ГЛАВА ДЕВЕТА

Цвета Делчева

web | Реконструкция

Като малка владеех един двор с основи на разрушена къща в средата, които приличаха на арена, до която се слизаше по няколко стъпала, но високата ограда беше запазена и осигуряваше пълна свобода за моите велики спектакли на тази невероятна сцена, пред подивялата круша, която носеше плодовете си като ордени, сгърчените мънички ябълки, които висяха по дървото без листа, лешниците, които можеха да счупят камък, мушмулата, която не ставаше за ядене, но упорито раждаше, и високата слива, както предполагах по концентричните кръгове изгнили плодове. Имаше припаднали в пръстта саксии и дори един изящен комин, побит в земята, който беше основен декор, но и къща, комин с малки отвори като прозорчета и красиви керемиди, който прегръщах и заспивах до него, и така десет години недобросъвестно, което ще рече, че съм го придобила по давност този мой двор и никой няма право да застроява спомените ми.

-1-

Естетиката има изключително значение за нея, и най-вече тази на градската среда. Обича разни отживелици, понеже сега на мода е обикновеното.

Страстно обича да пътува, има слабост към онези градове, които не просто са по-хубави в естетическо отношение от нейния, но са забележителни със своята архитектура и с развитието на изкуствата, които я поразяват.

Очите й жадуват красотата на обществените места и затова лесно може да бъде покварена от предметността в чужбина, и по-точно на Запад, където връзката й с материалните обекти може да стане по-силна, отколкото с хората.

-2-

Макар и нейният разказ да не следва логиката на някакви действия, той вероятно води до по-конкретни резултати от самото възстановяване на "екстериора" на събитията.

Реставрираната Червена къща в центъра на София - дом-ателие в италиански дух. Залата в червено и черно с формата на куб, където представят книгата й.

Някогашната къща на адвоката Х. Сърмаджиев, покрай която минава, за да отиде за интервюто в телевизията, завоят покрай източната й стена с красивия остъклен вестибюл. Цветята между нея и водещата на предаването, които после тя й подарява, защото не би могла по друг начин да й се реваншира.

Четиридесетте дни без работа. Една заплата обезщетение заради съкращението, две - за неизползван отпуск.

Дясната врата на тяхната кола, от която слиза в онази събота вечер, входът на блока, вратата на апартамента, вратата на хола, библиотеката, малката масичка, компютърът, полученият имейл: "Кога ще пием червеното вино?". Автобусната спирка на "Орлов мост", към която този въпрос отправя, телефонната кабинка до Духовната академия, надраскана с предизборни лозунги, откъдето се обади в редакцията на списанието след шест месеца и научи за оставането му в САЩ; пейката на детската площадка със счупена пързалка и опасна катерушка, на която седеше и четеше, че му се е родил син; часовникът, монтиран в осветлението на тавана, с циферблат, проектиран по някакъв начин на стената, докато един дисидент го забъркваше в разговора за вербуваните от Държавна сигурност; червенокосата с резедава плисирана копринена пола върху много груби вълнени чорапи и мъжки обувки, с резедава плетена шапка от Литературния музей, която не можеше да понася, която единствена през всичките тези години знаеше нещо за него; електронното издание на един вестник, от което научи за окончателното му установяване в Чикаго. Неговото разочарование като някаква историческа справедливост.

Пейзажите в супата.

Незастроеното място, което се вижда в близък план от техния балкон. Слънцето, което залязва на Запад на височината на погледа.

Разлагащият се вход на панелния им блок.

Центробежната сила на пощенската кутия.

Паркът, магнолията, която цъфти върху голи клони, а после се разлиства.

Руската църква, посадените отпред теменужки във формата на ключа сол. Листчето с преписания имейл: хората, които се обичат, трябва да живеят заедно, какво мисли за това. Още не си е намерила нова работа. Няма нито един документ за собственост, в който да фигурира нейното име. Единственото й наследство са пътуванията из Европа. Парите ги имаха от баща й, но заживяха богато, когато с тях започна да се разпорежда майка й.

Огреният от изгрева самолет, който плува като златна рибка в синевата. Представата за неговата къща, в онова предградие на Чикаго, на 40 км от града - двуетажна редова къща със зелена морава отпред и високи рози, които непрекъснато се поклащат от тежестта на главите си.

Табелата "Забравени вещи". Казват, че между чадърите, мобилните телефони и шапките от униформи, имало дори зъбна протеза, сватбена рокля, изкуствен крак и даже урна.

Площадчето пред Народния театър, каменната колонада, поддържаща триъгълния фронтон с Аполон в колесница, обкръжен от музи. Разпечатаният прикачен файл с четирите изпратени фрагмента, датирани на 4-ти юли и първият от тях - "Блондинката". Сентрал парк, Метрополитън, скулптура като купчина старо желязо, покрай която минава едно русо момиче и нейните колела се завъртат, металните ветрила почукват, камбанките прозвъняват. Самата любов като ярко и романтично чувство, изразена буйно, ревността, готовността за всякакво безумство в името на страстта.

