ГЛАВА СЕДМА

Цвета Делчева

web | Реконструкция

Сънувам, че ми пада косата, но някак си на цели редове, на ленти. Виждам, че косата, която ми пада, е различна на цвят - пада ми неговата коса!

-1-

Тя е истински драматично проявление на неподходящото съчетание в една двойка. Прекият сблъсък на различни характери, вкусове и стремежи, които са се запазили в нея според нещо като споразумение за разделно живеене - да не се смесват, да заемат възможно най-голямо лично пространство, да имат помежду си възможно най-малко контакти и така да поддържат своята различност. И въпреки това да продължават да спорят и воюват.

Самото й име, името и презимето, дадени според традицията, произхожда от два съвършено различни модела на организация на личния живот - около връзката родител - дете и около двойката мъж - жена.

Дори външният й вид показва конфликта между твърдите предпочитания на бащата към дългите коси и лице без грим и представите на майката, която е прочела твърде много книги и разполага с някакъв неизчерпаем гардероб с костюми, взети от героите на тези книги, костюми за всякакви случаи - стига да разпознае описаната от автора ситуация.

Може да се каже, че тя винаги е живяла в едно раздвояване между действителността и сънищата, изкуствата и религията, между еднозначността и метафората. Затова прекрачва от единия в другия живот много леко - като че ли минава зад параван, от който излиза моментално като някоя друга - сякаш само много бързо си е сменила главата.

В същото време у нея съществува постоянен стремеж към "единство", който в такива случаи често се развива като фикс-идея за брак по любов и дете от любов, заченато във върховния момент, в овулацията на влюбването, идея, която може да стане патологична и да се проявява независимо от възрастта и обстоятелствата, нещо повече - дори и при наличието вече на брак.

-2-

Тя помни имейли. Запомнила е стотици имейли, получени от него. Но сега, подобно на това, което може да се случи в един компютър, в паметта й сякаш е проникнал вирус. Затова говори несвързано, разказва, без да използва кавички, така да се каже.

Намерих ли те или се лъжа? Изпращам отговори като от пишеща машина и получавам въпроси като от някакъв предавател, който започва да се чува съвсем ясно, някаква забранена радиостанция, която би трябвало да бъде заглушавана. Чаках с трепет, на седемдесет и седмото небе съм. Отвори най-после тази жадувана уста. От забравата е произведена една недействителност. Да те търся толкова жадно и страстно, толкова дълго и отчаяно, и да те намеря сега, точно сега, точно сега. Това, което ми е изглеждало немислимо, се представя в образа на невъзможното, станало възможно.

Какво глезене, каква нежност ти предстоят, бедна ти е фантазията. Сядам пред компютъра, включвам го, изминавам стъпките на влизането в пощенската кутия - изображението на заглавната страница, паролата, съобщението за получения брой писма - два-три имейла, много кратки, но всеки ден. Мантрата на повторението. Лекотата, с която западният човек казва: обичам те, дори по няколко пъти на ден. Много бавно и безкрайно нежно. Всичко наоколо е с твоето име. Никога нищо по-сладостно красиво не се е случвало. Толкова нови форми на степенуване.

Ако още веднъж отворя кутията и няма нито една дума от теб, скъпа моя, ще те убия! Играя с по-добър, така ще се науча. Не ме оставяй никога вече на мира - нито денем, нито нощем. Знам, че в теб е изворът, искам да се удавя в него, не ме вади оттам. Думи, без които вече не мога. Будя се посред нощите, отварям кутията, затварям я. Нещо изведнъж се променя наоколо и вече знам, че имам имейл. Нося те по цял ден със себе си, където и да съм.

Всичко, което си ти, е в мен. Обичам въздуха, който те обгръща, светлината, която те гледа. Моят свят е пълен до ръба с теб и прелива отвсякъде и навсякъде, гледам с очите ти, докосвам с пръстите ти. Пълнотата е опияняваща. Включвам компютъра, отпивам от чашата с вино, искам само да видя дали има получени имейли, изключвам го, включвам го отново, прочитам ги, пак го изключвам.

Никой никога не е влизал така надълбоко. Толкова е хубаво, че просто не знам вече как да ти го кажа, може би и не е нужно. Думи, които никога не са били употребявани, думи необичайни, съвсем нови, освободени от разстоянието или отгледани в градината на изминалото време от някой друг, в някоя друга връзка.

