ПИСАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА

web | Светлината на света

Например можем да седим вечно
и да шарим яйца за Великден.
Перо, восък и пламък - митически
реквизит, багри на лук, цвят
на трева, различно отсенена
чернота на кора, убито зелено -
вълшебстваме, сръчно в длани
превъртаме праяйцето първично, пунктираме
устремно екватора на яйцето,
свързваме редовете от вълчи зъб
като меридиани, блестящи стрелки на компас,
насочени в магическо силово поле
към полюсите на погледа, където розите
на слънцата облъчват по двойки
очите ни, очаровани от мистерията
на рисуващите с перото, на
безброя предци земеделци. Така
заклинаме повторението на времената,
симетрията на събитията,
равновесието на поколенията,
пропорционалността на историята,
неотменната хармония на света
(вълците да не идват,
слънцата да светят) -

и после вършим едничко разумното:
По Великден счупваме този
фетиш от култа към демони в каменна ера,
събличаме красивата му черупка
и изяждаме вътрешността.

И ето, започва удивително преображение -
настъпва Възкресението на яйцето:
По-буйно кълве сърцето ни по ребрата,
в гърлата ни трепка радостен петльов крясък,
по-ведри изскачаме от яйчените черупки,
вече узрели, изскачаме
в прочутия Великденски смях:
Не изглеждаме ли сякаш от яйцето излюпени -
ние, едничкият божествен петльов нагон
към жълтъка на слънцето, с ракетни клюнове
вече разсичаме черупките на небето,
от яйцето изпълзява Човечество.

1967

© Кито Лоренц
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.04.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008