Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Христо Запрянов
=============================
СТАТУЯТА НА СВОБОДАТА

(Едноактна пиеса)

web

Действащи лица:

Гриша
Кучето
Лора
Ангел

 

Тъмнина. Виждат се две фигури и светлината от джобно фенерче. Някой се препъва в мрака.

Гриша: Ти ли си?

Кучето: Аз съм?

Пауза.

Гриша: По-полека, Куче.

Кучето: Светни лампата.

Гриша: Страх ме е.

Кучето: Стига изгъзици.

Гриша: Някой ще ни види.

Кучето: Кой?

Гриша: Знам ли?

Кучето: Никой няма да ни види.

Гриша: Ти откъде знаеш?

Кучето: Знам.

Гриша: Сега много се дуеш, Куче, ама ако влезе някой, ще те питам тогава.

Кучето: Като влезе някой, ще му видя сметката.

Гриша: Да, бе. Ти все така казваш, но като стане напечено, винаги се изнасяш и ме оставяш сам да ти бърша лайната.

Кучето: Стига си дрънкал, ами светни лампата.

Гриша: Спомняш ли си, като претършувахме онзи таван, Куче. Спомняш, ли си. Ти може и да си забравил, но аз го помня като ден-днешен. Помъкна някаква си палатка и вдигна такъв джангър, че събуди квартала.

Кучето: Чудо голямо.

Гриша: Да, но като нахлу онзи бабанка, ти скочи през терасата, а аз го отнесох вместо теб. После цял месец очите ми бяха компот.

Кучето: Стига си хленчил, а цъкни лампата.

Гриша: Ако пак нахълта някоя бабанка...

Кучето: Няма, тук има само педерасти.

Гриша: Да бе, педерасти.

Кучето: К`во ти пука.

Гриша: Пука ми, Куче. Как да не ми пука. Не ща пак да ме бият. Цял живот ме бият.

Кучето: Като си тъпак, ще те бият.

Гриша: А какво да правя, Куче, да бягам като теб ли?

Кучето: По-добре да бягяш, отколкото да зяпаш.

Гриша: Къде да бягам, Куче, няма къде да бягам.

Кучето: Където ти видят очите.

Гриша: На теб ти е лесно, защото баща ти е ченге, а питаш ли ме мен, като нямам никой зад гърба си.

Кучето: Какво от това, че баща ми е ченге?

Гриша: Нищо, Куче. Просто мразя ченгетата.

Кучето: На дъртия не му пука за мен. Разбра ли?

Гриша: Да, Куче. Хайде свършвай вече.

Кучето: Тогава запали лампата и не се ебавай.

Гриша: По-добре вземи каквото можеш в тъмното и да се махаме.

Кучето: Стига изгъзици. Нали изключи алармата?

Гриша: Изключих я, но това не значи, че съседите не се ослушват.

Кучето: Никой не се ослушва, Гриша. Тук живеят само сноби, а те не дават пет пари за никого освен за собствените си задници.

Гриша: Да, но може съседите да са им приятели и да имат ключ за апартамента.

Кучето: Глупости. Баровците нямат приятели и не се доверяват никому освен на тъпите си аларми.

Гриша: Мислиш ли?

Кучето: Ако ще и да се насерем тук, никой няма да си мръдне пръста. Затова светни лампата и не се прави на интересен, че ми лазиш вече по нервите.

Гриша: Добре, Куче, ама само за малко.

Тишина.

Кучето: Хайде, к`во се моташ!

Гриша: Не мога да го напипам.

Кучето: Какво не можеш да напипаш?

Гриша: Ключа, Куче. Пипам, пипам, а не мога да го напипам в тъмното.

Кучето: Искаш аз да дойда да го напипам ли, Гришане. Кажи де, ако искаш, мога аз да дойда да ти го напипам.

Гриша: Готово, напипах го.

Кучето: Най-сетне.

Светлина. Апартамент. Вижда се секция с барче, телевизор, уредба, хладилник и пиано със снимка в рамка върху него.

Кучето подсвирва с уста.

Кучето: Я виж как са се подредили тези задници.

Той върви и оглежда навсякъде.

Кучето: Само мебелите струват цяло състояние. Тези педерасти не са за жалене. Виж ги чак пиано са домъкнали. Голяма гъзария!

Започва да дрънка на пианото.

Гриша: Шшт, тихо. Ще ни чуят, Куче.

Кучето: Много важно. Хич не ми пука.

Гриша: Ще ни хванат, Куче.

Кучето: Ще ме хванат за ръкава. (Прави многозначителен жест с ръка.)

Кучето взима снимката от пианото и обстойно я разглежда.

Кучето: Гледай ги ти гълъбчетата къде са се изпидепцали. Пред Статуята на Свободата, Гриша. Представяш ли си? Ама, че лайнари.

Гриша: Остави тази снимка. Не му е времето сега да разглеждаш снимките на хората.

Кучето: Какви хора, бе. Това не са хора. Това са гадняри.

Гриша: За теб всички са гадняри, Куче.

Кучето: Ти, Гриша, виждал ли си някога Статуята на Своводата?

Гриша: Не съм.

Кучето: Няма и да я видиш. Ще пукнеш като куче по улиците, пребит от някоя бабанка и няма да я видиш, така че не ми говори кой е гадняр и кой не.

Гриша: За какво ми е да виждам Статуята на Свободата. Стига ми да съм на свобода. Повече не искам.

Кучето: Свободен ще си, ако имаш кинти като тез помияри. Тогава, ако искаш, може и да се изпикаеш пред Статуята на Свободата и никой няма да ти каже копче, а сега си едно лайно като мен.

Гриша: Добре. Хайде да събираме техниката и да изчезваме.

Кучето: Техниката си я наври отзад.

Гриша: Защо, Куче. Виж каква техника има само. Струва майка си и баща си. Ще им смъкнем сума ти мангизи за нула време.

Кучето: Бижута търси, не техника. Тази намазана кучка сигурно е затънала до гуша в златни накити.

Гриша: Да не се уливаме, Куче. Дори и да има, кой ги знай къде са. Трябва да преровим цялата къща, а това ще ни отнеме сума ти време.

Кучето: Че кой те гони?

Кучето отваря барчето. Изважда оттам бутилка уиски и две чаши.

Кучето: Ако искаш, може да удариш едно уиски. Като не можеш да видиш Статуята на Свободата. Поне му глътни едно уиски.

Гриша: Не, Куче. Търсим си белята.

Кучето разлива уискито в двете чаши, без изобщо да го чуе.

Кучето: Само да сложа малко лед и веднага се връщам. Да знаеш, че тези задници, ако не друго, то поне винаги държат лед в хладилника. (Отива в другия ъгъл на сцената и отваря хладилника.) Видя ли? Аз никога не бъркам, Гриша. Влезна ли в някоя къща, подушвам всичко отдалеч.

Слага лед в чашите и се заглежда в множеството картички, подредени върху хладилника. Взима една от тях. Зачита се в нея, после взима още една, накрая ги събира всичките и се връща с чашите в ръка при Гриша. Оставя едната чаша на масата пред него. Пуща уредбата да свири, след което се настанява удобно в креслото. Отпива доволно от уискито и започва с интерес да преглежда картичките.

