Първа глава - Нормално развитие

5. ЗНАЧЕНИЕ НА "ВЪНШНИТЕ" ФАКТОРИ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Макар че болшинството хора, включително и много учени, признават главната роля на генетичните и въобще на вътрешните фактори, то, както ще се убедим след малко, решаващо значение за развитието на всеки човек имат именно така наречените външни фактори. Още веднъж искам да напомня, че това разделяне е условно - двете групи фактори действат постоянно и винаги във взаимодействие помежду си. Разделянето им на външни и вътрешни е само по произход (но не по важност, поредност и др. подобни). Все пак има и едно съществено различие - в редица случаи от външните фактори (от тяхното въздействие) можеш да "избягаш", докато от вътрешните - това е практически невъзможно.

Храненето оказва влияние през целия живот на всеки човек и може би има главно значение за развитието на когото и да е от нас. От една страна, за неродения още организъм има значение как и с какво се храни майката, докато е бременна, а от друга - след раждането също е изключително важно какво ще бъде менюто на бебето. Тук не трябва да забравяме и за културните особености и традиции в различните места по света (от това зависи както менюто на бременната, или кърмещата майка, така и на роденото бебе, а по-късно - малко дете). Трябва, обаче, да посочим, че кърменето през първите няколко месеца от живота на бебето (обикновено 5-9) е силно препоръчвано от повечето съвременни специалисти. Техните препоръки се основават на множество и редица конкретни изследвания, включително сравнителни - с отчитане на културните различия и традиции, така че, в този случай, можем напълно да им се доверим. Още повече - счита се за доказано, че майчината кърма, освен че задоволява енергетичните нужди на детския организъм, т.е. бебето се храни, расте и развива, има и предпазващо значение по отношение на редица заболявания - в това число и инфекциозните. В майчината кърма са открити специални вещества, наречени имунни тела, които предпазват кърмачето от инфекции през първите няколко месеца от живота му.

Колкото повече книги прочетете по въпроса, толкова повече ще се убеждавате, че кърменето през първите няколко месеца е абсолютно необходимо и, че майчината кърма енезаменима. Само с търговска цел, фирмите, произвеждащи детски храни и изкуствени млека за кърмачета, могат да твърдят, че техните продукти са 100% заместители на майчиното мляко. Такова нещо няма (поне засега).

Различните видове инфекции и определени заболявания също имат огромно значение за развитието въобще, а понякога и за оцеляването на индивида. Например, съществува такава една безобидна за жената вирусна инфекция, наречена Рубеола. Тя даже се смята за вид "шарка". Понякога се появяват оскъдни обриви, а понякога - не. Почти винаги се напипват добре оформени топчета в тилната област на главата - увеличени лимфни възли. Практически - нищо повече. Инфекцията понякога даже преминава, без да бъде усетена като заболяване от жената... Но - какви огромни поражения може да нанесе този вирус на зародиша или на плода (особено през първите 3 месеца от бременността - често всичко завършва със спонтанен аборт). Сами разбирате, че това е само една от възможните инфекции. Посочих я, защото тя е класически пример за това как у бременната жена здравословното състояние може да бъде добро, докато в същото време вируса на рубеолата поврежда или даже унищожава плода... А съществуват още сифилис (предизвиква се от бактерии), трипер или гонорея (също се причинява от бактерии), трихомоноза (едноклетъчен паразит), токсоплазмоза (също едноклетъчен паразит) и... още много други, като не можем да пропуснем СПИН (Синдромът на Придобита Имунна Недостатъчност). Причинява се от вирус.

Някои заболявания на бъдещата майка също оказват влияние върху плода. Тук имат особено значение заболяванията на обмяната - например захарният диабет. Освен това, бременната жена може да предаде по генетичен път множество заболявания на своето дете, без самата тя да страда от тях. Други пък генетични заболявания "пристигат" със сперматозоида, т.е. от бащата.

Изключително важна роля за развитието имат и психичните фактори. Известно е например, че малкото дете се нуждае от ласки и внимателно отношение към него. Правени са редица опити, които показват, че не е достатъчно бебето да бъде само нахранено, а по време на хранене, трябва да го милват и да му говорят нежно. В противен случай децата изостават в своето развитие в сравнение с другите деца на същата възраст. Защо това е така? Ще се върнем отново към този въпрос по-нататък в изложението, но тук ще отбележим, че въздействието на психичните фактори може да попречи на развитието на "чисто" соматични показатели като ръст и тегло. Не потвърждава ли това още веднъж равноправното положение на психичното спрямо соматичното?

