Трета глава - Утешението. Утешителен анализ

2. ЧОВЕШКИТЕ СТРЕМЕЖИ И ЦЕЛИ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ УТЕШЕНИЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Каквото и да правим, към каквото и да се стремим, където и да сме ние се нуждаем от Утешение. Нещо повече - всичко, което извършваме (или не извършваме) през живота си, е свързано по някакъв начин с получаването или загубата на утешение. Много бих искал да ме последвате в по-нататъшните разсъждения и, естествено, да ме коригирате, когато сметнете за необходимо...

Твърде много са причините, които ни карат да възприемем структурата на нашата личност, нашата същност, именно по начина (или по подобен начин), който описахме по-горе. От една страна - това са изследванията на хиляди учени и получените от тях резултати. Особено откритията на Фройд, а също и забелязаното структуриране на Его, описано в разбираем вид от Ерик Бърн. Ид-Его-Суперего на Фройд както и Транзакционният анализ на Бърн са основните предпоставки, върху които стъпваме.

От друга страна - това е самият живот около нас, постоянните резултати, до които достигаме ние самите - обикновените хора, когато общуваме помежду си, когато изразяваме нашите желания, чувства, емоции, стремежи, мисловни конструкции и хипотези. Когато наблюдаваме как действат и какво говорят хиляди други хора по света, които ние не познаваме и можем да възприемаме повече или по-малко обективно, т.е. без предразсъдъци и предубеждения. Аз отново говоря именно за обикновените хора, за тези, които се срещат най-често, които са участници във всички talk-show по телевизията и са "главните" герои в сериалите. Не говоря за "измислените", т.е. тези, за които знаем само това, което ни е позволено да знаем, или което ни предлагат да знаем, независимо дали е вярно или не. Те са нечии мечти, които ни се предлагат за най-правилни и най-предпочитани, "универсални идеали". Това, което трябва да изберем, защото иначе ще се чувствуваме неспокойни или просто потиснати. Те са "героите на нашето време", но, като че ли, става все по-удобно (комфортно!), по-безопасно и по-лесно да ги наблюдаваш отстрани, отколкото да се стремиш да им подражаваш, или пък да вървиш по "предложения" от тях път. Разбира се, има и категория хора, която се стреми да подражава точно на "измислените" герои, надявайки се да се почувствува наравно с тях, или да влезе в кръга на "избраните", които се показват често по телевизията...

Не осъждам никого - Вашата личност си е Ваша, докато не допуснете да бъде притежавана и манипулирана от... друга личност или от социално желаното.

И така, вие си спомняте, че разгледахме, в известна степен подробно, какво би станало, ако имаме проблеми с функционирането на Суперего - вариантите "Робинзон", "Маугли", "Емигрант", "Социопат" и "Експеримент". Нека обаче не се заблуждаваме, че Суперего е лесно преодолимо препятствие за Его - за нашето Аз. Напротив, както разбрахте, през по-голямата част от живота ни, при "нормални условия", ние сме "длъжни" и се съобразяваме с "образите и образците" в Суперего, каквито и да са те! За тази цел на нас ни е необходим силен и издържлив Аз (Его), в противен случай ще бъдем, най-малкото, винаги недоволни и с лошо настроение, ще завиждаме на другите, че се справят по-добре от нас, ще се сърдим на себе си, ще търсим Утешение, но поради слабостта на Его - не там, където можем да го намерим наистина. Най-депресираните, емоционално-лабилните няма да издържат - Его ще се деструктурира, всичко ще се смеси, ще се появят "психични заболявания", а за съжаление - някои ще предпочетат да се саморазрушат...

Мисля, че всички ние разбираме колко е важно да имаме силен, здрав, надеждно и правилно структуриран Аз (Его). Его е нашата най-активна и действаща част от личността - или поне така би трябвало да бъде. За всеки от нас е необходимо да усъвършенствува своето Его - това са "изискванията" на околната среда, на Соматичното, на Ид, на Суперего. Всички тези "фактори" искат, а Его трябва да им "даде" съответните "неща", за да може не само да оцелее, но и да достигне своето Най-благоприятно състояние(и поради това най-желано) - Утешението. Поне за момент, или поне днес, или поне за малко по-дълго време... Колко много са консуматорите на утешение - колко много са причините, които създават безутешност (безнадежност?!)...

