* * *

web

Червените шифонени пердета
откриват огледала, които връщат погледа
навътре и само нощен джаз
нахлува лекичко, потрепват дежурни светлини,
разлистват повърхността,

страшна мъка е заседнала в саксофона

и не от самотата, от свободата,
от знанието, което му се полага,
дори и нищо да не иска да знае

и този гняв му е достатъчен
да пожелае битката с невидим,
но осъзнат съперник,
който притиска моя кръг
и променя формата му,
без да разкъса мембраната,
да се настани в него,

извиква тръпката по ръба на чашата,
както пчелата извиква удоволствието
по краищата на цветето -

нажежен до розово лотос.

© Цвета Делчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.11.2008, № 11 (108)