Нещо повече - съществуват редица така наречени "психо-соматични заболявания", при които се смята, че основният фактор предизвикал и/или "отключил" соматичното заболяване, е психичен. Най-известният пример е язвената болест (на стомаха, или дванадесетопръстника). При нея направо се смята за доказано, че главният фактор за появата на болестта е психо-неврологичното състояние на заболелия (например правени са хирургични операции по отстраняване на язвата, но тя се появява на друго място в стомаха или дванадесетопръстника(!), ако не сме предприели никакви мерки по подобряването на психо-неврологичното състояние на пациента).

Накратко - психиката все повече ни се представя като неразделна част от биологията на човека наравно с неговата анатомо-физиология, която ние нарекохме соматично начало. Мисля също, че не е случайно каква голяма популярност е придобило учението на Фройд. Благодарение на него "грубите" материалисти бяха принудени да признаят, че психичното има не по-малко значение за индивида, отколкото соматичното и че даже, в редица случаи, преобладава.

Огромно значение върху всички нас оказва и така наречената околна среда. Най-общо, факторите на околната среда можем да наречем екологични, но там, разбира се, според своята същност и произход, те могат да бъдат класифицирани в множество подгрупи. Ние няма да се занимаваме с това. Ще спомена само че ако човек реши да работи в тази област от човешкото познание - да установи как влияят отделните фактори на околната среда върху човека и/или човечеството, той си е осигурил работа за вечни времена - стига да има кой да му плаща, а и да можеше да живее вечно.

За по-голяма яснота можем да разделим екологичните фактори на естествени (с естествен произход - т.е. независими от човека) - слънчева радиация, космическа радиация, промени в магнитното поле на земята и пр., и изкуствени - такива, при които повече или по-малко е налице намесата на човека пряко или косвено. По-рано - преди 100-120 години например можехме да причислим климата на Земята към естествените фактори. Сега обаче би било грешка да смятаме, че човечеството не влияе върху климата - нищо че все още в голяма степен хаотично, но определено влиянието е налице. Радиационният фон на Земята е вече значително променен и отново човечеството е съпричастно към тази промяна. Представете си само как се "къпем" в радиовълни - "къси", "ултракъси", "свръхвисокочестотни", "рентгенови лъчи", "гама-излъчване". Предполагам сте чували тези думи...

Всичкият този радиационен фон, който така рязко се е променил само за около 100 години (даже, на практика по-малко) играе огромна роля в нашето развитие, защото ни "удря" в най-слабото място - гените ни. Честотата на генните мутации (спонтанна промяна на генетичната информация в даден ген или гени, обусловена от въздействието на външни или вътрешни фактори - наречени мутагенни фактори) е многократно повишена - не само при човека, но и сред по-голямата част на биологичното царство. Ще попитате какво лошо? Ами, това, че мутационните процесии, самите мутации, много трудно могат да бъдат котролирани - какъв ще бъде резултатът от мутацията ще разберем по-късно (ако тя е съвместима с живота), но не можем да се надяваме, че тя винаги ще бъде в "положителна" посока, нали?

... Въобще, понастоящем, моето мнение е, че на никого от "власт-имащите и съвест-нямащите" не му пука за екологията и посоката, в която се развиват екологичните процеси. Само кампанийно - обикновено преди избори, се говори колко е важно да "опазваме околната среда" и се провеждат акции от типа "Да направим уборка на нашия район (или нашия град)!". Само заради икономическа изгода сме готови да обезобразим огромни площи земя, да източим от нея милиони тонове нефт, а какво ще бъде после - каквото бъде, това ще е. "След нас - потоп!". Само си представете колко автомобили съществуват на Земята и какво количество отработени газове изхвърлят в атмосферата. И това е непрестанно - всяка минута. В същото време се унищожават стотици хиляди хектара гори, които са единствената ни защита от всеобщата смрад и задушаване...

Тук, без никакъв преход, можем да преминем към социалните фактори. До голяма степен именно ценностите на обществото (обществата) предопределят в каква среда ще се развива конкретния индивид. Заобикалящото те общество още от най-ранна възраст ти "казва" и "показва" какво е правилно и какво не е. Практически веднага след раждането започваш да изпитваш системата на "поощрение" и "наказание" от страна на обществото. Отначало формите на поощрения и наказания са "по-меки" (но това е от гледна точка на възрастните - детето не смята така!), а след това обществото вече не се церемони с индивида. "Ако не слушкаш..." постепенно преминава във "... Вие нарушихте чл. 313 от Наказателния кодекс и...".

... Ако социалните фактори, действащи в рамките на дадено общество, са едни, а в друго - други, то, естествено, възниква въпросът за избора на обществото, в което ти би искал да живееш и чиято ценностна система ти е най-близка. По този начин би могъл да коригираш (но само до известна степен) въздействието на "неблагоприятните социални фактори" на обществото, в което си се родил. Но... за съжаление това също се оказва все по-трудно и по-трудно.

