Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОРОВ-БАЛАН
СКРОМЕН И ТРУДОЛЮБИВ УЧЕН-ФИЛОЛОГ, РАДЕТЕЛ ЗА ЧИСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Никола Чолаков

web

С научните си приноси към граматическия строеж на българския език и особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците и обогатяването на езика с народни думи, към българската литература и библиография Александър Стоянов Теодоров-Балан през своя близо 100-годишен съзнателен живот (1859-1959) се утвърждава като един от създателите на българската филологическа наука и на онова поколение филолози, които през 20. век поставят на здрави основи българското езикознание и българската литература.

Балан е роден в село Кубей, Бесарабия в семейството на българи, преселници от Сливен по време на Руско-турската война от 1828-1829. Там се раждат и неговите четирима видни братя, строители на новата българска държава. Това са генерал Георги Тодоров - опълченец, участник в Сръбско-българската война от 1885 г., командир на победоносната 7-ма Рилска дивизия, командващ ІІ и ІІІ армия; проф. д-р Атанас Теодоров - основоположник на съдебната медицина, експерт по делото на поета Пейо Яворов; Мартин Тодоров - кмет на София през 1904-1908, когато започва строителството на Централните хали, Софийската минерална баня и поставянето на жълтите павета по "Цар Освободител". Четвъртият е инженер Михаил Балански - един от създателите на топлофикацията в България и осъществил проектите за Народната банка и Съдебната палата.

Обща снимка с братята: (седнали) акад. Александър Балан, генерал Георги Тодоров, (прави) проф. д-р Атанас Тодоров, Мартин Тодоров, инж. Михаил Балански

Обща снимка с братята: (седнали) акад. Александър Балан, генерал Георги Тодоров, (прави) проф. д-р Атанас Теодоров, Мартин Тодоров, инж. Михаил Балански

Александър Теодоров-Балан следва последователно в Прага и Лайпциг (1879-1884), завършва славянска филология в Карловия университет в Прага със защита на докторска дисертация на тема: "За звука ь в новобългарския език". Той се установява през 1884 г. в София, където работи 4 години в Министерството на народното просвещение, след което става преподавател и пръв ръководител на катедрата по славянска етнография, диалектология и история на българския език в откритото през 1888 г. Висше педагогическо училище, сложило началото на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в който на 29 януари 1889 г. е избран за пръв ректор на университета и няколко пъти след това е избиран на същия пост (1896-1897, 1902-1903), а от 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература (1893-1907, 1910-1934), избиран е два пъти за декан на Историко-филологическия факултет (1899-1900, 1904-1905). Акад. Александър Теодоров-Балан работи не само върху описанието на българския книжовен език и теоретичното изучаване на неговия граматичен строеж, но и за създаването на български тълковен речник и демократичен правопис. Автор е на първата научна история на българската литература до края на XIX в., както и на редица изследвания върху българската литература след Освобождението. Той поставя началото на българската библиография. Проф. Александър Балан е бил главен деловодител на Българското книжовно дружество (днес БАН), основава заедно с Алеко Константинов туристическото движение в България, той е дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист". От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН. Той е един от инициаторите за създаването на Народната библиотека и Българския библиографски институт, на който през 1941 г. е избран за почетен член, както и за действителен член на Българския археологически институт от 1922 г.

Александър Теодоров-Балан

Александър Теодоров-Балан (1859-1959)

Повече от 75 години акад. Балан, осъществявайки своята научно-изследователска дейност върху историята и строежа на българския книжовен език и диалектология, оставя ценни научни трудове, с които допринася за разработването на теоретичните основи на българската граматика и на борбата за чиста и правилна българска реч. През 1930 г. издава "Българска граматика" (401 с.), а през 1940 г. "Нова Българска граматика" (486 с.), с които се съобразяват поколения български езиковеди в бъдещата си научна кариера.

Днес обезпокоителното е, че авторството на думи като "драсни-пални клечица", "писможалба" и др., сътворени от "пурист-възрожденеца" Иван Богоров, се приписват на Балан. Дори националните медии поради неосведоменост, повтарят грешката на Кирил Христов, който не почитайки големия учен, съчинява в негово оскърбление "баланиадата" ("окосъзирам","вестопродавници", "якотелесие","душесмут" и др.). Александър Теодоров-Балан никога не е правил смешни езикови предложения. Всички съвременници го наричат "майстор-ковач" на нови думи като "възглед", "дейност", "заплаха", "излет", "летовище", "летец", "летище", "общувам", "поява", "предимство", "становище", "творба", "украса", "усет" и много други. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Автор на редица ценни изследвания в областта на езиковата ни култура, той до края на живота си остава скромен и трудолюбив човек.

