Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗКАЗВАЧЪТ НА ИСТОРИИ

Алан Титли

web

Имало едно време, преди много време, един разказвач на истории, който бил дошъл от изток. Той спирал хората по улицата, сграбчвал ги за ръкава и прошепвал с дрезгав глас в ушите им: “Хей, чу ли ми историята за....”

Отначало те не му обръщали почти никакво внимание, защото го мислели за странен и особен, а дори за малко смахнат. Той също така говорел с груб селски говор като че ли имал картоф в устата си. Честно казано, той бил почти пълен селяндур. Как може някой, който си разказва истории по ъглите на улиците, полята или в задните входове на кръчмите, да бъде взиман насериозно?

Но постепенно славата му растяла. Всред множеството от кратунковци, първо, сред хората, които обичали приказки за селския живот, за садене на семена, събиране на ябълки и преминаване на полето на път за училище. Но когато започнал историите си за курви и проститутки, голяма част от търгашите и мошениците също отворили ушите си. Разказал си историите с дълги приключения на отегчените младежи, впуснали се в опасни и неморални приключения в големия град веднага щом успявали да избягат от фермите. Той също така казал някои неща, които не били много разбираеми, но хората ги запомнили, защото били паметливи. “Ако някога организирате празненство”, подхвърлил той веднъж в края на една от своите истории, нещо, което често се случвало, “ако някога организирате празненство, както дебелият богаташ в моята история, спомнете си да поканите всички - бедните, просяците, наркоманите, проклетите и червиви с пари емигранти, журналистите, проститутките, слепите, сакатите и ранените. Сторете така, защото те може никога да не ви поканят.”

Бързо и умело се справял с парадоксите и хитрите закачки, когато хората се опитвали да го изобличат, въпреки че веднъж или дваж той изгубил самообладание и започнал да нарича хората, които не харесвали историите му, “лицемери” и “продавачи на лайна”. Може би точно затова на хората почнало да им омръзва. Или поради чистата баналност на сложни думи като: “Виж, мирът е вътре в теб и вън от теб”, или пък истории, които казвали, че трябва да си доволен на всякакво заплащане от страна на господаря ти. Или пък още повече поради това, че просто модите се сменяли или защото той започнал да изчерпва историите си.

По-късно, когато започвал някоя дълга история, някакъв проклетник от отсрещния ъгъл му изкрещявал: “Вече сме я чували”, или други си мърморели нещо като “скука, скука, скука”, или пък тези, които не обичали фолклора си говорели “Защо не ни разкажеш някоя истинска история, за истинския живот?”.

Носела се и мълва, че всички разказвачи на истории трябвало да бъдат забранени, защото не ставали добри граждани, а обществото наистина се нуждаело от умения, полезни и практични, икономически и пазарно съотнесени.

Никой не се учудил, когато тялото му било открито на хълма над града. Появило се само кратко съобщение във вечерните вестници поради тревата и камъчетата, които били напъхани в устата му, като че ли някой си е изразил гледната си точка, че било крайно време да му се затворела устата.

Но най-странното било, че наскоро след убийството му хората започнали да разказват историите му отново. Някой бил изказал мнение, че това е добър ход в неговата кариера. А други започнали да съчиняват истории за него. Други - коментари върху историите. И други - тълкувания на коментарите върху историите. А по-късно обяснения на тълкуванията на коментарите върху историите. А после анализ на обясненията на тълкуванията на коментарите върху историите. После критика на анализа на обясненията на тълкуванията на коментарите върху историите.

А после някой си спомнил, че разказвачът на истории веднъж бил казал “Абе, всяка история е колкото синапеното зрънце...”

 

 

© Алан Титли
© Минка Параскевова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2004, № 9 (58)