Гриша: Какво те прихваща пак, Куче. Спри тази музика. Винаги, като идем някъде, все гледаш да се насереш.

Кучето (Чете картичките.): Поздрави, Сао Паоло. Обичам те, Сингапур. Поздрави, Лондон. Обичам те, Париж. Поздрави, Дубай. Обичам те, Каракас... Мама му стара, този издухан пич се скъсва да лети. После как искаш тази кучка да не си купи пиано, като по цял ден седи сама вкъщи.

Гриша: Ама където и да идем, Куче, ỳмреш да се насереш.

Кучето: Я ми подай уискито, докато имам още лед.

Гриша му подава неохотно уискито.

Гриша: Ще се напиеш и ще се насереш както винаги.

Кучето: Значи кучият му син разхожда задника насам и натам и залъгва куклата с разни шибани картички.

Гриша: Хайде, Куче!

Кучето: Едва ли я залъгва само с картички. Представям си к`ви дрънкулки й е накупил. Няма курва дето да кандисва само на картички. И най-тъпата кучка да е, няма да седи тук за едните картички.

Гриша: Ти откъде знаеш, че е курва?

Кучето: Каква искаш да е. Нали виждаш, че му цунка мангизите и по цял ден се чуди с кой да се изчука. Иначе за к`во ще е с него, заради мърлявите му картички ли?

Гриша: Хайде, Куче, размърдай си задника най-сетне.

Кучето: Кучият му син я подлъгал със Статуята на Свободата, а после я наврял в тази дупка.

Той си сипва още уиски.

Гриша: Куче, престани. Нали знаеш, че като се напиеш, ставаш голямо лайно.

Кучето взима отново снимката в ръце.

Кучето: Иначе кучката си я бива. Той е гъз, ама нея си я бива. Виж к`ви баджаци вади само.

Гриша: Ама голямо лайно си. Така да знаеш.

Кучето: Малко е мършава, ама иначе я бива.

Гриша: Куче, да взимаме к`вото ще взимаме и да вдигаме гълъбите.

Кучето: Чакай малко, че ми се присра.

Гриша: Казах ти, че ще се насереш, ама кой да ме чуе.

Кучето: Eй сега, само да се изсера и почваме да ровим.

Кучето излиза от сцената. Гриша взема снимката от пианото и я разглежда.

Гласа на Кучето се чува от тоалетната.

Кучето: Мамка му стара!

Гриша: К`во, Куче?

Кучето: Щях да се изкензам в бидето. Да я питаш тази гъска какво толкова се подмива, като този педераст все го няма. Сигурно онази й работа е хванала паяжина, затова се пличка. (Пауза. Чува се подсвирване.) Ега ти и лайнарската работа.

Гриша: Какво има, Куче?

Кучето: Ебати и гъзарията, батко!

Гриша: Излизай оттам, Куче.

Кучето: Тук има едно такова, как му викаха на това, дето ти пуска мехурчета в гъза.

Гриша: Джакузи.

Кучето: Точно така. Ти откъде ги знаеш тези работи, Гришане. Уж не си бил в Америка, а всичко знаеш. Затова все се мъкна навсякъде с теб, защото си голямо куче. И най-шибаната аларма да е, млъква в ръцете ти. Трябваше да станеш инженер. Ако беше ходил на училище, можеше да станеш инженер като онзи баровец, дето си пече задника в Сао Паоло. Можеше да станеш инженер като нищо, ама нà - сега си само едно лайно и нищо повече.

Гриша: Стига си викал, Куче. Напи се и взе да изнасяш речи.

Кучето: Да ти кажа, писна ми вече.

Гриша: От какво?

Кучето: От тази шибана работа. Все си на тръни. Не можеш даже да се изсереш като хората.

Гриша: Омитай се оттам, Куче.

Кучето: Да пукна, ако не го пробвам.

Гриша: Кое?

Кучето: Джакузито. Кое? Нали така му се викаше.

Гриша: Само това остана. Теб съвсем те хвана. Всичко ще прецакаш. Вдигай си задника оттам, докато не е станало късно.

Кучето: За какво да стане късно, Гриша? Да се насера ли?

Гриша: Някой може да се върне.

Кучето: Кой да се върне? Онази кучка ли? Ако се върне, толкова по-добре.

Гриша: Може да е тя, но може и да е онзи.

Кучето: Той е на майната си.

Гриша: Откъде знаеш?

Кучето: Нали виждаш, че не се спира.

Гриша: Да, но все някога се връща.

Кучето: И какво като се върне? Най-много да му го подам, да ми го изтърка.

Гриша: Като го гледам на снимката, ми изглежда бая якичък.

Кучето: На теб всички леваци ти изглеждат яки, а те са чисто и просто педерасти.

Гриша: Докога ще клечиш там, Куче? Писна ми вече от твоите номера.

Пауза.

Чува се изтичане на вода от казанче.

Пауза. Пак учудено подсвирване.

Кучето: Ама, че намазана кучка. Чудя се защо й са толкова помади, като нейният дрисльо все го няма. Сигурно по цял ден се чуди как да му изневери. Иначе защо ще го търпи. Заради едните картички ли?

Кучето най-накрая се връща от клозета.

Гриша: Хайде, Куче. Стига се мотка. Да взимаме каквото ни падне и да възираме оттук.

Кучето си долива още уиски.

Гриша: Стига си се наливал. После като вземем парите, ще се напием, както ние си знаем. Само не сега. Сега не му е времето.

Кучето: Спомняш ли си, как се натряскахме след онзи удар с гумите. Боже как се напихме. Още ми се повръща от тогава.

Гриша: Да, Куче, и пак ще го направим. Ти само се размърдай.

Кучето: Ако онази кучка не беше ревнала, че ще събудим хлапето й, щяхме до сутринта да си фиркаме там, ама тя с нейното копелдаче се разциври, като че ли аз съм я карал да ни кани. Хем й се чука, та две не вижда, хем уж за детето си мисли. Писна ми вече от тези курвенски истории, Гриша. Човек не може един път да се напие като хората заради тези курви.

Гриша: Да, Куче, спомням си .Тогава ти много се ядоса и като си тръгнахме, счупи една витрина на магазина отсреща. Толкова беше пиян, че не знаеше какво правиш. После дойдоха ченгетата и ни прибраха, но теб те пуснаха, а мен задържаха.

Кучето: Тъпи кучки. Само се чукат, а после децата им пречат. Другият път да ги няма такива, Гриша. Ще си поркаме двамата, тъй както си знаем.

Гриша: Да, Куче. Точно така ще направим.

Кучето: Като ми говориш така, Гриша, нещо ми става. Ако ти кажа, че ми става хубаво, ще ме вземеш за обратен. Затова ще ти кажа само, че ти може и да си лайно, ама без теб не мога.

Гриша: Така си и знаех. Напи се и взе да дрънкаш глупости.

Кучето: Не са глупости, Гриша. Това, което правим, може да е една голяма глупост, ала това, което ти казвам, е самата истина.

Гриша: Глупост или не, дай да свършваме, че ми писна вече тук.

