Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Прилича мястото на Божие око
с ресници от кипариси,
кръгът на осветената вода
е ирисът му син
и аз като сълза из него плувам,
а после се гмурвам за думите,
които зреят под езика,
за перлите, които пазя
като зеница в скута си,
като изпълнена луна,
защото слънцето я гледа
и тази нощ я вижда цялата.
© Цвета Делчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.11.2008, № 11 (108)
|