УТЕШИТЕЛЕН АНАЛИЗ

Кирил Кирилов

web

Изминал е почти век от знаменитите лекции на Зигмунд Фройд в САЩ, издадени по-късно под заглавието "Въведение в психоанализата". Около четири десетилетия ни делят от представената пред света концепция на Ерик Бърн, наречена от него Транзакционен анализ.

Независимо от всички постижения на съвременните психология, психиатрия, психоанализа, психотерапия, психо-... и т.н., авторът на тези редове е привърженик на идеята, че най-точните и най-съответстващи на действителността концепции и открития в областта на човешката душа (и в частност психика) са именно разработените теории от двамата Велики учени и изследователи - Фройд и Бърн.

Въведение

В настоящата статия са представени част от основните идеи, разгледани в книгата ми "Утеши ме!", завършена през май-юни 2004 г.¹. Основните предпоставки, които съм използвал, са най-общите идеи в концепциите за структурата на личността на З. Фройд и особено на Е. Бърн.

По-конкретно - съхранена е концепцията за съществуването на системата Ид-Его-Суперего в структурата на личността, представена още от Фройд, както и структурирането на Его, дефинирано от Е. Бърн - Естествено Дете (ЕД), Адаптирано Дете (АД), Родител (Р) и Възрастен (В). Приемам също, че ЕД, АД, Р и В освен субструктури на Его са и във функционално отношение състояния - "его-състояния", в които личността може да изпада в зависимост от конкретната ситуация или различните, въздействуващи върху нея, фактори.

По-нататък съвсем естествено, за да се покаже необходимостта от въвеждането на нов подход към личността и значението на Утешението (разбирано така, както е дефинирано в текста по-долу) е разгледана онтогенезата на личността - във варианта, който повечето от нас биха нарекли "нормален". Едва тогава се дефинира понятието най-благоприятно състояние за всяка конкретна субструктура на личността и се обосновава неговото съдържание. Приемам, че всяка от субструктурите на личността се "стреми" към своето най-благоприятно състояние независимо от останалите, което води до възникване на "напрежения" в самата личност и така наречените "вътрешни противоречия". За снемането на натрупаните "напрежения" и решаването на вътрешните личностови "противоречия" считам, че личността често е принудена да решава съвсем прости на пръв поглед задачи, които, в най-елементарния си вариант, имат алтернативен отговор - "да" или "не". Това основание беше използвано за дефинирането на така наречените "вечни дилеми" и нивата на решаването им.

След като разглеждам генезата на личността и нейното структуриране, представям и един неин модел, който предполага малко по-различно разбиране на мястото и значението на различните й съставни части, какви са техните най-благоприятни състояния и как се стига до тях.

Едва тогава се дефинира един нов вид анализ на личността, който си позволих да нарека "Утешителен анализ", и който представлява едно естествено според мен допълнение към Психоанализата и най-вече към Транзакционния анализ.

Същност на подхода

1. Биос - Либидо и Мортидо

Още в самото начало ще посочим няколко предпоставки, които по-нататък ще ни помогнат да опишем по съвсем естествен начин същността на възприетия от нас подход.

И така, нека приемем, че във всеки жив биологичен организъм действа специфична биологична сила, която се проявява най-общо в две основни направления - конструктивно и деструктивно. Ще наречем тази сила Биос (от гръцки - живот), а нейните две съставни части съответно Либидо и Мортидо. Превалирането на която и да е от тях ще определя основната тенденция, явяваща се като резултат от съвкупното им въздействие. Ще приемем също, че Биос е налице само при живите организми. Що се отнася до човека, наличието на Биос приемаме за даденост от момента на оплождането - на стадий зигота, до смъртта на индивида.

По такъв начин съвсем естествено ще бъде да предположим, че движещите сили на индивидуалното развитие са именно двете съставки на Биос - Либидо и Мортидо. Те действат на всички нива в структурата на дадена човешка личност, но в зависимост от нивото са представени по различен начин и съответно ние наричаме техните проявления с други имена.

Освен това приемаме, че силата Биос е универсална и следователно трябва да се проявява при всеки организъм независимо от неговата сложност и място в еволюционната стълбичка. Излиза, че тя е или "закодирана", както в гените на простите вируси и едноклетъчни, така и в гените на човека, или се проявява при определена организация на материята - биологичната. Можем да приемем също, че, имайки биологичен произход, силата Биос е същността на биологичното, на живото. Присъствието на тази сила в даден обект го прави жив (биологичен) и представлява основното, същественото различие между живото и мъртвото.

Нека си припомним, че под понятието "Физис" Ерик Бърн разбира "естествената сила на растеж, която кара организмите да еволюират, а зародишът да расте и да се превърне във възрастен организъм, болните хора да оздравяват, а здравите да постигат своите цели, мечти и идеали".

Доколкото думата "Физис" идва от гръцки със значение "природа", то ние предлагаме това понятие да го оставим за по-общи цели. Нека например с думата "Физис" обозначим основната сила във Вселената, която се противопоставя на Ентропията и дава възможност да протичат именно "антиентропийни" процеси.

Нека да приемем също, че частно проявление на силата "Физис" при всички живи същества е друга специфична сила, която по-горе нарекохме съвсем естествено Биос.

И така, приехме, че с Либидо и Мортидо ще обозначаваме двете противоположни по направление на своето действие компоненти на специфичната само за живите биологични обекти сила - Биос. Следователно Биос и съставящите я сили представляват едно изключително фундаментално и характерно само за биологичните обекти свойство, наличието на което ще се определя от това, дали биологичният обект е жив, и обратно - присъствието или отсъствието на Биос ще определя дали биологичния обект е жив, или е мъртъв.

2. Обща структура на човешката личност

Знаем, че освен физически човек се развива и психически. Нека да приемем, че психиката е втората главна страна на човешкия организъм, равноправна по значение със соматиката. Тоест приемаме, че у човека са тясно свързани помежду си соматичното начало и психичното начало, като тази връзка се крепи от специфичната биологична сила - Биос.

И така, по-нататък в нашето изложение предлагаме да се придържаме към следния модел:

Човекът е двуединство на Соматично и Психично при задължителното посредничество на природна специфична биологична сила (с нейните две противоположни направления - конструктивно и деструктивно).

Можем да го кажем и по друг начин:

Човекът е триединство на Соматично, Психично и Биос.

Взаимодействието на психиката със социалното започва постепенно да формира и нейната социална съставка - "отпечатъкът" на социалното върху психиката (или въобще върху личността).

Тогава какво е личността? Не е ли тя соматично + психично + социално? Което и звено да махнем от тази верига ще получим нещо друго, но не и човешката личност.

Съвсем логично е да възприемем като абсолютно необходима соматичната съставка на личността. Можем също да изкажем твърдението, че върху соматичното трябва "да стъпим", за да можем да продължим нататък при изграждането на цялостната личностова структура. (Достатъчно е например повечето от клетките на човека да съдържат вместо две три хромозоми от 21-вата двойка и ето че налице е болестта на Даун, която, съгласете се, ще повлияе значително върху личностовите характеристики на такъв човек). Накратко - Соматичното е необходимо условие за формирането и развитието на човешката личност. Напразно то (Соматичното) се разбира като дадено от само себе си от повечето изследователи на личността.

Психичното е втората задължителна съставка за всяка личност. Можем даже да твърдим в рамките на горния модел, че Соматично + Психично = Биологично у човека. Тогава става съвсем естествено, че за нормалната личност е необходима нормална биологична база.