На няколко места в текста вие вероятно сте забелязали, че се допуска възможността за "проблеми" със самото Его. Това е съвсем логично допускане (сега не говорим за това, че практиката отдавна го е показала), тъй като ние с вас постепенно си представихме как Его се ражда и след това през какви етапи на своето развитие и структуриране минава. Следователно, можем да си представим, че са възможни ситуации, при които част от Его или няма да функционира (т.е. ще бъде временно блокирана), или даже може да бъде разрушена. Възможно е също така през време на индивидуалното развитие да са действали такива фактори, които да не са допуснали достатъчно, или даже въобще, да се развие дадена съставна част от Его.

Във всеки подобен случай, описаната по-горе картина, която, с известни уговорки, можем да наречем хармонична, ще бъде вече коренно различна и, в този смисъл, усложнена. Ние с вас обаче трябва да сме наясно, че при редица хора - вече живяли достатъчен брой години - откриването на хармоничен Родител, а даже въобще наличието на Родител, е много трудно занятие. Това веднага се отразява и върху наличието на Адаптирано Дете - доколкото тази структура пряко зависи от "записите" в Родителя. Възможно е също, при много хора да сте забелязвали, че техният Възрастен или липсва (те просто не изпадат в състояние, в което могат да преценят нещо действително обективно, или ако това става - то изключително повърхностно), или е такъв "подмазвач" на Родителя и Детето, че ти се иска да кажеш: "Я се дръж като нормален човек - повтаряш като папагал (Р или Д), или постоянно вършиш детски глупости (Д)!".

Накратко, ние ще приемем, първо, че Детето, Родителят и Възрастният могат да "пострадат" заедно или поотделно в своето развитие и някоя от тези съставки (една или повече - дори всичките) да не съответствува на нивото на развитие на останалите. Второ, че е възможно, при вече изградено и нормално развито Его, да се случат събития и/или да повлияят силно въздействащи фактори, които да доведат до блокирането (временно или постоянно) на една или повече съставки на "Аз", или даже да ги разрушат. Трето, приемаме, че Его като цяло е възможно да бъде блокирано или разрушено окончателно - например при някои заболявания (болест на Алцхаймер например). Четвърто (което е по-скоро следствие), при настъпили значителни нарушения в Его, приемаме, че ще трябва да се очакват съответни (но не винаги известно какви) изменения в Суперего.

Доколкото драстичните нарушения в Его често водят увредената личност (нека така да я наречем) или в психиатрията, или в затвора, то ние няма да разглеждаме тук подробно ситуациите от медицинска или криминалистична гледна точка. Това обаче не означава, че няма да използваме някои термини, които се употребяват в медицината или например в криминалистиката. От друга страна, логично е да предположим, че много по-често ще се срещат хора, при които нарушението на функциите на някоя от съставките на Его ще бъде не толкова драстично, или само за сравнително кратък период от време. Както се казва - никой не е застрахован! Включително и аз, включително и вие. Именно затова тези състояния ще представляват за нас голям интерес - още повече, че те са междинните състояния, някои биха ги нарекли "критични", при които, ако не се обърне внимание, може да се стигне до състоянието на увредената личност.

В нашите съвместни разглеждания ще изхождаме от възприетата от нас структура на човешкия индивид (личност). Така например ние ще търсим причините за нарушения в Его - както в неговата структура, така и в неговото функциониране - в посочените от нас възможности, т.е. причините могат да бъдат соматични, сомато-психични (ще разбираме Ид), чисто психични (вътре в Его - конфликт между структурите или решаване на определени дилеми), психо-социални (ще разбираме произхождащите от Суперего) и социални - произхождащи от социалните роли, които играем или сме принудени да играем, а също и от всички останали социални фактори.

Тук може би някои ще забележат, че не съм поставил природните фактори отделно - такива като слънчева радиация, температура, влажност на въздуха и пр. Но това е, от една страна, умишлено - всички тези фактори в крайна сметка повлияват на Соматичното или Сомато-психичното (а понякога и на Социалното), които после влияят на Его, т.е. природните фактори влияят, в този смисъл, непряко.

От друга страна, нямам нищо против да ги вземем като отделна група, влияещи върху Его фактори, но само когато можем да докажем, че те влияят непосредствено върху Его. И тъй като е логично да съществува поне една такава възможност (даже и да не я осъзнаваме), то ще се съглася с вас и ще добавим последната група - природните фактори, като фактори, които също могат да предизвикат някакви нарушения в Его.

И така, в светлината на разгледания по-горе модел и съвкупността от условия, които приехме съвместно, налага се да обобщим, че:

1. Човешката личност е структурирана. По своята същност тя е биологична със социална компонента. Биологичността се изразява в наличието и действието на качествено нова природна сила в живия организъм, която нарекохме Биос. Тази сила приемаме за двукомпонентна - Либидо и Мортидо, които компоненти действат с различна изразеност, но винаги в противоположно направление, а по-изразената определя тенденцията на Биос.