Кучето: Прав си, Гриша, прав си. Не сме дошли тук да си губим времето в празни приказки, а да си вършим работата. Хайде почвай! Обръщай всичко с главата надолу - гардероби, ракли, нощни шкафчета, будоари всичко. Намериш ли злато и пари, прибираш, ако видиш сейф, не си губи времето с него. Тези задници държат такива работи, за да те объркат. Губиш си времето да го разбиеш, а накрая вътре нула.

Гриша: Куче, вманячваш се с тези бижута. Този тип сигурно е стипца.

Кучето: Стипца или не, свободата струва скъпо, братко. Все ще трябва да е запушил устата на тази тази кучка с нещо. Иначе тя няма да си натиска парцалите тук, докато този задник си развява байряка. Колкото и да е тъпа, не може да не вдява, че той е в леглото с някоя друга кучка, докато й изпраща писъмцата.

Гриша: Изхвърляш се, Куче. Не виждаш ли, че няма нищо.

Кучето: Не се изхвърлям. Тук смърди на кинти, та не се трае.

Гриша: По-добре да гепим телевизора. Виж го, чисто нов е. Ще му вземем хилядарка от раз като нищо.

Кучето: Не и този път, Гришане. За телевизора, ако трябва, ще се върнем пак, а сега търси злато, ти казвам. Златото е чиста работа, нито се разваля, нито се чупи. Само да го напипаме и ти обещавам, че повече нищо няма да правим.

Гриша: Всеки път се повтаря едно и също, Куче. Където и да идем, ти се привиждат мангизи. Казваш, че ще забогатеем, а после, след удара, най-много да се напием и още на другия ден хайде пак старата песен на нов глас. И докога така, Куче, докато ни спипат и ни натикат в кафеза ли?

Кучето: Не и този път. Този път ще успеем. Ти само прави каквото ти казвам и ще забогатеем. Аз съм старо куче и ги разбирам тези работи.

Гриша: Нищо не разбираш, Куче. Мислиш си, че разбираш, ама нищо не разбираш.

Кучето: Давай, Гриша. Не му мисли, а действай и ще видиш как ще се надуем като фролове, щом набараме мангизите. Може и кола да си купим, ама не бръкма като онази трошка, а хубава кола, истинска.

Гриша: Добре, Куче, ще те послушам, но ако не открием нищо, гепим телевизора и това е.

Кучето: Ще видиш, Гриша. Ще видиш, че този път ще се получи. Само ако знаеш как ще се насвяткаме, като свършим.

Те почват да тършуват.

Кучето: Ти преджоби долапите, аз ще преобърна книгите. Тези капути понякога си тъпчат книгите с мангизи. Мислят се за много умни, като вместо сейф имат книги.

Те продължават да преобръщат всичко.

Кучето: Откри ли нещо, Гриша.

Гриша: Не, Куче, само дрехи и дрънкулки...

Кучето: Отваряй си очите, момче. Не се оставяй да те баламосат с евтините си трикове. Гледай хубаво за двойно дъно или за ниши под картините.

Гриша: Така, като гледам, може и картините да са доста скъпи.

Кучето: Зарежи тези изгъзици, Гриша, аз ти говоря за сериозни неща, а не за разни размазани лайна.

Гриша: Както кажеш, Куче, аз само ти казвам...

Кучето: Не може тази кучка да е толкова тъпа, че да клепи тук заради някакви шибани дрехи и картини.

Гриша: Прав си, Куче, не може. Трябва да има други някакви причини.

Кучето: Мътните я взели, ако се окаже някоя откачалка. Нали знаеш какви кучки има, по цял ден свирят на пиано и ходят по изложби, а в същото време са готови да се продадат за жълти стотинки.

Гриша: Не знам, Куче. Всякакви ги има.

Кучето: Само това остава. Баш на нас ли ще вземе да се падне някоя такава.

Продължават да търсят.

Гриша: Виж, Куче.

Кучето: Какво, Гриша.

Гриша: Открих двойно дъно.

Пауза.

Кучето потрива доволно с ръце.

Кучето: Казах ли ти, Гриша, казах ли ти, че тези задници крият нещо тук. Хайде де, ще ни излизат с левашките си номера, двойно дъно ще ни пробутват те на нас, като че ли сме от детската градина... Хайде, Гриша, к`во чакаш. Отваряй го да видим какво се крие вътре.

Гриша отваря двойното дъно. Гледа в него и мълчи.

Кучето: Какво има, Гриша. Мангизи ли?

Гриша: Тук е пълно с патлаци, братче.

Кучето: Мамка му.

Гриша: Слушай, Куче. Не ми харесва тази работа.

Кучето: Да им го начукам в кучешките задници.

Гриша: Този тип ще вземе да се окаже някой гангстер, а?

Кучето: Мамка му!

Гриша: Според мен най-добре е да се изнасяме.

Кучето: Значи за това скапаната кучка се чука с него. Всички кучки дават мило и драго да се шибат с такива педерасти.

Гриша: Не знам, Куче, но по-добре да изчезваме, докато е време.

Кучето: Добре. Взимаме патлаците и се махаме.

Гриша: А, не си познал, Куче. Не ща да пипам такива работи.

Кучето: Ти си тъпак, Гриша, тъпак си беше и тъпак ще си останеш.

Гриша: Може, Куче, но не ща да си цапам ръцете с такива лайна.

Кучето: Знаеш ли, колко мангизи струват тези помпи. Знаеш ли, Гриша, сто пъти повече от шибания ти телевизор.

Гриша: Ами ако някой си ги потърси.

Кучето: И да ги търси, ще ме хване за шлифера, като излезем оттук. Да не съм му любовница, та да знае къде да ме намери.

Той взима един от пистолетите, оглежда го и внимателно го прибърсва в ръкава си.

Кучето: Виж го, свети.

Гриша: Недей, Куче, може да са видели сметката на някого с него.

Кучето: Ще му видя сметката аз на него. (Той взима един пълнител и го зарежда.) Бива си я помпата. Ако питаш мен, точно от такова нещо имаме нужда.

Гриша: Без мен, Куче. Аз не съм престъпник. Понякога може да преджобя някой, но на човек никога няма да посегна.

Кучето: Щото си левак, затова. С такава играчка в джоба няма всеки път да се насираш от страх, ако някоя бабанка реши да ти надуе главата.

Гриша: Може, Куче, но без мен.

Кучето продължава да разглежда оръжията на дъното на чекмеджето.

Кучето: Боже, този тип като че ли се готви за война. Виж го ти, как се е обзавел само.

Гриша: Хайде, Куче, зарежи тези лайна и да възираме оттук, че току-виж този тип се върнал.

Кучето: И да се върне, с това пушкало ще му отнеса главата като нищо.

Гриша: Не се надувай, Куче. Ти винаги си бягал, винаги, като видиш зора, си удрял пета, а сега с тази играчка съвсем се възгордя.

Кучето: Изобщо не ми пука, братче, с това желязо в ръка не ми пука от нищо.

Гриша: Куче, този тип сигурно не си поплюва, затова давай да се изнасяме, преди да са ни хванали на тясно.

Кучето: Много важно, хем ще стане интересно. Ти, ако искаш, скачай през терасата, но аз ще остана да му надупча задника.