Първият работен ден в Министерството на културата, Археологическият музей, покрай който минава. Статуите са по-хубави древни, преди, естествено, са били боядисвани. А сега през очите им просто прозира небето и в устата им свети рубиненото на кръвта.

Самораслите дървета в незастроеното място пред блока, които гледа, докато говори през нощта по телефона, облегната на перваза на отворения прозорец - като апликирано кадифе върху коприна.

Петнайсетминутната разходка, колкото време има в една телефонна карта - автентичната каменна настилка на главна улица от ІV век в подлеза между Министерския съвет и Президентството, отломката от каменния поздрав "На добър час" от времето на император Марк Аврелий, напълно запазената къса римска улица, покрита с големи каменни плочи, руините от времето на Константин Велики отляво, кръглата куполна постройка, изградена върху квадратна основа - Ротондата отдясно. Всичко грее и звучи.

-3-

Една източна действителност, обагрена от отношенията със Запада, от традиционно силното му въздействие върху нея, преобразена от случващото се.

Пътят до Централна поща в обедната почивка, покрай сградата на "Алабин" 38, с еркери, балкончета и растителни релефни мотиви, с красиво оформен ъгъл и куличка отгоре, а по-нататък - покрай тази на "Граф Игнатиев" 2, с двамата атланти, които поддържат еркера в средата на фасадата и барелефите на женски лица със затворени очи - и двете проектирани навремето от български архитект, който е учил в Париж. Сградата на Централната поща в неокласически стил, часовникът на фасадата. Дебелият плик, препоръчана пратка.

Пътят обратно покрай Телефонната палата, творба на български архитект, учил в Германия, а после край красивата барокова сграда на някогашния хотел "Империал", с тежките растителни орнаменти, еркери и балюстради по балконите на ъгъла на "Леге" и "Съборна" - творба на друг български архитект, също учил в Германия.

Неговият ръкопис. Ако беше й подарявал по един фрагмент всяка година, като сребърна гривна, сега щеше да има от китката до лакътя.

Изписаните листове: тънък, случаен, късен слънчев лъч, нощна лампа, обвита в паяжина, звезда до звезда; пура, топъл дим, камина, синкав огън; непозната птица, гнездо в крайпътна лампа, гнездо, невидимо от клони, гларуси, прииждащи по бреговете, патици и гъски, врани с лъскави пера, кълвачи, които тиктакат, кални птици, врабче от уличната локва; непристъпни за червеите плодове, дръвчета, семки, които могат да възстановят плода по памет; изпълнен до ръба си съд с вода, прелели халби с бира, прозорци, отворени на изток, избити в източна стена прозорци, счупени стъкла, прозорец в скреж и друг, по който клонът стърже с нокът; каменни стени с разчоплени пролуки, камък, който лети и пада, търкаля се и спира, паметници с изтрити надписи, прашни книги и прашец от изсушено цвете, непотърсени гробове; свободно куче в парка, убито куче с намордник, разкрити бездомни кучета.

Но и: две високи чаши, извити стръмни стълби, които препъват, изправят, вървят нанякъде, вървят, обувки с ток, фенерче, вдигнато високо. Жената по пътя.

Спомня си детството, онзи първи танц на новогодишното тържество, нейната първа изява пред публика. Другите са цветя, а тя е калинка. Всъщност всички останали момичета са цветя, само тя е калинка, това е може би главната роля, но те са с разноцветни поли от разтегателна хартия, а тя е с черно трико с пипала...

-4-

В паметта й сякаш е пусната неутронна бомба - никакви хора, само сгради, предмети.

Новото жилище на ул. "Драговица" срещу болница "Вита". Сравнително новата сграда с издяланата форма на блок, която вече изглежда стара, боядисана в два цвята сиво и един тон червеникавосиво върху балконите.

Разбитата улица, наносите от пясък, прахът, който се вдига след всяка кола.

Интернет-клубът на път за работа в подлеза край изхода към централния корпус на Ректората на университета в стил френски необарок с красивото парадно стълбище към централната аула.

Интернет-клубът на връщане - на пл. "Гарибалди" и ул. "Ангел Кънчев", където някога е имало храм на египетския бог Сарапис, или другият - срещу "Булбанк", където е бил храмът на Херакъл.

Градска минерална баня и нейната романтична архитектура, многоцветните декоративни орнаменти и прекрасната плетеница, майоликовата украса с изображението на Аполон Лечител. Новооткритите основи на голям амфитеатър от ІІІ-ІV век наблизо, втори след Колизеума в Рим. Запазените от римско време надписи, когато градът се е наричал "най-блестящ", а жителите му - "най-свещени". Интернет-клубът зад него, на ул. "Бачо Киро".

