Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БРАТСТВОТО НА МЪДРОСТТА

Алан Титли

web

Живял някога в царство, в което нямало изобщо вестници, човек, който искал да получи мъдрост и прекарвал цялото си време от ранни зори до късни нощи в обикаляне на брадати мъдреци, обути в сандали, които говорели с непонятни едносрички. Той седял в нозете им и жадно поглъщал думите, които излизали от устата им.

Прочел всички велики ръководства и книги по мъдрост в големите библиотеки на това велико царство и бил награден с големи почести при обществените изпити за високи степени и дипломи за мъдрост, както и носил червената роба като всички, които успешно завършвали своето учение по мъдрост.

И той с право и справедливо бил горд със своите постижения в учението си по мъдрост. Вземал участие в конференции по мъдрост в много страни по света и написал монографии върху мъдростта с чисто подредени бележки, които винаги следвали един и същ стил и начин на изложение

Въпреки това, все пак, и въпреки множеството възхвали, които получил на различните официални вечери и пищни приеми, където хората го питали за полето на неговата дейност и той отговарял с бухалско повдигане на рамене: “Ами, мъдрост, всъщност”; та въпреки това отчаяно желаел да бъде приет в Братството на мъдростта, за да прекара остатъка от смъртните си дни в слушане на тези, на които всяка мисъл бликала от изворите на вдъхновението и на които всеки миг бил основан на истината.

Прекарал четиридесет дни, прекосявайки пустинята на гърба на кон без име, далеч от бурите, хранел се със сухи смокини и пиел камилска урина. Докато най-накрая стигнал до манастира на Братството на мъдростта някъде между морето и планините.

Бил допуснат да прекрачи вратите и му задали всички трудни въпроси.

Той отговорил на въпросите, изпял песните на пророците, изрекъл на един дъх словата на мъдреците и произнесъл мантрите на мистиците. Показал им парчета от сребърните ябълки на луната и поставил пред тях парчета от златните ябълки на слънцето. Разказал им за бивола на седемте битки и опровергал твърдението, че зверовете са деца на Anima Mundi. Всичко това и още мното знаел той, защото много дълбоко бил разсъждавал върху това и спечелил големите почести в изпитите си по мъдрост.

- Много добре - казал подпухналият първоучител - стана ясно, че знаеш всичко. Но има още един изпит пред теб, още един изпит преди да бъдеш приет в Братството на мъдростта. Пристъпи тук!

Мъжът светкавично се подчинил, с голямо нетърпение. Първоучителят надникнал в гърлото му.

- Хмм - казал той, докато мислел, погледнал го и извадил запалена тръстика, каквато винаги използали при подобни случаи. Пъхнал тръстиката в гърлото му и когато я извадил, тя била изгаснала.

- Провали се - казал грубо първоучителят - тръгвай, отдалечи се, изчезни от това място, далеч от погледа ми!

- Но, но, но... - повторил няколко пъти човекът - имам цялото знание, прочел съм всички книги, отговорил съм на всички въпроси, хранил съм се в нозете на мъдреци, следвах всички указания, изучих всички предмети и получих степени, дипломи и удостоверения с най-високи почести и постижения. Защо ме отхвърляте?

- Защото нямаш фитил - отвърнал абатът.

И тогава мъжът вдигнал чантите си и се отдалечил с натежало и изпълнено с горчивина сърце. И докато пресичал моста, той се пропукал, а мъжът паднал в забързания поток и се удавил, защото не можел да плува поради тежестта, която носел в душата си.

 

 

© Алан Титли
© Минка Параскевова, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2004, № 9 (58)