И така, достигаме до една простичка формула (която изразява един опростен модел) за личността:

Личност = Биологично + Социално

Нека се върнем малко назад и да отбележим, че понятията либидо и мортидо се употребяват със съвсем друго значение в научната и ежедневната реч. Либидо при Фройд е едно, а при Бърн например нещо по-друго. Тук обаче ще възприемаме Либидо и Мортидо именно като противоположни сили - съставни части на силата Биос. Важно е също да се има предвид, че двете съставки на Биос винаги присъстват (но могат да са в различна степен проявени, т.е. тенденцията е към Либидо или обратно), в който и да е биологичен процес в живия организъм. Биологичното, казахме вече, ще го възприемаме като синтез между Соматично и Психично.

Двете съставни части на Биологичното в зависимост от различни фактори, но най-вече от конкретния биологичен вид и/или индивид, също са представени в различна степен - едната винаги е за сметка на другата. Логически трябва да приемем обаче, че никога Соматичното и Психичното, или Либидо и Мортидо, в който и да е протичащ процес в жив биологичен организъм не са "нула". Тоест тези двойки могат да съществуват само като двойки - нищо, че едното е по-изразено за сметка на другото. Това ще си представим по-добре с елементарни схеми:

Втората схема може да послужи като съвсем опростен модел на биологията (в смисъл - Биологичното) при бебето например. При него много повече е представено телесното (соматичното), отколкото душевното (психичното), но двете съставки са налице още при раждането. Нещо повече, логически (в рамките на този модел) е правилно да се предположи, че Психичното е налице веднага след оплождането - още на стадий зигота. Възниква въпросът: "Как? В каква форма?". Ами, може да се отговори така - на този стадий Психичното е представено в минимизиран вид: само като потенциална възможност да се прояви на съответния етап и да се развива после през целия живот. По същия начин всички потенциални възможности за развитие на даден биологичен организъм са "затворени" в гените - в случая, при човека, в рамките на 46 хромозоми!

От казаното дотук, приемайки и следвайки горния модел, излиза, че след образуване на зиготата, започва нашият живот, чийто носител е Биологичното (системата Соматично-Психично - представена отначало главно чрез Соматичното), а движещата сила е Биос (системата Либидо-Мортидо).

3. Структуриране на личността. Раждане на Его

Динамиката между Либидо и Мортидо, както и преминаването на стадия на органогенезата довеждат до това, че Соматичното започва съвсем бавно, но сигурно, да отстъпва пред Психичното - то вече не е само "потенциална възможност", а реалност, която започва да формира основното, базовото психично образувание, съответстващо на описаното най-напред от Фройд и наречено от него "То". Предлагам да използваме латинската дума - Ид.

Според нашите представи Психичното и Ид за известно време се припокриват и са едно и също нещо, т.е. цялото психично се състои от Ид. Също както на най-ранните стадии цялото соматично се състои от една или няколко клетки.

Вероятно е обаче (в рамките на разглеждания модел) веднага след раждането или даже в момента на раждането Ид да претърпява радикална структурна промяна, давайки началото на Аза, или, за да се придържаме към латинските термини - Его.

Естествено Его в началото е една незначителна в сравнение с Ид структура и ако използваме същото схематично представяне,

то отново не трябва да забравяме, че границата между Ид и Его е "подвижна", т.е. равновесието помежду им е динамично, но в началото, разбира се, надделява Ид, а по-късно Его отвоюва нови пространства (но, предполагаме, в рамките на генетично определени граници).

Доколкото Его е по-нова структура в Психичното, то тя е и "по-отдалечена" от Соматичното. Нещо повече - ние предположихме, че Его започва своето развитие с раждането. Естествено е в началото Его да е слаб, но той е призван да бъде единственият мост между Реалността и Биологичното (или системата Соматично-Ид в частност), а Ид е неговият посредник в отношенията му със Соматичното. Тоест Его не кореспондира пряко със Соматичното - вероятно той не би издържал това.

От друга страна, можем да предположим, че Его не би "разбрал" импулсите, идващи от Соматичното, т.е. неговия "език". Необходим му е "преводач-преобразувател" на тези "импулси". Тази роля естествено най-добре се изпълнява от Ид.

И така, стигнахме до предположението, че с раждането в Психичното можем да различим вече две субструктури - Ид и Его. Нека приемем този модел. Тогава коя част на Его е логично да очакваме да се появи най-напред, ако използваме модела на Ерик Бърн за структурата на Его - ЕД, АД, Р и В?

За Родителя е рано - твърде рано. Възрастен у новороденото - естествено, че не! Остава - Детето. Но, тъй като все още липсват останалите субструктури на Его, най-естествено е да предположим, че в първите моменти на раждането и веднага след него, новопоявилото се мъничко Его е изцяло представено от Естественото Дете.

Постепенното натрупване на образите и моделите на поведение на родителите у бебето водят до преструктуриране на неговото Его, формирайки по този начин Родителя, използвайки базата на Естественото дете, след което - взаимодействието между Родителя и Естественото Дете води до ново преструктуриране на Естественото Дете и се появяват първите признаци на още една нова структура - Адаптираното Дете. Къде е Възрастният? Естествено на този ранен етап той е в своята "латентна" фаза - съществува само като потенциална възможност да се появи и развива.

В горната схема малката сива елипса в рамките на Его представлява именно потенциално възможното място за поява на бъдещия Възрастен. Забележете, че Възрастният има връзка с всички останали структури на Его. По наше мнение, така трябва и да бъде. Освен това, в нашите представи, само тази част от Его, наречена Дете, има пряка връзка и взаимодействие с Ид. Именно Детето (даже приемаме, че Естественото Дете, и само то, участва пряко във взаимодействието с Ид!) е посредникът между Ид и останалите субструктури на Его. Във всеки случай Естественото Дете е много по-близко по своята същност до Ид, отколкото всички останали части на Его. Пък и разгледаният "естествен" процес на структуриране на Психичното (в рамките на разглеждания модел) предполага именно такъв извод.

Вече казахме, че постепенно в своето развитие детското Его се преструктурира и се появява "най-младата" му съставка - Възрастният.

Ако приемем, че посредникът между Ид и Его е именно Естественото Дете, то ето как ще изглежда нашият модел на структурата на личността в системата Ид-Его:

Много е важно предложената схема да се възприема динамично - затова са поставени толкова много стрелки. От една страна, за да се покаже, че динамиката е много голяма и "резултантният вектор" на дадена сила се определя от множество взаимодействия и фактори, а от друга страна, че става въпрос именно за сили и процеси, които протичат в различни направления и доминирането на някои от тях над останалите ще зависи от големината на силата, времето на въздействие, посоката й и наличието или липсата на противодействаща.

За да уточним представата, не бихме искали да се възприемат Ид и Его като структури, заемащи едва ли не еднакво пространство в рамките на Психичното, както изглежда по-горе - представената схема изглежда именно така, повече за прегледност, но всъщност при разглеждане в друг мащаб би трябвало да се има предвид следната схема:

Суперего (или Свръх-Аз), както знаем, е също достижение на Фройд. В това понятие или съставна част на психиката той включва субективното възприемане на социалната реалност (изразена в определени норми, изисквания, традиции, морал, култура, религия, естетика, политика и пр., т.е. изграждане на образ за това, кое е добро и кое - лошо), родителското влияние (черти, характер, специфични изисквания на родителите) и това, което индивидът желае да бъде - Идеалът на своето Аз, към който се стреми.

Ерик Бърн (очевидно повлиян от Фройд) определя Суперего по следният начин: "...Терминът Суперего включва в себе си съзнателната съвест, подсъзнателно Суперего и Идеал-Его" (курсивът мой - бел.авт.).

Виждаме, че при определено съпоставяне можем да намерим почти пълно съответствие между двете концепции. Например:

Съзнателна съвест (Бърн) = Субективно възприемане на социалната реалност (Фройд)

Подсъзнателно Суперего (Бърн) = Родителското влияние (Фройд)

Идеал-Его (Бърн) = Идеалът на своето Аз, към който индивидът се стреми (Фройд)

Ако обаче разгледаме структурата на Суперего непредубедено или просто "отстрани", веднага ще ни направи впечатление, че тя (структурата) много наподобява построената от Бърн структура на Его.