Американското посолство в кв. "Лозенец". Проверката за раници и големи чанти, електроника, опасни предмети, бутилки, храни, запечатани пликове и пакети, спрейове и парфюми.

Стъклената преграда, през която отговаря на въпроса каква е целта на посещението й в САЩ. Доказателствата, че не възнамерява да имигрира там. Трудов договор за неопределено време с Министерството на културата. Недвижима семейна имуществена общност на стойност около 100 000 долара. Липса на кредити и ипотеки. Лична разплащателна сметка с 2 500 лв. в нея.

Печатът с получената виза в паспорта. Високата благодарствена свещ в църквата "Св. Параскева" - малко притисната от съседните сгради, с романтична кръгла куполна зала с красиви балкони и камбани, скрити в подкуполното пространство, с вълнообразни извивки на полукуполите и абсидните тела, които се преливат едни в други.

Туристическата агенция на бул. "Витоша", билетът за Ню Йорк. Кестените отпред, напълно пожълтелите листа. Един лек ветрец ги сваля от клоните - всичките, не може да спре, да задържи някак си есента.

Само ръчен багаж, малък куфар. Роклята, която иска да си купи, е изчезнала от магазините така, както цял град може да се изпразни с отсъствието на един човек. Роклята, която взема назаем, по-късно се оказва, че е принадлежала на починала жена. Колието, върху което на тъмно се появява една буква.

Шофьорът, изпратен да я закара до летището със служебния Мерцедес на мъжа й - демонстрация на социален статус, примесена с доза снобизъм и неприкрита тревога.

Лампичките върху таблото с кацащите самолети, които мигат червено - зелено, червено - зелено, като светофар, който се колебае.

Хотел "Хъдзън" с един малко безличен вход откъм 58-ма улица, близо до Девето авеню и до Кълъмбъс съркъл, новият "хип" квартал на Ню Йорк. Творба на модерното изкуство, упражнение по стил, едно от най-успешните, казват, в града. Гледката от прозореца на стаята - гъста сива гора от цимент, желязо, алуминий и мръсно стъкло.

Пейката в Сентрал парк, където сяда да си почине след обикалянето на музея Метрополитън и галерията "Гугенхайм". Бележникът, в който си записва нещо. Обувките на един клошар пред нея:

- Това поезия ли е?

И отново листът, изписан с някакъв трескав почерк, при това на кирилица.

Статуята на свободата. Въпросите, които са му задали: имате ли пари, имате ли близки, сам ли сте или със семейството си, колко време мислите да останете и какво мислите да правите? Неговите предполагаеми отговори - комунистическата партия вече не е на власт, но тайните служби може би продължават да съществуват, същите, които го пуснали да замине еди-къде си, а после са му поискали да направи еди-какво си, а когато им е отказал, са започнали да го заплашват. Убедил ги е някак си, че животът му е в смъртна опасност и така получил политическо убежище.

Главната зала на Централната гара - паметник на изящните изкуства, с цилиндричен свод с огромни прозорци във формата на дъга и хиляди звезди, нарисувани на тавана.

-5-

Паметта за тази "предметност" е изненадваща и за самата нея - никога не знае защо запомня определени неща и забелязва, че те обзавеждат сцената на спектакъла едва когато е достатъчно отдалечена от нея.

Гарата на Карлайл в четвъртък вечерта. Малка гара на градче на източното крайбрежие. Сигнално-оранжевият цвят на неговата чанта с логото на медията, за която работи. За малко щял да изпусне самолета за Вашингтон. Или влака за Карлайл. Нямаха определена резервна среща. Нито тя има запазен хотел. Не знае английски. Железните врата към кампуса между две каменни колони с по една пешка отгоре и извит портал.

Прозорецът на стаята на другата сутрин, в общежитието на колежа, която им е осигурил неговият приятел. Гледката към вътрешния двор, двата бора. Позлатените от изгрева по-долни клони, някаква катеричка. Викторианският изглед на италианския ресторант на приземния етаж на една къща в историческия район на града, по обед. Неговата запалка, която се движи по масата като при разговор, който засяга някаква строго пазена тайна. Трудностите да останат в Съединените щати, защото след пролетта на 1990 г. считат всички за икономически емигранти, а той не е имал никакъв шанс по програмата за икономически емигранти, защото неговото образование е английска филология, а професията му - журналист. Кабинетът на преподавателка в колежа, книгите, заспали по полиците. Кафенето на Уест помфрит стрийт по-късно, поканата на преводачката. Той е омаен, експресивен, емоционален, умее да говори красиво, сигурен е в себе си, интересно му е да се домогва до тях, предугажда желанията им.

Тухлената стена на кафене "Брюж" в събота, с бялата дограма на прозорците, белите букви върху стъклото на витрината, с които е изписано името на заведението, където го кани на обяд на другия ден, в петък. Ресторантът на Норд Хановер стрийт, който търсят вечерта, той разпознава цветните мотиви, с които е нашарена широката огледална лента върху стената.

