Алан Титли

web

Един поет умрял.

Това само по себе си е рядък и нечуван случай, защото поетите обикновено считани са за безсмъртни. Дори се предполагало, че този именно поет се бил самоубил, защото бил написал недобро стихотворение.

Издигнали го чак до райските врати, за да бъде съден и това му лошо стихотворение да бъде преценено спрямо останалите добри творби в живота му.

- Съжалявам - казал Свети Петър, тъй като той бил чел какво критиците са смятали, - но не можеш да влезеш в рая. И без това тук мястото гъмжи от толкова поети. Трябва да отидеш при другата врата. Те всъщност се нуждаят от поети, за да забавляват цялата тълпа от богослови, теософи, адвокати и лъжци.

И, без съмнение, поетът бил разочарован, той все пак знаел какво е да ти се откаже.

Никога не бил получавал пари от културния отдел, нито пък бил чел стихове пред президента, нито пък бил посещавал рецитали на писатели в чужбина.

- Виж - обърнал се поетът към свети Петър, задържайки сълзите си, защото знаел, че ще са му нужни за следващото място, - нека просто предположим, че ме пуснат вътре, можеш ли да ми кажеш как минава един ден, какво там правят, за да мине времето зад перлените врати?

- О, това не е трудно да се каже - отвърнал св. Петър, - ще слушаш поезия, която ще четат Пол и Пола, Тео и Фил, Шиймъс, Керан, Нюла, Дерек, и Тед и Алфред и Уилиям и глупавия Уили, те всички са при нас.

- Браво на тях! - отвърнал той и се отдалечил със своята опашка или там каквото било между краката му.

Когато стигнал вратите на ада, посрещачът от тази врата го очаквал облечен в полицейска униформа.

Поетът отново запитал:

- Абе, преди да вляза, би ли ми казал как ще прекарвам дните си тук, какво правите, за да мине времето зад вратите на ада?

- Не е трудно да се отговори на този въпрос - отвърнал дяволът дяволито, - ще прекарваш деня си в слушане на поезия.

- Ех, не е ли това жестоко - въздъхнал поетът - няма нещо по-силно, което да предпочитам пред слушане на поезия от сутрин до вечер, до пълното потъване и умиране на светлината. И чия поезия ще слушам?

- Твоята собствена, разбира се - бил отговорът, - завинаги.

© Алан Титли
© Минка Параскевова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2004, № 9 (58)