Не прилича ли "съзнателната съвест" на Възрастния, "подсъзнателното Суперего" (родителското влияние - по Фройд) на Родителя, а "Идеал-Его" на възхищаващото се и мечтаещо Дете?

Според нас приликата е очевидна. Разликата главно е в това, че тези три съставки на Суперего не са състояния, в които може да изпадне индивида. И трите съставки са образи и образци на част от действителността, някои от които с течение на времето могат да се променят (както и тези в Его). И макар че тези образи и образци (на Суперего) могат и влияят съществено върху Его, а даже и върху Ид (според Бърн), то те не могат да съществуват без Его. Не могат да се проявят, ако липсва тази част от психичното, която наричаме Его.

Следователно ние виждаме, че тази, производна на Его структура - Суперего, е резултат от взаимодействието на Его не с външната среда въобще, а с тази нейна част, която повече или по-малко е свързана със Социалното.

Нека да разгледаме следната схема:

Това е вече познатата ни схема за Его, но виждаме, че са се появили нови елементи. Това са елементите на Суперего - ЕД*, АД*, В*, Р*. Да, ние определено смятаме, че в резултат на въздействието на социалните фактори върху Его части от него се "втвърдяват" или се обособяват като отделни "острови" от "образи и образци", които се различават от околните образи - главно по своя произход (т.е. от какво са получени, предизвикани) и по своята функция по отношение на цялата личност, и - Его в частност.

"Архипелагът" от "образи и образци" сред "моретата" от образите на Родителя, Възрастния и Детето (разбирани така, както са дефинирани от Бърн) предлагаме да наречем Суперего. Така показаната картина ни дава една според нас добра визуална представа и възможност за разглеждане на редица аналогии. Освен това връзката между Его и Суперего изглежда изключително тясна (каквато е на практика) както в структурно, така и във функционално отношение. Бихме могли да предположим също, че преминаването на даден образ от "моретата" на Его в "архипелага" на Суперего е процес, който в естествени (т.е. социално обусловени) условия има тенденцията с течение на времето да е по-често срещан от обратния - част от образите на Суперего да губят своето "върховно" положение и да се връщат в "зоната на здрача", т.е. в рамките на Его. От друга страна обаче, продължавайки аналогията, можем поне теоретично да си представим ситуацията, при която "моретата" на Его заливат и покриват "архипелага" на Суперего. Какво се случва или би се случило тогава?...

Преди да продължим, ще споменем само, че стремежът към доминиране на всяка от субструктурите на Его - ЕД, АД, Р или В - самостоятелно или евентуално в съюз с някоя от другите, вероятно трябва да приемем за Основен закон, действащ в рамките на Его. Доминирането на дадена субструктура ще означава, че личността ще изпада по-често и по-продължително именно в това его-състояние, което представя дадената субструктура.

Кое его-състояние обаче в дадена личност ще бъде най-активно (т.е. ще доминира) и защо? Ето един въпрос, на който постепенно ще си отговаряме по-нататък в изложението...

4. "Вечните дилеми" и роля на възникналите напрежения при решаването им

Нека сега се спрем на това, как общуват помежду си Ид, Его и Суперего с неговите подсъставки, за които стана въпрос по-горе - Р*, В*, ЕД*, АД*. Какви са "целите" на всяка от тези структури, какво ги "безпокои", как се отразява това върху останалите и към какво състояние се стреми всяка от тях, за да се "чувства комфортно".

В цитираната книга подробно се разглеждат няколко двойки понятия, противоположни по смисъл и значение. Условно ги нарекохме "дилеми". Най-често с "дилема" се обозначава необходимостта да се избере едно от две противоположни обстоятелства или възможности.

В логиката пък "дилема" е "двойно предположение само с едно решение". Ясно е вече защо двойките понятия, които ще разгледаме по-долу, нарекохме дилеми - защото процесите, които разглеждаме там, винаги избират като че ли една от двете възможности като определяща, а втората е представена дотолкова, доколкото да не се разпадне процесът и да протече в зададената посока от превалиращата тенденция. Поради това, когато кажем "двойка" ще имаме предвид структурната част на проблема, а когато казваме "дилема" - неговата функционална част.

Така тези двойки, или дилеми, ще ни помогнат за по-лесното разбиране на протичането на интересуващите ни процеси, но ние няма да ги разглеждаме подробно - ще се ограничим само с тяхното изброяване и кратко описание на значението им за човешката личност.

И така, това са:

1. Либидо - Мортидо

Можем да приемем, че Либидо и Мортидо действат на всички нива в човешката личност - само че под съответна за нивото форма. Резултатът от тяхното въздействие не винаги се осъзнава. Най-различими обаче, според дадената от нас дефиниция, ще бъдат на ниво Соматично.

2. Добро - Лошо

Както имаме основание да приемем двойката Либидо - Мортидо за универсална (действаща по съответен начин, изпълнена с различно съдържание върху различните съставки на човешката личност), така и двойката Добро - Лошо има подобно свойство, т.е. тя е също толкова универсална по отношение на отделните елементи на личността, но си има съответното значение и съдържание в зависимост от нивото, на което се разглежда и функционира. Нейното значение съвсем не се изчерпва с "етичното" съдържание, с което тя обикновено е натоварена - "етичната" интерпретация е само частен случай и важи главно на ниво Родител и Суперего.

3. Искам - Неискам (нарочно "Не искам" е написано слято, за да се възприема като понятие - същото важи и за понятията по-нататък в текста)

Поради силния й емоционален заряд тази двойка би трябвало да отнесем главно към Детето - и по-точно, към Естественото Дете (макар тя да има значение и за повечето от останалите субструктури на личността).

Разрешаването на Естествено-Детската дилема Искам - Неискам е един от основните проблеми на Личността - като цяло, и на Възрастния - в частност.

4. Така Може (Трябва) - Така Неможе (Нетрябва)

Тук са обединени две двойки (дилеми) - Така - Нетака и Може - Неможе (Трябва - Нетрябва - тук се разбира именно в смисъл, че така трябва да се прави или така не трябва да се прави). Необходимо е да отбележим, че за Адаптираното Дете посочената двойка - Така Може (Трябва) - Така Неможе (Нетрябва) няма смисъла и значението, което й придава Родителят. Адаптираното Дете приема, че това Може или Неможе, или - Така се прави, а Така Не се прави само защото това го "казва" Родителят.

Същата двойка (дилема) от гледна точка на Родителя (Р) ще изглежда по съвсем друг начин - в Може - Неможе за Родителя са "затворени" определени етични и културни ценности, за които Р е убеден (приема ги като аксиоми!), че те са правилни или неправилни. Освен това за Родителя двойката Така (трябва да) се прави или Така не (трябва да) се прави е свързана и с неговия личен опит, който той - Родителят, би искал да предаде на Детето, защото го смята за ценен и с оправданието, че по този начин ще предпази Детето от грешките, които е допуснал той.

5. Трябва - Нетрябва

Тази двойка (дилема) също действа на няколко нива, но тя е с най-съществено съдържание и значение за Възрастния - в смисъл че той би трябвало да взема решение кога Трябва и кога - Нетрябва. Не Родителят, който може, разбира се, да подскаже каквото знае, и не Детето, което също може да представи своите виждания и идеи пред Възрастния.

Разбира се, веднага става ясно колко е важно Възрастният да бъде усъвършенстван постоянно - всичко около нас се мени със скорост, която с течение на времето нараства. Ако Възрастният изостава при вземането на най-важните решения поради каквато и да е причина, то личността чрез своето Его ще бъде завладяна или от Родителя или от Детето, или от постоянната борба помежду им за "власт" със съответните и конкретни последствия. В последния случай въздействието на Суперего само ще усложнява и утежнява нещата.

