Първа глава - Нормално развитие

4. ЗНАЧЕНИЕ НА "ВЪТРЕШНИТЕ" ФАКТОРИ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

По време на човешкия живот въздействат различни и множество фактори. В зависимост от техния произход можем, съвсем условно, да ги разделим на две взаимосвързани групи: вътрешни и външни фактори.

Вътрешни се наричат факторите, които произхождат от самия човек (или изследвания от нас индивид). Те са свързани с конкретния индивид, но и с факторите на външната среда (които понякога са аналогични на вътрешните - например психическите фактори, но произхождащи не от индивида, а от друг индивид). Най-важни от вътрешните фактори безспорно са генетичните(определящите наследствеността). Те поставят рамките на развитие. Това, обаче в повечето случаи съвсем не е трагично - в смисъл, че има някакви рамки и ограничения. Само в редки случаи можем да определим достоверно границите, на който и да е наследствен признак...

Тук би било добре да поясня: дълго време и у мене се беше загнездила представата, че гените, или наследственността, определят точно признаците и качествата, белезите и същността на човешкия (а и не само на човешкия - на биологичния) организъм. Трябваше ми известно усилие на въображението (интуицията) за да разбера, че се наследява не даден признак, белег, качество, свойство и пр., а така наречената "норма на реакция". Това означава, че ние наследяваме от нашите родители не конкретните биологични качества и характеристики, а възможните им проявления, в зададени предварително рамки, в зависимост от външната среда. Едно и също свойство в даден конкретен човек ще се прояви по един начин в една среда и по друг в друга, но в рамките, които са възможни и предопределени от наследственността. Това се доказва най-лесно от направените наблюдения над еднояйчни близнаци. Вече знаем, че те в генетично отношение са еднакви. Наблюденията обаче над близнаци, които са живели при различни условия (или просто са били разделени и са живели в различни места), показват, че едни и същи признаци, качества, свойства са проявени по различен начин, т.е. такива близнаци вече съществено се различават един от друг и различието е толкова по-голямо, колкото по-дълго време са били разделени и колкото повече са се различавали условията, при които са живели.

Друга важна група фактори са ендокринните. Казахме вече, че съществуват специализирани органи у човека (у повечето животни - също, но за нас е важен сега човекът), които наричаме жлези. Жлезите произвеждат специални вещества - хормони и/или ензими. Тези жлези, които произвеждат ензими се наричат жлези с външна секреция, защото ензимите се отделят в различните кухини у човека, които повече или по-малко имат контакт с външната среда. Например: ензимът амилаза се отделя от слюнчените жлези в устната кухина. Хормоните се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Хормоните са вещества, които се отделят и попадат направо в кръвта, в кръвообращението, и по кръвен път достигат до така наречените "клетки-мишени". Това са клетките, за които е предназначен дадения хормон - клетките-мишени реагират по съответен начин, когато хормонът достигне до тях. Например, половите хормони контролират узряването на яйцеклетките или сперматозоидите. Съществуват жлези, които произвеждат както ензими, така и хормони, т.е. с външна и вътрешна секреция. Например: задстомашната жлеза (панкреас) - тя произвежда ензими, които се отделят в кухината на дванадесетопръстника (част от тънкото черво) и хормона инсулин, който контролира нивото на кръвната захар, давайки възможност на клетките да я използват за храна (енергия).

Трябва да отбележим, че жлезите контролират до голяма степен психо-физическото развитие на човека. От друга страна, тяхното правилно оформяне и функциониране се определя главно от генетичните фактори. Главната жлеза, която често наричат "диригентът" в целия оркестър от жлези, е така наречената хипофиза. Тя е "скрита" от двете полукълба на мозъка, т.е. намира се в главата на човека. Има жлези, които зависят от пола - например простатната жлеза е налице само у мъжа...

Напоследък се говори много за адреналина - той също се произвежда от жлези - надбъбречните жлези. Организмът реагира на някои хормони почти мигновено (например адреналин), а на други - значително по-бавно (например хормон на растежа).

Индивидуалното развитие на човека зависи не само от генетичните и ендокринните фактори взети поотделно, но и от тяхното взаимодействие помежду им. От значение са и външни фактори, въздействащи по време на бременността.

Без да сме специалисти, всички ние, в една или друга степен, знаем, че освен физически човек се развива и психически. Така наречената психика е далеч по-неясна и, направо казано, по-слабо изучена, отколкото анатомо-физиологията на човека и физическото му развитие. Думата "психика" произлиза от гръцкото "психе" - душа. Все пак, малко ще бъдат хората, които на въпроса дали тяхната психика е тяхната душа, ще отговорят положително. Това може да означава, че науката в понятието "психика" е затворила част от нещо по-голямо, по-цялостно и всеобщо. Например, повечето физиолози ще ви кажат, че психиката е функция на нервната система и по-точно на мозъка, давайки по такъв начин предпочитание на материалното като основа пред идеалното.

... От друга страна, нито един човек поне малко разбиращ от компютри, няма да твърди, че софтуерът (т.е. програмното обезпечение) е функция на хардуера, твърдия диск, процесора и т.н. Да, те са свързани помежду си, взаимозависими са, но са и две "равноправни" страни на едно цяло - функциониращият компютър. Естествено зная, че могат да ме обвинят в механицизъм, че, видите ли, такава аналогия е недопустима и т.н. Но може би именно специфичната биологична сила, която свързва тези две противоположности (телесно и психично) в едно цяло - както електрическия ток в компютъра, позволява да се проявят както "хардуерните", така и "софтуерните" му възможности.

Не бих искал да споря - в търсенето на същността на нещата спорът не е най-доброто средство.

