ГЛАВА ТРЕТА

Цвета Делчева

web | Реконструкция

Сядам да си почина в средата на изложбената зала, но издълбаните букви върху мраморната пейка, осветена отдолу, ме карат да се чувствам неудобно, сякаш съм седнала върху стихове, а отстрани изглеждам седнала върху надгробна плоча и светеща от неудобство.

-1-

Нейната природа е деликатна - студената вода, водораслите, докосването до животни или прахът например предизвикват веднага необикновени физически реакции, - за кратко кожата на тялото й става на морави облаци или получава плюски като при удар от коприва. А често, без видима причина, на лицето й се появява белег като от ухапване от комар, който също така необяснимо след известно време изчезва.

Тя може не само лесно да погрознява под влияние на външната среда, но и бързо да се разхубавява. Би могла да остане незабележима, но и да бъде впечатляваща, ако се положат грижи - в нейния случай не за разкрасяване, а някак си за компенсиране на околната вреда.

До седемгодишна възраст тя почти не говори, но по време на това "мълчание" развива големи естетически претенции - едва ли не като заслуга за усилията по самосъздаването си, макар и всякога придружени от плахостта да ги изрази, по-късно донякъде и поради факта, че се сдобива с тяло, което по някакъв начин се разминава с модата.

Междувременно възпитаването й в семейната традиция на въздържане от комплименти, прегръщане, целуване или друга външна изява на обичта, довежда до пропускането на юношеството и грубото попадане в това тяло, за чиито изразителни форми се оказва неподготвена. Така "мълчанието" се превръща в нежелание да говори за голотата, както и да слуша, да знае каквото и да било предварително за физическата любов, за да не намали стойността на изживяването.

По-късно развива една непоносимост към нудизма в резултат от някакво драматично преживяване, което аз бих могла да схематизирам така: докосва тялото на мъжа с нетърпение, с жажда, плъзва ръката си по загорялата му кожа и достига до липсата на по-светла ивица от носенето на бански костюм около слабините му; тогава изведнъж изпитва ужас от това тяло, всяка частица от което до преди малко е имала такава най-интимна единственост, че е можела да предизвиква огромно вълнение само при допира, дори само при представата; усеща не просто понижаване на стойностното ниво, но една промяна на чувството, чието първо следствие е промяната в усещането на неговата голота, желанието да я покрие, потребността от самозащита срещу опасността от другите, която той би трябвало да брани със срама си, да прикрива голотата си, а не да я споделя с тях, за да запази собствената си личност, собствената си неповторимост.

-2-

Тя самата очевидно владее изкуството на изплъзващата се голота, което прави възможно желанието, което предизвиква, да възкръсне и дори да се усили многократно върху едно своеобразно минало незапомнено. Еротиката на това откритие стимулира силно паметта й за описания.

Какво й прави най-силно впечатление в началото?

Използването на думите: "голо", "гола", неизчерпаемото въздействие на тези думи, свойството им да предизвикват вълнение. Нейната голота, която се отразява като от огледало, в което винаги е искала да се огледа, а й се е струвало, че минава покрай прозорец или витрина.

Затова е било възбуждащо?

Като събличането на диво поле - знаеш, че никой няма да мине и все пак мястото е открито.

И какво най-много успява да я развълнува?

Най-вече самият отказ от знанието за тази голота - нито чрез спомена за някакво точно изглеждане, нито чрез представата за актуалното й състояние - би могла например да е само с една гърда, има много жени, които на тази възраст вече са претърпели някаква операция.

В същото време това я тревожи?

Дали е такава, каквато той си я представя.

Означава ли, че се е притеснявала как изглежда?

Ни най-малко. Дори е смятала, че ще го изненада приятно.

Но изненадата зависи от вкуса?

Има голота красива на гледане и голота красива на усещане.

Тогава какво е значението на описанията?

Създаването на фантазми, действащи безотказно всеки път, когато затвори очи:

Те са на балконите на две съседни, на различни апартаменти стаи. Тя долавя присъствието му зад полупрозрачната преграда, докато се съблича, но не го показва. Той е надвесен или облегнат на перилото. Тя знае, че той я вижда.