6. Необходимо е - Не е необходимо

Ето още една двойка, близка до предходната по своята същност и значение, поради което също вероятно би било правилно при възникването на тази дилема "да се обърнем за помощ" към Възрастния. От друга страна - на пръв поглед колкото и да си приличат Трябва - Нетрябва с Необходимо е - Не е необходимо - те са с различно съдържание и функционално значение. Дори само заради това, че всеки от нас може да си представи ситуацията, при която дадено действие, обективно погледнато, Нетрябва да се извършва (например поради това, че рискът от неблагоприятни последствия е изключително голям), но е Необходимо за постигането на дадена цел.

7. Мога - Немога

И отново дилема, която "има право" да решава именно Възрастният (със съответната помощ от останалите структури на личността). Имаме предвид, че всеки от нас често е поставен в ситуация, в която е необходимо да се определи дали физически можеш, или не можеш да извършиш определено действие (или постъпка). Тук отново (както и по-горе) става въпрос за обективна оценка на ситуацията и собствените възможности, за да се приеме крайното заключение - Мога или Немога да направя това... Да, трудно е, когато Трябва, Необходимо е, но Немога... Важно е също Възрастният да познава колкото може по-добре своето ЕД, за да не се поддаде на "интуитивната" му увереност, че ще може да се справи. По същата причина В би трябвало да познава и своя Р, който "с цел да го предпази от несполука" му нашепва, че няма да може да се справи...

8. Правилно - Неправилно

Тази двойка можем да приемем, че е актуална както за АД - при търсене на потвърждение от страна на Родителя дали дадена постъпка е правилна или не, за Възрастния - когато ситуацията се оценява обективно и се достига до извод правилно ли е "това" действие, или е неправилно за съответната ситуация, така и за Родителя, който винаги знае кое е правилно и кое - не. Изпълнена с малко по-друго съдържание и значение за личността същата двойка - Правилно - Неправилно е актуална и за структурите на Суперего.

9. Разрешено - Забранено

Огромно значение има решаването на тази дилема от гледна точка на Суперего - особено АД* и Р*. Но тази двойка е не по-малко актуална и за Его - Родител и Адаптирано Дете. Докато Родителят "винаги знае" какво е разрешено и какво е забранено и с него е съгласен и Р* от Суперего, то Адаптираното Дете се "безпокои" и "страхува", като тези безпокойства и страхове често се засилват и от АД*.

10. Длъжен си - Не си длъжен

Ето една двойка, за която можем да твърдим, че е актуална главно за Суперего. Ако твоята съвест ти казва, че си длъжен да извършиш нещо, защото така го изисква обществото и защото това е дълг на "всеки честен и съзнателен гражданин" (В* с помощтта на Р*), то никакви доводи на Възрастния няма да го спасят от "угризения на съвестта". Обществото е дефинирало редица поведенчески схеми, конкретни действия и постъпки, които могат да бъдат обвързани единствено с решаването на дилемата Длъжен си - Не си длъжен. Разбира се, Социалното поставя акцента върху това, което си Длъжен, а не обратното.

Можем да продължим с още много и цяла поредица от дилеми, които се появяват и действат на съответните нива, такива като например: възхитително - отвратително (ЕД, АД, Р), харесвам - нехаресвам (ЕД, АД, Р), обичам - мразя (ЕД, АД), прилично - неприлично (АД, АД*, Р, Р*), обидно - необидно (ЕД, АД, Р) и т.н.

Но ще приключим с това, че посочените по-горе десет двойки са основните (главните) според нас. Освен това трябва да се има предвид, че съзнателно всичко е представено в толкова схематичен вид.

И накрая, нека завършим с една двойка, която като че ли е позната на всички и отразява именно (в нашия случай) ситуацията със съществуването на "вечните дилеми" - това е двойката ИН - ЯН. Не случайно я даваме като пример, за да покажем, от една страна, че разгледаните по-горе двойки могат да съществуват само взаимосвързано и неразделно - така както не можем да си представим само ИН да съществува без ЯН, и от друга страна - колко отдавна хората на изток, в древния Китай, са почувствали може би наличието на такива дилеми в личността на човека, които имат особено значение за него (а след това са ги проецирали върху цялата природа), и които си позволихме да разгледаме под името "вечните дилеми". В случая е важно също да осъзнаем, че макар и да избираме един от двата възможни варианта в дилемата, то "отреченият" от нас също присъства в минимизиран вид (поради структурната неразделност на двойката).

И още - към всяка от тези двойки би било като че ли правилно да се предположи съществуването на индиферентен вариант, т.е. вероятно става въпрос за тройки, а не двойки. Например: Може - Не ме засяга - Неможе, Трябва - Не ме интересува - Нетрябва, Разрешено - Не се отнася до мене - Забранено и т.н. Тук разглеждаме обаче "черно-белия" вариант - вариантът на дилемите: или - или, защото, когато "графиката" вече е налице, при желание винаги можем да оцветим черно-бялата картинка.

Но, преди да продължим, нека внесем една яснота във възприемането на Социалното. Нима то е представено само от Суперего в човешката личност?

Предлагаме по-нататък Социалното да се възприема като съвкупност от три елемента - Суперего, Социални Роли (СР) и други социални фактори. Първият елемент е в нас като част от нашата личност, а другите два - извън нас. Тъй като Суперего е на границата между Психичното и Социалното, приемаме, че то може да бъде обозначено като Психо-социално.

Ще си позволим да разделим Социалните Роли на две групи - формални (длъжности) и неформални (игрални).

Какво става обаче, когато даден импулс не намери начин да отдаде своята енергия и да се реши дилемата, пред която е изправена нашата личност? Какво става, когато се сблъскат Искам с Нетрябва, Трябва с Немога, Така се прави със Забранено и т.н.? Очевидно става въпрос за натрупване на неразрешени "вътрешни", личностови проблеми, които ще обозначим с понятието "напрежения". Натрупването на такива "психически" (или "личностови") напрежения общо взето се признава от всички, които са изследвали човешката психика и личността въобще. Ще приемем, че въпросните напрежения не се натрупват само в психичното, но в биологичното като цяло, т.е. възможно е да се натрупат напрежения както в психичното, така и в соматичното "пространство". Вероятно можем да приемем, че напрежения се натрупват и в Социалното - както в неговата "вътрешна" (по отношение на нас) част - Суперего, така и в неговата външна (независима от нас) част - Социалните Роли (в които ние попадаме) и останалите Социални Фактори (които пряко или косвено ни оказват влияние).

Основната идея е, че при "решаването" на посочените по-горе дилеми възникват и се натрупват различни "напрежения" в личността. Тези напрежения трябва да бъдат отреагирани - да се освободим от тях.

Можем съвсем схематично да си представим към какво се "стреми" всяка от описаните от нас структури и вероятно това ще ни подскаже посоката, към която трябва да тръгнем, за да намерим търсения баланс на цялата ни личност.

5. Най-благоприятно състояние, Утешение, Социална реализация, Баланс и Адаптация

Нека сега разгледаме следната схема и приемем, че всяка субструктура на личността се стреми към своето най-благоприятно състояние, като наречем освобождаването на натрупаните напрежения в субструктурите на личността и "външното" социално по следния начин:

А сега нека се опитаме да обясним какво имаме предвид...

Когато става въпрос за Соматичното, предлагаме да разглеждаме резултата от освобождаването на натрупаните напрежения именно като Удовлетворение. Макар че от гледна точка на Соматичното това удовлетворение си е чисто удоволствие. Ние обаче, макар и в известна степен условно, ще считаме, че Удовлетворението е налице тогава, когато липсва елемент на осъзнаване.

По същата причина на Сомато-психично ниво, т.е. на равнище Ид, резултата от разряда на натрупаните напрежения също ще наречем Удовлетворение.