Същото място на другия ден. По улицата се задава някакво момче с дълга, боядисана в слънчево коса, прибрана отзад на опашка, облечено едновременно елегантно и ексцентрично, с нарочно навити до коленете панталони, за да се види изкуственият крак - дървеното чуканче и желязната кост, пъхната в обувка, съвсем същата като другата и в същия като другия чорап. Протезата прави походката му само леко накуцваща и под спуснатия панталон изобщо не би се забелязала, но момчето очевидно нарочно се облича така - сякаш иска всички да знаят за ампутацията от самото начало.

Заведението на гарата в понеделник, техните чаши, перонът, на който нещо може да се каже, но не и да се направи.

И отново Ню Йорк. Град, в който можеш да се почувстваш не просто никой, а нищо.

Гледката от прозореца на излитащия вечерен самолет - съзвездията на Атлантическия бряг.

Дъгата по хоризонта преди изгрева.

-6-

Не може да се определи съвсем точно дали тя е пожелала Америка, или е пожелала Запада само като декор на тяхната среща. Във всеки случай си е била създала несъответстваща представа за всяко нещо, върху което после е започнала да гради мечти.

Но когато се връща, сякаш чува думите, отправени към Моисей: "Аз ти дадох да я видиш с очите си (Обетованата земя), ала в нея ти няма да влезеш."

Последната зеленина, преди да пожълтее и да изчезне с есента - някакво усилие за запаметяване на света, който само изглежда, че преминава през смъртта на зимата, за да може после да бъде възпроизведен отново.

Един лист, формат А4, единственият негов фрагмент, написан след тяхната среща. Млада барманка. Преляла халба с бира. Тази сива кутия, този изкуствен мозък - дори компютърът едва разбира всичко.

Обрадовският манастир "Св. великомъченик Мина", който се намира на около седем километра от София. Пликът с писмото, намерен веднага след това в пощенската кутия - с всички необходими марки, точен адрес, печат от пощенския клон на изпращача, но без печат на нейния - този на получателя.

-7-

Тя започва да мисли за неговага емиграция като за път, по който той е тръгнал случайно и по който върви по погрешка. Изпитва вина, че не му е дала възможност да се измъкне от това тресавище, да изгази този ад.

Улица "Цар Симеон" с местата за евтини телефонни разговори чрез интернет - кабинки с високи столчета пред полица с телефон и огледало.

Новите интернет-клубове, които открива - на улица "Шипка", до гимназията с изучаване на испански език, този на ул. "Оборище".

Тъжните разходки в събота и особено в неделя, рано сутринта - в обратна посока, покрай Военноисторическия музей и неговата експозиция на открито, образците на ракетните комплекси СКЪД, Фрог и СС23, унищожени след приобщаването към НАТО, до интернет-клуба в пресечката на "Гео Милев". Широко отворената врата, защото подът току-що е измит от момчето, дежурно през нощта. Другият клуб по-нататък, близо до "Шипченски проход", в който децата от квартала играят на компютърни игри. Следващият - срещу хотел "Плиска". И още един в пресечката покрай Перловската река.

Интернет-клубът на търговската улица "Витоша" с полилей от връзка жици с крушки накрая, другият - в подлеза на Националния дворец на културата, още един - до киното в Евро-българския културен център, този на "Стефан Караджа", близо до Театър 199, залата с компютрите в Телефонната палата, другата - на "Христо Георгиев", близо до Операта, и най-големият интернет-клуб на бул. "Янко Сакъзов", при Театър "Сфумато".

Табелката "Интернет", която настойчиво търси по улиците по време на командировки.

Фоайето на хотела с червената плюшена вътрешност и синият бар отляво като пудриера, като музикална кутия с отворен капак, обшита с тънка коприна и уплътнения за приглушаване на звука, малката зала с компютър до рецепцията. Надписът Internet point.

Снимка на лотосов цвят, заснет в езеро в Мериленд - като лимонова торта върху поднос от венчелистчета, резедавият кръг с диаметър 8 см, украсен с 23 арилуса, обграден от неузрели поленови торбички.

-8-

Емигрантът пътува в бъдещето, а се завръща в миналото.

Апартаментът в София, в "Зона Б" 5, в който е живял. Зона, блок, вход - как може да съществува такъв адрес, това е адрес на затворник! Наемателят не е плащал от месеци, няма и да получи скоро парите, на които е разчитал.

Срещата в понеделник на ъгъла на бул. "Витоша" и бул. "Патриарх Евтимий". Градът няма нищо общо със спомените му, нито с представите му, сигурно е трябвало да положи усилия, за да го обича такъв, какъвто е, затова е отложил за известно време тяхната среща. Настанил се е на улица "Гладстон", в квартирата на негови бивши колеги и приятели, спи ту в стаята на единия, ту на другия, когато пътуват по работа. Носи същите неудобни обувки.

