Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РОЗОВО

Женя Димова

web

На 38 съм, не съм се омъжвала. Не съм казвала и защо. Но след тия седмици с М. ми се иска и ще направя и двете.

М. има тъмен поглед и хладни ръце, харесах го защото всичко бяло, розово и топло ме ужасява. А и татко умря и онзи спомен е време да завие зад глухата улица, от която се появи.

Спомените са случайни гледки, които градят същината ни. Целият ни живот е борба със спомените, които сме натрупали през детството. За себе си знам, че нямаше да съм същата, ако в онзи майски ден не бяхме минали точно оттам. Това, дето съдбата те води по твоите пътища - не е вярно, заради съпротивата след това, заради всичките опити да изхвърлиш усещанията, станали главна съставка от твоята химия.

Беше Празника на розата в градчето ни, през май, татко ме водеше в розовата ми рокличка, радвах се да гледам как диплите й се подрусват като подскачам, вървяхме сред потока от хора, двупосочно увлечен в празнична бъбривост. И татко говореше, устните му се разтягаха и окръгляха, ръката му беше топла и потна и ме стискаше здраво да не се изгубя.

Тогава зърнах оня мъж. Внезапен кадър от една странична уличка. Прав, извън потока, с одърпаните си дрехи и страшно подпухнало лице, напрегнат от нещо свое, той се беше хванал с две ръце за една стълба, подпряна на някаква варосана стена и стискаше пръчките сякаш се кани да прекърши смъртен враг. В един миг от розовите му разголени слабини бликна бяла течност и обля стълбата. Устата му загриза ожесточено дървенията, още миг, два, вечност изпод зъбите му хвърчаха стърготини, челюстите му се бяха сковали в болезнена животинска хватка. После той внезапно стихна, отпусна се, изви глава и се втренчи в мен. Страшната мъжка тайна се отцеди в ужасените ми очи. Ръката ми изгоря в татковата тогава, цялата изгорях. Усещам как се охлаждам едва отскоро, в ръцете на М. Мисля, че вече мога да виждам света и в други цветове.

 

 

© Женя Димова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2004, № 8 (57)

Текстът печели трето място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet 2004.