* * *

web

И ето - идва сега дълбоко от сцената,
едно почти майчинско старание блести върху външността му,
често стават инциденти, лицето ми пламва, стъписана, как го искам,
как бих могла да поискам, през масата, над вазата с вино посягам за
песента, така съблазняваща, така изразителна, а също и стойката,
това нарочно мирно, в известна степен, сякаш отдава чест,
отдалече гласът е самата страст, отблизо толкова ясен грим, как само
не ме уби, как ме подмина и точния ми отговор, да, само веднъж,
само за край на песента, само най-малката луна,
само най-важното, от любовта само влюбването,
дори не целувката, само жеста, не към мен, не към мен,
а към моето име, от усмивката само кайсията, откъм гънката,
дните ми са погълнати, само посвещението,
не и самият акт, не и да съм виновна, което не съм,
малко, малко, съвсем малко, пътьом.

© Цвета Делчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.06.2020, № 6 (247)

Други публикации:
Цвета Делчева. Отворени възможности. София: Ерго, 2019.