Първа глава - Нормално развитие

3. РАЗВИТИЕ - БИОЛОГИЧНО И СОЦИАЛНО. ПЕРИОДИЗАЦИИ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

Прието е количествените и качествените промени, осъществяващи се през живота на човека, да се наричат развитие. Предлагам засега да не се задълбочаваме във възможната трактовка на понятието.

Макар че развитието е "комплексен процес" - включва в себе си както биологичното, така и социалното (а отделно може да се говори за интелектуално развитие) - разглеждането поотделно на тези страни на развитието се прави с цел да се постигне по-голяма яснота при предаването на информацията. От друга страна, мнозина изследователи се специализират тясно върху определени характеристики (биологични, психологични, социални и пр.) на човешкото развитие и изучават само тях. Тези пък, които се опитват да обобщават получената от различните учени информация, винаги рискуват да бъдат критикувани от "тесните специалисти", че не познават "достатъчно задълбочено" същността на нещата в една или друга област от познанието за човека.

Биологията, медицината, генетиката, ембриологията, анатомията, физиологията - това са само част от по-важните науки, които се занимават с биологичните промени през живота на човека - т.е. биологичното развитие. Определено тези науки са натрупали огромно количество информация и практически напълно достоверни факти. Много са и направените изводи. Но, все пак, има още дълго да се върви по техния път, за да познаем по-отблизо тайните на човешкото развитие (в биологичен аспект).

Социалното развитие, както на отделния индивид, така и на обществото като цяло, също не е достатъчно изучено - имам предвид получаването на достоверна и освободена от всякакви там идеологии информация. Да, социалното се носи от отделни индивиди, които в основата си са биологични същества, но то, социалното, е по-силно от отделните индивиди. То може да ги накара да извършат неща, които биологията в "нормални условия" не допуска - например саможертвата заради някаква идея. Понякога тя се осъществява заради "ефимерна" идея, имаща положителен ефект за обществото (или поне така си мисли човекът, който извършва това), но разрушаващо въздействие - в биологичен или социален план - за индивида! Пред такива "подвизи" е безсилен и интелектът! Говори се за обществено съзнание, но би било изкуствено да се говори за обществен интелект - такова нещо няма.

... Интелектуалното развитие е нещо лично, индивидуално. Високите степени на този вид развитие са нещо рядко, т.е. по-скоро изключение от правилото. Затова обществото, защитавайки се, създава винаги изкривен, отрицателен или ироничен образ на интлектуално развития индивид. Да, интелигентите могат да бъдат използвани от обществото, но не повече от това. Интелигентът е призван и задължен да служи на обществото - основен постулат на социалното. Сами знаете, че обществото може да съжали и съхрани застаналите против него индивиди, ако те са интелектуално слаби, но, ако става въпрос за интелигентен човек - никога! Разстрел, обесване, електрически ток, затвор, изгнание и т.н. И нищо чудно, че е така - само интелигентните представляват реална опасност за обществото. Останалите могат да бъдат контролирани чрез т.нар. "обективни социални закони"...

И ако социалното има главно отрицателно (в смисъл - потискащо) въздействие върху интелекта, то върху останалата част от биологичното, върху неговото възпиране, социалното оказва определено положителна роля. Представяте ли си да се разбушуват всички инстинкти и страсти у човека? У всички хора? Представете си, че никой не се съобразява с изискванията на обществото и удовлетворява своите биологични нагони, инстинкти и всякакви импулси! Да, хаос! Но хаос в социален смисъл, все пак... Някои биха казали: "Че какво лошо - животните и растенията как живеят само с "биологията" си? Живеят си - и какво? Милиони и милиарди години повече от нас - хората?!"... Да, но как умират? И в какви количества умират (или по-точно измират)?!

Именно когато се връщаме към биологичното, бягайки от общественото, тогава и ние хората "си живеем" като животните и измираме (избивайки се един друг) в съответните "биологически" количества... Следователно, "бягайки" от социалното, трябва да изберем друга(та) посока - например посоката на интелектуалното усъвършенствуване. Може би тя е нашето "спасение от социалното", когато то ни е "притиснало до стената"...

