ВРЪЗКА

web

Душата знае, че не е достатъчна на себе си.
И кладенецът най-дълбок ще се изчерпи.
Можем вечно да си бродим из гората
и между дърветата, без да срещнем следа от любов.
Тръгни тогава натам, където вятърничав март
си развява златните коси
(удавникът се вкопчва и в най-тъничката сламка!)
и бавно сред тържествения въздух
наблюдавай как в безумие изчезва този ред.

Свържи пустинята и обедното слънце,
оголваща разтворените човки, спускащите се криле
и кости - знак за духове на свобода.
За миг отваряме се, любим се, и след това,
свързани със съществуването на възникващи неща,
показваме черупка и поглъща ни морето.

© Брендан Кънели
© Минка Параскевова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2004, № 8 (57)