Заведението в центъра, на бул. "Руски", което избира, за до го покани на другата сутрин на закуска. Разходката из София. Населението й се увеличава непрекъснато, но тя нараства само с жилищни комплекси, а в същността си, характерното, отличителното - миниатюрния център, си остава същата. Като животът, който статистически се увеличава, но за сметка на годините на старостта.

Купува му две-три фланелки в сряда, трудно е да се намери магазин, в който стоката да не е турска. И плодовете от пазара на ул. "Граф Игнатиев", и те са внос от Турция. Ресторант "Интрига", в който го кани да обядват по-късно, също се оказва турски. Един политик беше казал, че пътят на България към Европейския съюз минава през Босфора.

Пианото в кафене "Виена" на другия ден. Столчето на пианиста се пада точно на стъпалата, водещи към вътрешната част от кафенето, и половината стои на стъклен плот, заедно с половината от самия инструмент. Навън, на улицата, той й купува букетче невен.

В петък се срещат в един ресторант на ул. "Неофит Рилски". Градовете на Изток лесно разочароват, не могат да удържат сравнението, освен това са претъпкани от очаквания.

Кафене "Галерията", чак след пет дни. Подаръците от село, които й носи: лешници, ябълки, мушмули, сливи и круши.

Булевард "Мария Луиза" в петък по обед, по който върви и плаче, след като му се е обадила, а той й се е разсърдил, но после все пак й е позвънил. Едновременно централна и циганска улица, поради близостта й с пазара и гарата. Трябва да се плати отпечатването на книгата. Не може да го разбере който няма представа от издаването на нискотиражна, нетърговска литература, за което отиват толкова сили, толкова емоции, без да могат да задоволят нуждите на битието и да осигурят условия за работа - труд, който може да ти докара само съжалението за неизживян живот.

Срещата на открития пазар за книги на площад "Славейков" в събота. Кафенето на "Гладстон", дебелият бележник, който му подава като трошлив уникат - нейната книга, писана с красив почерк и червено мастило, набъбнала от търпението, което се изисква в такива случаи. Семейният ресторант отсреща, след четенето, случайната жена в техния разговор. Нещо, което непрекъснато припомня историята, историите, които напомнят други истории, което пречи на окончателното им архивиране. Халите в полунощ. Столичният герб, изобразен пластично в засводеното поле над главния вход. Часовникът с троен циферблат в аркираната куличка, който сочи с пръст право в отвъдното.

Разходката до Банкя на другата сутрин. Дребните пари, които той оставя до нощната лампа за камериерката, събирането на чиниите една в друга на масата в ресторанта, за да помогне на сервитьорката.

Връщането на обратния билет за Чикаго. Тя му купува пуловер. Вечерят в пицарията на ул. "Шести септември", на мястото на хубавия италиански ресторант от преди десетина години - въодушевен опит в началото на демократичните промени, заедно с френския ресторант с кафене на близката улица "Аксаков", и двата не след дълго затвориха врати. Пуловерът му е малък.

Ресторант "Махалото" във вторник, в подземието на сградата близо до паметника на Патриарх Евтимий, входът откъм ул. "Васил Левски". Беседката в Борисовата градина, в която се скриват за половин час. Не си и помисля как изглежда това място на светло.

Срещата пред хотел "Балкан-Шератон" в четвъртък, срещу Министерския съвет и Централния универсален магазин - симбиоза от неокласицистични форми, уедрени мащаби, гранитна мощ и патетична символика. Пътят до ул. "Гладстон", пътят обратно. Стрък хризантеми от пазара.

Срещата в дъжда в неделя, пред църквата "Св. Петка Самарджийска" в отворената част на подлеза, в кухината между керемидите и тавана е пълно с керамични стомни, кани, гърнета, делви и пр. - общо 42, закрепени така, че да поемат стичащите се капки.

Срещите в понеделник и вторник. Когато има време да избира, го води да обядват на по-хубави места, като клуб "Антре" недалече от Операта или в Къщата с часовника на "Московска".

Случайната среща на бул. "Витоша" в сряда, обядът в пицарията на ъгъла с "Узунджовска". Киното до НАТФИЗ вечерта, пицарията на ул. "Славянска" после. Двете празни еднолитрови кани червено вино. Става сериозно.

Хотелът на ул. "Раковска" в четвъртък, Деня на благодарността, стаята в сутерена, която е резервирала, със самостоятелен вход от улицата.

Телевизионният екран в заведението на "Иван Шишман" в петък, след работа, на който вървят модни ревюта. Неговият поглед, който непрекъснато се отмества натам, докато й говори.

Трамвай № 20, църквата "Света София", ул. "Раковска", ул. "Гладстон". Един неделен час.