Определено езикът, който се използва при воденето на лична кореспонденция чрез електронни писма, е различен от този в общуването на живо. Вероятно заради техническата възможност да се пише, поправя и изтрива толкова пъти, колкото е необходимо, за да се намерят подходящите думи. В същото време продължителната употреба на такива думи несъмнено води до зависимост.

-3-

Тук ще отбележа някои факти, които извличам от нейния разказ по-нататък. Животът й отдавна е поел по два пътя, единият е видим, а другият - в известен смисъл, таен. От него тя се връща сепната като от мечтание, защото е занимание, което не носи пари, следователно не може да се нарече работа и буди недоумение или пренебрежение.

В началото на тази кореспонденция с имейли вторият живот е по-силно изразен заради една неочаквана ваканция поради закриването на институцията, в която работи. Тя започва да търси нова работа без особено постоянство или старание и без ясна представа каква би трябвало да бъде, като не се интересува особено от заплатата, нито от характера на труда, само от обратното въздействие, което може да окаже върху заниманията с изкуство и любовта. Постепенно установява, че сериозността и отговорността на службата, която започва да изпълнява в Министерството на културата, възможностите, които й дават, не представляват нищо в сравнение със състоянието на блаженство, не притежават онази важност, която са придобили имейлите, разграничаващи се от действителността, както метафората от логическото заключение.

Именно в този момент се появява едно друго напрежение - между литературата, създавана от него, и неговите имейли. То се изразява, образно казано, в следното: тъй като тя постепенно си е изградила някаква йерархия на думите, в която най-високо място заемат имейлите, всички други думи възприема като такива, които трябва да им съответстват. Тоест - ако имейлите изразяват чувства, познания, памет и идеали, те сами изграждат система от предписания, на които литературните произведения са длъжни да отговарят. Ето защо някои й се струват създадени на отпаднало основание и не е необходимо да бъдат изрично отменяни. Други очаква да бъдат приведени в съответствие с имейлите, а трети - да отпаднат, защото им противоречат.

Възможно е обаче нейната реакция да не е била разбрана.

-4-

Но да се върнем към използвания от него речник в имейлите. Тя вероятно го е възприела и е започнала активно да участва в създаването на една общност от думи, която обаче не може да бъде възстановена поради изтриването, унищожаването на нейните имейли от "вируса". Затова тя продължава да си служи с тази смес от негови думи и свои коментари, лишени от онова опиянение, което са предизвикали тогава. Опиянение, в което най-възбудимите, най-чувствителните, но в същото време и притежаващите най-малки съпротивителни сили, са способни на най-големи крайности.

Хората, които се обичат, трябва да живеят заедно, какво мислиш за това? Изречение, което не може да сгреши поради красотата на думите. Искам вдъхновението, уютът и спокойствието да извират от едно и също място - от твоя топъл и сладък скут. Освен ако ти не поискаш да ми обърнеш гръбче - същото това гръбче, което искам нежно да дера и да целувам. За жената винаги има повече от една възможност, за мъжа има само една.

Ще заспим един до друг, един в друг ще се събудим. Проигравам чрез фантазията си многократно това, което би могло да се случи.

Знаеш ли къде е твоят дом - в мен. Апартаментът е вече напълно опразнен - жилище, което би могло да бъде превърнато в друго чрез ново обзавеждане или да бъде изоставено. Твоят дом расте, всичко в него расте, покривът се издига до небето, прозорците се удвояват.

Ти ме водиш, а теб те води любовта, остави й се. Мисля не според момента, а под въздействието на едно непрекъснато продължаващо състояние. Ти не си просто жената, която винаги съм желал и ще желая - страстно и ненаситно, ти не си просто тази, чиито думи безумно обичам, ти си най-близкият ми човек. Изречения, които звучат неизменно в някакво историческо непрекъснато време.

Чувам как хълмовете се заоблят, как слънцето коронясва моята царица. Господарке моя, царице, императрице. Ето ти ключа, хълмовете, реките, мостовете, цялото ми ликуващо и пълно с любов сърце - владей.

И ти пиша за това, не за да те изтезавам или да водя следствие, а за да се помъча да се съвзема някак си. Техниката е най-невинният циклоп, който ще срещнем по пътя един към друг.