Тук, разбира се, се има предвид, че Удовлетворението не е само условно обозначен "резултат от освобождаването на натрупаните напрежения". Удовлетворението е съвсем реално изживяване от страна на Соматичното и/или Ид и се характеризира със своята съвкупност от усещания и възприятия, които на тези две нива могат да бъдат определени като Добро.

Знаем, че в Его и Суперего има както неосъзнавани образи и съответно натрупани напрежения, така и осъзнавани (или осъзнати към даден момент). Поради това настъпването на Удовлетворение на което и да е равнище съвместно с осъзнаване на усещанията, възприятията и представите ще доведе до по-високо равнище на изживяването, което ще наречем Удоволствие. Критерият, който избираме и приемаме за разграничаване на Удовлетворението от Удоволствието, ще бъде именно липсата или наличието на осъзнаване.

По този начин съчетанието на соматично и психично Удовлетворение ще доведе до биологично Удовлетворение, но ако се добавят и елементи на осъзнаване на произтичащите процеси, тогава Удовлетворението ще прерасне в Удоволствие.

Главното, което ще различава двете състояния, ще бъде отсъствието или наличието на осъзнаване на това, което се случва...

Какъв би бил резултатът от освобождаването на напреженията в Детето? Ако си припомним кое е най-главното, което характеризира Естественото Дете, а именно възхищението от нещо и/или някой да му се възхищава, любопитството, стремежът му да придобие на всяка цена това, което му харесва, да завладее, да притежава, а също така и на Адаптираното Дете - получаването на разрешение да извърши нещо или да се радва на нещо и одобрение на действията и постъпките му, то резултантната величина, която би се получила според нас след освобождаването на посочените натрупани Напрежения, можем да наречем Успокоение. В този смисъл ще казваме, че най-благоприятното състояние за Детето (ЕД + АД) е състоянието на Успокоение.

Получавайки и осъзнавайки "своето" Успокоение, нашето Дете ще бъде не само спокойно, но заедно с Удовлеворението от Ид и Соматичното ще ни накара да изпитаме огромно Удоволствие. Нека да запомним това! Да потърсим, да осмислим, да осъзнаем какво предизвиква Успокоение у Детето, у нашето Дете. После вече след преценката на Възрастния да се опитаме да Успокоим Детето адекватно...

Да продължим с Родителя... Какво "иска" той, към какво се "стреми"? Какво се съдържа в натрупаните образи, които Бърн нарича Родител? Нима Родителят не "съветва" постоянно и не казва какво може и какво не може, какво е позволено и какво не е, какво трябва и какво не трябва, какво е прието и какво не е прието да се прави? При това Родителят винаги е сигурен, че е прав - дори когато препоръките му са противоречиви! Какво иска да получи той в замяна (какъв ще бъде резултатът от снемането на Напреженията в него)? А когато постоянно ни обяснява за всяко нещо, че то се прави така (като хората), а не така - така не се прави (хората не правят така)? Какво би снело това натрупващо се в него напрежение поради игнорирането на неговите препоръки и съвети?

Предлагаме да приемем, че резултатът от освобождаването на напрежанията на Родителя, състоянието към което той се "стреми", се свежда до Признание = благодарност + уважение. Ако нашите постъпки и действия се осъществяват по такъв начин, че в тях Родителят "намира" благодарност (за дадените съвети) и уважение (за предадения и споделен "жизнен опит"), то той, Родителят, ще достигне до своето най-блажено, най-благоприятно състояние, което нарекохме Признание...

И за да завършим със съставните части на Его, нека се досетим какво търси Възрастният. Кое е неговото най-благоприятно състояние? Знаем каква е основната функция на Възрастния - той е нашият компютър, който безпристрастно трябва да оценява получената информация не само от външната среда, но и от "всезнаещия" Родител, от вечно искащото и недоволно за нещо Дете, от строгия съд на Суперего, от непонятните импулси на подсъзнанието - Ид, и накрая - от анатомо-физиологичното състояние на тялото (Соматичното). Да, неговата задача изглежда непосилна - при него всичко ще кипи и напрежения ще се натрупват постоянно и в голямо количество. Към какво състояние ще се стреми тогава Възрастният, за да разреди обстановката? Считаме, че той, на първо място, ще се стреми да получава постоянно необходимата информация, и на второ място - да разбере същността на нещата. Наличието на информация + разбирането на същността според нас са главните съставки на най-благоприятното състояние за Възрастния, което предлагаме да наричаме по-нататък Свобода (на мисленето и действията).

И нека тук, на този междинен етап от нашите разглеждания, приемем, че съвкупността от описаните по-горе Успокоение (при Детето) + Признание (при Родителя) + Свобода (при Възрастния) е същността на състоянието Утешение.

Така стигаме до една от главните идеи на настоящото изложение и твърдението, че Постигането на Утешение е най-благоприятното състояние за Его. Поради това винаги, през всяка минута от своя живот, главната цел, към която се стреми нашето Аз, е Утешението (разбирано именно като динамична съвкупност от Успокоение, Признание и Свобода).

И за да довършим обяснението на горната елементарна схема, ще продължим с елементите на Психо-социалното - Суперего. Какво е най-благоприятното състояние, към което се стреми Дете*? Ще си припомним, че за ЕД* ние знаем, че съдържа "образи и образци", които представят обекта, в социално отношение, към който се стреми и с когото се идентифицира дадената личност и на когото иска да подражава - Идеалният Аз ("такъв бих искал да бъда"), докато АД* е съставен от "образи и образци", на които според обществото трябва да се подражава, т.е. Идеалният Аз, но според обществените изисквания. Виждаме, че Детето* като съставна част на Суперего, ще оказва натиск върху Его (по-точно върху Детето), принуждавайки го да върви по трудния път на поощренията и наказанията, с крайна цел - да се приближи максимално до своят Идеал-Его. Следователно трябва да направим логичния извод, че най-благоприятното състояние на Дете* е максимално възможното приближаване на Его към цялостния образ на своя Идеал-Его. Нека наречем състоянието Постижение (на Идеал-Его).

Родител* - доколкото и Фройд, и Бърн (от които главно се ръководим в конкретния случай) разглеждат тази част от Суперего като несъзнавана, т.е. натрупаните "образи и образци" са неосъзнати, то ние, съгласявайки се (донякъде) с такава постановка на нещата, можем да предположим, че натрупването или разреждането на напреженията в Родител*, ще зависи от това, как се съотнасят "образите и образците" в Родител* с нашето поведение, от гледна точка на достигането на съответно място в обществената структура, която според Родител* нашата личност "напълно заслужава". И така, съвкупността от "правилни" и "неправилни" поведенчески схеми ще регулира напреженията в Родител*, но най-благоприятното състояние за Родител* ще бъде достигането на конкретна обществена позиция, съответна на възможностите на нашата личност (както "преценява" това Р*). Колкото сме по-близо до желаната цел (от гледна точка на Р*), толкова напрежението в тази част от Суперего ще бъде по-ниско и обратно. Този краен резултат ще наречем за краткост Достижение.

Възрастен* - след като знаем, че основната функция на тази съставна част на Суперего е да сравнява и оценява нашите постъпки в контекста на обществените изисквания и културни ценности, то веднага можем да наречем натрупаното напрежение - "чувство за вина" (или направо - Вина), а най-благоприятното състояние на Възрастен* - Чиста Съвест (или - липса на чувство за вина).

Така можем да обобщим, че Суперего изисква от нас най-общо три неща, за да ни остави на спокойствие - Постижение + Достижение + Чиста Съвест. Тази съвкупност ще наречем състояние на Социална Реализация. От така дефинираната Социална Реализация веднага ни става ясно защо за всеки от нас тя е нещо конкретно, индивидуално и същевременно съдържа елементите на социално желаното и социално модното за дадена обществена епоха.