2. Основните структурни и функционални единици са Соматично (с всичките си органи и системи) и Психично (сомато-психично - Ид, чисто психично - Его, психо-социално - Суперего).

3. Съществува външно за личността Социално - представено чрез социалните роли и другите социални фактори. Особено значение имат социалните роли - формални (длъжности) и неформални (игрални). Те могат да сведат до нула усилията на Его, или обратно - с минимална енергия Его може да постигне много по-голяма ефективност на получения резултат, благодарение именно на социалната роля. Социалната роля има свойството да бъде "обличана" и "събличана" - като дреха, в зависимост от изискванията на конкретните условия.

4. Всяка структура се стреми към своето Най-благоприятно състояние. За различните структури тези състояния са различни (виж по-горе).

5. Проблемите с постигането на Най-благоприятните състояния на всички личностови структури, се решават през по-голямата част от живота ни от Его.

6. При вземането на решения, както и при своите действия, Его се ръководи от конкретни за момента принципи и в зависимост от получения краен резултат, при решаването на "вечните дилеми" (виж по-горе), както и от конкретната социална роля (ако е влязъл в такава).

7. Его е структуриран - Дете, Родител, Възрастен. Това са съставни части на Его, които могат поотделно и напълно да се идентифицират с Его - тогава казваме, че човекът е изпаднал в съответното его-състояние и действа и приема решения от името на това състояние.

8. Най-благоприятно състояние за Его, към което той постоянно се стреми (съзнателно или несъзнателно) е постигането на Утешение. Утешението е състояние на динамично равновесие, което лесно може да бъде нарушено, поради наличието на множество консуматори на утешение.

9. Утешението е съставно, сложно състояние, съдържащо в себе си елементите Успокоение (за Детето), Признание (за Родителя) и Свобода (за Възрастния). Това важи само при структуриран напълно Аз (Его). На етап новородено бебе Утешението е равно на Успокоението (просто на този етап отсъствуват Родител и Възрастен).

10. Его се ражда с раждането на човека и отначало е представен само от Детето (ЕД), по-късно се формират Родителят и Възрастният. Появата на Родителя структурира Детето - появява се Адаптираното Дете, като част от Естественото Дете, "опитомена" от Родителя.

11. Его, или част(и) от него, може да бъде не(до)развит, блокиран или разрушен. Последиците от каквото и да е нарушение в структурата и/или функциите на Его се отразяват върху цялата личност (индивид). Методите за постигане на Утешение (без варианта на пълно отсъствие на Его) в тези случаи са строго специфични.

12. Факторите, влияещи върху Его, можем да разделим по произход на соматични, сомато-психични, психични (вътре в Его), психо-социални, социални и природни (само тези, които въздействат пряко върху Его).

Добре, нека направим изводът, че Его е двигателят на нашата личност. Всички наши стремежи, цели, постъпки, желания и пр., и пр. не само че са свързани с Его, а оттам и с Утешението, но даже се налага да приемем, че трябва да ги погледнем именно през призмата на Утешението. Това означава, че всеки от нас в своята жизнена дейност (и в живота си въобще) се стреми към своето Най-благоприятно състояние - каквото и да означава то за него. Но, тъй като най-благоприятното ни състояние зависи пряко от нашия Аз, то налага се отново да се обърнем към... Утешението.

Ето, това ще бъде предмет на по-нататъшните ни разглеждания. За тази цел обаче е необходимо да дефинираме един нов вид анализ на човешката личност, или ако щете - нов подход към нея. Този именно анализ ще си позволим да наречем (по примера на Фройд и Бърн) Утешителен Анализ.

Ще се опитам също да ви докажа необходимостта от него, а и да го разгранича от Психоанализата и Транзакционният анализ. Веднага искам да кажа, обаче, че Утешителният анализ е едно естествено продължение или, по-скоро, допълнение към цитираните вече Психоанализа и Транзакционен анализ. Още повече - вие сами виждате, че много от понятията са взети именно оттам. Възможно е да говоря същото, което са искали да кажат Фройд и Бърн, само че - просто аз съм погледнал от... друга гледна точка. Когато обектът за наблюдение е толкова сложен и многообразен както по форма, така и по съдържание, то, струва ми се, от колкото повече гледни точки го видим, толкова по-пълна и точна представа ще получим за същността му.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.