Гриша: Куче, съвсем превъртя. Първо се напи, а сега превъртя. Винаги, като се напиеш, става така. Мислиш се за голяма работа и забравяш, че си един смрадлив задник, на който баща ти, ченгето, бърши лайната.

Кучето: Ти по-добре си затваряй устата, че да не изпразня пълнителя в теб.

Гриша: Ще ме гръмнеш ли, Куче?

Кучето: Ще те гръмна, като куче ще те гръмна.

Гриша: Защо, какво съм ти направил?

Кучето: Нищо, там е работата, че нищо не си ми направил.

В това време се отваря външната врата.Чува се женски глас.

Лора: Скъпи, ти ли си? Както винаги, ме изненада.

Двамата се споглеждат и се спотаяват.

Тя се бави.Чува се как влиза в банята. Изпуща водата в казанчето.

Лора: Само малко да се освежа и ще дойда...

Чува се как се отварят и затварят вратичките на шкафчето в банята, дрънкане на шишенца и пръскане на дезодорант, след което на сцената влиза млада жена с къса пола.

Лора: Къде си, миличък?

Тя се оглежда. Вижда неразборията и понечва да изпищи.

Тогава Кучето се показва, насочил оръжие към нея, след него се надига и Гриша.

Кучето: Млъквай, Кучко.

Тя се сепва, но миг по-късно започва да пищи.

Кучето отива към нея и запушва с ръка устата й, насочил същевременно дулото на пистолета към главата й.

Кучето: Млъквай, кукло, че ще ти скъсам кокошата глава.

Тя се озърта уплашено. Той й отпушва устата, но тя пак започва да крещи и той повторно я запушва.

Тя се опитва, мучейки, да му каже нещо.

Кучето: Ще млъкнеш ли?

Отпушва устата й.

Лора: Няма.

Кучето: Тогава го духай!

Той я блъска на пода. Тя мълчи, онемяла от страх.

Кучето: Ще ти кажа аз на теб “Скъпи, ти ли си?”. Сега ще ти дам да разбереш.

Гриша: Стига, Куче, зарежи момичето и да тръгвамe.

Кучето: Никъде няма да тръгвам, не и днес. Така ще я подредя аз тази кучка, че и майчиното си мляко ще изплюе.

Гриша: Ама и ти си един. Все се изхвърляш, Куче. После съжаляваш, ама тогава вече е късно.

Кучето: Ще видиш ти кой се изхвърля. Ти само почакай и ще разбереш за какво става дума.

Момичето лежи все така стъписано на пода.

Кучето: Ти ма, Кучко! Как се викаш?

Лора: Лора.

Кучето: Чуй ме сега, Лора. Искам да знаеш, че ние не сме дошли тук да се ебаваме с теб, затова сега развържи торбата с чудесата и ни дай всичко, което притежаваш. Пари, бижута - всичко, и ако си послушна, ще си отидем, без дори да те изчукаме.

Лора мълчи стъписано. Не казва нищо. Той леко я побутва с крак.

Кучето: На теб говоря ма, кукло, не ме гледай умно, ами си надигни трътката и прави, каквото ти казвам, докато не ми е завряло говното.

Лора: Няма.

Кучето: Какво няма, ма кучко.

Той я бута още по-силно с крак.

Лора: Нямам бижута.

Кучето: Виж какво, курво. Така няма дя се разберем с теб.

Лора: Нищо нямам.

Кучето: Не се ебавай с мен, че ще го отнесеш. Разбра ли?

Гриша: Прекаляваш, Куче. Съвсем се уля.

Кучето: Сега ще разбереш ти кой се е улял. Само стой и гледай к`во става.

Гриша: Няма да стоя, Куче. Аз си тръгвам, а ти прави каквото искаш.

Кучето насочва пистолета си към него.

Кучето: Никъде няма да тръгваш. Заедно сме дошли, заедно ще си ходим.

Гриша: Не, Куче, без мен. Мисля, че този път вече се насра, затова се махам.

Кучето: Кой се е насрал, бе левак. Аз ли? А ти какво искаш, да го духаш цял живот, без да имаш пари дори да се напиеш. Или смяташ да бачкаш като всички смотаняци. И как мислиш ще стане тази работа, след като ти даже и на училище не си ходил. Нямаш баща, нямаш майка, как си мислиш, че ще изкреташ сред мамините синчета, дето само се чудят как да те прецакат?...

Гриша: Не знам, Куче.

Кучето: Не знаеш, нали? Не знаеш. А знаеш ли, че кучки като тази по цял ден се контят и само се чудят с кой баровец да се изчукат, докато ти лъскаш бастуна, сякаш не си човек, а куче.

Гриша: Така е, Куче, но сега искам да си ходя.

Кучето: Никъде няма да си ходиш. Ще стоиш там, където си, ако не искаш да пострадаш.

Гриша: Както кажеш, Куче.

Кучето: После ще си ми благодарен, да знаеш.

Гриша: Да, Куче.

Кучето: Така ще се напием след това, че ум да ти зайде.

Гриша: Не искам да се напивам, Куче. Искам да си вървя.

Кучето: Ще си вървиш, като свършим.

Кучето сритва момичето в хълбока.

Кучето: Хайде, кукло, давай, каквото имаш за даване, че това лайно ми лази вече по нервите.

Лора: Нямам какво да ти дам.

Кучето: Като те гледам как си се обзавела, не ми мязаш на много гладна.

Лора: Нищо тук не е мое.

Кучето: Стига с курвенските си номера, че да не му ядеш главата.

Тя къса от врата си някакво синджирче и му го дава.

Лора: Ето, вземи го.

Кучето: Слушай, курво, ти ебаваш ли се с мен, или какво.

Лора: Само това притежавам.

Кучето: Злато нямаш, а пиано имаш, така ли?

Лора: Не е мое.

Кучето: А кое е твое тогава? Само това между краката ти ли е твое, или и то не е твое?

Тя мълчи. Лежи уплашена на пода. Опитва се да докопа дамската си чанта, но Кучето я настъпва.

Кучето: По-кротко.

Той взима чантата.

Лора: Там са ми парите.

Кучето: Остави тази работа на мен, че много ютии се подмятат в тази къща.

Лора: Какви ютии?

Кучето: Ето какви. (Навира пистолета в устата й.) Или не знаеш, а?

Лора: Нищо не знам.

Кучето: Има си хас и да знаеш.

Кучето обръща дамската й чанта и изпразва съдържанието й на пода. Отваря портмонето й.

Кучето: Помади, помади, толкова много помади, а толкова малко пари. Къде дават така, а малката?

Лора: Това имам, това ти давам.

Кучето пъха крак между краката й.

Кучето: Ами това?

Тя стои на място като вцепенена, но внезапно се опитва да избяга. Кучето скача и я хваща за косата.

Кучето: Къде бягаш ма, кучко. Какво си мислиш, че правиш?

Лора: Не... Не... Боли ме! (Тя вика от болка.)

Кучето: Сега, курво, ще ми посвириш малко на пиано, а после ще видим.

Лора: Не мога.

Кучето: Какво не можеш?

Лора: Да свиря на пиано.

Кучето: А на какво можеш да свириш ма, кучко? (Той я дърпа още по-силно за косата и поставя ръка между краката си.) На дудук ли?