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" във вторник, там е представянето на книгата му. Строги форми и монументален изглед. Проскърцването на вратата в тъмното. Неговият глас:

- Наде, ти ли си?

Срещата на другия ден в началото на "Пиротска". Пицарията в сутерена, където го завежда, стряскащата фигура на Айнщайн до стълбището. Обърканият разказ за продължението на предишната вечер. Детският характер на тази нравственост - страхът, че ще бъдеш наказан, без да оценяваш моралното значение на своите действия. Пътят през Женския пазар вечерта - толкова грозен, заедно с целия район наоколо, до една любима негова кръчма, която са му открили негови приятели, пропита от миризмата на родни ястия и цигари и постоянната клиентела.

Барът на гърба на Националната галерия, бившия скромен Дворец, в който от толкова време иска да го заведе. Срещата, която си уговаря пред нея по телефона. На него една жена не му стига, усеща онези, които са готови да му се отдадат, а претенциите на останалите го дразнят.

Ул. "Гладстон" в неделя. Кошницата с плодове, която му носи, телена кошница с апликирани цветя. Стържещият звън на телефона в стаята му. Изпускането на слушалката като разбита в пода банка кръв. И оглушителната тишина.

Срещата в понеделник, отново в кафенето на Академията. Защото животът продължава, за разлика от спектакъла, чиято завеса може да се спусне точно в този момент.

Случайната среща във вторник пред новата статуя на богинята-закрилница на София с образа на богинята Тюхе, взет от бронзова монета. Сградата на банката от едната страна, в която той отива да види дали може да изтегли пари от кредитната си карта, и обърнатите шапки на просещите от другата. Цигарите, които му купува, двете риби, с които го нахранва в ресторанта на "Витоша", Никулден е. Пресечките на "Стамболийски", из които се лутат вечерта, за да намерят адреса на неговия приятел, който ги е поканил на гости. Булевард "Тодор Александров" в един часа през нощта.

- Ела с мен.

- Къде?

- Не знам.

МОЛ-ът на "Стамболийски", от който му купува сантиментални подаръци. Много модно място, предпочитано от младите, за да се разхождат по чистите, изкуствени улици. Банкоматът, от който изтегля последните пари по сметката си.

Неговото заминаване. Първият сняг.

-9-

Когато е в чужбина, емигрантът се чувства така, сякаш винаги е живял там, а когато е в родината си - сякаш никога не е заминавал. Но тя още не знае това.

Срещата в София в края на юли. Автобусът, с който пристига от Мюнхен през Румъния. Гостоприемството на неговия немски приятел, от което е избягал. Хонорарът, който му е осигурил. Пътуването до Витоша. Вечерята в ресторанта на хотела. Пилешкото филе от менюто, което звучи като: топли, топли гърдички в нощница от топена нощ.

Голямата дървена маса на другия ден. Прегракналите гласове на няколко души, които го разпознават. Китарата на жената, отпусната уморено в скута, цигарата й, която се приближава до поднесената й от него запалка, чашата, която й налива. Песните, създавани върху бележници от хотели, оставени, както е обичайно, в стаята, до нощната лампа и телефона или на бюро, ако има; хотели, които са част от едно място и не са, по-скоро посолства на едно общо място, което е стилизирало очакванията на пътуващия по света. Неговият въпрос:

- Има ли едно свободно място в колата до морето?

Самодоказва се, защото е бил отхвърлен и затова постоянно развива в себе си дарбата да прелъстява.

Венчето от цветя, което цял ден е носила на главата си. Изхвърля го в Перловската река.

Срещата на автогарата в понеделник, на 4-ти септември. Два часа на гарата. Доста време е гостувал на свой приятел, не е удобно да остане повече. Но в събота пак ще се върне в София.

Срещата в събота. Пътуването до Созопол. Прозорецът на автобуса. Розовият цвят по хоризонта. Споменаването на един балкон, през който се е прехвърлял някога, някой друг път ще й разкаже тази история. (Няма нужда. И тя беше там тогава, в онзи хотел, но той още не я беше видял, затова не помни. Познава онова момиче, беше от Созопол, да.). Но плочката е бутната вече. И така падат една по една всичките, подредени в змиевидна редица.

Поляната с тръните на другата сутрин, на която му съобщава, че е решила да кандидатства, да участва в конкурентния подбор за задгранично командироване във Виена.

Срещата в понеделник, неговият приятел, при когото е отседнал сега. Все ще се намери място за врабеца.

Ключът, с който тя разполага. Апартаментът, който отива да почисти. Телефонът, от който научава, че той заминава за няколко дни. Запокитеният ключ в тревата. Излайва куче.

Срещата след две седмици, на другия ден след представянето на нейната книга. Цял ден и цяла нощ е пил с един приятел. Той никога няма да бъде напълно асимилиран от Америка. Запазил е своята склонност към парадоксалните постъпки и всичко, което създава безредие. Бирарията, в която отиват. Тя иска да си тръгне. Той я дърпа за ръката:

- Остани.

