Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕТКО

Здравка Евтимова

web

- Ела, но тичай по-бързо, да похапнем от Петко - подканва ме Роси по телефона.

Аз се ослушвам, тъй като мъжът ми си закупи нож, с който да ме затрие в най-скоро време. Нека сега обясня защо стана така. Петко беше старото, 21-годишно магаре на бащата на Роси. Човекът ходеше да краде с Петко и с каручката керемиди, скрап, трици, и всичко, което може да се краде в Пернишки окръг. Както бащата на Роси, бай Косьо, си крал скрап, Петко паднал и започнал да умира.

- Що така, бе човек, рекъл бай Косьо. С кого ще крада аз? Жена ми дърта и ръждясала релса, щерка ми - Роси, тоест моята приятелка, - не ще да се жени, щото никой не я иска. И двете ги мързи, че ги боли, затуй аз на стари години се люшкам с каручката. Но то всичко окрадено. Тръгна да обхождам кварталите, и срещна конкуренцията. И те обикалят, но вместо да крадем, седнем заедно и се напием. Не умирай, бе човек, сам с ония ли ме оставяш, бе? С дъртата и младата?

Обаче Петко ритнал два пъти и изплезил език. Бай Косьо се видял в чудо. Магаре повече от сто кила да умре от старост! Сто кила месо да умрат от старост, а хладилникът празен. Това не става така! Не знам дали Петко първо умрял и след това бай Косьо го заклал с джобното си ножче, или първо Петко бил заклан и после предал Богу дух. Доколкото познавам Косьо, той би заклал Роси ("Тази така и не се ожени, а само гледа сериали и реве. Който както се прибере от съучениците й - я от Италия, я от Испания, при нея ляга, при нея става, но никой не се жени за нея.") Ето защо Петко сигурно първо си е умрял най-спокойно, преди да откраднат старото желязо, после бай Косьо го е рязнал с джобното ножче. Това, което аз видях след два дни, бяха четиридесет и две луканки, овесени над прозореца на бай Косьо. Той седи с бира в ръка, не може да краде, яде луканки, пие бира и плаче за Петко.

- Бързо идвай, жабо - обажда се на мобилния ми телефон Роси. - Хайде, че от Петко нищо не остана!

От Петко нищо не остана, защото Роси опитала една от луканките. Все едно гризала паве, така ми обясни по-късно, че то Петко беше дърто магаре, лека му пръст. Бай Косьо му закопа ушите до Струма и щом леля Денка, жена му, скочи да се кара, той ходи при закопаните уши на Петко, пие бира и плаче. Даже онези, крадците от конкуренцията, и те ходят да плачат над ушите, защото помнят как са се напивали заедно. Та когато Роси за пръв път хапнала от луканката на Петко, не щеш ли, се запознала с един тип Данчо. Той не бил никакъв неин съученик, от младежите, дето ходят в Италия и Испания, и идват в Перник за седмица-две. Той си бил съвсем българин, дето не мръдвал от своето родно село Друган и поради тази причина не знаел за подвизите на Роси с нейните съученици и голямата й любов към сериалите.

Казал й: - "Ти си абсолютна. Браво!" и взел да я кани да я запознае с майка си. Той бил на 36, тя на 33 - тъкмо най-блестяща двойка. Роси се уплашила и взела да мига. Тя била свикнала да й казват, че е абсолютна една седмица, после човекът се отдръпвал - тя просто го наричала за удобство "съученик", макар че едноседмичните й приятели били кой с десет години по-млад, кой с десет години по-стар. Въобще плюс минус десет години все й бил съученик. Обаче съученикът си вдигал ризите и се изпарявал за Италия или Испания, но Данчо от Друган бил железен. Той пристигнал при бай Косьо и му заявил: - "Дъщеря ти е абсолютна. По-абсолютна от нея не мога да намеря не само в Друган, но и в Перник. Щото аз смятам така, че да се оженя за нея." Роси дълбоко се потресла. И съучениците й намеквали: - "Ще се женим", но как ще се женим, когато тя е в Перник, а той в Неапол?

