Утешителния анализ се свежда до следното:

Както сами виждате, постигането на желаното състояние - миг-утешение съвсем не е гарантирано. Нещо повече - оказва се, че то е по-малко вероятно, ако оставим нещата да се развиват от само себе си. ("Уравнението" има четири решения, три от които не ни устройват). Това е едно косвено потвърждение на необходимостта от провеждане на анализ както на конкретните видове дискомфорт, така и на възможностите за адекватно утешаване с цел постигане на желания миг-утешение.

На пръв поглед, всичко изглежда някак си простичко, елементарно. Излиза, че трябва да разберем каква е причината за конкретния дискомфорт, а след това да изберем най-адекватния начин на утешаване.

За съжаление както ще видим по-нататък, нещата са далеч по-сложни. От една страна - конкретният дискомфорт само теоретично може да се прояви самостоятелно. В общия случай (това, което се среща на практика), Его е длъжен да намери варианти за утешаване на съвкупност от известно, по-голямо или по-малко, количество конкретни дискомфорти - дискомфорт 1, дискомфорт 2, ..., дискомфорт N. Освен това N може да бъде, от една страна - значително, голямо число, а от друга - може и да не знаем стойността на N. Както се досещате, това до голяма степен променя тактиката при избора на вариантите на утешаване - естествено ще бъде да се търсят по-малко на брой, по-лесно осъществими, съвместими помежду си и по-универсални способи и методи на утешаване.

Усложняването се допълва и от това, че може да се допусне грешка, при избора на някой от вариантите на утешаване, което би довело до един от трите нежелателни резултата - дискомфорт, или повишен дискомфорт, или добавяне на нов конкретен дискомфорт, а не само усилване на напреженията на стария.

Консуматори на утешение - всички обекти, фактори, действия, явления, събития (и отново - осъзнати или неосъзнати), които водят до скъсяване времето на мига-утешение (или на цялостното състояние на Утешение), прекратяване на състоянието на Утешение (или на мига-утешение) и връщане в състоянието на Дискомфорт (или конкретния дискомфорт) или предизвикване на подобен по сила и значение и, накрая - предизвикване на повишенДискомфорт в сравнение с началното състояние. Трябва да сме наясно, че консуматорът на Утешение може да бъде и човек (или повече хора). Ясно е, колко е важно да познаваме добре поне най-главните, най-универсалните консуматори на утешение, за да можем някаква част от тях да елиминираме или да избегнем.

Утешители - всички обекти, фактори, действия, явления, събития, или човек (или повече хора), които се използват при процеса утешаване, или за удължаване на времето на мига-утешение (или времето на пребиваване в състоянието на Утешение). Забележете, че утешителят, също може да бъде човек (или много хора). Съществуват осъзнати и неосъзнати утешители.

Егография - "снимка на Его" - понятие, с което ще обозначаваме конкретното в даден момент състояние на Его по отношение на неговата степен на Утешеност (или Дискомфорт), разгледано в контекста на наличното Успокоение (за Детето), Признание (за Родителя) и Свобода (за Възрастния).

Его-позиция - под това понятие ще разбираме мястото на Его (неговата стабилност, значимост, възможност за влияние) както в рамките на цялата личност - по отношение на Соматично, Ид, Суперего, така и по отношение възможностите му да играе Социални роли и да управлява влиянието на другите социални фактори върху него, т.е. нивото на Адаптация на Его, в рамките на обществото, в което се намира. Тук ще отнесем и познанията му, свързани с въздействието на природните фактори.

Его-състояние - понятието ще възприемаме така, както е описано от Бърн, т.е. става въпрос за конкретното състояние, в което се намира Его - Дете, Възрастен, Родител.

Его-диагностика - анализ и синтез на данните, получени при определянето на Его-позицията и резултата от Егографията.

Утешителни запаси - понятие, изразяващо възможността за запасяване с Утешение или възможности за постигане на Утешение, които да бъдат използвани в друго, избрано от личността, време. Могат да бъдат вътрешни - натрупани в личността, и външни - натрупани извън нея. Такова "консервирано" състояние на Утешение и възможностите за неговото достигане съществуват вероятно само за премахване на определени типове Дискомфорт.

Неутешимост - състоянието, което можем да наречем "остър дискомфорт". Това състояние обикновено се преодолява с чужда помощ. То изисква, повече или по-малко, спешна намеса, но е възможна и утешителна автотерапия (виж по-долу). Дискомфортът при неутешимост е силно изразен - с голяма интензивност на усещанията, възприятията, представите и емоциите.

Неутешеност - състоянието, което аналогично можем да наречем "хроничен дискомфорт". Интензитетът на усещанията, възприятията, представите и емоциите е по-малък в сравнение с неутешимостта, а Дискомфортът е по-слабо изразен, но все пак постоянно осезаем (усещаме го).

