|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЛАВА ПЪРВАЦвета Делчева Страшно е да разбереш, че си подтикнал някого към самоубийство и то от публикация в пресата. Въпреки че това е много трудно за доказване. И все пак понякога е необходимо съвсем малко, за да стане влюбеният завършен престъпник, както престъпникът може да е завършен творец. Не зная дали това сега е следствие, изслушване на изповед, анализ или художествена фикция. Експертиза, която се опитва да установи невидимото начало на престъплението. Подхлъзване към миналото заради състоянието в настоящето, защото то е реакция на нещо, което трябва да се осъзнае. Съзнавана регресия, чрез която се интегрират в съзнанието съживените реминисценции. Разчленяване, след което фрагментираният извършител да бъде отново реконструиран. Обществото, светостта, болестта, красотата. Едно време, ако човек извършел прегрешение и нямало никакъв свещеник наблизо, той можел да го разкаже на някого, който е до него, който, в известен смисъл, му е под ръка. Но не просто да го разкаже, а да посочи обстоятелствата, при които е станало, да обясни как го е направил и по този начин да се самоунижи. В този смисъл самото признание вече е било нещо като наказание, начало на изкупването на вината. Онова, с което си служа, е паметта. Въпросът е дали има добра, или лоша памет. Според някои да имаш добра памет означава лесно да учиш чужди езици, да наизустяваш разпоредби, формули, дати и имена, да използваш цитати, статистики. Липсата на такава памет ги кара да се чувстват недостатъчно интелигентни по време на разговор, въпреки че в същото време помнят безброй телефонни номера например, рождени дни, резултати от спортни състезания години назад. Познавам човек, който веднъж си спомни много подробно една отдавнашна случка, провокиран от миризмата на същия дезодорант и то на дезодорант, който е бил използван в тоалетната! За мен най-важни са детайлите и подробностите, които запомняме, когато не сме си поставили това специално за цел. Макар че според някои паметта за неважни неща е вид злопаметност, която няма друг смисъл, освен да ни докара до депресия. И тогава се налага да излезем от себе си и да се погледнем отвън, за да се видим, както ни виждат другите, или по-конкретно, както ни вижда някой, който ни анализира. Затова всичко трябва да бъде казано.
© Цвета Делчева Други публикации:
|