Тъй като до голяма степен Социалната Реализация е най-затрудняващото изискване към Его, който се стреми да се реализира повече в личен, отколкото в обществен план, то напрежение между двете структури на личността съществува на практика винаги. По този начин Суперего се явява един от основните "консуматори" на Утешение (заедно със Соматичното и Ид, разбира се, които в случай на неудовлетвореност не дават никаква възможност за Утешение - отнемайки спокойствието на ЕД).

В отделни случаи, когато Его е достатъчно силен, утешен в някаква степен и е обърнал достатъчно внимание на изискванията за Социална Реализация, за да ги спази поне в минимално необходимата степен, тогава се получава едно състояние на динамично равновесие (за известен период от време), което ние по-горе, в схемата, определихме като Баланс на Личността.

Остава "само" да се играят добре Социалните Роли (както формалните, така и неформалните) и да се достигне по този начин най-благоприятното състояние за това ниво - нивото на СР - състоянието, което ще наречем "професионален" актьор (в смисъл, че можеш да "изиграеш" като "професионалист" каквато и да е социална роля, възникнала като необходимост в даден момент), и на последно, но не по важност, място - да регулираш (да управляваш) влиянието на всички останали социални фактори, което състояние ние тук ще наречем Свобода на Избор (в смисъл че се избира кой социален фактор и в каква степен ще бъде допуснат да влияе на личността). По такъв начин, на това ниво, Свободата на Избор е най-благоприятното състояние.

Едва когато личността е Удовлетворена, Утешена, постигнала е Социална Реализация и Баланс, когато вече е "професионален" актьор при изпълнението на Социални Роли и има Свобода на Избор относно социалните фактори, едва тогава можем да говорим, че е достигнато нивото на пълна жизнена Адаптация.

Но... Адаптацията също "не е спирка, на която слизаме, а начин на пътуване". Адаптацията е процес - и същевременно състояние на динамично равновесие, защото условията около нас се изменят с все по-голяма скорост.

Всичко, което разглеждахме дотук, беше с цел да ни подготви за възприемането на едно понятие, което в ежедневието се употребява много често, но в него се влага различно съдържание. Това е понятието (или думата) "утешение".

6. Утешението. Утешителен анализ

Нека си припомним, че под Утешение по-нататък в текста ще разбираме именно достигането на това най-благоприятно състояние на нашето Аз (Его), което е резултат от наличието на съвкупността от трите главни части на Утешението - Успокоение (за Детето) + Признание (за Родителя) + Свобода (на мисленето и действията за Възрастния).

Но нека не забравяме също, че в самото начало на нашия живот - на етап новородено, цялото ни Его се състои само от Естественото Дете (поне за известен сравнително кратък период). Следователно Утешението на новороденото ще съвпада с Успокоението (на неговото Естествено Дете). Едва по-късно, да кажем след месец-два-три, когато започне оформянето на Родителя, и съответно - на Адаптираното Дете, към Успокоението ще започне да се прибавя малко по малко и Признанието (за Родителя) - така на практика ще съществува етап, също сравнително краткотраен, при който Утешение = Успокоение + Признание. При това Успокоението ще бъде вече по-богат на съдържание и по-сложен процес, защото присъства АД. Едва с появата на Възрастния и постепенното му развитие ще стигнем до горната "формула" за Утешението, съставена от три части.

Прави впечатление, че единствената постоянна величина на всеки етап е Успокоението (т.е. достигането на най-благоприятното състояние за Детето). Следователно, можем да изкажем хипотезата - "Ако Успокоим Детето, то до голяма степен сме Утешили човека".

Но нека за начало разгледаме самата дума - утешение. Какъв е нейният произход и какво съдържание се влага най-често в нея?

Когато отворим произволен тълковен речник (а най-добре няколко такива речника), ще се убедим, че думата "утешение" е свързана с куп други думи (понятия), които на пръв поглед изразяват различни неща - успокояване (д), развличане (д), облекчаване (д), ободряване (р), доволство (р), комфорт (в), удобство (в), подкрепа (р), помощ (р), удовлетворение (д), уют (д), потвърждение (р), да зарадваш някого (в), удоволствие (д), забава (д), добро самочувствие (в).Ако се вземат като съвкупност всички тези думи и се вникне в смисъла, който изразяват, ще видим, че до голяма степен става въпрос за няколко основни състояния - обозначените с (д) се отнасят главно до Детето, с (р) - до Родителя, а с (в) - главно до Възрастния. Макар това разделение да е твърде условно.

На латински има също толкова много преводи, някои от които са направо забележителни. Например утеха - oblectamentum, като това понятие веднага се свързва с живота - oblectamentum vitae - утеха на живота; утешавам - consolari, confortare, tollere, levare, relevare, allevare, sustentare, solatium afferre, praebēre; утешавам се - oblectare se, oblectari, consolari; утешение - consolatio, solatium, solamen, confirmatio, medicina(!), lux(!); утешител - consolator, paracletus. (За нас беше удивително, че един от преводите на "утешение" на латински е медицина! Освен това, латинската дума lux означава още и светлина! Утешението е светлина и светлината е утешение!).

Интересен е фактът, че в повечето тълковни речници с думата "утешение" се обозначава както състояние, така и действие.

На английски също могат да ви направят впечатление някои от думите, които ние често използваме като че ли в друг контекст: сonsolation, consolatory, comforting, consoling, comfort, console; console oneself (утешавам се!); take comfort; seek consolation (in) - търся утешение (в); be comforted/consoled (by)- да бъдеш утешен (от); find comfort/consolation (in) - намирам утешение (в); това, което утешава, успокоява, развлича - solace; слаба утеха - cold/Dutch comfort (лек намек, че утешението е свързано и с топлината); утешител - Comforter, Consoler; утешителен - consolatory, comforting, consoling. Освен това comforter означава още и... биберон(!). И след като видяхме, че толкова често утешението се свързва в английския език с "комфорт" - comfort, то най-поразителното за нас беше, че The Comforter се превежда като Светия Дух (!).

В руския език понятията, преводите и значенията са приблизително както и на български - като добавим даже, че утеха и утешение се пишат точно по същия начин, т.е. използват се просто едни и същи думи.

В немския език за утеха и утешение се използват главно думите Vergnügen, Freude, Trost. Думата Vergnügen означава главно удоволствие, радост, доставям удоволствие, развлечение, забава, утешавам се, веселя се, развличам се. Думата Freude означава радост, удоволствие, веселие. Най-интересна за нас обаче е думата Trost и нейните производни. Именно Trost се превежда като утешение, а trost spenden като утешавам. Интересни са и другите приложения на тази дума - trost schöpfen означава получавам утешение, trostbringend - утешителен, trösten - утешавам, да се утеша, tröster - утешител. Представляват интерес също и думите trostlos, trostlosigkeit. Първата означава безутешен, а втората - безрадостен, безнадежден. И накрая, думата trostwort, която освен утешение означава още и утешителна дума. Неслучайно сме дали в курсив тези два превода - единият ни подсказва, че утешението има връзка с надеждата, а другият - че думите, сами по себе си, могат да утешават. В книгата тези, като че ли очевидни връзки и идеи, са доразвити.

Но нека спрем дотук с етимологическото "изследване".

И така, да приемем, че Его е двигателят на нашата личност. Всички наши стремежи, цели, постъпки, желания и пр. не само че са свързани с Его, а оттам и с Утешението, но даже се налага да приемем, че трябва да ги погледнем именно през призмата на Утешението. Това означава, че всеки от нас в своята жизнена дейност (и в живота си въобще) се стреми към своето най-благоприятно състояние - каквото и да означава то за него. Но тъй като най-благоприятното ни състояние зависи пряко от нашия Аз, то налага се отново да се обърнем към... Утешението.

За тази цел ние считаме, че е необходимо да дефинираме един нов вид анализ на човешката личност, или - ако щете - нов подход към нея. Този именно анализ ще си позволим да наречем (по примера на Фройд и Бърн) Утешителен Анализ.

