ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Цвета Делчева

web | Реконструкция

Прилича мястото на божие око с ресници от кипариси, кръгът на осветената вода е ирисът му син и аз като сълза из него плувам, а после се гмурвам за думите, които зреят под езика, за перлите, които пазя като зеница в скута си...

-1-

Тя чете много, чете непрекъснато. Има една емоционално заредена слабост към тези, които пишат, от която никога не може да се откъсне. Затова и някой, който умее да си служи с думите, лесно може да се превърне в доминанта на съзнанието й. Предразположението да хареса, да се възхити от това, което той ще сътвори, при нея е като влюбването, защото предхожда впечатленията от написаното. Неосъществяването на очакванията й води до самотност и отчуждение, а откъсването от него - до усещане за празнота.

-2-

Когато той започва да й изпраща свои фрагменти - нарича ги така заради заглавието, което получава по-късно неговата книга, тя ги научава наизуст. Но сега те са изчезнали от паметта й и са останали само усещанията, които са оставили.

Естествено, в тези фрагменти тя търси връзка между това, което се случва помежду им, и описаното от него като художествено обобщение. И макар да не помни вече самите фрагменти, паметта й остава настроена за необичайната употреба на думи, което по дефиниция би трябвало да означава поезия:

Той не изразява любовта си чрез образа на любимата;

внушението е любовно благодарение на вниманието към отделните детайли от заобикалящия го свят;

думите му звучат като парола, защото декларират съвършенството, без да описват чувството, нито да го назовават;

състоянието на влюбеност е доловимо по-скоро в самото отношение към реалността, към обикновеното, съотнасянето на нещо моментно към нещо вечно;

желанието, възбудено от любовта, е насочено към някакво случайно момиче, което в момента наблюдава;

сякаш й връща реплика;

тя е насилието, което иска да го съживи - да го ухапе, да го одраска, да го оцвети отново;

иска му се да запее, после снишава глас, прави нещо механично с крака си;

не се и стреми да вземе височината на тона на влюбването, по-скоро - да задвижи колелото на мисълта;

мозъкът му просто регистрира една гледка, неспособен да описва, смазан от реалността на случващото се;

констатира - крайности, неизведени емоционално.

Разбира се, тя е чакала с нетърпение да прочете целия ръкопис - "Фрагменти"-те, да намери отражението на онова, което се е случило през всичките тези дванадесет години, през които не са се виждали, да намери себе си. Защото Музата, както казва тя, е дъщеря на Мнемозина - богинята на паметта.

-3-

Когато получава ръкописа, тя обръща внимание повече на конкретното и личното, отколкото на общите неща, опитва се да върне минимализма на тези "фрагменти" в първоначалния им обем и плътност. Усещането, което й е останало, е за:

носталгията, която го е измъчвала по-малко, докато всичко друго му е причинявало болка, светът е бил недружелюбен, трябвало е да си запали огън, да топи с дъха си леда отвътре - тук съм, жив съм; страшната самота на неделите, готовността да се кълне, да свива ръцете си в юмруци, да не докосва никого, напълно да отвикне; непоносимостта към чуждия уют, иска да го подпали като знак, който се вижда отдалече, за да дойде тя при него - обръщението е към някоя, която му липсва, към някоя жена, към неговата жена, към жена му;

поривът да се самоцензурира, който е охладен от детето в него;

неосъзнатото мъжко желание да се похвали.

Но също и това, че:

за неговото вдъхновение е от по-голямо значение мястото, където пише, а не това, което се случва;

фрагментите, които е написал там, в Америка, са по-хубави от тези, написани в България;

има фрагменти, обозначени като написани в родното му място, но се отнасят за неща, случили се другаде;

повечето фрагменти могат да се определят като пейзажна лирика, но всъщност зад тази образност са скрити хора и тяхното значение постепенно започва да й се открива;

нея я няма в тези фрагменти, няма нито един, в който би могла да се разпознае.

Тогава се връща на придружителното писмо, с което е изпратен ръкописът, което си спомня дословно, и зацикля върху него: Ти си в тези произведения, както звукът в камертона. Без теб много от тях нямаше да знаят, че са родени. Същото може да се каже и за техния автор.