Спалнята е с формата на квадрат; с две стъклени стени под прав ъгъл е отделен един по-малък квадрат - банята. Когато се влезе в нея, осветлението се включва автоматично и тя е огряна като сцена пред сумрака на стаята, а пердетата, които вървят по геобразния корниз, са дръпнати настрани.

Полутъмна ложа, тапицирана отвътре с кадифе, вместо четири стола, както обикновено, има една четворна табуретка, близка по размерите си на легло, която не може да се види от останалите в залата, върху които ложата е надвиснала; тя усеща препълнената зала, чува представлението, звуците на музиката се удрят в тавана и се сипят отгоре им.

Но нещо започва да я смущава?

Постепенно обръща внимание, че описанията на нейната голота винаги са свързани със сънища или са част от някакви негови сънища.

Според някои психотерапевти всеки сън е желание, представено като осъществимо.

Ето как я сънува той: влиза в полутъмна стая и я вижда - тя стои в ъгъла, с лице към стената, облечена е в дълга черна рокля на бели точици; тя не знае, че е влязъл в стаята, той много тихо се приближава до нея и ръката му докосва фосфоресциращия цип на роклята й, който започва от косите й и свършва...

Защо прави пауза?

От срам и неудобство. Меката и топла длан, която в съня му се спуска леко по гърба й, мушва се по-дълбоко и докосва едната й гърда, после - другата, а след това трескаво върви надолу, във фантазма се превръща в неговия поглед, който леко слиза по гръбнака й, изкачва се и слиза, следва кройката на роклята без гръб, шевовете около бюста, подчертава талията и бедрата.

Кое е най-впечатляващото?

Онази свенливост при описанията на тялото й - винаги от кръста нагоре: сънува, че тя се извива като дъга и нежно се навежда над него, лицето й е много близо до устните му и той може да го близне; тогава изведнъж над него като зрели плодове се надвесват гърдите й. Той е буден в съня си. Тя затваря очи. Усеща цялата си сила, цялата си власт и красота, която може да се гледа, да се вдишва, да се докосва. Само миг, може би, който е толкова сладък.

Някакво предчувствие за приближаването на друго, върховно удоволствие.

Очаква да види тези неща в неговите произведения. Ако едно цвете е било рисувано ден след ден и после много бързо разгърнем отделните листове - то ще разцъфти пред очите ни.

Но се натъква на нещо друго?

На описанията на други жени в картините му.

Кое нарича картини?

Текстовете, които й изпраща.

-3-

Сега тя използва спомена за тези текстове за основа, върху която се опитва да изтъче отново представите си за онези жени, преди да издърпа основата внимателно, конец по конец, и тъканта да се разпадне и така да запази някаква негова тайна:

Жена, хубава на местата, на които се носят бижута - ръце, шия, деколте, глезени, а лицето й е сякаш задраскано, и само кожата на корема леко потръпва като крем, който не е бил бъркан достатъчно, за да стане гладък.

Снажна, едра жена, по която може да се разпредели повече плът, без да се отпусне.

Жена, изправена като за началото на танц - едното стъпало под прав ъгъл пред свивката на другото, с хубав, плосък корем и подчертана талия, малки и леки неподвижни гърди, плътни крака с много добре оформени прасци.

Негърка, която се усмихва широко, която оставя мъжа да я разглежда до такава степен, че да започне да се срамува от голотата й.

Млада китайка с толкова малки гърди, само зърна, въпреки това изключително съблазнителна, най-вече заради този израз на лицето - порочен, почти вулгарен, с много пълни и сочни устни, с хубава кожа, все пак жена, на която по-скоро други жени биха обърнали внимание или специалисти по модата и модните списания, които знаят как да показват тялото й, тоест да я задържат колкото може по-дълго права.

Момиче от фермите с изсипано на една страна тяло, при което формите вече не изглеждат закръглености, нагласено като за рентгенова снимка, което то понася с умен поглед, загледано под ръката си.