Ние се търсим, намираме се, а не можем да се имаме докрай, оттам тази лудост, но без нея вече няма как. Всичко вече е надхвърлено. Красотата не е в онова, което знам, а в което вярвам.

Съпротивляваме се, отлагаме - направени сме един за друг, опровергай ме. Състоянието, в което изпада единият, разчиства пътя, по който се устремява и другият, взаимно възбудени до последния предел на поносимостта.

Изпратих ти една моя снимка, изпратих ти я без коментар, коментарите са излишни. Той приема образа, който аз му изграждам. Жаждата се пробужда много преди слънцето, преди утрото, тя прозира зад думите, зад паузите между тях прозира. Жадуващото да се разреди вълнение, което търси отдушник. Възможно ли е да имам махмурлук заедно с теб, без да съм пил предишната вечер абсолютно нищо? Ревността като сутрешно отпиване от устните, при което алкохолът отново задейства. Ако и това е възможно, просто наистина вече нямам думи. Или си внушавам? Но дори да си внушавам, то е толкова реално. Кажи ми. Сякаш се чувстваме един друг, без да е необходимо посредничеството на сетивата.

Безумно ти вярвам. Прилепвам към теб, ставаме едно, едно тяло, едни устни, един дъх. Представям си събрания живот като абсолютното щастие, рая.

Разбирам, че тя ми предлага само части от мисли и изречения, върху които отново трябва да изграждам почувстваното, опитвайки се да превърна нейните преживявания в типови човешки преживявания.

Защо толкова много хора имат слабост към общуването с имейли? Заради свободата да бъде избран моментът на отваряне на кутията и прочитането на писмата - да бъде организирано и подготвено това удоволствие. Заради усещането за мигновеността на връзката, която понякога съединява момента на изпращане на поредния отговор с получаването на следващото писмо, и най-накрая, защото имейлите могат да се получават във всяко едно място на света, където има достъп до интернет. Комфортът на виртуалната връзка и усещането за невинност, възможността да се избере подходящо време и място и невероятното разнообразие на въздействието на думите, което може да бъде постигнато, съчетаемостта с всяка една действителност.

-5-

От тяхната среща в Америка в паметта й са останали само някакви детайли и подробности, които са се захванали като за шипков храст за получените преди това имейли в онзи друг живот, който постепенно е станал по-реалният, надреалният и дори свръхреалният. По-точно за онези от тях, в които е имало "ще", "да" и "искам", тоест са създали нейните очаквания.

Искам да те слушам, гледам, обичам и глезя, да го правя много и непрекъснато и затова просто се побърквам. Ще умра от някакъв непознат на науката синдром: синдромът на несподелената нежност. В стаята има две легла, раздалечени едно от друго. Отворих файла със снимката ти, сложих устните си върху твоите и ги забравих там, после коленичих, до ръцете пред скута ти коленичих. Когато погледнах нагоре, видях само огън. Сякаш е трябвало да бъда някоя друга. Възхищавам ти се и няма да спра да ти се възхищавам, няма да спра да те обичам. Внезапно ме обхваща някаква пустота. Целувам полите на дрехата ти, която искам да съблека с устни. Колко много любов има в тялото ми, тя е за теб, само за теб. Чувам тихите, неконтролируеми звуци в съня му. Ти наистина, въпреки буйното си въображение, не можеш да си представиш колко дълго, нежно, сладостно и не знам си как още ще бъдеш обичана. Имам нужда да вдишам напръскания юмрук, спешна ароматерапия, парфюма на отдалечаващите се думи. Искам да подложа ръка под главата ти и ти да спиш. Казват, че при акта мъжът отделя някакво вещество, което му действа като естествен транквилант, а жената - друго, което й действа стимулиращо.

Годините ще са много и нощите - безброй и дълги, и пълни с нежност, а зараните, в които ще бъдем един в друг, ще са повече от зараните в годината. Неговият речник, но сутринта. Промяната, от която някога жената е била защитавана с цяла система от правила и норми.

Искам да ми разказваш какво се е случвало и преди, когато не сме умеели да казваме достатъчно често и достатъчно непреклонно: обичам те; остани при мен; не отивай никъде без мен. Той има някаква неадекватна връзка с онези събития, неговото заминаване.