Но, все пак, нека да приемем, че психиката е втората главна страна на човешкия организъм - освен телесното, или с цел да запазим стила - соматиката. Тоест, нека да приемем, че у човека са тясно свързани помежду си соматичното начало и психичното начало, като тази връзка се крепи на една сила, която ние нарекохме "специфичната биологична сила". Тя има две основни тенденции или съставки - конструктивна и деструктивна, чиято резултантна е в зависимост от множество въздействия и фактори. Формите на проява на Силата зависят също от куп неща, но и от стадия на развитие на човешкия организъм. Преминаването на определена граница, на която и да е от тенденциите или съставките на Силата, води до гибел на организма.

... Например, изключителната продуктивност на раковите клетки - нарастването на тумора, притискайки жизнено важни органи е пример за унищожаващото действие на конструктивната съставка, водещо до гибел. (Или наднорменото тегло, което се увеличава постоянно и, в крайна сметка, също води до гибел). Деструктивната съставка би могла да се прояви чрез психичното, при "успешен" опит за самоубийство. Или чрез соматичното, при така наречените "автоимунни заболявания", когато се унищожават част от собствените (за организма) клетки до момента, когато това стане несъвместимо с живота и човекът загива...

И по-нататък в нашето повествование ви предлагам да се придържаме към описания по-горе модел. Нека не забравяме, че моделирането е признат от науката метод за познание. Метод, чрез който можем да разберем същността на обекта (предмет, явление, процес, събитие), ако не забравяме, че все пак разглеждаме модел.

И така, ще ви помоля да запомните, че твърдението:

Човекът е двуединство на Соматично и Психично, при задължителното посредничество на природна специфична биологична сила (с нейните две противоположни направления - конструктивно и деструктивно)

е модел.

Можем да го кажем и по друг начин:

Човекът е триединство на Соматично, Психично и Биологична сила.

И все пак, това е модел, за който предстои да бъде показано и доказано, доколко съответствува на същността на нещата и доколко този модел има познавателна стойност.

Предполагам, че и за вас, както и за мене, е важно не само да научим или да разберем нещо ново, но и да узнаем как тази новополучена информация може да бъде употребена (или употребявана) с цел да ни донесе някаква полза. Ние, съвместно с вас, ще се придържаме именно към такава линия на разглеждане на повдигнатите въпроси, защото, в противен случай, по-добре (с по-голяма полза) ще е да научим наизуст телефонния указател на града, в който живеем ;-).

Когато говорим за соматичното нещата, като че ли са по-ясни - виждали сме повечето органи на човешкото тяло, постоянно виждаме, усещаме и възприемаме собственото си тяло, виждали сме телата на много други хора и пр. Накратко - соматичното може да се види, да се помирише, да се пипне. В този смисъл соматичното ни се струва банално - то просто е навсякъде и е нещо съвсем реално - физически реално.

По друг начин изглеждат нещата с психичното. Психиката не може да се пипне, да се помирише, да се види. Ние виждаме "психични реакции", но не и психиката. (Аналогията с компютърните програми се натрапва от само себе си - ние виждаме как работи програмата, но не и самата нея?!). Макар че психичното у човека функционира комплексно, все пак се различават негови отделни съставки или елементи, които повече или по-малко се обособяват като самостоятелни части от цялото - елементи на Психиката (или психични функции). Различните изследователи "разбиват" цялото на различни части, но най-често обособяваните са интелект (мислене), емоции, памет, въображение, усещания, възприятия, представи, воля, език и пр.

Взаимодействието на психиката със социалното започва постепенно да формира и нейната социална съставка - "отпечатъкът" на социалното върху психиката. Все повече започва да се говори за "личностови качества". Личността на човека се превръща в най-главното и най-важното за обществото качество (свойство) на човешкия индивид. Обществото определено твърди, че същността на човека е неговата личност.

И все пак, какво е личността? Не е ли тя соматично + психично + социално? Което и звено да махнем от тази верига ще получим нещо друго, но не и човешката личност.

Пред нас се изправя съвсем конкретният въпрос: ако приемем, че същността на човека е неговата личност, то каква е структурата, организацията на личността? В какви конкретни характеристики, структурни единици и функции се трансформира коктейлът от соматично + психично + социално?

Не се наемам да отговоря изчерпващо на този въпрос, но с удоволствие бих поразсъждавал, търсейки някакви отговори поне в първо приближение.

Съвсем логично е да възприемем като абсолютно необходима соматичната съставка на личността. Можем също да изкажем твърдението, че върху соматичното трябва "да стъпим", за да можем да продължим нататък, при изграждането на цялостната личностова структура. (Достатъчно е например повечето от клетките на човека да съдържат вместо две - три хромозоми от 21-вата двойка и ето, че налице е болестта на Даун, която, съгласете се, ще повлияе значително върху личностовите характеристики на такъв човек. Накратко - аз лично, за себе си, смятам, че соматичното е необходимо условие за формирането и развитието на човешката личност). Напразно то, соматичното, се разбира като дадено от само себе си от повечето изследователи на Личността.

Психичното е втората задължителна съставка за всяка личност. Можем даже да твърдим, в рамките на горния модел, че соматично + психично = биологично у човека. Тогава става съвсем естествено, че за нормалната личност е необходима нормална биологична база.

И така, достигаме до една простичка формула (която изразява един опростен модел) за личността:

Личност = Биологично + Социално

Ние ще се опитаме по-нататък да изследваме тази формула и какво е познавателното й значение. Засега само ще спомена, че съм чел и чувал да казват: "Той е високоинтелигентна личност", или "Тя е изключително културна и етична личност", "Личността му е дълбоко хуманна" и пр. Какво означават тези изказвания? Какво искат да ни кажат с тях? Или те са резултат от непознаването на същността на понятията? Ще се опитаме заедно с вас да си изясним тези неща по-нататък.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.