ОСТАРЯВАМЕ ОТВЪТРЕ, Д.

web

Д., остави тази дълбока сянка да падне -
паяци и сталактити гледат с едно общо око,
ръцете им пипнешком търсят
сигурност в уличните лампи.

В четири и половина сутринта
стрелките на часовниците се правят
на волейболисти, рецитиращи поезия -
би ли предположил, че в този час във Виетнам
едно момиче със скъсани мрежести чорапи
и малък чадър се навежда да вдигне химикал?

Този, който иска да бъде модерен,
да говори сега или да млъкне завинаги.

Остаряваме отвътре, Д.
Джобовете ни са пълни със салфетки
и пазарни списъци.
Зад витрините не виждаме вече
Силвия Плат като малко момиче.
В очите ни луната не плете сини пуловери
и нося обувки на токчета
само когато искам да стъпча мрака между ребрата.

Д., понякога си мисля,
че използвам погрешно думата "обичам".
Казвам "обичам", а все едно съм казала "кука".
Нещо, което се затъква в бузата ми
и не може да се извади,
иска мен, иска мен и това е.

Понякога се чувствам като
пожълтяло листо на салата.
С тази моя несигурност,
какво ли може да се случи, Д.?
Гарантирам ти, че понякога не съществувам.
Не разбирам как можеш да вярваш,
че бих могла да те убедя в нещо.
Каквото и да е то.

© Юлияна Радулова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.12.2006, № 12 (85)