Жена без следа от женственост, защото женствеността е някаква спирка по пътя между естествения свян и ексхибиционизма.

Полугола до кръста, със сочна плът, която е по-добре надолу да остане неописана.

Бледо момиче с изключително правилно тяло - съвършено безизразно, с блуза, която се свлича от едното му рамо и с едно гримирано с червило зърно.

-4-

Защо тези "картини" й причиняват толкова голяма болка?

Защото за нея представата за наблюдаваната от него голота е по-болезнена, от която й да било изневяра.

Или защото тя търси еротиката в точно определена голота. Това идва от факта, че по принцип мъжът се възбужда от голотата на жена, а жената - от своята. Каква е реакцията й?

Появата на нов фантазъм. Бавното й събличане с уговаряне, възхищението от всяка открита част, после покриването й като още влажна глина, за да може да се запази вълнението, което предизвиква.

Вижда ли някаква промяна в новите му "картини", които й изпраща?

Темите най-често са свързани със събуждане и заспиване, със сънуване, но липсва еротиката.

Някои психоаналитици твърдят, че има сънища, в които се избира ситуация, която изразява обратното на желанието - сякаш то трябва да бъде потиснато с толкова много усилия, че се налага да бъде трансформирано в неговата противоположност.

Но еротиката изчезва не само от картините. Фактически вече няма еротични описания в думите му, разказването на сънища е сведено до едно-единствено нещо - до желанието: да я вземе в ръце, да я обича, до побъркване.

Но това е и нейното желание?

Никога жена на тая планета не е приспивана така.

Нейното съкровено желание?

Да не я буди. Да я целува, а тя да мисли, че сънува.

Но и осъществено опасение?

Бърка цвета на очите й, големината на гърдите й, възможно е тези сънища да изразяват някаква стилизирана представа за жената, която гали клепачите му, за да заспи.

Неговото несъзнавано?

Която ги гали отвътре - там, където никой не може да надникне, където е много, много светло, но отникъде нищо не се вижда.

-5-

Какво е първото й впечатление от срещата й с него?

Липсата на еротични думи, които да задействат обичайния обмен, при който нейното вълнение преминава в неговата възбуда и после се връща обратно към нея, и тя на свой ред се възбужда от съзнаването на неговата възбуда.

Как реагира на това?

С някаква тревожна будност, преминаваща в очакване на неговото събуждане, когато той непременно ще си спомни за този обмен и ще разказва съня си.

Какво си е помислила и не е могла да заспи?

Красивите думи са като козметиката - те не могат да поправят недостатъците, но със сигурност могат да направят хубавите черти да изглеждат по-хубави.

За какво се е размислила следващата нощ, когато отново не е могла да спи?

За това, че не е била достатъчно цветна.

За разхубавяването като процес на нарастване, при което изкуството е да се задържат най-красивите достигнати размери - нито повече, нито по-малко.

За това как е изглеждала при тяхната среща някога, часове наред се опитва да си спомни, но не успява - тя е полусъблечена, гърдите й остават скрити.

За силната светлина в онзи гол таван, която влиза през прозореца в покрива, безмилостната светлина, преди да се разделят, както става ясно по-късно - за години.

Какво й е попречило да заспи и на третата нощ?

Някакво физическо несъответствие, което не позволява истинското сцепление, за което тя търси причината в себе си.

Някаква бегла сигурност за промяната в него, идваща от една гледка, регистрирана в паметта й - наведената му към нея сянка върху стената.

Къпането им сега, в късния следобед - потопени в топлата вода на ваната, гърдите й придобиват невероятно красива форма, меко придържани отдолу и отстрани, изнесени напред и нагоре, с много хубав цвят (хубавите й черти се забелязват по-бавно), после изплуват на повърхността - все едно, няма да има време.

Как реагира на сутринта?

Сгушва се, свива се, шепне, мълчи, изпитва невероятна нежност.

Какво обаче й причинява болка?