-4-

Тя се е надявала, продължила е да се надява, че след като го е довела до емоционалното състояние на влюбването, то би трябвало да няма друг по-важен смисъл от това да го тласка към писане. Спомня си:

някаква замреженост, замъгленост;

умора, желание да спре дотук;

новия кълн, който може да напипа съвсем наплитко;

бавността, колебливостта;

ревността;

запаления огън, сякаш горят думи;

хълма, на който само ще лежи в тревата и ще наблюдава.

Сякаш е положил венеца си върху главата й и я е помолил да му го износи.

- 5 -

Всеки читател очаква от автора да прилича на произведенията си, затова обикновено остава разочарован от срещата си с него.

В нейната памет двете впечатления също се наслагват едно върху друго, но усещането е обратното:

че той е много по-интересен, чувствителен, чувствен от това, което успява да изрази;

че другите са подвластни на неговия чар;

че той е творец по начина си на живот, че той е такъв по природа;

че в него има нещо момчешко, неувяхващо;

а също и някаква простота, която тържествува над сложното.

Спомня си едно друго, някогашно четене на негови неща, по-точно усещането, което са й оставили: че той твори съвършено спонтанно, а не се стреми да твори, затова тя страда, а той - не... Спомня си и първопричината за това да не може да проумее отсъствието си от неговите произведения: не дори самата целувка, а по-скоро отдръпването, при което я гледа в очите, сякаш й казва нещо много чувствено, тихо, едва доловимо, почти предположено.

Дълбока симулация на мозъка. Мигновена връзка като по нерв на зъб. Усещането, че:

го подвежда към доверяване;

че тя е онзи наркотик, чрез който раздвижва паметта си, за да може да си припомни всички имена и те да напуснат окончателно настоящето и да останат в миналото;

че жената, в която е бил влюбен, не му е оставила никакви творби;

че на жената, за която наистина съжалява, е посветил един цикъл фрагменти, който започва да се откроява сред другите по своята големина и значимост;

че тя самата се връща в предишното си състояние, като при поглъщането на нещо, което възобновява действието на ревността.

 

-6-

След тяхната среща тя се отдава на вродената си слабост към редактирането, подреждането, създаването на вътрешни връзки и желанието да доведе до край, до цялостност една композиция. На страстното желание да осигури един френетичен финал на неговите "Фрагменти" - като образ на ситуацията, който да има силен емоционален акцент. Провокирана от неговите думи: потънал съм до уши в ръкописа, който ме води все към теб.

Но усещанията, запазени в паметта й, са съвсем бледи:

неважни поправки, с които той си играе дни наред;

обещание за нещо, което е бременно с много сладък плод;

страх от повдигането на тона в края;

някакво обвинение, дори шантаж - ръкописът се стагнира, запечатва се, отказва да се промени.

Тогава отново зацикля, този път върху една друга негова фраза, която може да цитира съвсем точно: "Музите са ме изоставили напълно, надявам се, че не е завинаги; през главата ми не минава никаква метафора, нищичко".

-7-

Чувства се като дърво, на което са му опадали всичките листа, но са му останали ябълките;

при него продължава да действа някаква цензура, която рано или късно ще цензурира крайния вариант;

тази цензура преди това не е била муза, никога не е била;

по-скоро майка, която олицетворява света на грижите, зависимостта и моралните забрани;

разпознаваемият символ на нейния образ са зърната на гърдите, който акцентира върху кърменето, зърна, които се топят в устата му, но го задавят;

еротиката е само в осата и плода, пчелата и цветето;

той има дарбата и е способен да твори, но обстоятелствата му налагат да съжителства с цензурата;

не може да пише в нейно присъствие, затова пише фрагменти - в кратките моменти, когато е на път;

думите мигрират като пасажи от сардини, в които отделните риби проблясват и потреперват като листа на дърво, когато ги нападне акула, но дори тогава не нарушават подредбата си, само я раздробяват на по-малки форми

и за да го насърчи към писане, тя най-напред е трябвало да го освободи от тази цензура.

