УТРОТО НА МОЯТА ЛЮБИМА

web | Светлината на света

Когато угасените полилеи на кестените се извисят
      под стария театрален свод на небето
и новият комин с червен рубин в сивата си вратовръзка
      задирижира утринния концерт
      на белите дробове,
а едно зрънце истина се плъзне в пясъчния часовник
      на мраволъва,
зелената папрат разтвори детското си юмруче, кихне
      бодливи спори, духне слънчеви прашинки, прозее се,
един щастлив електротехник забие бръмбаровите нокти
      на своите кънки в забучалия телеграфен стълб
и мъдър поет трепанира яйце от кокошка-джудже,
      внимателно го римува с тънкото кукуригане
      на три четиристишия,
а тромав асистент по физика с бял горчив
      пърхот
по костюма програмира по-скъпа изчислителна машина
      за по-бърз реактор-размножител, по-хитроумен -
и тъй, докато нулевата серия на вършачките за мед
      на смени се рои в градинките пред къщите,
а хеликоптери във вид на уханно жужащи кафемелачки
      кацат по балконите,
тя, тя, тя слага две малки контактни лещи
      върху зениците на гърдите си,
подновява двете миглести пъпки в стройната
      висока ваза на шията си
и върху еднакво съвършените птици
      на своите влюбени помежду си нозе
тръгва НА РАБОТА в един свят, който заради нея
      се преобразява
с всички вероятни случайности
      и непредвидени необходимости -
например кръстовището трака като ножицата
      на нейния фризьор,
докато аз се разхождам с кола по моста
      на утринната й гимнастика
покрай поляната, чиито будилници от щурци
      никой не изключва,
върху която лежи малка лужишка цигулка, едно изящно ухо.

1979

© Кито Лоренц
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008