Първа глава - Нормално развитие

2. РАЖДАНЕ

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

И ето, че е изминало достатъчно време след оплождането - настъпва мигът, когато новият организъм трябва да напусне утробата на майката, да се роди - настъпва моментът на раждането.

Въпреки че раждането е естествен процес, това не означава, че няма защо да му обръщаме внимание или че той не е интересен за нас. Напротив - точно обратното! Вече видяхме, че колкото повече си мислим, че знаем за даден обект (явление, предмет, събитие, процес), толкова повече въпроси възникват, които чакат своя отговор.

Естествено, присъствувал съм на не едно раждане - образованието ми го изискваше. Нещо повече - присъствувал съм на раждането на две от децата си. Но, както се досещате, не съм раждал. ;-) Това, разбира се, не пречи да споделя с вас моите познания за раждането в контекста на нашите съвместни разглеждания - даже ще си го представим образно от "трите главни гледни точки"...

И така, раждането:

1. От гледна точка на майката - сравнително дълъг процес, който става все по-къс (в паметта), колкото повече време е минало след него. Така нареченото нормално раждане се характеризира с продължителност до 12-16 часа, при жените, които раждат за първи път, и значително по-кратко за раждащите не за първи път (ако няма усложнения). В това време се включва всичко - от първите контракции (съкращения на маточната мускулна тъкан) до самото фактическо раждане не само на бебето, но и на "неговото" приспособление за хранене (и отделяне не непотребните вещества) в утробата - плацентата. Дали майката ще ражда по "нормалния начин", зависи от много фактори, които са свързани главно или с нея, или с бебето. В редица случаи се извършва операция, често наричана "секцио" или "цезарово сечение". След раждането майката се освобождава от товара (в буквален смисъл) на своята рожба и започва да гледа на света по друг начин. И не случайно - тя току-що е дала нов живот. И няма значение, че лекарите са помогнали - с операция, например. Жената-майка има право и трябва да се гордее с това, че е дала възможност да се появи нов живот, нов човек! Раждайки (дори само веднъж) тя снема от себе си огромно напрежение, което се е трупало през всичките дни от нейния живот дотогава.

2. От гледна точка на обществото - дълг на всяка жена. Добре е, ако жената изпълни дълга си поне два пъти. За някои общества раждането на две деца е най-малкото, което може да направи жената, за да изпълни обществения си дълг - колкото повече, толкова по-добре. Други пък се стремят да контролират броя на родените деца от една и съща жена. Следователно, за обществото не са толкова важни личните изживявания и желания на жената-майка - обществото гледа на раждането глобално. Използва специален демографски показател - раждаемост. Раждаемостта като демографски (народоописателен) показател е равна на броя родени деца за една година на 1000 души население. Казва се например, че раждаемостта е 15 на 1000 и се знае, че това е един добър показател (в рамките на средното, в сравнение с другите общества или държави). По подобен начин се определя смъртността на населението - тя се представя като брой починали през дадената година на 1000 души население. Във връзка с тези два показателя е важен обаче резултантният показател, наречен прираст на населението - той е равен на разликата между раждаемостта и смъртността, и също се изчислява на 1000 души население. Ясно е, че общества, за които смъртността на населението е по-голяма от раждаемостта, има над какво да се замислят. При тях прирастът на населението е отрицателно число - т.е. броя на членовете на такова общество намалява (или е намалял) през изследваната година. Когато посочените показатели се проследяват ежегодно, могат да бъдат определени и тенденциите на развитие на дадено общество, тъй като показателите раждаемост и смъртност на населението, са много чувствителни по отношение на повечето социални промени. Казва се, че те са сериозен индикатор за посоката на тези промени - "към добро или лошо". Друг много важен индикатор (показател) е детската смъртност. Нещата, разбира се, са по-сложни и в демографията (народоописанието) се използват цели комплекси от различни показатели. Едва тогава се правят изводи за "здравето" на обществото и прогнози за неговото развитие.

3. От "гледна точка" на раждащия се - "...най-голямата несправедливост спрямо едно невинно създание, което с нищо не е заслужило да го изгонят от топлото местенце, където цареше такъв уют, топлина, блаженство и покой, че всякакви там заместители на този рай, които се предлагат впоследствие, с цел да го утешат, представляват просто жалки трохи, които, естествено, не стават за нищо. Върнете ме обратно или ми върнете изгубения рай! И, много ви моля, незабавно! Какво? Всичко щяло да бъде добре, но да се науча да "чакам малко"? Колко да чакам? Защо да чакам? Защо ми отнемате всичко? Несправедливост!!! Безутешност... Кой ще ме утеши? Какво ще ме утеши? Ще намеря ли утешение и покой? Защо, защо се родих - за да търся до края на живота си утешение и покой?... О, благодаря ви! Тази топлина ми е позната! Кой е това? Мама ли? А защо устата ми сама се движи и не се успокоява? Най-после... Ммм, това, ммм, е вкусно! Но вие не ми отговорихте... Мама е топла и ми е приятно... Сега малко ще подремна, толкова беше изморяващо... Но не можете да ме излъжете - друго си е там, в рая...".

Да, раждането е една от най-сериозните кризи в живота на човека. Това е първият сблъсък с реалността. Може би не е случайно, че нищо не си спомняме за нашето раждане - или поне не осъзнаваме тези спомени. Вероятно бихме изпитали ужас и безутешност, които са несъвместими с живота - кой знае...

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.