Или вярата (в религиозния смисъл) - тя ни дава възможност да знаем всичко, без да разбираме нищо. Но тя, все пак, е спасение. Спасение на какво, обаче? Въпросът за вярата ще разгледаме по-нататък... сега говорим за развитието. Простете ми, че малко се отклоних.

Винаги, когато се разглежда въпросът за развитието, се започва с определяне на понятието, а след това започват периодизациите.

Когато специалистите изучават и разглеждат индивидуалното развитие на човека или онтогенезата, в повечето случаи те съставят периодизации или определят така наречените етапи в развитието. В зависимост от действащите върху човека фактори, които е изучавал даден специалист, се определя и неговата теория за съответните етапи в развитието. Не е случайно, че съществуват не малко на брой и съществено различаващи се теории. Някои, за по-голяма убедителност, изучават коктейл от фактори - биологически, психологически, поведенчески, социални и пр. - и създават "по-обобщаващи", според тях, теории, като претендират за пълнота и валидност на изводите.

Готов съм, пък мисля, че не само аз, а и вие, с много от тези изследователи да поспоря. И не да оспорвам фактите, а именно тяхната интерпретация. Какво например би означавала една теория, която включва като етап от развитието на човека "яслена възраст", за общество или култура, където детската ясла като структура въобще не съществува. Или теория, която утвърждава например като първи етап от развитието на човека "период на риене и копаене". Как да се съгласим, че всеки етап от живота ни се предшествува винаги от криза в развитието. Никой не отрича, че кризисни периоди в развитието на всеки човек съществуват - даже у някои кризите са толкова много, че стабилните периоди просто не се забелязват.

Но все пак, струва ми се, че в тази област Фройд (а по-късно и Ерик Бърн) е най-близо до истината. Защо така мисля ли? Ами, постепенно ще ви разкажа, а дотогава - помислете си и вие, помислете си за следното: с каква цел се правят подобни периодизации на развитието на човека; имат ли значение половите различия; какво познание ви дава на вас каквато и да е периодизация на човешкото развитие - за какво може да ви бъде полезна и да ви послужи; каква периодизация можете да направите вие на вашия личен живот - кои въздействащи фактори и характеристики се оказаха в основата на вашата периодизация, а значи и най-съществени за вас и пр., и пр.

И така, вашата теория - личната ви теория за периодите на развитието на човека (или поне на един човек), е вече готова?! Отлично!... А сега си представете, че сте представител на едно от племената, живеещи в централна Африка - например: вие сте бушмен. Какво става с вашата теория? Ако тя е издържала изпитанието, значи вие сте открили нещо много важно за всички ни! Затова не губете време - споделете го с нас...

... Само като знам колко спорове е имало (и ще има) по повод именно периодизацията на човешкия живот... Първо се започва обикновено с календарното време - какво става с детето до 1 година, или до 1,5 години, или през първите 7 дни от живота му, или в периода между 1 и 3 години, или кога все пак започва пубертетната възраст - на колко години е момчето или момичето, или "какво става всъщност" в периода между 5 и 10-годишна възраст и т.н.

Да, не отричам, че биологическите показатели са повече или по-малко зависими от календара, но те зависят и от географията, и от историческото време, и от климата, и от съдържанието на въглеродния двуокис в атмосферата, и от интензивността на слънцето през дадена година, и от... още много, много неща. А защо винаги се смята, че най-важното е да се посочи възрастта и промените, които се очакват в тази възраст и, не дай боже, ако нещо не съвпада с очакваното - лошо тогава, "трябва да се търси патология някаква"...

Все пак, редица учени и лекари се стремят да избягват точното хронометриране на човешкия живот и стигат понякога до другата крайност, давайки такива времеви граници за даден очакван признак (качество) от развитието, че всяка прогноза вече е безсмислена - твърде широките времеви граници говорят само за презастраховане на "специалиста", а не че периодизацията е по-точна. (Ако чакаме 1000 години на едно и също място, то вероятността да падне именно там метеорит вече е значително по-голяма и на практика е съвсем реално очаквано събитие.)