Ще се опитаме също да покажем необходимостта от него, а и да го разграничим от Психоанализата и Транзакционния анализ. Веднага е нужно да отбележим обаче, че Утешителният анализ е едно естествено продължение или по-скоро допълнение към цитираните вече Психоанализа и Транзакционен анализ. Още повече - много от понятията са взети именно оттам.

И така, какво всъщност представлява Утешителният анализ? Какво анализира той? Как, къде и от кого може да се провежда? С каква цел?

Самото наименование подсказва, че Утешителният анализ анализира, изучава подробно едно състояние на нашето Его, което всеки, в определени моменти - един по-често, друг по-рядко, е изпитвал и към което всеки се е стремял и продължава да се стреми - обикновено през целия си живот. Това състояние нарекохме Утешение.

Следователно, съзнателно или несъзнателно, всеки от нас се стреми към най-благоприятното състояние на своето Аз, като целта е то да заема възможно най-голям процент от време, съотнесено към времето на целия му живот!

За да можем да продължим с Утешителния анализ по-нататък, е необходимо да дефинираме минимума понятия, които ще използваме с придаденото им значение.

Дискомфорт - състояние на осезаем дефицит на Утешение (т.е. усещаме, че ни липсва "нещо" - когато не осъзнаваме какво, или освен че усещаме, и осъзнаваме какво ни липсва). Вече говорихме, че се натрупват напрежения в рамките на всяка структура на нашата личност. Но за Дискомфорт ще говорим тогава, когато тези Напрежения в Его са преминали някакъв праг (конкретен за всеки човек) и тяхното количество става осезаемо. Когато говорим за конкретен, елементарен дискомфорт, ще пишем думата с малка буква, а когато става въпрос за съвкупното състояние на дискомфорт, включващо всички конкретни дискомфорти, ще използваме същото понятие, но написано с главна буква - Дискомфорт.

Утешаване - така ще наречем процеса на предприемане (извършване) от нас или от някого другиго на конкретни действия (независимо какви са те) с цел преодоляване на даден дискомфорт. Резултатът от утешаването обаче може да бъде (в най-общия случай) както постигане състояние на миг-утешение (т.е. преодоляване на дискомфорта), така и противоположен на очакванията - увеличаване на дискомфорта или предприетите действия са се оказали индиферентни към конкретния дискомфорт, а понякога даже и погрешни.

Миг-утешение - ще използваме това понятие като елементарна единица за конкретно състояние на Утешение, достъпна за изследване и изучаване. Всеки миг-утешение предполага наличието на конкретен дискомфорт, който е бил преодолян, както и конкретно за случая утешаване, изразено в някакво осъзнато или неосъзнато действие (или комплекс от действия), постъпка или обратно - бездействие. Освен това понятието миг-утешение ще ни напомня постоянно факта, че Утешението е (силно) ограничено във времето конкретно състояние, а също зависи и от нашето субективно възприемане на Времето. Съвкупността от множество мигове-утешение в даден момент ще наричаме именно състояние на Утешение (така, както го описвахме по-горе).

Може би основната формула в Утешителния анализ се свежда до следното:

Както се вижда от формулата, постигането на желаното състояние - миг-утешение, съвсем не е гарантирано. Нещо повече - оказва се, че то е по-малко вероятно, ако оставим нещата да се развиват от само себе си. ("Уравнението" има четири решения, три от които не ни устройват). Това е едно косвено потвърждение на необходимостта от провеждане на анализ както на конкретните видове дискомфорт, така и на възможностите за адекватно утешаване с цел постигане на желания миг-утешение.

На пръв поглед всичко изглежда някак си простичко, елементарно. Излиза, че трябва да разберем каква е причината за конкретния дискомфорт, а след това да изберем най-адекватния начин на утешаване.

За съжаление обаче нещата са далеч по-сложни. От една страна - конкретният дискомфорт само теоретично може да се прояви самостоятелно. В общия случай Его е длъжен да намери варианти за утешаване на съвкупност от известно, по-голямо или по-малко, количество конкретни дискомфорти - дискомфорт 1, дискомфорт 2, ..., дискомфорт N. Това до голяма степен променя тактиката при избора на вариантите на утешаване - естествено ще бъде да се търсят по-малко на брой, по-лесно осъществими, съвместими помежду си и по-универсални способи и методи на утешаване.

Усложняването се допълва и от това, че може да се допусне грешка, при избора на някой от вариантите на утешаване, което би довело до един от трите нежелателни резултата - дискомфорт или повишен дискомфорт, или добавяне на нов конкретен дискомфорт, а не само усилване на напреженията на стария.

Консуматори на утешение - всички обекти, фактори, действия, явления, събития (и отново - осъзнати или неосъзнати), които водят до скъсяване времето на мига-утешение (или на цялостното състояние на Утешение), прекратяване на състоянието на Утешение (или на мига-утешение) и връщане в състоянието на Дискомфорт (или конкретния дискомфорт) или предизвикване на подобен по сила и значение и накрая - предизвикване на повишен Дискомфорт в сравнение с началното състояние. Консуматорът на Утешение може да бъде и човек (или повече хора).

Утешители - всички обекти, фактори, действия, явления, събития или човек, или повече хора, които се използват при процеса утешаване или за удължаване на времето на мига-утешение (или времето на пребиваване в състоянието на Утешение). Съществуват осъзнати и неосъзнати утешители.

Егография - "снимка на Его", понятие, с което ще обозначаваме конкретното в даден момент състояние на Его по отношение на неговата степен на Утешеност (или Дискомфорт), разгледано в контекста на наличното Успокоение (за Детето), Признание (за Родителя) и Свобода (за Възрастния).

Его-позиция - под това понятие ще разбираме мястото на Его (неговата стабилност, значимост, възможност за влияние) както в рамките на цялата личност - по отношение на Соматично, Ид, Суперего, така и по отношение възможностите му да играе Социални роли и да управлява влиянието на другите социални фактори върху него, т.е. нивото на Адаптация на Его в рамките на обществото, в което се намира. Тук ще отнесем и познанията му, свързани с въздействието на природните фактори.

Его-състояние - понятието ще възприемаме така, както е описано от Бърн, т.е. става въпрос за конкретното състояние, в което се намира Его - Дете, Възрастен, Родител.

Его-диагностика - анализ и синтез на данните, получени при определянето на Его-позицията и резултата от Егографията.

Утешителни запаси - понятие, изразяващо възможността за запасяване с Утешение или възможности за постигане на Утешение, които да бъдат използвани в друго, избрано от личността, време. Могат да бъдат вътрешни - натрупани в личността, и външни - натрупани извън нея.

Неутешимост - състоянието, което можем да наречем "остър дискомфорт". Това състояние обикновено се преодолява с чужда помощ, изисква, повече или по-малко, спешна намеса, но е възможна и утешителна автотерапия (виж по-долу). Дискомфортът при неутешимост е силно изразен - с голяма интензивност на усещанията, възприятията, представите и емоциите.

Неутешеност - състоянието, което аналогично можем да наречем "хроничен дискомфорт". Интензитетът на усещанията, възприятията, представите и емоциите е по-малък в сравнение с неутешимостта, Дискомфортът е по-слабо изразен, но все пак постоянно осезаем.

Безутешност - състояние на неутешимост или неутешеност, за което не можем да намерим в даден момент (или обективно няма) метод на утешаване или конкретен утешител.

Утешителна диагностика - резултатът, получен от анализа и синтеза на данните от Его-диагностиката, характера на Дискомфорт, конкретните консуматори на утешение и наличието на утешителни запаси.

