Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Ерих Кестнер

web | Немски есета и студии от XX век

  От въпросите пониква всяко цвете,
което весели земята суха - помислете
за детския въпрос: "А вятърът къде е,
щом вън не духа?"

Въображаемата градина, в която се засяват въпроси и поникват отговори, е огромна. Има полезни въпроси подобно на полезните растения и техните отговори се отличават с голяма хранителност. Има декоративни въпроси с доста пъстроцветни отговори, които ни забавляват. За дома те са добра украса, докато увехнат. А и техните претенции не са по-големи. Има и помпозни въпроси. Тях Тухолски наричаше "пруплеми". Техните настръхнали отговори заемат доста голямо място в градината. Но те имат популярност и са много разпространени. Има паразитни въпроси, както и такива отговори. Те обичат да се присламчват до истински грубите и тъмни въпроси и, незабелязани от тях, да живеят на гърба им. Има негодни за употреба и отровни отговори, които почти не се различават от безвредните. А разни бурени, непосети от никого, разрастват буйно сред ароматните треви и цветното зеле на отговорите.

Понякога тук пристигат градинари с остри ножици и подкастрят големите и силни отговори, за да не смущават приятната картина на пейзажа. А друг път шегаджии ще пъхнат пъстро натруфени книжни цветя помежду истинските гергини и димитровчета. И тогава може да се случи така, че някой късоглед ботаник да не забележи шегата и да напише дебела книга за мнимите нови сортове цветя.

Особено красиви и достойни за отбелязване са насадените по края на градината специални лехи, в които цъфтят отговорите на такива въпроси, каквито никога не биха хрумнали на нас, обикновените граждани. Те действат съвсем екзотично подобни на орхидеи или дори изглеждат сякаш изплетени от шарена тел. Миналата неделя се спрях пред такава една специална леха. Табелката над нея обясняваше, че тук, на това място, е засят от медицинската информационна служба един принципен въпрос. И той гласеше: "На кого принадлежат предметите, отстранени от пациента по оперативен път?" Някои от отговорите, които току-що бяха поникнали от земята, изглеждаха твърде куриозни. Зъбните пломби например са притежание на собственика си само докато е жив. Умре ли, те се зачисляват към наследството му и стават собственост на наследниците. При куршумите и отломките от снаряди, отстранени от лекаря, работата стои малко по-иначе. Врагът, тоест стрелецът или артилеристът, чрез изстрела си доброволно се отказва от правата си на собственик. Така "вещта" е вече безстопанствена, независимо дали е останала в тялото на пациента или не. Що се отнася обаче до скъпоценните предмети, като брилянти или диаманти, които някой престъпник или който и да било е вкарал в тялото на пациента, то след успешната лекарска намеса те стават отново собственост на окрадения.

А ето как стои въпросът с бъбречните камъни. След успешно извършената операция те в никакъв случай не са безстопанствена вещ. Те не принадлежат нито на непознатата сила, на която ги дължим, нито на лекаря, който ги е отстранил. И въпреки че са от значителен научен интерес, те си остават собственост на притежателя им. Ако пожелае, той може без никакви юридически спънки да ги предаде като дар. Но също така може с чиста съвест да ги носи винаги у себе си, сложени в шишенца, и да ги показва гордо на масата си в своя ресторант.

Приблизително такава е картината в градината на цивилизацията, а обичащите реда нейни управници си имат предостатъчно грижи, за да не допуснат отговорите да израснат над техните и нашите глави, или помощник-градинарите да бъркат в погрешни торбички с въпроси.

Една градина може много бързо да подивее. Нищо че дивата градина си има своя хубост. Управниците на градината са на друго мнение. Дори напоследък имаше в бюрото на директора основателно безпокойство. Докато в Барселона един духовен сановник прочиташе посланието на папата до Евхаристкия конгрес, една испанска ескадрила изтребители изписа на небето с бели следи думите: "Царство Христово". И ето, един лекомислен помощник градинар посади в една полезна леха въпроса: "Дали думите на папата и на испанските въздушни сили се отнасят за едно и също небе?"

За щастие тази грешна стъпка бе открита от един надзорник. И успяха да изскубнат отговора, преди да е пуснал корени. А помощник-градинарят бе преместен за наказание в парниците.

Особено опасни са също въпросите, произлизащи от безразсъдството на децата. Така например преди известно време пред управата на градината се яви една майка и пожела да посадят в някоя саксия въпроса на малкия си син: "Протестант ли е Дядо Господ или католик?" Наредиха й да остави въпроса и вместо него й дадоха стрък шибой за детето. А въпросът за вероизповеданието на Дядо Господ заедно с други семена от бурени бе изгорен.

 

 

© Ерих Кестнер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.01.2009
Немски есета и студии от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2009