Безутешност - състояние на неутешимост или неутешеност, за което не можем да намерим в даден момент (или обективно няма) метод на утешаване или конкретен утешител.

Утешителна диагностика - резултатът, получен от анализа и синтеза на данните от Его-диагностиката, характера на Дискомфорт, конкретните консуматори на утешение и наличието на утешителни запаси.

Утешителна терапия - осъществяване на конкретен процес на утешаване, при установяването на неутешимост или неутешеност, чрез приложението на адекватни утешители, както и повишаването (или създаването) на утешителните запаси. Утешителната терапия може да бъде проведена от самия човек самостоятелно - утешителна автотерапия, или с помощта на друг човек (или повече хора) - утешителна помощна терапия. Утешителната терапия, естествено, може да бъде комбинирана с всяка друга, подходяща за конкретния човек, терапия или въздействие - медикаментозна, фитотерапия, психоанализа и т.н.

Утешителна профилактика - изучаване, избягване и/или ликвидиране на консуматорите на утешение; изучаване на причините за конкретните дискомфорти и съответното им избягване и/или ликвидиране; постоянно поддържане и/или увеличаване на утешителните запаси, както и осъзнаване и намиране на най-адекватните и възможно най-универсални за дадената личност утешители.

Техники на утешаване - конкретни, специфични похвати и начини на действие при провеждането на утешителната терапия и профилактика. Различават се сравнително универсални техники на утешаване и повече или по-малко специфични техники на утешаване.

Утешителни заместители - обекти, фактори, действия, явления, събития, или човек (или повече хора), които се използват за достигане на състояние на миг-утешение (или цялостно състояние на Утешение), но характеризиращи се с това, че: 1) утешителното им въздействие преминава значително по-бързо от прогнозираното; 2) към тях е възможно пристрастяване, привикване към "дозата", или "честотата" на получаване и стремеж към последващото увеличаване и 3) влизане в състояние на повишен Дискомфорт, след преминаване на утешителния ефект.

Псевдоутешение - комплексът от изживявания и последствия, свързан с използването на утешителни заместители вместо адекватни утешители.

Сега вече, можем да отговорим на някои от зададените въпроси - Утешителният анализ изучава не само Утешението като структура, но и видовете дискомфорт, методите на утешаване, миговете-утешение, както и консуматорите на утешение, видовете утешители, утешителните заместители и Псевдоутешението; определя утешителните запаси и начините на създаването им, изследва конкретните Егографии в различни моменти от време, както и определя Его-позицията към конкретен момент за дадена личност; осъществява утешителна диагностика (на базата на Его-диагностиката и получените други данни), утешителна терапия, при необходимост, или утешителна профилактика. Освен това постоянно се изучават и развиват техниките на утешаване, с цел - адекватно приложение при реализиране на стремежа ни към Най-благоприятното състояние на Его - състоянието на Утешение.

В зависимост от това дали се осъществява самостоятелно или с нечия помощ (от страна на друг човек или повече хора) утешителния анализ разделяме (условно) на два вида: Утешителен Автоанализ и Утешителен Помощен Анализ.

Напълно разбирам, че новите понятия станаха множко и че всичко това е трудно читаемо. Затова, засега ще спрем с определенията (дефинициите) и ще се договорим с вас, че по-нататък ще дефинираме необходимите ни понятия в мига, в който ни потрябват за употреба.

И така, повече или по-малко, вие вече имате представа за основните моменти и идеи в Утешителния анализ. Остава сега да видим "как работи". Как конкретно се използва, при решаването на основният проблем на нашето Его - достигането на Най-благоприятното състояние за него - Утешението.

Тъй като в структурно отношение Утешението се изменя с времето - от една страна с възрастта, а от друга - благодарение на въздействащите в течение на времето различни фактори, то може би ще бъде правилно да започнем нашите разглеждания именно с новороденото бебе. Ние вече знаем, че за да го утешим е необходимо да успокоим неговото Дете, което в случая е Естественото Дете. За тази цел нека направим "демонстрация" на провеждането на Утешителен анализ, като започнем именно с този най-опростен вариант (в смисъл, че самото Утешение като структура е в най-елементарния си вид - Успокояване на Естественото Дете у бебето).

Първо, нека определим възможните източници на натрупване на Напрежения (т.е. Дискомфорт) у Детето на новороденото. Основният източник на Дискомфорт са идващите от Ид импулси, свързани главно с императивни въздействия върху него от страна на Соматичното, което се стреми към поддържане на основните "жизнени функции", или, казано на наш език - стреми се към Удовлетворение, т.е. към своето Най-благоприятно състояние. Соматичното постига това Удовлетворение (освобождаване на натрупаните напрежения), от една страна, със собствени сили, но от друга - изпращайки импулси към Ид. Все пак Ид е неразделна част от Биологичното, поради което е "задължен" да се включи в решаването на неговите проблеми. След като на този етап Его е твърде слаб, за да помогне, то единственото за което го "използват" Соматичното и Ид е да освободи част от натрупаните напрежения чрез... плач.