Голямото безлюбовие не е заглавие, а натрапчива фраза - помогни ми да я забравя. Разказът му за онази жена, в която се влюбил. Която му е казала, така направо - да се разведе, да избягат, да се оженят, да имат дете. За теб ще се измислят нови простори и нови небеса и ти ще бъдеш там, където никой не е бил. Една фраза по-късно, свързана с друга жена, след която вече не мога да следя мисълта му - "и после имаше имейли, знаеш как е...".

Работя като луд и вадя от зъбите на забравата написаното, знам, че ти ще го четеш и го правя с много любов. Подът на стаята прилича на поле след битка, из което лежат разхвърляните листове, преди отново да бъдат събрани, защото поначало той не обича да се отказва от каквото и да било.

Ти няма да поддадеш, няма да се изместиш, ти крепиш моето небе, цялото небе, купола, смисъла. Предложението за брак, направено метафорично - онази семенна искра, дошла да оплоди клетката на моето "да". И не само ще те глезя до безумие, ще направя много повече от това, ще има много повече от глезене. Стоят в основата на ескалатора, тя стъпва едно стъпало по-напред, при което след малко се изравнява по височина с него и той я целува отзад по врата.

Митът за безлюбовието и за непрекъснатото търсене на другия са основните митове, които изграждат всяка писмовна връзка, когато трябва да се уплътни времето на раздяла.

Възможно е тяхното разрушаване да е станало неволно, но това е блокирало отговора на предложението му, защото то вече й е прозвучало по съвсем друг начин: когато по-голяма част от живота ни вече е зад нас, но искаме да му придадем по-голямо значение, понеже не можем да го променим, търсим някого, с когото да го преживеем отново.

Всъщност той стоварва върху гърба й една невероятна задача.

-6-

Възможно ли е отново да застане на изходна позиция чрез премахване на всички грешки, както компютърът връща един текст в изходна позиция чрез анулиране на предишните команди? Да се игнорират обстоятелствата, да се извади отговорът пред скобите на завареното положение? Copy/Paste?

Ние не сме се разделяли, не се разделяме, ти си още по-дълбоко в мен, още по-завинаги. Занимава ме представата, а не реалната възможност. Ние не успяхме да си кажем всичко и сега, където и да съм, аз си говоря с теб, разказвам ти. Непрекъснато очаквам някакво дообяснение, някакво извинение, изреченията, които успяват да излекуват всяка болка така лесно. Липсваш ми неизразимо. На пръв поглед думите са същите, но вече не мога да ги възприемам според значението им, а спрямо случилото се. Целувам мокрите клепачи, целувам те навсякъде, където боли и където не боли. За първи път се изправям пред ужаса от празната кутия - страхувам се, че се е случило нещо, проверявам многократно - заглавната страница, адреса, паролата, нямате непрочетени писма.

Не знам кога ще мога пак да ти пиша, така че не се напрягай. Успокой се, остави се на светлината - и тя е без предели. Не виждам вече кой може да застане между нас, не виждам какво може да разсече сливането. Отговорът е на устата ми сега, получен по алхимичен път от болката. Мълчи ми се, взел главата ти в шепи. Не знам какво да ти напиша, за да усетиш колко огромна е празнотата. Не мога да дойда на себе си, опитвам се, не мога да се позная. Усещам някаква тенденция към затихване.

Обичам те, та ако ще завинаги да мръкне. Това били мои думи, но не са - на онзи етап не се съмнявах ни най-малко в организацията на своята памет, но митологията ми беше така силно пострадала, че вече не можех да настоявам, да се позовавам на нея. Чувствам се уморен тези дни, искам да си почина, да имам време да си мисля за теб, за това, което се е случило, което ще се случи. Проверявам пощата по няколко пъти на ден и така само увеличавам мъката, която ми причинява празната кутия. Още малко, още съвсем малко, докато ми подскажеш стъпката. Много съм в теб, много. Оттам и спокойствието, което изпитвам и което се опитвам да ти вдъхна. Нищо вече не ме напряга и измъчва. Искам само едно: да имаме време, много време, за да цъфне и най-късното дърво, да върже и най-своенравният плод. Ти си пътеводителката, нали знаеш, искам да съм картата в ръцете ти. Имейлите се неутрализират. Противоречат си. Все по-трудно се разбират.

