КНИГА

web

Ти идваш с всепоглъщащ поглед:
не знам какво очакваш да намериш
докато отгръщаш мойте страници.

Не мен виждаш ти, а себе си.
Мигар има място в този свят
където да не се откриваш?

Това, което този дъжд изписва по земята, е само за теб,
каквото вятърът изсвирва между къщите
не може друг да долови.

Ти виждаш и долавяш вятъра и дъжда,
но никога не би познал
болката, която ме е сътворила.

Нещо те е осъдило да принадлежиш само на себе си.
Твоят свят е единствено мястото където си
и нещата, които очите ти виждат,

отворени или затворени.
Ти си неизречима тайна,
Затвор си, който ме обгражда.

Когато се опиташ да ме разбереш
ме включваш в свойта тайна.
Аз я разширявам и задълбавам,

увеличавам те като се изгубвам - дума по дума.
Част съм от история от тебе сътворена,
като някога застигнала те клюка.

Поискаш ли, сътворяваш своя собствена история.
А когато си решил, че ме притежаваш,
по-самотен си от всякога.

© Брендан Кънели
© Минка Параскевова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2004, № 8 (57)