Неговият разказ за изминалите години, който насочва вниманието й най-вече към две жени - тази, която танцува, което за нея означава, че умее да показва тялото си, и тази, с която изживява връзка на брега на морето - а за нея това е жена, която се съблича с лекота.

Представата за коя от двете е по-мъчителна за нея?

За втората.

Защо?

Заради една картина, която й показва едва сега - акт, някакво самоунищожаване в очите на другите (или в нейните). В същото време той сякаш вече няма нужда от тялото на жената, то е станало неважно. Наистина вече не го желае, не се интересува от него, иска то да изчезне, но също и да се ексхибира още веднъж в творбата.

Защо е запазила мълчание?

Той се отрича от тази жена, иска да я забрави, недоумява, че тази история се е случила с него, че това е бил той.

Какво си спомня по-нататък?

Отслабналото й от продължителното неспане тяло и някакъв множествен оргазъм.

-6-

А след това?

Страстното желание да послужи самата тя за модел на актова картина. Като това на херцогиня Алба, което я превъръща в "Голата маха", но с чужда глава.

Вижда ли се в произведенията, които той създава след срещата им?

Няма нови произведения.

Какво си е помислила тогава?

Че той очевидно не носи "статива си" по света, за да го използва само когато види или изпита нещо изключително и си каже: ето това на всяка цена трябва да се опише. Вероятно и условията на живот му позволяват да пише само понякога. Тогава той изважда "статива" и така в рамката на картината попада това, което в момента се вижда.

И още?

Че очакванията му от нея не могат да се съобразяват и да се ограничават.

Възможно е нейната "мимикрия" по време на срещата да е била някаква несъзнателна предпазна функция на прикритата или неразбрана красота, която да й попречи да се обвърже, да се погуби на неподходящо място.

Естествено е той да иска онези максимални форми, на които окото му е настроено.

Не трябва да се забравя, че актът е пътят, по който властта преминава от жената към мъжа.

Спира да рисува. Преди това преработва една от картините с онази жена от морето, която единствено споменава по име в разказа си по време на срещата им, по две имена, които тя веднага забравя. Но ето че отново вижда две ведра да се накланят над него като два автомата за бонбони и да спускат в зърната си малинови пралини.

-7-

Какво й причинява това?

Тази жена я разстройва така, сякаш току-що е научила за нея.

Защо изпитва повече гняв, отколкото ревност?

Защото тя й е отнела, изпитала е за себе си, вълнението, което й е принадлежало - шокирала е една по американски пуританска чувственост, изпитала е еротичното удоволствие да се съблича пред някого, който се вълнува от това, който е свенлив - тя е събличащата се пред чувствителния, тя иска всичко за себе си, не се интересува от това какво ще стане после, от вредите, които ще нанесе, тя е кучка.

Какво става по-нататък?

Еротиката неочаквано се завръща в думите му, но този път метафорите са свързани с тялото й от кръста надолу, макар и със същия свян, с който използва образа на цветето, на което иска да ги изшепти така нежно, че то да се разтвори и да го всмуче в себе си, да го погълне, защото има чувството, че не е успял да се слее с него така, както е искал, както е жадувал.

-8-

Кое е това, което я наранява при втората им среща?

Една картина, на която се натъква случайно - тя е била показана публично преди три години, но не е сред онези, които той сам й е показал. Нарича се "Сън" и напомня поразително съня, който той преди година и половина й е описал като сънуван току-що. В картината ръката му, също като в онзи сън, в който сънува нея, гали извивките на жената, както в съня гали нейния гръб; тялото на жената сякаш плува, ръката му се гмурва й докосва гърдите й точно както в съня се пъхва и докосва нейните; следва овалните форми на жената, както в съня гали бедрата й... и се събужда. Тя се събужда.

Решава ли се този път да говори?

По-скоро за първи път да попита нещо. Но го прекъсва бързо, защото веднага забелязва разликите в разказа му от предишната среща, новите думи изпъкват като червени петна върху сивия фон на вече приетото. И продължава: "Тази малка мръсница." Колко малка? Но това е приблизително нейната възраст. Освен това: "Миньонче", "Страхотна п...!" Сякаш едновременно я лишава от някакво нейно собствено качество и отправя обвинение.

