ПИША ЗА ТЕБ

Здравка Евтимова

web

- Днес не съм ти възлагал да пишеш - студеният поглед на съпруга ми е насочен към мен.

- Правя го за удоволствие, отговарям - безобидно обяснение, което Калин е склонен да понесе.

- Ти си подредена, а за мен редът е сред най-високите добродетели.

Когато употребеше съществителното "добродетел", разговорът потичаше в посока Саня. "Утре Саня ще ни гостува, затова искам до час да ми представиш примерно меню за обяда."

Какво ме бе привлякло на времето да се омъжа за Калин? Тялото му и сега изглежда стройно, но у някои хора дори стройността е порок. Той стана много богат. Преди време се заблуждавах, че хладният блясък в очите му е израз на решимост. Днес със сигурност зная, че час след като очите на Калин са светели хладно, някой красив човек в красив квартал на града ни издъхва тихо или със стон, в зависимост от мерките, предприети за него. Преди години, Калин твърдеше: "Обожавам, че си грамотна. С тебе мога да намеря най-дребното нещо по всяко време у дома." Родиха се синовете, пораснаха и заминаха да се обучават в швейцарски колеж. Той стана още по-богат и се запозна със Саня, която редовно довеждаше у дома, защото никъде другаде не било така подредено с вкус. Аз сервирах на Саня и Калин - бях чиста жена, от която не се гнусяха. "Искам да й сготвиш риба със задушени зеленчуци. Погрижи се за прилично вино." Приличното вино струваше над определена цена. Саня се нуждаеше от това питие заради разстроения си стомах.

Намирахме се на мой терен, тоест вилата в Бояна, оградена с бели стени. Те биха били красиви, ако във всички помещения не бяха инсталирани камери - каквито имаше и в двора. Калин искаше да бъде сигурен, че никой не го краде в собствената му вила - под "никой", естествено, подразбираше мен.

- Днес не ми харесва начинът, по който ме гледаш - отбеляза той, макар че отдавна не го гледах въобще.

- Ще приготвя бяла риба с кориандър и сос от сирене "Гауда" - казах аз. - Саня обича сирене "хауда", както и нетрадиционни рибни блюда.

- А помисли ли какъв десерт ще й предложиш?

- Помислих - казах аз, макар че едва ли давах пет пари за предпочитания от Саня десерт.

- Не си забравила какви последствия може да има това?

- Съвсем не съм - потвърдих аз. - Ако не й хареса обядът, на следващата сутрин ще се събудя на улицата.

През отворения прозорец на вилата се чуваше как пеят птици. Чуруликането им в най-добрия случай ми беше безразлично. Саня обожаваше Калин и птиците. Аз не обожавах Саня. Писането не беше приятен процес за мен, защото:

- Нов материал за писане - уведомяваше ме Калин, подхвърляйки някое име и фамилия, надраскани върху парче хартия.

Аз пишех колко достоен човек, добър съпруг и баща е бил притежателят на съответното име приживе. След няколко дни виждах същото име, издълбано върху красив мраморен паметник, разположен на елитно място в Централното софийско гробище.

- Писател като тебе може някога да се събуди мъртъв - бе подхвърлил Калин, ала не се тревожех особено. Аз съм прекалено малка риба в реката на бизнеса му, за да се събуждам мъртва. Изявите ми като писател се ограничаваха единствено и само в съставянето на надгробни сърцераздирателни слова. - Ако Саня харесва храната, която й готвиш, ще живееш охолно в тази хубава вила. Нищо няма да ти липсва. Ще ти купя дори малък джип.

- Високо ценя малките джипове - отвърнах аз.

- Въпреки всичко днес нещо не е наред - отбеляза Калин. Може би наистина имаше право. - Очаквам обяда готов в 12:45.

- Саня се обади. Днес тя няма да дойде на обяд - казах аз.

Саня беше съученичка на малкия ни син. Калин я беше забелязал на едно парти на класа, което синът ни беше организирал у нас. Сега съпругът ми живееше със Саня в мезонета, където по-рано живееше с мен. Саня имаше силно развити певчески способности, които Калин задълбочи, утвърждавайки я като певица звезда. Когато малката не се чувстваше добре, каквото впрочем беше постоянното й състояние, аз я водех на лекар. Друга основна моя задача беше да сервирам на масата, докато се хранеше тя, а това не бе приятна дейност: Саня постоянно забелязваше петънца по ръба на чашата си, потропването на порцелан я изнервяше. Имаше обичая да ме вика многократно, вперила изразителни очи в приборите - тъкмо бях изнесла салатата и Саня пожелаваше още съвсем мъничко. О, как ли щеше да се почувства по-късно бедният й стомах! Знаех за чувствителността на бедния й стомах, защото поддържах непрекъснат контакт с д-р Христов, най-добрия гастроентеролог в града.

- Не ми допада начинът, по който ме гледаш - въздишаше Саня, не й харесаха ролцата с раци, затова два месеца живях изхвърлена в долнопробна квартира.

Калин отказа да даде дрехите ми и доста студ събрах. Съпругът ми ме натири, за да не възпрепятствам развитието на Саня. Една сутрин изневиделица шофьорът му ме прибра във вилата и тогава Калин за пръв път отбеляза: "Ти си подредена жена. Изчисти тази кочина" - под "кочина" разбираше стаята на дивата и спалнята, където задълбочаваше качествата й. Вилата по-рано бе принадлежала на приятел на Калин, на чието погребение ме бе задължил да присъствам. От този ден датират писателските ми изблици - моите нежни, изпълнени с тиха печал надгробни творби, посветени на лицата, които съпругът ми беше пратил в света на сенките. Тогава прочетох първото си погребално слово. След края му плачеха всички. Придобих ново задължение - Калин ме изпращаше с огромен букет от цветя на погребенията на приятелите си - такива събития се случваха често, присъстващите мъже бяха стройни, младите им дами красиви, всички до една певчески звезди. На много от тях бях приготвяла бифтек със сирене "Гауда". За това, че все още не съм се събудила мъртва, мога да благодаря единствено на милото холандско сирене "Гауда". Освен това хората ценяха траурното ми творчество. Доверяваха ми се.

- Днес ме дразниш - извика Калин. Защо ли бе толкова проницателен? Не случайно ме пращаше да изричам последно сбогом на най-добрите му приятели от толкова години насам. Гордееше се от изпълнените с чувство думи, с които обсипвах покойните. Цветарят, от когото купувах погребалните венци, откри втори магазин, окуражаван от честите ми покупки. - Какво си забила нос надолу, по дяволите! - смъмри ме Калин.

- Саня настоява да я спомена в словото - отвърнах тихо аз. - Не вярвах, но май наистина е привързана към тебе. Държи да се спра по-подробно на децата - да разберат какъв баща са имали.

- Какво плещиш? Какво правиш, по дяволите!

Над компютъра ми също беше инсталирана камера, беше есен, времето беше приятно.

- Днес пиша за тебе - отговорих тихо аз.

© Здравка Евтимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2012, № 2 (147)