Ти цъфтиш на устните ми, ухаеш на слънчице. Нищо не е същото. Много ми е трудно да ти пратя нещо дълго и голямо, което да те топли през следващите дни, но и това ще преживеем, нали? Рухвам при мисълта за цяла седмица без имейли, която ми предстои. Кажи ми нещо, дай ми всичко. Готова съм на всичко срещу успокоителното, което само той може да ми даде.

Честита Нова Година! Върни ми лудостта на старата! Спя лошо, будя се посред нощите и се цъкля в тавана, през деня съм полуубит, не живея, а вегетирам, поддържам някак си окислителните процеси, но се надявам да се успокоя, да се намеря. Когато съм обикнала пожеланото от него, той сякаш вече не го иска. Моля те да се вземеш в ръце, защото твоите тревожни състояния ме люлеят и аз наистина се побърквам. Толкова пъти съм ти казвал, че ужасът на раздялата е зад нас, много зад нас, забраванке, ти пак си го забравила, прекрасна и безбрежна, много те целувам и навсякъде те докосвам. Мога да се приспособя, да изпитвам удоволствие, дори пълно щастие от илюзорното съединяване, въображаемото сливане.

Защото жената е по-склонна да живее два живота, способна е да носи своя проблем, който по природа я тласка към разцепване, за разлика от мъжа, за когото този вид връзки се изчерпват много бързо.

-7-

Както може да се очаква, тя развива обсебеност от имейлите, от получаването на имейл.

Цял месец отварям пощенската кутия по навик, въпреки че знам, че няма да намеря нищо. Чувството е съвършено, просто си го повтаряй тогава, когато няма вести, когато няма разговори, когато няма клетви. Чувството е съвършено. Струва ми се, че се оправдава с невъзможността, с повредения компютър, докато се оттегля под прикритието на същите по тон думи.

Спазарявам се за един имейл всеки ден, почти всеки, често съвсем кратък, едно сладкодумно повторение.

Вече нищо не е същото. Само фантазмите са устойчиви на всички промени. Усещам бедрата ти върху хълбоците си. Вече знам как древните са запалили първия огън.

Опитвам се да водя някакъв разговор - за концерти, за изложби, за спектакли, за филми - нищо друго не бива допуснато в тази обител на думи. Нали не си забравила за последния ред и какви сладки неща ще се случат там?

Изтърпявам работния ден само заради момента, в който ще отворя кутията, удвоявам възможността да намеря нещо с още едно проверяване по-късно. Лягам си рано, само за да дойде сутринта по-скоро и да отворя кутията отново. Изписвам името ти бавно, галя клавишите, които ми позволяват да направя момиче от букви. Искам да измислям нови думи, да ти ги казвам. Виждам върху клавиатурата на компютъра ту латинските букви, ту тези на кирилицата. Чувам музиката, която извира изпод пръстите ти и ме подлудява. Чета и пиша еднакво бързо и на двете азбуки. Искам пръстите ти да се разхождат по тялото ми, да го будят, да го присписват.

Неделята е най-мъчителна. Нямате непрочетени писма. В понеделник сутринта най-често също няма нищо, по-сигурно е вечерта. Коленопреклонно те моля да ми кажеш защо съм наказан, ти ме наказваш винаги, когато ми се сърдиш. Минава ми през ума, че властта да даваш е може би по-голяма от властта да искаш. Искам да съм в ръцете ти и да раста.

Горчивината, с която се събуждам. Скоро слънцето ще нагрее земята откъм корените. Как водя битка за всяка дреболия! Пред вратата вече са се подали десетина разноцветни минзухара, когато духне вятър, те приличат на пера от щъркели, забодени в тревата.

Страхувам се, че ще отворя кутията и няма да има нищо, няма да си получа дозата. Искам да съм воден дух и да се спусна през облак пара, да те намеря, да те обвия. Или ще има нещо, но няма да е достатъчно. Искам да съм Пан и да оближа капчиците по твоята кожа, капка по капка искам, кап-ка по кап-ка, най-нежно.

Най-тежко е по празниците. Да цъфтят хиляда цветя, да греят хиляда слънца.

Понякога успявам да се насиля и да пропусна един ден, за да увелича шанса при отварянето на кутията. Отбивам се от пътя и хвърлям в реката цъфнало клонче. Понякога случайността помага. Искам да целуна праха по връхчетата на твоите пилигримски чехлички.

