Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТИХОТВОРЕНИЕ НА ЕДИН ТРИГОДИШЕН
web
А цветята ще умрат ли?
А хората ще умрат ли?
А всеки ден остарявам ли, остарявам ли
аз, не, аз не съм стар, а дали
цветята остаряват?
А старите неща - изхвърляте ли ги?
А старите хора - изхвърляте ли ги?
И как познавате кога едно цвете е остаряло?
Цветчетата падат, цветчетата падат от цветята,
а цветчетата падат ли от хората също,
всеки ден все повече и повече цветчета
падат на пода, където искам да играя, докато
го покрият със стари цветя и хора, лежащи
там с оронени цветчета
върху мръсния под, на който искам да играя,
подът, който метете
с голямата метла.
Мръсотията, която измитате, какво се случва с нея,
какво се случва с цялата мръсотия, която измитате
от цветя и хора, какво
се случва с мръсотията? Дали е
мръсотията, която е останала само от
цветята и хората, цялата мръсотия там
в купчината под огромната метла,
която измита всичко?
Защо работите толкова усърдно, защо лъскате
и метете, за да съберете една купчина мръсотия?
И кой ще донесе нови цветя?
И кой ще донесе нови хора? Кой
ще донесе нови цветя и постави във вода,
от които цветчетата няма да падат на
пода, върху който искам да играя?
Кой ще донесе нови цветя, които няма
да клюмат с главички като уморени
стари хора, нуждаещи се от сън?
Кой ще донесе нови цветя, които
няма да цъфтят и съхнат всеки
ден? И ако имаме нови цветя
ще имаме ли също и нови хора, които
да се грижат за цветята и да ги поливат?
И новите млади цветя ще умират ли?
И новите млади хора ще умират ли?
И защо?
© Брендан Кънели
© Минка Параскевова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2004, № 8 (57)
|