Ала мисълта ми е за друго. Една друга наша приятелка, Стефчето, отвращение не отвращение, и тя опита от луканките на Петко и ела да видиш какво се случва! Още на следващия ден във влака Перник-София се запознава с един Генадий. Тя на 30, той на 32. Стефка обаче работи във фирма "Метал", поради което и дума не може да става за маникюр. Е, и тя има няколко съученици, но значително по-малко от Роси, защото Роси е изписана и висока като топола, а Стефка се търкаля в собствената си мас. Но онзи тип от влака й споменал: - "Ти си абсолютна. Аз съм по-тънък от собствената си риза. Край. Ти си жената, която търся. Ще те водя да те запозная с мама, ще се женим."

Но с това обаче работата не свърши. Леля Денка, съпругата на бай Косьо, една съвсем нормална пълна жена, също за беда взела да опита от Петко. Не че зъбите й били чак толкова здрави, но то колкото беля да стане - станала. Гризнала тя от Петко, и още на другия ден, както си продавала фланелките на сергията на пазарчето в квартал "Изток", Перник, изведнъж идва един, твърде брадясал, като вол и също толкова як. Казал й: - "Ти си абсолютна", купил й сладолед и на другия ден дошъл да я търси вкъщи. Тогава бай Косьо - с онова джобно ножче, с което уж заклал Петко - се хвърли да коли онзи брадатия господин, дето закачал най-обикновената му жена. Стигнало се до истински бой, който леля Денка наблюдавала усмихната щастливо над тенджерата, в която къкрела копривена чорба. После една Мира опита луканките и е ясно, че още на следващия ден - пак във влака Перник-София - един й рекъл: - "Ти си...".

Роси започна да продава ония луканки от Петко по двайсет лева резенчето и ако си мислите, че не се струпаха жени, значи, никога не сте идвали в Перник - и то не само жени на 30 години, и момичета на 17 години, ами и жени на 50 години, жени на 60 години, и жени с бастуни. Даже едно момиченце втори за трети клас беше дошло с двайсетолевка в ръка. Та затова Роси ми съобщи: - "Хайде, заспала госпожо, бързо! Ще се свърши Петко, и така ще си изгниеш." Защото ние живеем до тях и тя слуша как аз и Тошо се караме: хем пари че няма, хем той ме предупреждава, че ще хване в Испания и харесва комшийката, хем едновременно с това си купил нож да ми реже главата, ако ям от Петко. Няколко мъже, които имаха стари магарета - от конкуренцията на бай Косьо - ходиха да ги заколят на същото място. Взеха джобното ножче под наем от Косьо за пет лева на час, и си затриха верните помощници, тъй че скрапът остана неокраден. Обаче техните магарета не докараха никой да каже - "Ти си абсолютна."

- Загоряла тенджера такава! - кипи по телефона Роси. - Специално за тебе съм запазила едно резенче от Петко. Мъжът ти и без това е мързелив като заровените уши на Петко. Заглежда се в комшийката и пари няма. Ела да ядеш от Петко. Едно дете имаш, все ще го изгледаш някак си." Добре, навих се аз, обаче преди това изхвърлих в Струма ножа, дето моя Тошо беше купил от пазара. Тръгвам аз да ям от Петко, ето ти го моя Тошо - не с нож, ами брадвата вземал. "А си отишла да ядеш Петко, а ти отрязах главата тука, на това място." Така ли, викам аз. Я да видим как ще ми отрежеш главата. И без глава ще ходя да ям Петко, да го знаеш. Тогава той хвърли брадвата и вика: - "Ти си най-абсолютната. И без да ядеш от Петко ти го казвам. Да умра като Петко, ако лъжа!"

Бащата на Роси, заедно с останалите почтени крадци, останали без кьораво магаре, пият заедно ракия на пейката пред нашия блок и викат: "Що й казваш, че е абсолютна, бе. Ти нямаш ли очи в тая глава?"

 

 

© Здравка Евтимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2011, № 4 (137)