Изминавам големи разстояния, често нарочно, за да дам възможност на писъмцето да пристигне, да подготвя сърцето си за тази наслада. Всичко наоколо ме гледа изпод твоите мигли.

Хитрувам и оставям последните един-два имейла неизтрити, за да има какво да прочета, когато следващия път няма писъмце. Тази сутрин те искам безумно. Невъзможно е да повлияя на интензивността на кореспонденцията, нито да задвижа нещо друго, освен естествения ход на времето. Харесва ми честито лято, то напълни градината с пеперуди.

Опитвам се да не пиша, само да отговарям, ритъмът да го задава той. Лодката е пълна с коприни и аромати, ще ги стоваря в леглото на своята господарка.

Възприемам изреченията с един поглед, може би погрешно. Какво правиш със свободата си? Не знаех, че има места, където си, без да сме. Понякога ме плашат. Самотна синя веничка.

Времето слънчасва в някаква невъзможност, денят не отмества. В тишината ще има място само за един дълъг вик.

Писмата са толкова кратки, че трябва да бъдат дописвани. Лятото се пречупва към зимата. Ще свърши зимата. Ще.

Нахвърлям се на думите, нахапвам ги. Като космонавт, чиято совалка се е бастисала, бавно, опипом излизам в открития космос, оглеждам клетката си отвън и си казвам, че щом мога да се измъкна от нея, едва ли си струва да я поправям. Искам да сложа край, да спра дотук. Мисля си тия дни за любов по всички възможни начини, всички.

Кутията е празна. Нищо. Обикновено са ми достатъчни пет минути, за да го установя, но после всичко започва сякаш отначало.

Минава полунощ, свободен съм, тракам по клавишите, за да ти кажа: добро утро, непрекъснато за лотоса си мисля тези дни, пръстите ми слизат в него, разтварят го, вдишват го, изпиват го. После - пак нищо.

Как да се улучат тези два-три дни в седмицата, за да се избегне отровата на останалите?

Еротичните изживявания чрез такава кореспонденция всъщност са много по-чести, отколкото може да се предполага. Много хора дори ги предпочитат пред истинския контакт. Понякога чрез минимализма на имейлите се преживява повече, отколкото в действителния живот. Парадоксално е, че от това може да изпитва силна нужда както мъж, на когото актът му липсва, така и жена, която има премного от него.

-8-

За да опише срещата им в България, тя използва нещо като речник, в който търси значението на имейлите, стъписана от това, до каква степен действителността я опровергава.

Ти не знаеш само това, което и аз не знам - не знам кога всъщност е пристигнал, от колко време е в София. Всичко в мен те помни, търси, иска - колко илюзорна е близостта с човек, с когото си пишеш почти всеки ден.

Не може да има насита, всичко е твое, всичко - колко се страхувам от емоционалното спадане от вечерта към сутринта.

Който обича, има време, всички останали бързат - не се съобразява с мен, с ангажиментите ми, кара ме да чакам, обажда се в последния момент или ме кани да идем някъде, защото ме е срещнал случайно на улицата. Да се научим да обичаме мига, откраднатия миг, да му се наслаждаваме докрай, да го разтеглим до вечност - пропускаме възможност, която сигурно никога няма да се повтори.

Толкова дълго съм те носил навсякъде със себе си, небето е толкова ниско, толкова близко е небето, за да те вдигна до него - всяко ново споделяне от него добавя връзка, стигнала до разговор за брак, макар и по инициатива на другата страна, от което олеква самата тема за жененето.

Кажи ми, пак ми кажи, че няма да се разминем там, във възела на сливането - изумително съвпадение - фактически тази среща преминава през абсолютно същите етапи, през които и предишната.

Да се оставим на желанието, то знае пътя - знам какви думи биха били най-подходящи и мога да симулирам постигането на целта.

-9-

Тя е продължила да участва във всичко това, искала го е, по-важно е било да внуши надежда за общо бъдеще, отколкото да унищожи това, което има такава огромна стойност за втория й живот, изобщо за живота.

А той е трябвало да докаже ценността си, като продължи да служи на съществуващия принцип.

О, ако можеше сега да те прегърна, да се вкопча в теб и да не те пусна.