В крайна сметка истинската цензура винаги е в личния живот, тя е по-голяма от всяка друга, която може да тласне към политическа емиграция с цел да се освободи писането от идейните догми, или към икономическа - за да се продава.

Ако не можеш да живееш сам, цензурата е неизбежна.

-8-

Ако при първата им среща неговият свят я обсебва, но на ниво лична памет попада на връзката творец - муза, с която не може да се идентифицира, при следващата им среща изпъква връзката му с цензурата, от която той е свръхнатоварен:

В ръкописа, подготвен за публикуване, повечето от фрагментите са отпаднали, други са датирани и са премахнати по-голяма част от личните имена, така че общото впечатление от книгата е, че тя е доминирана от цензурата;

останали са някои обръщения към жени, които са непредставими, но както всяка тоталитарна власт допуска критика в определени дози, за да запази системата, така и цензурата, тоест жена му, е приела някои волности.

Малко след това тя попада на публикувано в един вестник преди няколко години негово произведение. От него сега си спомня жената, тялото, което той се опитва да досънува, ръката му е неспокойна, неуверена, търси опипом, изтръгва любовното впечатление от фрагмента и го прекъсва, сякаш е чул гласа на жена му, която отваря вратата на стаята му.

И после, неочаквано, връщайки се отново към миналото, той й заразказва: "Тя (жена му) беше съвършената любовница...".

Отново го е подвела към доверяване, но то не е могло да намали страданието, което й причиняват тези думи, макар и да удовлетворяват любопитството й:

Той е очаквал тази любовница да продължи да се грижи за него, да бъде нейното дете, а тя е искала да има деца, истински деца;

първоначално тя е била в сянката на неговата известност и е трябвало да се откаже от потенциалните си възможности, без да получи в замяна на това някаква вярност;

той никога не я е хранил;

тя отказва да слугува на неговия талант,

но продължава да цензурира творчеството му, натяквайки му за любовните истории, заради които той се чувства виновен;

лесно изкушаван и лесно предаван, той е изоставян от различните жени една след друга.

Иска да избяга от тази цензура, но после се отплесва по пътя, заиграва се, подлагайки самата нея на огромен риск;

обърква творческите проблеми с проблемите на брака;

това я кара да заеме отбранителна позиция

и започва да се съмнява, че една връзка, която няма своя митология, би могла да има бъдеще.

"Мисля, че бяха споменати всички" - казал той след представянето на "Фрагментите". И ако някои от тях са били загубили вече донякъде способността си да й причиняват болка, това изречение я наранява с невероятна сила. Освен това личното му присъствие подсилва много звученето им. И това е онзи миг, в който желанието й да се осъществи като муза достига максималния си връх.

Усеща някаква дълбока пропаст между нея и останалата публика

и че може да падне в нищото;

че стига дотам да спомене пред него едно чуждо произведение, в което той веднага я разпознава - върховна и убийствена, не се харесва тя, но се харесва;

че този гняв му е достатъчен да пожелае битката с невидим, но осъзнат съперник;

извиква тръпката по ръба на чашата, както пчелата извиква удоволствието по краищата на цветето;

нажежен до розово лотос.

-9-

Все едно е надянала ръкавица за сокол. Споменът, който й е останал, е за:

раздялата като онова далекогледство, което е необходимо на автора, за да опише нещо;

някакъв опит да се освободи от цензурата, да се откъсне от зърната и да види гърдите;

вино от цветовете, не от плода, което трови, а не опива;

фрагменти, които никога няма да бъдат довършени, нито публикувани.

Носителят на архетипови проекции, който първоначално е бил надарен с архетипово очарование, изключително въздействие, се е деформирал в живата връзка. А никой упрек не може да е толкова болезнен и да убива така, както съзнанието, че той не удовлетворява очакванията от образа, който тя е създала, макар и заимстван от него.

-10-

Но нима той може да бъде упрекнат, че вместо да мисли за нещо, вместо да го описва, е предпочитал да го живее?

Една немска поговорка казва: Нищо не гори така силно като любов, за която никой не знае.