Лора: Пусни ме... Болии...

Кучето: Я тогава да посвириш на дудука ми, или и това не можеш.

Лора: Моля те, пусни ме.

Кучето започва да си разкопчава дюкяна.

Лора: Добре, добре почвам.

Кучето: Какво почваш ма, кукло? Не разбрах какво почваш?

Лора: Да свиря на пиано.

Кучето: Така значи. Оказа се, че можеш, а? Нещо много бързо си припомни.

Кучето я блъска грубо към пианото. Тя сяда пред него, но остава неподвижна.

Кучето: К`во чакаш. Статуята на Свободата ли?

Кучето взима снимката, поставена в рамка, от масата и я слага върху пианато, откъдето я е взел.

Кучето: Ето ти я, ако не можеш да свириш без нея.

Той нагласява внимателно снимката пред очите й.

Лора: Той ще ви убие.

Кучето: Кой?

Лора: Мъжа ми.

Кучето: Ооо... Почваме да си показваме зъбките, тъй ли?

Лора: Ще ви открие и ще ви пречука като кучета.

Кучето я хваща за врата и натиска главата й в пианото.

Кучето: Кого заплашваш ти ма, курво... Кого?

Тя се разплаква. Той отегчено я пуща.

Кучето: Ама ха. Ще ми се надува.

Пауза.

Кучето: Хайде почвай да свириш, докато не съм ти насинил красивата главичка.

Хленчейки, тя започва непохватно да дрънка някаква мелодия на пианото.

Кучето: Само това ли можеш ма, кукло. Затова ли са ти домъкнали цяло пиано, за да се чукаш по цял ден върху него ли?

Кучето замахва и бута с длан поставката със снимката върху пианото.

Кучето: Сега ще ти го начукам. Ако не те опъна ей тук, върху пианото, та нà.

Тя свива бедрата си.

Кучето: Не ми стискай кълките... (Той смъква колана си.) Не си стискай кълките, щото ще те нашибам с каиша, да ти дойде акъла в главата. Ще те нашибам, а после ще ти го навра между краката. (Той я дърпа и разкъсва блузата й.) Чу ли, кучко. Така ще ти го начукам, че ще ти приседне.

Кучето замахва да я удари, но Гриша го хваща за ръката.

Кучето: Я па тоя, що се дървиш пък ти. Искаш да я изклатиш първи ли? Нямаш грижи. Нали с теб сме като братя и делим по равно всичко, та няма да си поделим една курва ли. Ти само кажи, ама ти мълчиш, дума не обелваш и само ми се дуеш, като че ли съм педал.

Гриша: Пусни я, Куче.

Кучето: Добре де. Щом си толкова на зор, ей нà мори се първо ти. (Кучето побутва момичето към него.) Аз мога да почакам. Поразхлаби я малко, че после да ми е лесно. Ти не я гледай, че стиска кълките. Като бръкнеш отдолу ще видиш, че сливата й сълзи като на кьорав кон окото.

Гриша: Остави момичето на мира, Куче.

Кучето: А бе, ти с мен ли ще се ебаваш.

Кучето насочва оръжието към Гриша и се отдръпва от момичето.

Кучето: Я да те видя, щом си такъв куражлия. Хайде. Начукай й го, Гриша. Начукай й го да те видя колко те бива.

Гриша: Зарежи тази работа, Куче.

Кучето: Почвай, к`во зяпаш. Цял живот зяпаш, а курви като тази се чукат с разни педераси. Хайде, Гриша, начукай й го. Сега ти се е паднало да го навреш между краката на такава мазна трътка.

Гриша: Не, Куче. Няма да стане. Убий ме, ама няма да го направя.

Кучето: Така ли бе, педал. Затова ли те доведох тук. За да ме прецакаш.

Гриша: Никой не те е прецакал, Куче.

Кучето: Тогава я изклати. Отпори й го в дирника, че да види к`во е.

Гриша: Не мога, Куче.

Кучето: Значи си педал. Така ли?

Гриша: Не съм, Куче.

Кучето: Тогава почвай, докато не съм се ядосал.

Гриша: Няма.

Кучето: Ние двамата с теб може да сме отрепки, ама не сме педали. Разбра ли?

Гриша: Да, Куче.

Кучето: Действай тогава. К`во чакаш. Знам, че го искаш. Винаги си си падал по разни глезени кучки, само че никога не ти е ставала играта, защото курвите си падат по батковци с мангизи, а ти си едно лайно, Гриша, при това миризливо.

Гриша: Така е Куче, но не мога.

Кучето: Ти, к`во ли можеш.

Гриша: Нищо, Куче. Нищо не мога.

Кучето: Тогава ще я изчукам аз, да ти покажа как става. А ти стой и зяпай като ти е толкова акълът.

Кучето настъпва към Лора. Тя се съпротивлява. Той оставя пистолета върху пианото, за да хване ръцете й.

Кучето: Сега ще те науча аз теб, кучко. Аз не съм педераст като този задник. Ще видиш ти как се свири на пиано.

В това време Гриша взима пистолета от пианото и го насочва към тила на Кучето.

Гриша: Зарежи това, Куче.

Кучето застива на място и бавно се обръща.

Кучето: Хей, Гриша. Ще ми теглиш куршума заради тази кучка ли?

Гриша мълчи, не отговаря, но продължава да държи пистолета насочен към него.

Кучето: Ще ме застреляш ли, Гриша. Ще ме застреляш заради една шибана курва ли?

Гриша: Не мърдай, Куче. Ако мръднеш, ще те гръмна.

Кучето: Стига, Гриша. Толкова ли си падаш по тази кучка, че ще ми видиш сметката заради нея.

Гриша: Не ми пука, Куче.

Кучето: Вразуми се, Гриша. Та нея така или иначе я шибат разни гадняри. Да не мислиш, че й харесва, ама нà, прави го заради кинти, заради шибаните кинти.

Гриша: Не знам, Куче. Може и така да е.

Кучето: Искаш ние с теб да го духаме, така ли? Цял живот да седим и да гледаме как разни лайнари разхождат такива кукли с лъскавите си лимузини, а после ги скъсват от ебане само щото им купуват помади и парцали.

Гриша: Мисля, че стигнахме твърде далеч, Куче. Някога крадяхме кучета, продавахме ги и изкарвахме по някой лев, но за едно куче никой няма да ни опандизи, докато това, което правим, си е живо престъпление.

Кучето: Значи кучета може, кучки не може. Така ли? Каква е разликата, Гриша? Разликата е само тази, че едно куче струва сто пъти повече от курва като тази.

Гриша: Според теб.

Кучето: А според кого? Да не смяташ, че на нея много й харесва да клечи като куче по цял ден, затворена в тази дупка, за да го духа на онзи гъз, когато му се доще. Не, Гриша, не й харесва, изобщо не й харесва, но го прави, щото е една долна курва като всички други.

Гриша: Може и така да е, Куче, но законите не ги пишем ние.

Кучето: Кучето и помияр да е, пак няма да го духа за едното парче хляб, а тя му лъска бастуна на този скапаняк от сутрин до мрак, само защото й е развел задника до Статуята на Свободата, докато в същото това време си мисли за някой пич като нас, който е зарязяла само заради едните кинти.

