Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕСЕН ЗА МЕН (1-7)

web

- 1 -

Поздравявам се и се възпявам,
а каквото приема, ще приемеш и ти,
защото всеки атом, който ми принадлежи, също ти принадлежи.

Скитам и каня душата си,
почивам си или скитам на воля, като наблюдавам стръкче лятна
              трева.

Езикът ми и всеки атом от кръвта ми са от тази почва, от този
              въздух,
роден съм от родители, също тук родени, както и техните
              родители,
аз, трийсет и седем годишен сега, в превъзходно здраве
              започвам
да се надявам да не спра до смъртта си.

Символи на вярата и школи бездействат,
оттеглят се за миг, удовлетворени, но никога
              в забрава,
приютявям доброто или злото, позволявам си да говоря
              при всяка опасност,
непринуден нрав, с първична енергия.

- 2 -

Къщи и стаи са изпълнени с аромати, рафтовете са претъпкани
              с аромати,
вдишвам уханието, познавам го и го харесвам,
мирисът ще ме омае, но не ще му позволя.

Въздухът не е аромат, няма този вкус и не ухае,
за устните ми той е вечен, влюбен съм в него,
ще отида до речния бряг, като следвам гората и ще остана без
              маска, гол,
луд съм да се слея с всичко това.

Димът на собствения ми дъх,
ехтения, вълнички, прошепнати слухове, любовен корен,
              копринен конец, чатал и лоза,
моето вдишване и издишване, биенето на сърцето ми,
              движението на кръвта и въздуха през дробовете ми,
дъхът на зелени и изсъхнали листа, на брега,
              на тъмнеещи морски скали и на сено в хамбара,
звукът на избълваните от гласа ми думи, изгубени във
              вихрушките на вятъра,
няколко леки целувки, няколко прегръдки, едно докосване
              по ръцете,
играта на светлини и сенки на дърветата, щом гъвкавият
              клон се разлюлее,
удоволствието да си сам или в стремглавото движение
              по улиците, или по полетата и склоновете,
чувството, че си здрав, трепета по пладне, песента ми,
              когато ставам сутрин и посрещам слънцето.

Мислил ли си, че са много около хиляда акра? мислил ли си, че
              е много и земята?
Умението да четеш тъй дълго упражнявал ли си?
А тъй горд дали си бил, достигнеш ли до смисъла
              на стиховете?

Този ден и нощ при мен остани и ще притежаваш техния
              първоизточник,
ще притежаваш доброто на земята и слънцето (милиони
              слънца са останали),
ще получиш всичко направо от извора, но няма да погледнеш
              през очите на мъртвеца, нито с призраци от книгите ще
              се залисваш,
но и през очите ми не ще погледнеш, нито частица от мен ще
              получиш,
ще се вслушваш във всички страни и ще ги отсяваш от себе си.

- 3 -

Чувал съм какво говорят хората - приказки за началото и края,
Но аз не говоря за това.

Никога не е имало повече начало, отколкото има сега,
нито повече младост и старост, отколкото има сега,
повече съвършенство няма да има, отколкото има сега,
нито повече рай или ад, отколкото има сега.

Порив и порив, и порив,
винаги потомственият порив на света.
Излезли от полумрака противоположните равнозначности
              напредват, винаги материя и размножаване, винаги
              съвокупления,
винаги плетеници от самоличности, винаги различия, винаги се
              ражда живот.

Да създаваш няма полза, на знаещия и незнаещия добре им
              е известно.

Уверен като неподлежаща на съмнение увереност, изправен в
              колоните, добре поставен, закрепен в гредите,
силен като жребец, нежен, надменен, електричен,
аз и тази загадка стоим.

Сладка и чиста е душата ми, а и всичко, което не е моя душа е
              сладко и чисто.

Ако ти липсва едното - ще ти липсват и двете, а невидимото се
              доказва от видимото,
докато и то стане невидимо и получи доказателство на свой
              ред.

Понеже изтъквам най-добрата възраст и я отделям от лошата -
              самата възраст се дразни,
понеже познавам правилния и спокойния ход на нещата,
              докато хората говорят, аз мълча, отивам на плажа
              и се възхищавам на себе си.

Добре дошла е всяка моя частица и всичко, което е мое, или на
              всеки сърдечен и почтен мъж
всеки сантиметър и всяка стотна от него е от значение
              и всеки ще ми бъде така близък, както и другите.

Доволен съм - виждам, танцувам, смея се, пея,
щом прегръщащият и любящ другар по легло спи до мен
              нощем, а призори се изплъзва, като стъпва крадешком,
и ми оставя кошници, покрити с бели хавлии, препълващи
              къщата с изобилието си,
да забавя ли умението си да разбирам и схващам и да се
              изсмея в очите си, за това, че се обръщат след мен,
незабавно пресмятат и ми показват с точност
цената на едно и цената на две,
              но кое от тях е с предимство?