- Защо?

- За да платиш сметката.

Срещата след две седмици. Сега е с друг приятел. Отседнал е при него.

Последната им среща. Вторник...

Но театралното въздействие преминава, остава само раздялата, горчивината, краткотрайното предимство на този, който е казал последните думи, и необходимостта да поеме вината върху себе си.

Изненадва ме неочакваната асоциативна мощ на паметта й: Всички изваждат от чантите си сандвича. Учителката минава и налива в чашите им топло мляко. Тя се свива на стола, смачква се, когато вижда, че няма сандвич - вкъщи са забравили да й сложат. Страхува се, че учителката я следи с поглед и се прави, че рови в чантичката - толкова малка, плоска. Струва й се, че всички много бавно ядат. Много бавно. Ето сега учителката ще стане, ще дойде, ще погледне. Умира от страх, от ужас. Момчето до нея най-после свършва. Моли го, по-скоро с очи, да сипе малко от трохите си в нейната чиния. Дали ще я издаде? Момчето се поколебава. После пресипва трохи в чинията й. Тя е спасена, спасена, обляга се назад. Учителката става и идва да види дали са си изяли всичко: браво!

Срещата с онази жена от Созопол. Не я е виждала от много, много години. Но как става така, че я среща точно сега, сигурно това е важно, не казва, че така трябва да е, но винаги някого вижда. Като момиче е, същото като някога. Трагичният резултат от съзнаването на една по-велика задача, с която смята, че е дошла на този свят, несъзнаваното изтичане на цялата й енергия в нищо неправенето, което инвалидизира останалата й същност.

Лесно спуска мостове, някой може да седне до нея и за кратко време да й разкаже живота си, а после да се окаже, че мостовете са разрушени със самото им преминаване. А и защо да спорят коя от двете е по-голяма мъченица?

На 24-ти октомври 2005-та година той трябваше да замине от София. За Чикаго, през Прага и Ню Йорк. В последния момент не е имало друга връзка с Прага, освен със самолет до Будапеща, и оттам - с влак.

Първата грижа на пътника, пресичащ пустинята, е да следва зорко пътя, който ще го изведе от нея. Там пътят е равнозначен на живота. Загубата му означава смърт.

Заминаването й във Виена.

Въздействието на всичко онова, в което се проявява всемогъществото на изкуството над природата, с посредничеството на една внушителна култура, което я завладява, без да има отношение към разума й.

-10-

"Вдишването" на "Грабен", Анкерхаус, с павилионната структура от желязо и стъкло на ателието на таванския етаж. Входът от черен гранит в огледален обков на Шнайдерсалон Книце с двата изнесени напред витринни пулта във фини рамки от черешово дърво от двете страни на вратата.

Артария-хаус на "Колмаркт", облицованата с мрамор фасада и красивите еркерни прозорци със златистокафява дограма, козирката отгоре в същия цвят от разперени като в японски чадър метал и стъкло. Книжарница "Манц", облицована с черен мрамор и фуниообразен вход, който всмуква към вътрешността на магазина.

Часовникът "Анкер" на "Хоер Маркт" върху моста между две сгради, коронован със слънцето и фигурите на живота и смъртта. Мозайката на циферблата с дванадестте символа, свързани с работата и почивката. 17 - време за кафе и сладкиш, 19 - за любов, 20 - за театър...

Енгел Апотеке на "Богнергасе", контрастът между двете мозаечни фигури на ангели, приличащи на жени, които носят високо над главите си купата с отровата, която според дозата може да бъде лекарство, рамкиращи двата етажа върху семплата, почти недекорирана сграда с фино изрязани прозорци.

Уличните лампи, вградени в парапета на Хое брюке.

Двата павилиона на "Карлсплац" с арки във формата на подкова, зелено лакираните метални елементи, белият карарски мрамор, в който се вият слънчогледи, златният растителен фриз и позеленелите медни плочи.

Нитовете върху мраморната облицовка на сградата на Пощенската спестовна каса на Щубентор.

Балюстрадите, украсяващи бреговете на Виенската река в градския парк, майсторски изработените амфори.

Фасадата с релефи и орнаментални сентенции на Винер концертхаус на "Лотрингерщрасе".

Елегантната ъглова къща на Двореца на изящните изкуства на "Льовенгасе", разчупената чрез еркери фасада, която достига връхната си точка във високата ъглова кула, съпътствана от глобуси, поддържани от женски фигури. Богатата, фигуративна украса, бялата флорална орнаментика.

Цинспале на "Данебергплац", фино разделената и богато украсена фасада с еркери, фронтони, лоджии и балкони. Релефите на двете жени в профил, обърнати към входната врата, вълнообразните форми на женски коси и пламъци, подчертани със златно.