Гриша: И така да е, какво от това?

Кучето: Как какво от това бе, Гриша. Едно куче, дори и най-тъпото да е, никога не можеш да го вържеш да те чака заради едната разходка. Щеше да избяга още при първия удобен случай, докато тази кучка тук си натиска парцалите заради някаква скапана снимка върху това гадно пиано.

Гриша: Не ми се вярва, Куче.

Кучето: Не ти се вярва ли? Мислиш си, че се чука (Той взима снимката.) с този капут, щото много го обича ли?!? Да ти кажа ли защо го прави?

Хвърля снимката.

Гриша: Знам, Куче. За кинти.

Кучето: Не, тъпако. Прави го от шубе. Защото онази гад й е заврял патлака в онази работа и я зачукал тук като гъска, а тя не смее да гъкне от страх, защото иначе ще й надупчи задника. Духа му го от шубе за жълти стинки, а не щото много го обича. Затова няма нито бижута, нито кинти, защото е една тъпа кучка от най-долните.

Гриша: Това не значи, че трябва да я изнасилим.

Кучето: Стига бе, Гриша. Та тя, така или иначе, си е изнасилена. Защо си въобразяваш, че за нея има някакво значение дали ще се чука с нас или с оня педераст. Разликата е само в това, че като види онова копеле, направо се попикава от страх, а нас ни има за леваци.

Гриша: Едва ли е с него само от страх, Куче.

Кучето: Е да, преди да я опъне, й е показал Статуята на Свободата, а ти, Гриша, дори не знаеш и къде е.

Пауза.

Кучето, без да обръща внимание на насоченото оръжие, пристъпва отново към девойката, застанала неподвижно облегната, с гръб върху пианото.

Кучето: И какво излиза, Гриша, че ние двамата с теб сме педерасти.

Гриша: Не мърдай, Куче. Не ми излизай с твоите долни номера.

Кучето прави поредната си крачка и застава на една ръка разстояние от жената.

Кучето: Отгоре на всичко този педал е скътал тук цял арсенал патлаци, без дори куклата и да подозира, за да може, ако му се наложи, да накисне нея, а тъпата кучка си въобразява, че я държи тук, щото много я обича.

Кучето скача и докопва момичето за ръката, придърпва я към себе си с намерението да се прикрие зад нея, но Гриша предугажда намеренията му и успява да я улови за другата ръка, като държи пистолета насочен към Кучето.

Гриша: Не си го и помисляй, Куче.

Кучето: Да пукна, ако те лъжа, Гриша...

Гриша: Писна ми от теб, Куче. Писна ми от твоите гадни номера.

Кучето пуща момичето. Гриша я издърпва към себе си и тя се хвърля в обятията му.

Кучето: Ти за к`ъв се мислиш бе, нещасник, за Рамбо ли?

Кучето пристъпва към него и гърдите му почти опират в дулото на пистолета.

Гриша: Махни се, Куче. Махни се, че ще те надупча като куче.

Кучето: Хайде! К`во чакаш?

Лора (В това време се намесва, крещейки през сълзи): Той е прав. Прав е дявол да го вземе.

Пауза.

Двамата остават като вцепенени. Споглеждат се и дълго време не обелват нито дума.

Кучето остава на място, а Гриша я гледа учуден и объркан.

Лора (Крещи.): Да, аз съм една тъпа кучка.

Пауза. Тишина.

Кучето: Видя ли, Гриша. Видя ли, че се оказах прав, както винаги.

Лора продължава да ридае. Гриша, държейки я в обятията си, гледа въпросително към нея.

Лора: Той не ми е мъж.

Гриша: Кой?

Лора: Онзи гад от снимката.

Гриша: А какъв ти е?

Лора: Аз съм му държанка.

Кучето: Видя ли, че е курва бе, а ти искаше да ме отрепеш заради нея.

Гриша: Ти си курва, Куче. Защо разплака момичето, дявол да го вземе.

Кучето: Я стига се занася. Такива кучки реват за щяло и не щяло.

Гриша: Слушай, Куче, ти защо си мислиш, че можеш да размахваш твойта шибана истина като дамска превръзка пред очите на хората.

Кучето: Я па тоя, какъв джентълмен се извъди. Курвата наду гайдата, а ти взе, че се размекна само щото гадната кучка се разсополяви.

Гриша: Ти си гаден, Куче. Не тя.

Кучето: Аз ли съм гаден? Защо? Защото ти отварям очите ли?

Гриша: Нищо не разбираш ти, Куче.

Кучето: Какво не разбирам, че си едно неблагодарно лайно ли?!?

Гриша: Да, Куче, аз съм лайно, ти си гадняр, а тя е курва. И какво от това? Какво толкова си мислиш, че ми казваш?

Кучето: Истината ти казвам, Григоре. Гадната истина.

Гриша: На кой му пука за твойта скапана истина. На кой му пука за теб, за мен или за нея.

Кучето (Разплаква се.): На мен ми пука, Гриша, на мен. Не искам да съм гадняр. Искам да ме обичат, никой не обича такива като мен. Виждам, че даже и ти ме мразиш. Обърна ми гръб заради първата срещната курва. Защо, Гришане? Защо, защото не искам да си лайно и хората да ти се присмиват.

Гриша: Не те мразя, Куче. Знаеш, че не те мразя.

Кучето: Да, Гриша, не ме мразиш. Там е работата, че ти никога никого не мразиш. Поне да ме беше намразил след всички гадости, които ти направих, оставих те на бабанката да те пребие, после те накиснах на ченгетата да те преберат вместо мен и какво ли не още. Държа се с теб по-лошо и от куче, а ти дори и не ме намрази.

Гриша: Не те мразя, Куче, обичам те.

Кучето: Тогава защо държиш този пистолет насреща ми. Защото не ща да съм продажно ченге като баща ми. Ами ако бях ченге, тогава щеше ли да бъдеш с мен през цялото това време. Не, Гриша, щеше да ме намразиш и да ме забравиш.

Гриша: Никога няма да те намразя, Куче, ако че си едно гадно копеле.

Гриша сваля оръжието. Момичето продължава да стои сгушена в него.

Кучето: Точно така, братле, сега ми харесваш вече, да взимаме патлаците и да се махаме оттук, докато не сме се избили за няма нищо.

Лора още по-силно се вкопча в Гриша.

Лора: Не, той ще ме убие.

Двамата я поглеждат многозначително.

Лора: Ако разбере, че е изчезнало нещо негово оттук, той ще ме пребие.

Кучето: Кой ще те пребие ма, кучко?

Лора: Той.

Кучето: И що си мислиш, че на мен ми пука за теб, ма.

Лора: Нямаш си и представа как стоят нещата.

Кучето: И как стоят нещата?

Лора: Вие не знаете с кой си имате работа.

Кучето: С кой?

Лора: По-добре не питай.

Кучето: Искаш да кажеш да не си мерим пишките с него. Така ли?

Лора: Искам да кажа, че ако пипнете нещо негово, ще ви избие.

Гриша: А ти нещо негово ли си?

Пауза.

Тя мълчи. Не отговаря.

Кучето: Кучка, гадна кучка. Що ти трябва да се чукаш с мутри, ма.