- 4 -

Туристи и питащи ме заобикалят,
хората, които срещам, въздействието на живота, който водех
              като млад, или кварталът и градът, в които живея, или
              нацията,
най-късните периоди, открития, изобретения, общества,
              автори - стари и млади,
вечерята ми, дрехите, другарите, погледите, поздравленията,
дължимото, действителното или въображаемото безразличие
              на някой мъж или жена, които обичам,
болестта на някой мой близък или моята собствена, или
              злините, или загубата и липсата на пари, или унинията
              и възторзите,
битките, ужасите на братоубийствената война, треската от
              съмнителните новини, променливите събития;
всичко това нахлува в дните и нощите ми и отново си отива,
но не тези са лицата на Същността ми.
Встрани от влаченето и плячкосването стои Тя,
развеселена, безучастна, съчувстваща, бездейна, единствена,
поглежда надолу, изправена е, или подвива ръка за неусетна
              почивка,
наклонила главата си на едната страна, с любопитство гледа
              какво ще се случи,
едновременно в играта и извън нея, наблюдава я и се учудва.
Назад в дните си виждам как се потях в мъглата с лингвисти
              и съперници,
но не се подигравам, не споря, гледам и чакам.

- 5 -

Вярвам в теб, моя душа; другото, което съм, не трябва да те
              унижава,
но и ти не трябва да се чувстваш унизена.

Поскитай с мен по тревата, отпусни гласа си,
но не искам думи, музика и рими, обичай или беседа,
              нито най-доброто,
приспивната песен само харесвам,
жуженето на твоя меден глас.

Помня как веднъж лежахме с теб в една съвсем прозрачна
              лятна утрин,
как положи глава на бедрата ми и нежно се обърна към мен,
и разтвори ризата от гърдите ми и плъзна езика си по
              оголеното ми сърце,
и ме докосваше докато почувства брадата ми,
и ме докосваше докато обхвана краката ми.

Надигна се бързо и разстла наоколо мира и знанието,
              които надминават всички спорове по света;
и аз знам, че Божията ръка е моето обещание,
и аз знам, че Божият дух е моят брат,
и че всички мъже, раждани някога, са също мои братя,
а жените - мои сестри и любовници,
и че в основата на създаването стои любовта,
и че нямат край листата, които падат или висят по дърветата,
и нямат край кафявите мравки в малките кладенчета под тях,
и мъхести корички по лъкатушната ограда, струпани камъни,
              бъз, лопен и овчарска торбичка.

- 6 -

Едно дете попита: "Какво е тревата?", като ми носеше пълни
              шепи.
Как бих могъл да отговоря? Повече отколкото детето аз не
              знам какво е тя.
Предполагам, че трябва да е знамето на моята природа,
              изтъкано от изпълнена с надежди зеленина.
Или предполагам, че е носната кърпичка на Всевишния,
ухаещ подарък, или бележка, преднамерено изпусната,
носеща името на притежателя си някъде в ъглите, която
              ние можем да видим и отбележим и кажем ЧИЯ Е?

Или, сама по себе си тревата е дете, растително създание.
Или йероглифна униформа,
която означава Еднакво се разпространява както в широки,
              така и в тесни пространства,
която расте сред чернокожи, както и сред бели,
канадец, индианец, член на Конгреса - давам им по равно,
              за мен те са еднакви.

А сега тревата ми прилича на красива отрязана коса от
              гробовете.

Ще те използвам нежно, вълниста тревице,
може би ти си тази, която се отделя от гърдите на младите
              мъже,
ако ги познавах, щях да ги обичам, може би,
може и да си от старците или децата, скоро отделени
              от скута на своите майки,
а тук ти си техният скут.

Тази трева е тъмна, за да идва от побелелите глави на
              старите майки,
по-тъмна от безцветните бради на старците,
тъмна е, за да идва от червеникавото небце в устата.

О, аз приемам, в крайна сметка, толкова много говорими езици
и приемам, че те не идват от небцата ни напразно.
Де да можех да преведа намеците на младите мъртъвци
и намеците на старците и на децата, скоро отделени от скута
              на своите майки.
Какво мислите е произлязло от младите и старите мъже?
А какво мислите е произлязло от жените и децата?

Те са някъде живи и са добре -
най-малкото стръкче трева доказва, че смъртта не съществува,
а ако изобщо е била, тя е водела към живот, не го е чакала
              на ъгъла, за да го задържи,
или да прекъсне момента, в който се появява животът.

Всичко идва отвън и там се връща, нищо не се губи.
И да умреш е различно, от това което всеки предполага,
              различно и по-хубаво.

- 7 -

Предполагал ли е някой, че е щастие да се родиш?
Бързам да го информирам, него или нея, че да се родиш е
              щастие, също както да умреш, аз знам това.

Преминах през смъртта с умиращия и през раждането с
              новороденото, и не се състоя само между ботушите
              и шапката си,
а разглеждам разнообразни предмети, не които имат сходство
              помежду си, а които са полезни,
земята е полезна, звездите също, а и това, което им
              принадлежи.
Аз не съм земя, нито съм неин придатък,
Аз съм другар и приятел на хората - всички толкова
              безсмъртни, колкото и аз,
(те не подозират за това, но аз го знам).

Всяка същност за себе си и своята собствена - за мен моята
              мъжка и женска,
за мен тези, които са били момчета и са обичали жените,
за мен гордият мъж, който знае колко боли да не бъдеш силен,
за мен любимата и застарялата девица, майките и техните
              майки,
за мен устни, някога в усмивка и очи, прикривали сълзи,
за мен децата и техните създатели.

Дръпнете завесата! За мен вие нямате вина, не сте износени и
              изоставени,
през дрехите ви прозира вашата същност
и аз съм тук упорит, възприемчив, неуморен и не мога да бъда
              разколебан.

 

 

© Уолт Уитман
© Петя Глеридис, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2004, № 5 (54)