* * *

web

Тук е пълно със заровени съкровища,
залези огряват оставените белези и толкова е просто,
че никой не се сеща, може да се блъснеш в нещо,
както си вървиш нависоко,
защото оттук се вижда най-добре светът,
усеща се въртенето на земята, разклащането,
когато се разминем с някой астероид,
бълбукането на вулканите, въздишките на самото ядро,
в това толкова незначително място, от което се тръгва към познанието
и се постига единствената утеха - непознаваемостта на света,
вече нищо не е същото, само аз съм непроменена.

© Цвета Делчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.06.2020, № 6 (247)

Други публикации:
Цвета Делчева. Отворени възможности. София: Ерго, 2019.