Първо: съществуват общества, които смятат, че техните ценности са универсални и подхождат, ако не на всички, то поне на много по-голямата част от хората. Това обаче не е кой знае каква беда. Бедата настъпва тогава, когато тези общества (или по-скоро управляващите ги) решат да накарат и другите общества на Земята да живеят според техните "универсални" ценности. Както се досещате, това най-често става насила - дали чрез война, или чрез икономическа блокада, или организиран преврат - няма значение. Важен е крайният резултат - "... ние ще ви предложим нашия начин на живот, независимо дали ви харесва или не".

Второ: съществува и съвсем обратния феномен - ако ти предпочиташ да живееш в дадено общество, защото харесваш ценностите му, стила и стандартите на живот, то това също в повечето случаи не е лесно достижимо. Поставят се хиляди прегради само и само да си останеш там, където си се родил. Така наречените "имиграционни квоти", са само хитро измислена политика на подбор на тези, които "са ни нужни" за извличане на по-големи икономически, политически и идеологически печалби и изгоди.

Понякога ти се иска да кажеш: абе, живейте си там във вашите собствени ароматизирани лайна и ни оставете ние сами да се оправим. Но - не! Печалбите трябва да бъдат все по-големи. "Просто не можем да оставим никого настрана!"

Мнозина от нас все още си спомнят, че социализмът и комунизмът се представяха като бъдещето на човешкото развитие, като универсално обществено устройство. Е, знаем какво стана... Сега пък универсална се оказа демокрацията. Идете да го кажете на племената в Африка и Южна Америка, на живеещите в повечето арабски страни. Ще ви повярват ли? Не! "Как тогава да им покажем, че нашето общество е по-съвършено и универсално? Ще им дадем пари. Ще им покажем наши филми, музика, нашата култура... Какво? Още не сте убедени, че нашето общество е по-...? А знаете ли какви ракети и бомби имаме? Между другото те вече летят към вас!..."

Ето, това са "социалните фактори"... Неутешително, нали? Икономика и сила - брутална сила и брутална икономика. И всичко това концентрирано във власт - брутална власт, готова да унищожи всяка обществена единица (да не говорим за индивид), която я застрашава.

Играем си на демокрация. Най-интересното е, че демокрацията не е непрекъснат процес на управление на народа, както най-често ни я представят. Точно обратното - демокрацията е съвкупност от дати. Датите, на които са били провеждани избори. Тоест, демокрацията е съвкупност от еднодневни (обикновено) актове на всеки 4 години (или на 5 години, или на ... години). Ето това е демокрацията - актове (а не процес), между всеки два от които избранниците-управляващи правят буквално каквото си искат. И всички ние знаем, че е така, но се самозалъгваме, че нещата ще се променят към по-добро. Друг път!

Докато играем тази игра, с тези именно правила, ще получаваме този резултат - управници, които не се интересуват от нищо друго, освен от нещата, които са свързани пряко с тях самите и техните близки. И няма какво да ги оправдаваме, че и те са хора и нищо човешко не им е чуждо. По този начин ние просто оправдаваме себе си, че продължаваме да играем натрапената ни игра или може би тайно се надяваме, някой ден - кой знае, да попаднем на тяхното място.

Аз, май, малко избързах... Трябваше първо да спомена родителите и семейството като първите важни социални фактори, с които се сблъсква всяко дете. Но за тях е написано толкова много...

В преобладаващото число случаи новороденото бебе осъществява първите си контакти със своята майка. Коя е тя? Тя също е човек, като всички нас. Тя има своите стремежи, ум, култура, ценности, чувства и пр. Тоест, тя вече е повече или по-малко продукт на обществото, в което живее. Следователно, в ранните периоди от живота на детето майката е главният социален фактор за него. Тя определя какво е добро за него и какво е лошо. Тя го защитава (поощрение) или му се кара (наказание). Тя определя кога детето да се храни и кога да спи. Тя започва да го учи да ходи по нужда в "определените за целта места". (Психоаналитиците отделят толкова голямо внимание на този факт, че понякога чак е смешно - но това не омаловажава техните твърдения и заключения). Малко по-късно детето се сблъсква с другия "великан" - бащата. От това как се отнасят към детето двамата родители (или тези, които ги заместват), зависи изграждането на неговата личност и по-нататъшната му социална интеграция - степента на включване в "игрите" на обществото.

Да, хората са различни - всеки един от нас е неповторим в генетично отношение (с малката корекция при еднояйчните близнаци, но, те пък, се различават личностно), но и колко много си приличат повечето от нас в социален и личностен план. Приличат си, не че са еднакви. Но понякога, когато властвува някоя агресивна идеология, приликата, на практика, се превръща в еднаквост, еквивалентност. И какво от това, че биологичното в нас е толкова различно?