Как й въздейства употребата на цинизъм?

Малко по-късно започва да й звучи по съвсем друг начин - едно прекаляване, което надминава голотата на другите жени, голота, която, и след мимолетното удовлетворяване на възбудата, е останала като извор, от който може по всяко време да си налива, скъпоценен спомен, чиито залежи стоят недосегаеми.

Каква е реакцията й?

Присвоява си този фантазъм: Двамата, почти непознати, се налага да делят една стая, той вече си е легнал в неговата част от голямото легло, тя излиза от банята и преминава през тъмната стая, но на светлината, която се процежда от прозореца, той вижда силуета й, тя се пъхва под завивката от другата страна на леглото, но той знае, че е гола.

А след това?

Проявява една неочаквана от себе си жестокост - иска да види, той все пак трябва да види една картина, която й е посветена - истинския ерос на претворената в творба любов.

-9-

Как реагира той?

Пише й колко я иска под ресниците си, надвесена над него в онази безпощадна светлина, в мрака, в светлината и в мрака, и във всички всевъзможни гами между светлото и тъмното, гола, между залеза и нощта, между искрата и огъня, пред огъня и зад него. Иска да я вдишва, да я изгаря с език, от който тече светлината на нейното тяло, тя...

Защо отказва да продължи?

Защото последните думи й напомнят други думи, страхува се, че може да се окажат същите.

Свързани с онази жена?

В една от онези картини мъжът коленичи, достига плода с език и по брадичката му започва да се стича тръпчивият сок.

Какво още открива?

В друга картина той описва своето удоволствие, но в същото време позволява на жената да почувства голотата си, древната си власт. За първи път обръща внимание на името на картината, което първоначално е подминала, и започва да вярва, че такова място съществува, щом той го е описал. И наистина се оказва, че Камен бряг е име на селище, известно с нудистките си плажове.

Как реагира на това откритие?

Едва сега погледът й се отмества малко встрани и вижда неговата голота.

Което отключва проблема, свързан с нудизма?

Мигновената връзка, която прави с онази, как да я нарече, известна немощ, до момента без особено значение, тъй като страстта е била напълно достатъчна, за да се осъществи възбудата.

Какво започва да асоциира с това?

Изписан молив, изтъняла четка, изстискана тубичка боя.

И какви са последствията?

Преструва се, че смята чувствеността му за още жива, но я вижда мъртва.

-10-

Гласът ми й е като ръждясал, почти не го използвам напоследък.

Междувременно непрекъснато съм провокирана от спа центровете във Виена и наоколо, в които сега е модно да се почива - една легализирана форма на воайорство и ексхибиционизъм, нещо като обществени пушални на опиум, един негласно разрешен опиум.

А когато отидох на един от традиционните балове през зимата в сградата на Виенската филхармония, възстановката на обноските от времето, когато мъжете са искали разрешение от жените дори за да си свалят саката, предизвика у мен огромна тъга по една сексуалност, която се е изразявала в мълчанието или, във всеки случай, в метафората.

По-късно, докато разглеждах един календар за 2007-ма, рисунките на Дина Ларот ме караха да призная, че:

- еротиката съществуваше, когато традицията не приемаше, не одобряваше публичното разсъбличане, а цензурата го допускаше в определени дози само в изкуството;

- самата еротика е в събличането, а не в голотата;

- сега моделът може да бъде идентифициран и оттам - засрамен или унижен, във всички случаи - дегероизиран;

- вече я няма възбудата от показаното тяло и скритото лице;

- с всяка голота се свиква;

- след като го е нарисувал, художникът оставя модела си сам в кризата.