Цялото магазинно помещение в уличката, която излиза на "Нашмаркт", заедно с витрината и вратата, е облепено със сини BIС - все едно внезапно са били разпилени няколко връзки химикалки. Трепнах, като че виждах улики, които някой не е успял да скрие от един вид "ритуално" погребение.

Сутринта бях намерила в едно списание последната публикация на негови произведения и очите ми се бяха заковали върху снимката му. Усетих, че ме побиват тръпки, това ми напомни за времето, когато като съвсем малко дете се взирах в лицата на хората по некролозите и се питах дали са знаели, че ще умрат, когато са ги снимали.

Изглеждаше много зле - сякаш се боеше не от самия край, а от думата за край.

-11-

Тя вижда Цензурата във Фридрихсбад в Баден-Баден един четвъртък - един от двата дни в седмицата, в които, както някога, едното крило с помещения е отделено за мъжете, а другото - за жените. Тръгва заедно с нея по описаните в рекламната брошура седемнадесет стъпки:

- душове - смутена е от неудобното предимство, което й дава разпознаването на тази жена;

- топла въздушна баня, 54 градуса - сякаш е достатъчно само да си послужи с метафора и тази жена да се появи;

- гореща въздушна баня, 68 градуса - първото впечатление е за учителка по професия;

- душове - има снажна снага на планинарка или може би волейболистка, сега леко приведена;

- масаж със сапун и четка - майчинството е оставило дълбоки следи;

- душове - някакво изсипване напред и надолу, издаващо лоша походка;

- минерална парна баня, 45 градуса - тялото й постепенно се замъглява от естествените пари;

- минерална парна баня, 48 градуса - водата е прозрачна и плътна, в нея всички са по-красиви;

- минерална къпалня, 36 градуса - започва дори да изпитва симпатия към нея;

- минерална бълбукаща гореща вода, 34 градуса - защото привлекателността иска топлина и плътност, в която да плува, а не въздух, за да виси;

- минерална възбуждаща баня, 28 градуса - вижда как тръгва към вратата, която води към големия басейн под импозантния купол, в който жените могат да се смесят с мъжете, ако желаят, и очаква да подмине вратата, защото това се очаква от една цензура, но тя я отваря без колебание и се потапя във водата с желание, с наслада.

И сега разбира как точно го прави. Унищожаването на чувствеността. Тихо, хигиенично.

Как мрази после старанието й да слезе внимателно по стъпалата в общото джакузи на следващата зала;

как я мрази за този дяволски пакт, сключен между нея и другия пол (автора) - тя го оставя свободно на неговото воайорство (всъщност това вече не я засяга) срещу своето удоволствие да се ексхибира;

удоволствието, което си доставя, затворила очи - абсолютната й незаинтересованост от това какво й причинява на нея, и на жените изобщо;

как мрази този тип унисекс, спортен, неженствен, студен, либерален;

нейната склонност към приятелство с мъжа;

нейния късоглед поглед...

И дори не може да й съчувства заради това, че й липсва неговият заслон;

нито заради вниманието, което очевидно й е липсвало, и творбите, които не е могла да вдъхнови, затова й е било по-лесно да цензурира;

или за погледите, които тактично се отвръщат от нея, ала не от тактичността, а от погледите тя има нужда.

Как я мрази сега, как я мрази - тази, която я води като през деветте кръга на ада... Вече не може да гледа човешко!

Не казва, че не е изпитала състрадание, само че й се е сторило справедливо това, което вижда по обратния път:

- душове - голотата е част от наказанието;

- студен басейн, баня със студена вода 18 градуса - унижението, което трябва да преживее;

- подсушаване с топла кърпа - творецът или търси майка, или е баща;

- намазване с крем - в живота си или майка, или дъщеря;

- завиване с одеяло - в любовта си или майка, или дъщеря;

- четене на оставените край леглото списания - последния цикъл от негови фрагменти с край, който все пак се забива между краката на момичето; желанието му иска да е момиче, езикът е станал свръхеротичен, станал е съвсем развързан, освободен.

© Цвета Делчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2016
Цвета Делчева. Реконструкция. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Цвета Делчева. Реконструкция. София: Сиела, 2010.