Да те грабна в ръце и да празнуваме, без да напускаме стаята, леглото, да спим на една възглавница, да се любим, да спим мъничко и да сънуваме, че се любим.

Да седим на масичките в кафенето отвън, завити в одеала, в едно одеало, естествено, на един стол.

Това, което ти казвам, е много по-малко от онова, което искам да ти кажа. Вечер е, бълнувам те, сънувам те.

Знаеш ли колко си хубава, ама страшно хубава.

За господарката, която се опиянява някъде без мен, вдигам чаша с вино, в нея е нападал ябълков цвят или може би лотосов?

Храмът продължава да е празен, уви.

Пролетта не ми достига вече.

Ако не разбия клетката, в която съм натикан, някоя сутрин ще ме намерят мъртъв в нея. Има само едно спасение: други географски ширини.

Тези дни работя от сутрин до вечер като вол - вдигам огради. Ако продължаваш да мълчиш, ще те убия. Много бавно и безкрайно нежно.

Да, времето може да се скъси, по всяко време, любов моя.

Пиши. Ти знаеш думите.

Така ми открехваш вратичката към балкона, до който ще се изкача с въжена стълба и ще вляза в теб.

Всъщност той заминал за Бразилия. А оттам - за България. Сега, когато тя си спомня за последната им среща в София, вирусът в паметта й започва да смесва думи от най-различни "файлове" - имейли, споделяне, интервю по телевизията, реакция на негови стихове:

Вървя по улиците на този град и те обичам.

Приятелите му го чакат, сякаш излиза от затвор, завеждат го в бар, в който се навъртат проститутки.

Напрежението идва оттам, че нямам една минута за себе си - ограден съм с внимание, което наистина ме огражда от света. Тук баровете отварят в полунощ и затварят с първите лъчи на слънцето. Почти не спя, както можеш да се досетиш. Това е времето. Гушни ме, гушвам се в теб и те обичам.

Няколко проститутки дошли на тяхната маса. Започнали да опипват гърдите си. Пили по нещо, приказвали си. Той предложил на една от тях да се ожени за нея. Само дето вече е женен. Нищо, не пречи. Ще избягат заедно някъде и т.н. После им плащат - за компанията и жененето.

Въпреки самбата и т.н. целомъдрието ми продължава да е все така непокътнато. Знам, че е трудно да се повярва. Този град е направен за нас.

- Бях това лято там, много ми хареса, бразилките много ми харесаха.

- Сигурно ще напишете нещо?

"Ела с мен" - мъжът показва на жената града, все пак отнякъде трябва да започне, но се увлича, нали е творец - рисува й бъдеще, само отзад - толкова близост е достатъчна, пише върху гърба й, защото тя и без друго не може да го разбере - това е за приятели, от него се очаква да им занесе история с проститутка или момиче от баровете от едно толкова далечно пътуване, затова е важно да се отбележи мястото, матовата кожа...

След тази среща тя твърдо решила да преодолее зависимостта си от имейлите. И въпреки това усилието й било обречено на опасността да бъде обезсмислено само с една негова дума, докато възможността още е съществувала.

Полагала огромно старание да премине през определени часове на деня, да не си служи с никакъв вид техника, чрез която би могло да се получи информация или да се предостави някаква възможност.

Искала на всяка цена да се върне назад и да очисти чувството - или добро, или нищо.

В същото време се дистанцирала от действителния човек, сякаш той самият й пречел на истинското общуване с него.

-10-

Всичко това е много трудно за разбиране от някоя като мен, която прекарва голяма част от деня си пред компютъра и с едно просто движение може да смени екрана с текста, над който работи, или с информацията, която използва, с екрана на пощенската кутия, за да види получените писма. Или да забележи веднага пликчето, което се появява в долния десен ъгъл на монитора: имате поща.

А тя е получавала имейлите на нарочно създаден адрес в Yahoo, който й е служел само за връзка с него. Това не са били лични писма между огромна служебна кореспонденция, нито част от писма, получавани откъде ли не в една лична електронна поща.

Освен това през цялото време тя е ходела по интернет клубове и кафенета, ползвала е компютрите на библиотеки, хотели и какви ли не други обществени места - защото така удоволствието е било по-голямо, от желание да разнообрази преживяването, защото не е имало друг начин, защото е трябвало да се крие и най-вече заради цяла система от морални норми, които я самозадължават да раздели двата си живота.