Утешителна терапия - осъществяване на конкретен процес на утешаване при установяването на неутешимост или неутешеност чрез приложението на адекватни утешители както и повишаването (или създаването) на утешителните запаси. Утешителната терапия може да бъде проведена от самия човек самостоятелно - утешителна автотерапия или с помощта на друг човек (или повече хора) - утешителна помощна терапия. Утешителната терапия естествено може да бъде комбинирана с всяка друга, подходяща за конкретния човек, терапия или въздействие - медикаментозна, фитотерапия, психоанализа и т.н.

Утешителна профилактика - изучаване, избягване и/или ликвидиране на консуматорите на утешение; изучаване на причините за конкретните дискомфорти и съответното им избягване и/или ликвидиране; постоянно поддържане и/или увеличаване на утешителните запаси, както и осъзнаване и намиране на най-адекватните и възможно най-универсални за дадената личност утешители.

Техники на утешаване - конкретни, специфични похвати и начини на действие при провеждането на утешителната терапия и профилактика. Различават се сравнително универсални техники на утешаване и повече или по-малко специфични техники на утешаване.

Утешителни заместители - обекти, фактори, действия, явления, събития или човек (или повече хора), които се използват за достигане на състояние на миг-утешение (или цялостно състояние на Утешение), но характеризиращи се с това, че, първо, утешителното им въздействие преминава значително по-бързо от прогнозираното, второ, към тях е възможно пристрастяване, привикване към "дозата" или "честотата" на получаване и стремеж към последващо увеличаване на използването им, и трето, влизане в състояние на повишен Дискомфорт след преминаване на утешителния ефект.

Псевдоутешение - комплексът от изживявания и последствия, свързан с използването на утешителни заместители вместо адекватни утешители.

Сега вече можем да отговорим на някои от зададените въпроси - Утешителният анализ изучава не само Утешението като структура, но и видовете дискомфорт, методите на утешаване, миговете-утешение, както и консуматорите на утешение, видовете утешители, утешителните заместители и Псевдоутешението; определя утешителните запаси и начините на създаването им; изследва конкретните Егографии в различни моменти от време, както и определя Его-позицията към конкретен момент за дадена личност; осъществява утешителна диагностика, утешителна терапия - при необходимост - или утешителна профилактика. Освен това постоянно се изучават и развиват техниките на утешаване с цел - адекватно приложение при реализиране на стремежа ни към най-благоприятното състояние на Его - състоянието на Утешение.

И накрая, ще посочим някои от най-разпространените, най-универсалните, най-достъпните, най-често приложимите и най-ефективните Техники на Утешаване: докосване, говорене, плач, промени в съзнанието, възхищение, одобряване, поощрение, подаряване, хранене ("хапване и пийване"), признаване, награждаване, наказание, покаяние, молитва, споделяне, оправдание, обещание, мечтаене, спомени, забравяне, нещоправене и нищоправене, пътуване, медитация, съпреживяване, смях, ритуали, развлечения, различни видове дейности, игри, влизане в различни социални роли, близост, любов.

Техниките на утешаване са разгледани подробно в книгата.

Обсъждане

И така, в светлината на разгледания по-горе модел се налага да обобщим, че:

1. Човешката личност е структурирана. По своята същност тя е биологична със социална компонента. Биологичността се изразява в наличието и действието на качествено нова природна сила в живия организъм, която нарекохме Биос. Тази сила, приемаме за двукомпонентна - Либидо и Мортидо, които компоненти действат с различна изразеност, но винаги в противоположно направление, а по-изразената определя тенденцията на Биос.

2. Основните структурни и функционални единици са Соматично (с всичките си органи и системи) и Психично (Сомато-психично - Ид, чисто Психично - Его, Психо-социално - Суперего).

3. Съществува външно за личността Социално - представено чрез Социалните Роли и другите Социални Фактори. Особено значение имат социалните роли - формални (длъжности) и неформални (игрални).

4. Всяка структура се стреми независимо от другите към своето най-благоприятно състояние. За различните структури тези състояния са различни (виж по-горе).

5. Проблемите с постигането на най-благоприятните състояния на всички личностови структури се решават през по-голямата част от живота ни от Его.

6. При вземането на решения, както и при своите действия, Его се ръководи от конкретни за момента принципи (в зависимост от его-състоянието, което приема решението) и в зависимост от получения краен резултат при решаването на "вечните дилеми", както и от конкретната социална роля (ако е влязъл в такава).

7. Его е структуриран - Дете, Родител, Възрастен. Това са съставни части на Его, които могат поотделно и напълно да се идентифицират с Его - тогава казваме, че човекът е изпаднал в съответното его-състояние и действа, като приема решения от името на това състояние (така, както е описано от Е. Бърн).

8. Най-благоприятното състояние за Его, към което той постоянно се стреми (съзнателно или несъзнателно), е постигането на Утешение. Утешението е състояние на динамично равновесие, което лесно може да бъде нарушено, поради наличието на множество консуматори на утешение.

9. Утешението е съставно, сложно състояние, съдържащо в себе си елементите Успокоение (за Детето), Признание (за Родителя) и Свобода (за Възрастния). Това важи само при структуриран напълно Аз (Его).

10. Его се ражда с раждането на човека и отначало е представен само от Детето (ЕД), по-късно се формират Родителят и Възрастният. Появата на Родителя структурира Детето - появява се Адаптираното Дете като част от Естественото Дете, "опитомена" от Родителя.

11. Изследването на Утешението, Дискомфорта и свързаните с тях понятия и състояния са предмет на нов вид анализ на личността - Утешителен анализ.

12. Утешителният анализ е естествено продължение на Психоанализата и особено на Транзакционния анализ.

Ние считаме, че дефинираният Утешителен анализ притежава рационално зърно и има право на съществуване като подход при изследването на личността - ако не самостоятелно, то като приложение или допълнение към посочените по-горе Психоанализа и Транзакционен анализ, но не и като опит за тяхна корекция или ревизия.

В книгата са разгледани подробно най-главните според нас доказателства за важността и необходимостта от Утешение, както и от дефинирания подход - Утешителен анализ.

По-конкретно са разработени и са обсъдени следните по-важни моменти:

• Видове утешение - класификации и критерии;

• Споделянето и "тайнството" на изповедта. Вяра, Надежда и Любов;

• Адекватност и навременност на утешението;

• Структуриране на времето и ролята му за постигане на утешение;

• Особености на личността и ролята им при избора на обектите на утешение;

• Консуматори на утешение и утешителни запаси;

• Жизнен сценарий и утешение. Жизнени позиции и утешение;

• Утешителни заместители. "Бягство от действителността";

• Различните модели на действителността. ЕД, АД, Р, В - модели;

• Възприемане на времето и пространството. Събитийно пространство;

• Психическо равновесие и психическа ентропия;

• Обществото като консуматор на утешение: Утешението и връзката му със социалната реализация, чувството за вина, икономиката, идеологията, технологическото развитие, насилието, терора, властта, медицината;

• Съвременна митология и утешение: митът за победителите, непобедителите и неудачниците;

• Утешителен помощен анализ - от кого може и трябва да се прави;

• Близостта и Любовта - истинските утешители. Как стигаме до тях;

• Добавени са десет приложения: терминологичен речник; нива на действие на вечните дилеми - примерни таблици; схеми на Его и Суперего - варианти; видими признаци на неутешеност; видими признаци на утешеност; консуматори на утешение със социален произход; утешителни заместители; Хипократова клетва; творчеството на Фройд и Бърн; тайнства в Православната църква.

И накрая, ние няма да даваме (както е прието в такива случаи) някаква подробна или даже каквато и да е библиографска справка - всичко, от което сме се ръководили, са известните ни произведения на Зигмунд Фройд и Ерик Бърн.

БЕЛЕЖКИ:

1. Книгата, макар и в ограничен тираж, е издадена на български език, а предстои и електронното й публикуване в Издателство "LiterNet". Надявам се тя да предизвика по-широк интерес и да бъде преведена и на други езици. [обратно]

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2004, № 11 (60)