Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОТКРИТО ПИСМО ДО СИМЕОН

Габриеле Нисим

web

Във връзка с посещението му в Италия, бих искал да задам два въпроса на българския министър-председател Симеон, на когото се възхищавам за неговата политическа смелост.

Защо от деня на неговото избиране досега все още не е направил публичен жест, с който да възпомене личността на подпредседателя на парламента Димитър Пешев, който бе инициаторът на спасяването на цялата еврейска общност в България през март 1943 г., когато принуди вътрешния министър Габровски да отмени от кабинета си заповедта за депортация? И защо българският парламент реши да приключи създадената на името на Димитър Пешев фондация, преди още да е реализирала някаква инициатива, като блокира разпространението по книжарниците на книгата ми “Човекът, който спря Хитлер” (изд. “Мондадори”), преведена на български език и издадена от издателството на парламента, която книга върна моралното достойнство на високопоставения представител на режима след дълги години на комунистическа цензура и която бе представена на тържествено заседание на Народното събрание?

Като че ли истинският Пешев изведнъж става неудобен, защото има опасност да компрометира историческата преценка за монархията и поставя въпроси по отношение ролята на цар Борис Трети, бащата на Симеон, днес представян като главно действащо лице при спасяването на евреите, като се премълчава неговата отговорност за успялата, за съжаление, депортация на евреите от Тракия и Македония.

Трудно е да се смята, че един син, в качеството му на министър-председател, може да даде критична оценка на фигурата на своя баща, абсолютен господар на страната до преждевременната му смърт няколко месеца преди пристигането на Червената армия през 1944 г. Неговите чувства са достойни за уважение и би било погрешно да се иска ролята, която играе в страната, да може да го превърне в безпристрастен историк на монархията, чийто продължител смята че е, поне на лично ниво.

Все пак има един морален въпрос, който би трябвало да накара именно Симеон да поеме отговорност към паметта на политика, който успява да промени хода на събитията, когато неговият баща Борис държеше в ръцете си юздите на страната.

Ако днес България се управлява от първия наследник на царския дворец, това не се дължи единствено на големия изборен успех и на личната му харизма, но и на престижа, който монархическото минало продължава да упражнява върху националните чувства.

Трудно Симеон би могъл да се радва на международен кредит и да бъде поборник за влизането на България в Европа и НАТО, ако върху неговия баща тежи отговорността за предаване евреите на нацистите.

Самият Пешев долавя това, когато в писмото, което представя в парламента на 17 март 1943 г., за да иска спиране на депортацията, изразява уверението си, че бъдещето на България и съдбата на монархията ще зависят от поведението към евреите. “Тези мерки са недопустими, защото биха имали тежки последици за страната. Те биха лепнали на челото на България едно незаслужено петно, което ще й тежи не само морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигурно ще има нужда да прибягва в бъдещите свои международни отношения”.

След това писмо, което предизвиква скандал в парламента и принуждава правителството да устоява на натиска на немците, Пешев е бламиран от подпредседателския пост по общо решение от 23 март на министър-председателя Филов и на цар Борис.

Независимо от претърпяното предателство, Пешев не отрича монархията и не се продава на комунистите и на Червената армия, когато съветските войски влизат в България. Предпочита да рискува живота си и да бъде изолиран, отколкото да приветства окупацията на страната.

Италия бе първата нация в Европа, която отдаде почит към неговата изключителна морално издигната личност и запозна с историята й самите българи и целия свят с възпоменателно честване в нашия парламент на 16 октомври 1998 г. Затова днес би имал голяма морална стойност един публичен жест от страна на Симеон, по време на посещението му в нашата страна, с който да напомни заслугата на Пешев за спасяване честта на България, като попречи монархията да допусне една от най-трагичните грешки от нейната история.

Само Симеон може да го направи.

 

 

© Габриеле Нисим
© Емилия Даскалова, превод от италиански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Парижки вести, № 5, 05.10.2003 <http://www.parisvesti.com>
Още инфо <http://oshte.info>.

Преводът е направен по: Кориере дела Сера, 23.05.2003.