Колко достъпна изглежда тази форма на контакт, когато почти всички имат лични компютри и интернет - усилието е съвсем малко. Компютърът вече прилича на разтворен бележник, но пак има своите стъпки на достъп и предупреждения, на дневник, който не трябва да бъде разгръщан от никой друг. Но това усъвършенстване на техниката несъмнено намалява качеството - като слушането на музика със слушалки в ушите, снимането със смартфон, четенето на книги и гледането на филми на компютъра, говоренето по скайп.

И все пак много хора продължават да развиват обсебеност от електронните писма - от нощния пазач до директора, който нарежда да не го безпокоят, за да може да си чете спокойно пощата.

При една разходка до Баден виждам табелка в пресечката на търговската улица, която на всички езици се изписва по един и същи начин - интернет клуб. Дори в това замръзнало във времето градче знакът @ стои над витрината с мебели в стил бидермайер. А по една от централните улички, до знака за тоалетна в безистена, е сложен и този за безплатно ползване на интернет, един младеж стои в тунела и извиква на екрана, монтиран на стената, заглавната страница на електронна поща...

Сега вече започвам да забелязвам всички обществени места, в които се предлага използването на интернет. Наблюдавам хората, които излизат от такива места - как вървят по улицата, сякаш проиграват във въображението си някакви ситуации. Дали не се питат как едно тяхно решение ще се отрази на другите? Дали това, което изглежда толкова сложно, може да се окаже много по-просто?

-11-

Тя има нужда от някакъв волеви акт - да се върне донякъде и да мине по други възможни пътища, да мисли по други възможни начини и да стигне до други възможни изводи, да намери доказателства за това.

Дали защото много силно го иска, или така се случва, но на следващата година попада в Бразилия. След като се оформи сянката на проститутката, подобна ситуация несъзнателно я привлича.

Хубавите бразилки и митовете на откривателите. Които не са открили нито прекия път, нито мечтаното Елдорадо, нито Земния рай - само нова, непозната територия. Но и разочарованието.

Жената, която суче прежда върху разголените си бедра в Игуасу. Простодушната танцьорка на самба в шоуто за туристи.

Полуголата индианка с мрачно лице.

Масажистката в универсалния магазин в Сао Пауло, която обещава да я спаси от настинката и отпира кожата от гърба й, после се опитва да я скалпира.

Бездетната и необразована, вечно усмихнатата и ненаситна на секс готвачка - една оживяла героиня на Жоржи Амаду.

Патрисия, самото въплъщение на екзотичното, което не би могло да се нарече хубаво, която я развежда из Петрополис. Момичето от централната търговска улица с евтини памучни дрехи, която свършва при хълмовете край града.

Момичето с изключително къса пола, което влиза в една кола от широкия тротоар с вълнообразни черно-бели фигури на Копа Кабана в Рио де Жанейро. Родителите тук инвестират в пластичните операции на дъщерите си така, както други инвестират в образованието. Дермабразиото обикновено е сигурна процедура, но има риск от промяна на пигментацията на кожата в обработения участък. Понякога се получава хиперпигментация, най-вероятно от неспазване на изискването кожата да не се излага на ултравиолетови лъчи. Или е имало твърде дълбоко изпилване и процесът на епителизация на кожата се е забавил. Или се е развила съединителна тъкан, която е компрометирала крайния резултат. Може да се види и трайно засягане на сетивни или моторни нерви в областта на челото. Често по дрехите се очертават грапавините на обработени от липосукция участъци, или имплантантът в гърдите е образувал съединителна тъкан, като в капсула, и тя е задебеляла.

И накрая мулатката, за която става дума, която се снима с туристите преди представлението в Платаформа. Нейният начин за самозащита всъщност е твърде прост - методът на Графинята, както го нарича - поведението на господарка, която се дистанцира от ролята на жената, която служи и чрез която се изживява долното, унизителното, срамното, за да се запазят другите отношения и по-висшето им естество. Моменталното облекчение, което носи.

Но той също така й предлага нов поглед, който открива ново обяснение - че от всички възможни неща винаги се случва едно - това, което е било единствено възможното.

© Цвета Делчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2016
Цвета Делчева. Реконструкция. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Цвета Делчева. Реконструкция. София: Сиела, 2010.