Лора: Нали знаеш? Нали на теб всичко ти е ясно?

Кучето: Ясно ми е, че си една долна курва. Това ми е ясно.

Лора: А с кой да се чукам? С теб ли?

Кучето: Слушай, Кучко, я си дръж езика зад зъбите, че още не ти се е разминало.

Лора: Кое не ми се е разминало?

Кучето: Ще му ядеш главата, ти казвам. Нищо, че си се навряла при онзи левак, дето само държи този патлак.

Тя се пуща от Гриша. Сваля си блузата и почва да си разкопчава полата.

Лора: Хайде, ела де. Мислиш си, че ще ме уплашиш ли? Къде по-големи копелдаци от теб съм оправяла, та от теб ли ще се стресна? Ела де! Ела, к`во чакаш?! Куче със салам ще плашиш.

Кучето: Мамка му.

Кучето тръгва нахъсано към нея. Гриша насочва отново пистолета към него. Кучето се връща, крачи нервно напред-назад и говори на себе си.

Кучето: Да й го начукам. Да й го начукам.

После се отпуща обезкуражен и примирен на фотьойла.

Кучето: Мръсна кучка.

Пауза.

Кучето: Хайде, Гриша. Зарежи тази играчка и да се махаме от този ебалник по-скоро.

Гриша: Аз откога ти казах, Куче, ама ти едно си знаеш, едно си баеш.

Гриша оставя пистолета на масата и прави няколко крачки готов да си тръгне, но се спира. Обръща се назад, за да види защо се бави Кучето.

Кучето все така седи на фотьойла, без да реагира, но внезапно скача и взима пистолета.

Кучето: Ами сега, гълъбчета. Сега какво ще правите.

Гриша: Ей, Куче, пак ли те прихвана. Преди малко ти нямаше нищо, а сега какво ти стана пак, не знам.

Кучето: Голям глупак си, Гриша. Вярваш на думите сякаш си дете.

Гриша: Не на думите, а на теб.

Кучето: Как можа да се вържеш на курвенските й номера. Тази кучка е по-коварна и от змия.

Гриша: Стига вече изгъзици, Куче. Нали искаше да си ходим, а ето че пак се запъна като магаре на лед.

Кучето: Не на мен, миличка, мен не можеш да баламосаш толкова лесно.

Лора: Кой те баламосва бе, левак. Като дойде моят човек, тогава ще те питам.

Кучето: Значи твоя тъпкач е голяма работа, а?

Лора: В сравнение с теб е направо злато.

Кучето: Защо, защото той ще те гръмне за разлика от мен ли?

Лора: Защото си лайно. Едно миризливо лайно, затова.

Кучето се запътва към нея.

Кучето: Сега ще видиш ти кой е лайно. Изобщо не ми пука от твоя сополанко. Знам ги аз такива копелдаци. Пет пари не дават за нищо, а камо ли за курва като теб.

Кучето върви, насочил оръжие към момичето. Гриша се спуща, прегръща я и я закрива с тялото си.

Кучето: Какво си се лепнал за тази курва, Гриша. Нали виждаш, че си измисля всичко това само да ни разиграва.

Гриша: Тя нищо не е казала, Куче. Всичко това за нея ти сам го разгада.

Кучето: Значи аз те лъжа, така ли? Накрая ще ме изкараш и лъжец заради тази сополива курва.

Гриша: Не си лъжец, Куче, но понякога не се траеш.

Кучето: Тогава се махни от нея и ме остави да я изчукам.

Внезапно тя започва да се тресе. Получава гърч.

Кучето: Какво те прихвана сега ма, кучко. Я стига с курвенските си номера.

Лора продължава конвулсивно да се тресе.

Лора: Спринцовката. Донесете ми спринцовката.

Кучето: Ама ти боцкаш ли се ма, кучко? Значи това било. Така ли те държи изкъсо онзи педераст? А пък аз глупакът търся да намеря тук злато. Как не се сетих, че от тъпа трътка като теб друго не може и да се очаква.

Лора: Моля ви, донесете ми дозата.

Тя продължава да се тресе в обятията на Гриша.

Кучето се върти нервно в кръг, но в крайна сметка също коленичи над нея.

Кучето: Мамка му. Само това остава - да се гътнеш в ръцете ми.

Лора: Моля ви...

Гриша: Къде? Кажи къде е?

Лора: В шкафчето на банята. (Пауза.) Приготвих я веднага след като се прибрах.

Гриша: Бързо, Куче. Донеси я. Хайде, бягай в банята!

Кучето отива в банята и говори на самия себе си.

Кучето: Мамка й. Скапана кучка. Да й го начукам.

Той търси припряно спринцовката в тоалетното шкафче. Чуват се как по земята падат разни шишенца от козметиката й.

Кучето: Помади. Помади и за какво е всичко това. Заради едни лайна.

Той се връща от банята и подава спринцовката заедно с ластика за вени на Гриша.

Кучето: Нà, дай й дозата и да се махаме оттук, че вече ми се гади от всички тези фъшкии.

Гриша: Не, Куче, не може да я оставим сама така.

Кучето: К`во ти пука за тази курва? Нали виждаш, че е затънала до гуша в лайна.

Гриша: Точно затова, Куче.

Кучето: Ти какво си мислиш, че ще ти е много благодарна ли?

Гриша: Не искам да ми е благодарна.

Кучето: Не се втелявай, Гриша. Не можеш да оправиш този скапан свят. Можеш само и ти да затънеш до гуша в лайната.

Гриша: Светът не ме засяга, Куче. Нека прави каквото ще.

Кучето: Ама и ти си един, Гришане, голямо куче си. Така да знаеш.

Гриша: Може, Куче. Ти, ако искаш, тръгвай, но аз оставам тук с нея.

Кучето: Мамка й кучка. Откъде се взе.

Лора си бие дозата, Гриша я придържа коленичил, Кучето стои прав.

Гриша: Знаеш ли, Куче. Ти не си чак толкова лош, колкото изглеждаш, а просто те е страх и затова се правиш на гадняр като всички педераси.

Лора продължава да се гърчи.

Гриша я гали по главата.

Гриша: Как си, Лора? Не се страхувай, миличка. Още малко и ще се почувстваш по-добре.

Кучето: Шибана кучка.

Пауза.

Чува се как някой отваря вратата и пуща куфара си на земята.

Някъде от антрето идва мъжки глас.

Ангел: Лора. Тук ли си скъпа. (Пауза.) Ето ме и мен... Върнах се по-рано само за да съм с теб... (Пауза. Тишина.) Лора? Къде си?

Влиза мъж в скъп черен костюм. Сакото му е разкопчано.

Ангел: Лора, какво става тук, Лора? Какви са тези отрепки в къщата?

Видимо объркан, той гледа загрижено момичето на пода.

Ангел: Лора, какво са ти направили? Лора?

Гриша го поглежда с укор.

Гриша: Ние? (Пауза. Клати глава в знак на отговор.) Нищо!

Ангел: Ако само сте я пипнали с пръст, ще ви избия.

Кучето насочва пистолета си към него.

Кучето: Я по-кротко.Я не се надувай толкова.

Мъжът не обръща внимание на заплахите му.