Трите къщи отляво в началото на "Ренвег". Фината щукатурна украса, златното цвете, разцъфнало на колоната, която придържа декоративната решетка от изящни железни клонки, кръглите прозорци на последния етаж, фасадата, разделена от хоризонтални, орнаментални фризове.

Лицето на несравнимата сграда на френското посолство на "Шварценбергплац" с ризалити от двете страни, полето на фронтоните, украсено с разкошни позлатени релефи.

Конзолите с маски на Флорахоф на "Виднер Хауптщрасе", балконите със златни решетки като фин акцент, сините и зелени керамични плотове, жълтата дограма на прозорците.

Кубистичният силует на Рюдигерхоф на "Хамбургерщрасе". Високият, вълнист цокъл, релефно изглеждаща мазилка, развитият геометричен декор.

Павилионът на Нашмаркт с неговото майоликово тондо.

Къщите на "Вийнцайле" № 38 и 40, които архитектът е построил отчасти на свои разноски, за да може да настоява за декорацията им. Фасадата на Майоликовата от глазирани керамични плочки, украсена с цветни мотиви - устойчиви на времето, с един-единствен пластичен елемент върху гладката фасада - главата на лъв във фриза. Ъгловите оси с балкони, листната декорация. Другата къща с нейното скъпоструващо оформление, боядисана в бяло със златни орнаменти.

Кубичното тяло с четирите ъглови стълба на Дома на виенския сецесион, с купол от филигранна топка от златни лаврови листа, почиващи върху желязна структура.

Сецесионът. Един от последните опити за създаване на цялостен стил, който да придаде единен облик на художествената продукция - от бижуто до катедралата. Тоталархитектура - единно стилово оформление на сградата и на всички основни елементи в нея, които да създадат цялостен органичен ансамбъл. Предаване на едно ведро, жизнелюбиво и донякъде романтично внушение с игриво декоративен ефект.

Сецесион, secessio, отделяне, разцепване.

Изведнъж се сещам за нещо, което не ми беше хрумнало първоначално.

Барелефът с образа на националния "светец" Левски върху паметника му в София е направен от виенски скулптор по проект на чешки архитект, металната пластика е от виенска фирма. Една от най-хубавите сгради след Освобождението - Журналистическият факултет на университета - е проектирана от български архитект, роден във Виена и завършил образованието си в Швейцария. Той е автор и на проекта на сградата на Народното събрание в стил неоренесанс, който става характерен за повечето сгради в града. Бившият турски конак е преустроен в княжески дворец от австрийски архитект. Друг австрийски архитект проектира по-нататъшното пристрояване на двореца, изящният железен портик, парапетите и декоративните решетки са от Виена. Сградата се превръща в образец за подражание в града и богати политици и финансисти в продължение на трийсетина години му възлагат проектирането на новите си къщи, в това число и къщата на адвоката Сърмаджиев - български дипломатически агент във Виена, и къщата на финансиста Яблански. Негови творби са и православната духовна академия, православната семинария и църквата в нея и най-голямата по обем сефарадска синагога в Европа, в испано-мавритански стил и сецесион. Националната галерия за чуждестранно изкуство, бившата Държавна печатница, е проектирана от австриец. Орловият мост на Перловската река и Лъвовият - на Владайската, са построени по проект на чешки архитект и членове на неговия род; фигурите на орлите, лъвовете, парапетите и останалата метална пластика са изработени по поръчка във виенска фирма. Сградата на Народния театър е построена първоначално по проекти на прочути австрийски театрални архитекти от мюнхенската школа, работили в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Кълбото от летящи сребристи птици върху дома на братя Гешови на "Московска" 49 е реплика на Сецесиона във Виена. Йозеф Обербауер, роден в средата на 19-ти век в Тирол, е участвал в изработването на първия кадастрален план на София и е оставил значителна сбирка от творби, отразяващи архитектурата на църкви, манастири, ханове, улици, чаршии, археологически обекти, някои от които вече не съществуват.

-11-

Но този път към Прага. Този влак в полето. И тези хубави пейзажи край прозореца. Игрива катеричка, която леко ситни по профилите на дърветата, играе си, лудува с вирната опашка. Момичето в купето. Протегни тази нежна ръка, момиче. Докосни го. Той ще те гледа и ще ти показва. Недообраните градини. Гнездото на отлетяла птица. Комините. И топлият им дъх в небето. Елхата, която някой е украсил за животните, парчетата сланина и надениците, торбичките със семена, сушелките, внимателно окачените питки хляб, гевреците и ябълките. Вярност. Не исках нищо друго. Само вярност. Отнеси сега главата му, момиче.

Полето е затрупано със сняг. В купето няма никой. В езерото плува черен лебед. И продължава да вали. Вали. Покрива всичко. Типична история без край и значи без истински смисъл.

© Цвета Делчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2016
Цвета Делчева. Реконструкция. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Цвета Делчева. Реконструкция. София: Сиела, 2010.