Ето ви най-ужасната страна на социалното - то е способно да унищожи значението на различията помежду ни. Социалното може да ни направи еднакви! Който не иска да прилича на останалите - знаете вече: обесване, разстрелване, изселване, просто изчезваш и пр.

"Какво тук значи някаква си личност?!// Разстрел, и след разстрела - червеи./ Това е толкоз просто и логично." Предполагам, познавате това "обобщение" на Н. Й. Вапцаров...

Ето кое е най-страшното въздействие на социалното - присъщата му тенденция да обезличава индивида с оправданието, че това е необходимо условие за запазването на обществото.

... Останалото са "академични" спорове, в резултат на които се раждат твърдения, предизвикващи у всеки мислещ човек един-единствен древен въпрос: Cui prodest? (Кому е изгодно?)...

Да, предлагайки ни в замяна "трохи", социалното (обществото) постига своята цел - да ни опитоми. И, вероятно, опитомените сме 99.9% от всички хора - не съм проверявал точно, но...

За наша (и ваша J) радост - изход има... Вероятно даже не един. Просто аз ще споделя моя вариант...

Но това ще стане постепенно. За съжаление не бих могъл да кажа всичко в кратък, концентриран вид. Може би Чехов, Антон Павлович, би могъл... Затова ще ви помоля за търпение - моля ви, имайте малко търпение! Прочетете всичко докрай. И, не ме съдете - помнете, че аз съм един от вас. Един обикновен и същевременно неповторим човек - като всички вас, които четете тази книга. Може би много от вас биха написали книга от подобен род значително по-добре - ами, предлагам ви да го сторите! Намерете време и пишете! Или го кажете по друг начин - филм, песен, картина... Формите са най-разнообразни - всеки сам ще намери своята...

Не знам как е конкретно при вас, но моят жизнен опит ме е научил да се съмнявам най-напред именно в така наречените безспорни истини - или както още ги наричат аксиоми (аксиомата е твърдение, което приемаме за вярно, без никакви доказателства, защото то е... "очевидно"!). Обичам, също така, да търся допълнителен смисъл именно в такива неща, в които са се "ровили" много хора - и мъдри, и не чак толкова мъдри, и за които неща се твърди, че практически са вече изучени и тяхната същност ни е позната. Искам още да ви кажа, че това занимание е много приятно - и става още по-приятно, когато, след като толкова хора са изучавали даденото нещо, именно ти намираш нещо ново, колкото мъничко и "незначително" да е то, което никой преди тебе не е забелязал. Повярвайте ми - чувствата, които изпитваш тогава, могат да бъдат описани само като вълшебни.

... Малко се отклоних (но съвсем малко). Тук би трябвало да спомена за така нареченият възпитателен процес - за възпитанието. Сами разбирате, че начинът, по който то се провежда, и неговото съдържание или същност силно и решаващо зависят от социалното. От това, какви хора са нужни на обществото, се определя съдържанието на възпитанието. Методиките пък се определят най-често от една група хора, наречени педагози. Педагозите са много, много важни - някои от тях са дипломирани, а други - не. Но, за съжаление, истинските Педагози (както и във всяка друга професия или категория специалисти) са малко. Не трябва да забравяме обаче, че педагозите живеят в същото общество, в което и възпитаваните от тях. Интересен, според мен, е и фактът, че, доколкото знам, при по-голямата част от човечеството, първите десетина години от живота на всеки, са под въздействието на педагози жени. Аз не зная какво е значението на този факт - може да е много голямо и много положително, а може би просто така трябва да бъде и не е кой знае колко важно? А какво мислите вие?...

Възпитателният процес, осъществяван от съответните обществени институции (формални или не) и педагози, винаги е насочен и провеждан по такъв начин, че максимална полза да има обществото като цяло, а не конкретната личност. Това е лесно разбираемо - който плаща, той поръчва музиката и т.н. Но, след определен момент от развитието, когато интелектът вече може да се намесва по-успешно и когато той започне да дава по-реални образи на действителността от предлаганите чрез общественото възпитание (и образование), започва и постепенно се развива още един, спасителен за нас, процес на възпитание - самовъзпитанието (включващо и самообразоването).

Приятели, не забравяйте за тази важна съставка от Възпитанието - Самовъзпитанието. Там е нашето спасение от силовата интервенция на обществото, на общественото възпитание. Това е нашата възможност да намерим своята неповторима идентичност и да изградим нашата Личност такава, каквато бихме искали да я видим именно ние, а не само хората около нас...

Самовъзпитанието обаче е само необходимо, но не винаги достатъчно условие - за радост има още и други варианти (които не изключват обаче самовъзпитанието, а го допълват), за които ще поговорим в следващите редове.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.