Но... ако действително "Времето е в нас и ние сме във времето" (за тези, които не знаят, ще посоча, че тази мисъл се приема за изказана от Васил Левски, който е живял и загинал още преди Айнщайн да се роди!) какво значат тогава дадени, изкуствено определени, отрязъци време, имат ли те съществено значение или просто само ни помагат в моделирането на действителността, в необходимостта да водим социално-приемлив начин на живот?... Та нали, ако си живял само 5 години, то 1 календарна година за тебе е 20% от твоя живот и е естествено да я осъзнаваш, психически да я усещаш, като един сравнително дълъг период от време. А когато си вече на 20 години - тогава всяка 1 година (от тези 20) вече е 5% от живота ти. Става очевидно, че колкото повече живеем, толкова субективното ни възприемане на един и същ период от време ще бъде такова, като че ли е минало по-малко време, или - "как бързо вече времето минава".

...Също като камък, който тръгва надолу от върха на планината и постепенно все повече и повече набира скорост - т.е. ускорява се, ускорява се и, в крайна сметка, стига долу по-бързо, отколкото сме очаквали в началото или някъде по средата на пътя. Казано по-точно - камъкът ще стигне винаги по-рано долу, независимо в кой момент от пътя му изследваме очакванията ни по отношение времето на неговия финал... Звучи противоречиво, нали?

Последиците от този феномен, струва ми се, се подценяват или въобще не се засягат от повечето изследователи и любители на периодизациите. С всяка изминала секунда, минута, час, ден, седмица, месец, година ние все повече и повече психически "скъсяваме", който и да е произволно избран интервал от време и следващия такъв интервал за нас е вече "по-кратък" - така ние го усещаме, възприемаме, а понякога и осъзнаваме... Всяка следваща секунда е по-къса от предишната - а последната, най-кратката - ни убива. (Ставайки по-къси секундите, минутите, ... годините - скъсяват живота ни!). И това е един непрекъснат процес - той не спира. Много често ние не го осъзнаваме и това е добре или зле - в зависимост от конкретните събития и конкретния човек. В други случаи - когато осъзнаваме тази особеност на психиката ни - това може да ни помогне в разбирането на много неща, събития, постъпки и да ни предпази от загуба на психическо равновесие, от психическо разстройство.

По-нататък обаче ще видим, че нещата не са толкова "безнадежни" и неутешителни - ние сме се научили, в една или друга степен, да се борим със "скъсяването на времето" - нека така да наречем този психически феномен.

Както веднага се досещате, щом става въпрос за психически феномен, ние почти винаги можем да променим нещата (но не задължително в желаната от нас посока!) - все пак става въпрос за усещания, възприятия, представи и чак тогава осъзнаване (или не!) на целия този процес. Средства за въздействие върху "скъсяването на времето" има много - физически, химически, биологически, социални, интелектуални.

Може би девизът на Световната Здравна Организация "Да прибавим не години към живота, а живот към годините!" в известна степен отразява именно възможността за въздействие върху "скъсяването на времето" и че значението на календарните отрязъци от време се преувеличава...

Като се има предвид, че субективното усещане за скоростта на протичане на времето има огромно значение за всеки от нас, то не е учудващо, че се справят по-добре тези, които имат по-богат арсенал от възможности за промяна на "скоростта на времето", т.е. винаги намират възможност така да го структурират, че "скъсяването на времето", субективното им усещане за неговата скорост, да е под техен контрол. Целта е една - достигане на максимален комфорт! А, оказва се, комфортът зависи силно от нашите усещания, възприятия, представи и осъзнаване на скоростта, с която времето тече...

По-нататък ще видим, че комфортът - в най-широк смисъл на думата - е и още нещо: търсеното от нас утешение. Но за утешението ще поговорим съвсем подробно на друго място.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.