Алан Титли

web

Група студенти нахълтаха в стаята. Мърляви и раздърпани до степен, която можеше да се предвиди, но бяха с някаква особена увереност в походката и гъсто сбрани вежди и устни от явна несправедливост.

- Бихме желали да подадем оплакване - изрече техният лидер. Може би добро момче с качества за политик.

- И за какво ще е този път? - попита изтощеният професор - да не би да е заради лектора, който обижда неполитическите ви невъзгледи? Някой е споменал нещо, което няма връзка с изпитите? Трябва да си купите книга? Слаба оценка ли не съответства на вашето мнение за себе си? Целият съм в слух.

Те бяха чували това и преди, разбира се, но не им пукаше.

- Много по-сериозно от това.

- Е, доволен съм, че студенти като вас започват да стават сериозни. Да не би да протестирате срещу тиранията и имперската агресия? Или пък ще агитирате за край на заемите на страните от третия свят? Или ще има кратка демонстрация пред американското посолство, която може да застраши летните ви работни визи? Писмо до вестника навярно?!

- Аз напълно съзнавам - започна да говори лидерът, - че вие собственоръчно сте прекратили войната във Виетнам и че сте заменили страха от Бога със страх от институциите с мощната си реторика, и че ЦРУ ви е завербувало, преди да откриете себе си в Катманду, но се опасявам, че проблемът засяга истинската причина, поради която сме студенти в този университет - изпитите ни.

Професорът го погледна: нагъл някакъв мъдурко. Някой, който успешно си стои на двата си крака.

- Окей, банда - отвърна той в опит да даде съответно отношение - вие трябва само да пишете на изпитите, а аз да ги проверявам.

За миг му се стори, че отстъпват. Винаги е знаел, че замахването с червен химикал би изплашило и най-твърдия студент.

- Всъщност - проговори отново студентът, все така от името на цялата група, както и в самото начало - има крадец в класа. Той краде нашите записки, папки, файлове. А може да открадне дори и учебниците ни. Страхуваме се, че ще си вземе всички изпити и ще се дипломира незаслужено. Смятаме, че трябва да бъде порицан, дори изгонен.

Професорът се облегна на стола си в пълно задоволство, защото точно за това служеше професорския стол. Той захапа червения си химикал със зъби и задъвка.

- Пфу! - изплю се той срещу тях. Това бе нещо, което винаги бе желал да направи, но до този момент не му се беше удала възможността.

- Ей, банда, нахлувате тук, за да ми кажете, че някой друг ви краде записките и папките и т.н. и ме карате да го разкарам по някакъв начин. Ама, сериозно ли? Вие, които крадете всеки ден каквото можете от Бодрияр, Чомски, Грамши, Юнг, Маркс и от мен, и Барт, и Еко и Таглияташ и Кръстева, и Киран, и Щайнер, Берлин, Хамбургер, Фройд, Рил, Дуоркин, Клайн, Луус, Приви, Бултман, Верга, Броколи, Уорф, Труфо, Уажда, Уенкер, и Цара, Фуко, Кийне, Блитуен, Бийвис, Бутид, Кийрни, Кибърд, Хайек, Бубер и Бенджамин... и имате наглостта да дойдете тук и да ме молите да разкарам някакъв нещастен студент, който бил крадял от вас?

© Алан Титли
© Минка Параскевова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2004, № 9 (58)