Плачът на малкото бебе отнема енергия както от Ид, така и от Соматичното и действително част от импулсите "изгарят" своята енергия именно чрез него. Но част от импулсите не могат да бъдат удовлетворени само с плач. Такъв пример е периодически повтарящите се импулси, които ние бихме нарекли глад. Малкото Его (ЕД) на новороденото не може да реши този проблем самостоятелно и въздействието на този вид импулси ще води до безпокойство и плач на бебето, докато то не получи адекватното утешение - за тази цел то трябва да бъде нахранено. Биологичното в този случай, "за да не стане грешка", даже е "закрепило" специален соматичен (или сомато-психичен) знак за индивида, по който може да се "разпознае", че въздейства този именно импулс - на глада. Ние го наричаме сукателен рефлекс. Според мен, една такава трактовка на рефлексите - като биологични знаци, маркиращи точно определни видове импулси и като че ли "подсказващи" метода на удовлетворение (или успокоение = утешение), представлява интерес за изучаване, в светлината на нашите разглеждания...

Става ясно, че тук, за да Успокоим (Утешим) бебето, винаги ще е необходим кратък и точен Утешителен Помощен Анализ. Той обикновено се осъществява бързо и кратко от страна на майката (или който я замества) - "... бебето или е гладно, или е мокро, или нещо го притеснява физически (пелени, температура, осветление, шум и др. подобни)". След като се отстранят възможните причини, най-често получаваният резултат е временно Успокоение на бебето, което не е нищо друго, а най-елементарната форма на Утешение, която можем да си представим в естествени условия. Забележете, че техниките на утешаване в случая са съвсем елементарни и, едва ли не, се приемат като нещо, което се подразбира от само себе си.

Всъщност, когато са приложени всички известни на майката техники на утешаване, но не се получава очаквания резултат - детето е неспокойно, не може да спи, плаче почти постоянно, не поема даже кърма (т.е. не е гладно), тогава майката се обръща към (като прескочим етапа на свекървата или своята майка) професионалиста, чиято функция е "да премахва дискомфорти от такъв тип" - лекарят-педиатър. Обикновено педиатърът търси нарушения в Соматичното, смятайки го (и не без основание) за основния източник на напреженията, предизвикали неутешимост. Всъщност, в случая голяма е и ролята на Ид (явявайки се част от Биологичното и почти изцяло представяйки на този етап Психичното), който винаги действа като посредник между Соматичното и Его. Имаме съвсем сериозни основания да смятаме, че на този етап Ид, допуска само такива импулси от Соматичното към Его, които няма да го разрушат (или увредят необратимо). В такъв смисъл можем да кажем, че на етапа на новороденото бебе, Ид играе ролята на "защитен екран" между Соматичното и Его.

Виждаме, че в този си елементарен вид Утешението се постига благодарение на Удовлетворението - както на Соматичното, така и на Ид. Следователно, снемането на напреженията в Соматичното и Ид води до Успокояване на Его (ЕД), т.е. постигане на Утешение на малкото бебе. Основната техника на утешаване е постигането на адекватно Удовлетворение на нива Соматично и/или Ид. За тази цел е необходимо да определим правилно от какво удовлетворение се нуждае Соматичното и/или Ид - това е единственото условие, след което можем да пристъпим към утешаването. Логично е да предположим, че на този ранен етап от живота на човека в неговото Его все още няма такива сериозни напрежения, които да произлизат именно от Его. Затова, педиатърът правилно ще трябва да предположи, че липсата на спокойствие у малкото бебе се дължи главно на Соматичното и евентуално на Ид (в смисъл - натрупани напрежения в някои несъзнателни психични функции, предизвикани от шум, светлина, прегряване и пр. физични фактори).

Нещата стават по-сложни, когато детето започва да расте и в неговата личност започват постепенно да се диференцират и останалите структури на Его, като се оформят и техните производни, чиято съвкупност ние обозначихме като Суперего. Колкото е по-развит Его - в смисъл по-структуриран и с по-богато съдържание на структурите - толкова е по-сложно да се намери конкретния дискомфорт, защото почти винаги той е замаскиран от множество емоционални, речеви, двигателни и други елементи.

Сами разбирате, че колкото по-сложна структура е Его и колкото по-дълго време живее личността, толкова по-разнообразни ще бъдат способите на Утешение, както и причините за възникване на Дискомфорт.

Няма да се спирам на общоизвестни понятия и факти, тъй като това ще утежни възприемането на общата картина. Ще правя това само там, където е наистина наложително.

А сега да се върнем на Утешението...

 

 

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.