Лора (Поемайки си дъх едва-едва.): Остави ги... Нищо не са ми сторили. Нека си вървят.

Ангел: Как така ще си вървят?

Ангел поглежда към Кучето.

Ангел: Пусни тази играчка, хлапе. Не е за твоите ръце.

Кучето: Кой е хлапе, бе? Кой? Аз като ти тегля куршума, ще видиш ти кой е хлапе.

Гриша към Кучето: Видя ли? Аз какво ти казах. Казах ти да се омитаме оттук, ама ти с твоите глупави инати.

Кучето: Стига си ми хленчил. Та нали ти се запъна заради тази тъпа кучка.

Ангел: Мери си приказките, хлапе.

Гриша: Сега какво ще правиш, Куче? Пак ли ще избягаш през терасата и ще ме зарежеш както винаги...

Ангел: Момчета, дайте си ми патлака и се разкарайте оттук, докато не съм се ядосал.

Кучето: Как пък не!

Гриша: Хайде, Куче. К`во чакаш? Дай му го.

Ангел му подава ръката си.

Кучето: Да бе, че после да ни гръмне с него.

Гриша: Стига глупости, Куче. Какво друго можем да направим?

Кучето: Сега ще видиш, Гриша! Сега ще видиш кой съм аз!

Ангел: И кой си ти бе, леке такова.

Кучето: Не мърдай. Арестуван си. Аз съм ченге. Ченге съм, разбра ли? (Той изважда от задния си джоб някакъв документ и му го навира пред очите.) Ако не се предадеш, веднага ще те пречукам като куче!

Ангел: И какво от това, че си ченге. Знаеш ли колко такива педали като теб съм шибал.

Гриша: Това ти ли си, Куче? Ти ли си?

Кучето се запътва към Ангел.

Кучето: Кой е педал, бе боклук, сега ще видиш кой е педал.

Ангел: Не си търси белята, хлапе. Ще пострадаш. (Бърка изпод сакото си, изважда оттам пистолет.)

Лора: Не... (Надига се и се опитва да го спре.) Моля те, недей...

Мъжът натиска спусъка и стреля в упор. Кучето пада повален на пода.

Ангел: Ченгета!...

Гриша отива до него и го взима в ръцете си.

Гриша: Не умирай, Куче. Ти си старо куче и все някак си ще се вдигнеш на крака. Хайде, Куче... Чуваш ли ме... Ще ти мине... Ще видиш как ще се напием. Само ние двамата. Аз и ти. Ще се натряскаме така, както ние си знаем, само да се махнем веднъж оттук и ще видиш как всичко ще се оправи. Ще видиш, Куче... Ти само се дръж. Нали си гадняр, Куче. Гаднярите не ги убиват. Даже и ченге да си - няма да те намразя, Куче. Само не ми умирай... Чуваш ли?...

Кучето: Шибана кучка...

Кучето издъхва.

Мъжът отива към Гриша и го отмества настрани с крак.

Ангел: Отрепки. Долни отрепки. До гуша ми дойде от вас. Цял живот все с отрепки се разправям.

Той насочва дулото на пистолета към Гриша. Лора успява все някак да долази до него и закрива тялото му със своето.

Лора: Не. Не и него. Моля те.

Ангел: Лора, махни се оттам.

Лора: Няма.

Ангел: На теб говоря, Лора, ако продължаваш да ми придаваш инати, ще ти видя сметката и на теб, така да знаеш.

Лора: Да. Убий ме. Направи го. Какво чакаш? Аз и без друго съм отдавна мъртва.

Ангел: Лора! Какво ти става, Лора? Готова си да умреш заради една отрепка.

Лора: Аз съм отрепка, а не той.

Ангел: Не говори така, Лора. От какво си недоволна. Можеш да имаш всичко, което пожелаеш.

Лора: Освен едно.

Ангел: Кое е то, Лора. Ти само ми кажи и ще го получиш.

Лора: Това, което искам, не се купува, скъпи.

Ангел: И какво е то. Знаеш, че задоволявам всичките те прищевки. Защо сега е нужно да правиш всичко това.

Лора: Искам себе си!

Ангел: Себе си?!?

Лора: Ето виждаш ли, ти дори не знаеш какво е това.

Ангел: Не те разбирам, Лора. Не се сърди, но понякога не те разбирам.

Лора: Искам си живота, куче! Толково е просто.

Ангел: Не ми говори така, Лора. Нали знаеш колко много те обичам, а ти си готова да умреш заради едното нищо.

Лора: Ако ме обичаш, остави ме на мира!

Ангел: И къде ще отидеш. Ще се върнеш в бардака ли?

Лора: И какво от това? Тогава поне ще съм свободна.

Ангел: Няма свободни хора, Лора.

Пауза. Тя го гледа проницателно.

Лора: И затова ли сега си готов да ме убиеш?

Ангел: Не теб, Лора, а само онзи боклук под тялото ти.

Лора: Ти си боклук, разбра ли! Ако наистина ме обичаш, щеше да си готов да умреш заради мен, а не да задръстваш цялата ми къща с пушкала само защото те е страх да не ги открият у дома ти.

Ангел: Каква къща, Лора? Ти нямаш къща, ти си една въшлива кучка, затова размърдай си задника оттам, че нямам време да се занимавам с неблагодарни курви.

Лора: Аз може и да съм курва, но не съм твоя курва и никога не съм била, разбра ли!

Тя взима пистолета от ръцете на Гриша. Насочва го към Ангел. Изправя се с намерението да си тръгне.

Ангел: За бога, Лора. Какво правиш?!? Къде за бога си мислиш, че отиваш?!

Лора: Където си искам.

Ангел: Няма къде да отидеш, Лора.

Лора: И какво от това.

Ангел: Помисли за мен. Помисли какво ще стане с мен, ако сега просто така си тръгнеш.

Лора: Все някак си ще се оправиш. Ти нали си имаш всичко - пари, коли, жени, оръжия. Това е всичко, което ти е нужно.

Ангел: Никога ли не си ме обичала, Лора? Дори тогава, когато бяхме в Америка ли?

Лора: Никога.

Ангел: Поне малко?

Лора: Изобщо.

Ангел: Тогава защо остана с мен?

Лора: Защото съм една тъпа кучка, затова.

Пауза.

Лора към Гриша: Хайде, Гриша, да се махаме.

Ангел: Недей така, Лора. Искаш да те убия заради една утайка ли?

Лора: Да ти го начукам.

Ангел: Вразуми се!

Лора: Вразумих се.

Лора и Гриша подпряни един о друг бавно си тръгват.

Ангел: Лора, за бога, върни се!!!

Лора: Никога няма да се върна.

Ангел (Вика.): Моля те...

Лора към Гриша: Хайде, Гриша, зарежи го този кучи син.

Ангел: Лораааа!!!...

Пауза. Осветлението загасва.

Става тъмно.

Гласът на Ангел: Ама че кучка.

Отеква изстрел в мрака.

 

Грац, 2004 г.

 

 

© Христо Запрянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2006, № 6 (79)

Други публикации:
Христо Запрянов. Одраното куче. Кръв на риба. Статуята на Свободата. Пиеси. Пловдив, 2005.