Трябваше да видя рисунките на тази художничка, за да насиля възбраната над една моя тайна. Започнах да чегъртам като върху замазана картина или да изтривам с гума. В рисунките моделът гледа право в художничката, а в актовата фотография лицето оставаше неразпознаваемо. Художничката не разполага с възможностите на фотографката, която можеше да отиде много по-далече от откровеността на лицето, да постигне едно прекомерно присъствие. Да скулптира тялото, да превърне формите му в други природни форми или в стилизирани знаци. Но фотографката искаше и нещо друго: ръката на мъж върху рамото на жената, върху бедрото й. Когато на снимката жената е сама, ние забравяме за окото на фотографката и сякаш скришом надникваме в нейната голота, но когато е с мъж - това символизира акта, от който жената по-късно иска да се отрече, да забрави.

И тогава попаднах на последното публикувано негово произведение. Без заглавие. Разпознах веднага онзи сън - роклята, жената, но не с лице към стената, а на някакъв самотен остров, обгърната от мъглата, която е паднала след дъжда, а тялото й като че ли се изпарява от пробиващото през облаците слънце, но и змията, която пълзи по пясъка на плажа, все същата змия - тя я е докоснала и се е отдръпнала като попарена.

-11-

Не знам какво общо има това с двойката, която тя среща в Камен бряг, където попада случайно, но може да я опише съвсем точно.

Жената прави впечатление веднага, просто магнетично привлича погледите добре оформеното й тяло в бяла трикотажна пола с два волана над коленете. Малка, пъргава, закачлива. Има загорели крака и леко сребристи обувки с ток, блуза без ръкави в сиво-черно, изрусена коса, подстригана на етажи. Не си мисли точно за възрастта й, защото вече я предполага, и има почти пълно впечатление за отношенията между двамата. Мъжът е доста по-висок от нея, върти я около себе си, понякога леко прикляква и я удря в бедрото си, тя има съблазнителни движения, не можеш да откъснеш очи от нея.

Прекарала е много безсънни нощи, за да го моли да не продължава нататък. Не иска после да й го разказва, не иска да съжалява, иска да не се е случило. Знае какво ще стане. И то ще бъде фатално.

По-дълго от всякога жената ще разгръща пред него гледката на млади и стари, на хубави и грозни жени, на най-различни жени, каквито могат да се видят на този плаж. Но не може да ги докосва, да ги заговаря, не може да ги пожелава, а само чрез тях да пожелава нея.

Усеща парадоксалната радост на мъжа, неговата признателност заради възможността да преживее това екстремно удоволствие и онова желание, което цял ден дифузно се е разпространявало, а сега тя е тук - средството, инструментът за неговото задоволяване.

Толкова упорито се е връщала към тези събития, че почти чува думите на жената. Но вече се долавя известно безпокойство, което проличава в жестовете й - момичешките движения се превръщат в едно много некрасиво сядане с разтворени крака и с едната ръка на стола между тях, с цигарата в другата, предвождаща грубоват език. Защото с времето ексхибиционистичното удоволствие намалява поради отместването на погледа и необходимостта непрекъснато да се прекрачват граници, за да се привлече отново, което прекомерно удължава желанието или не му позволява да завърши.

Онова, което си е представяла толкова дълго, всъщност се изживява за много кратко време.

Опитва се да се върне към рисунката му, наречена Камен бряг, да върне гледката в друг сезон, да види платното, покрито с диви божури, и няколкото заливчета, които са се оформили от неговото разчленяване - обградени от зеленина, да почувства останките от други цивилизации, да чуе звуците от редки видове птици - корморани, папуняци, дъждосвирци, бухали, но виждат само влечугите в скалните пукнатини и смокиновите дървета край пътеките. Минава по голата равнина с напълно изсъхнала трева, а после край изоставеното газово находище, чиито останки още могат да бъдат припалвани, край малките паметници на самоубийци и кръстове по-нататък, скалната пещера, която мирише на урина и от която се рони пясък.

Тогава среща отново тази жена - неузнаваема, да преживява горчивината на промяната в отношението, отдръпването след постигането, деня, който се отнася към вечерта както действителността към въобразеното.

© Цвета Делчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2016
Цвета Делчева. Реконструкция. Варна: LiterNet, 2016

Други публикации:
Цвета Делчева. Реконструкция. София: Сиела, 2010.