Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
полет с китаец
web
един китаец стои на стълбите
и чака да мине нечие приветливо лице
търси удобство в мястото
където призракът му дълго
е вървял редом до самия него
и където сега му се струва нетърпима
дори масичката пред кафенето
облаците над китаеца са сиви
приличат на котки
щрихират извървените му пътища
после изведнъж заприличват на мен
на безсъние
все едно небето ме прегръща
после ме докосва
както бих докосвала
и обичала аз
ако бях небе
© Юлияна Радулова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2006, № 2 (75)
|