Особено благотворна е неговата съзидателна дейност в развитието на българската литературна наука и подготовката на бъдещите учени в тази област. Първата обнародвана работа на Балан е всъщност литературна - на 18.ІV.1880 г. пловдивският вестник "Народний глас" отпечатва неговия превод на разказа "Целувка" на чешката писателка Каролина Светла. Според Петър Динеков интересът на академик Балан към литературата не е нещо случайно. Той има дълбока връзка със заниманията му с езика. "Защото онзи, който изучава въпросите на езика и особено съвременния литературен език, не може да не се докосва всекидневно и ежечасно до произведенията на литературата. Към това се прибавят и други обстоятелства: в първите години след Освобождението, когато започва научната си дейност и академик Балан, твърде малко са подготвените специалисти в различните клонове на науката и на всекиго се налага да работи в няколко области. Академик Балан посвещава голяма част от силите и способностите си на литературни изследвания и създава трудове, които са оставили значителна следа в развитието на нашата млада литературна наука." Като университетски преподавател Балан чете основните курсове по славянска и българска литератури. Дълги години академикът е редовен сътрудник по литературни въпроси на сп. "Български преглед" (1893-1899) и "Периодическо списание" на Книжовното дружество, които излизат с негови изследвания, статии и критични оценки. Сътрудничи още на сп. "Българска сбирка", "Демократически преглед", "Училищен преглед", "Слънце", "Българска мисъл" и др. Обнародва статии върху българска литература в чешки списания; написва първата история на българската литература, поставена върху научно-изследователски основи; прави преводи в проза и стихове на редица славянски и немски писатели като Ян Колар, Прохазка, Александър Фредро, Фридрих Шилер и др.

Проф. Александър Балан написва своя труд "Българската литература - ръководство за средни и специални училища", издадено в Пловдив през 1896 г., което всъщност е първата история на българската литература. В него той обхваща цялостното развитие на българската литература - от ІХ век до 90-те години на ХІХ век като включва и изследванията си върху народното творчество, прави периодизация на литературните явления и разглежда литературата в тясно връзка с общественото развитие. Притежавайки отлични познания върху средновековната литература, върху творчеството на писателите от Възраждането, проф. Теодоров-Балан след Освобождението обстойно разглежда и подчертава благотворното влияние на произведенията на Иван Вазов върху творческия писателски процес. Той пише: "В българската поезия стихът е в състояние вече да се похвали с образци от правилна и по-разнообразна ритмика, от висока музикалност и изразност на думите; речта става по-гъвка и добива по-определена боя на книжовност; ала поетическата форма, ако и да издържа бляскаво някои по-големи композиции с незначителни контрасти и сбивки между частите, все пак е много слаба за по-сложна поема, за роман и за драма. Във всички тия отношения упражниха мощно благотворно влияние върху писателите поетическите произведения на Иван Вазов". Неговият основополагащ труд претърпява три издания за 10 години, а акад. Петър Динеков добавя, че той "става основа на почти всички учебници по българска литература за средните училища, изходна точка и за изследванията на най-крупните историци на българската литература в първите десетилетия на ХХ век - Йордан Иванов и Боян Пенев".

Александър Теодоров-Балан е признат за основател на съвременната българска библиография, а венец на неговите дългогодишни усилия е трудът му "Български книгопис за сто години. 1806-1905". Този библиографски извор е актуален дори и в наши дни, на него се позовават редица специалисти в областта на библиографията и библиотечното дело. Още като ученик в Болградската гимназия Балан се интересува от книжнината на отечеството си, подтикнат от своя учител В. Д. Стоянов. Идеята за съставяне на репертоар на българската книга занимава Балан още по време на следването му в Прага. През 1882 г. той започва да събира сведения за допълването на "Книгописа" на К. Иречек, който през 1898, след като научава за научните му търсения, му преотстъпва събраните си материали. През 1885 година, веднага след завръщането си от Прага, Балан издава първата теоретична библиографска публикация в България. Току-що завършилият Пражкия университет славист си поставя амбициозната задача да поведе отечеството си по модерния път на европейската библиография. Първата му стъпка е преобразуването на книгописната рубрика в "Периодическо списание", с което поставя началото на текущата национална библиография. Признанието му като библиограф идва с високата оценка, дадена от акад. Н. Михов в доклада му пред Международния конгрес по библиография в Брюксел през 1910 г. Трудът на Балан "Български книгопис. Дял първи. От времето на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641-1878)" вижда бял свят през 1893 г., издаден като приложение на т. 9 на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Той регистрира 1166 заглавия на книги, вестници, списания, географски карти и др. и е с характер на обща библиография. През 1906 г. българската печатна книга празнува своя стогодишен юбилей и Балан прави предложение на Българското книжовно дружество това да бъде подобаващо ознаменувано. Той включва "Български книгопис. Дял първи. От времето на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641-1878)" в общия репертоар "Български книгопис за сто години", а цялостния труд той назовава "дар за столетницата книга". Последният е отпечатан през 1909 г. от името на Дружеството и е плод на двадесетгодишната усърдна работа на Балан в тази област. Съдържа 15 258 описания на книги, вестници, списания, географски карти, ликове. Книгописът е допълнен с именен показалец на рецензираните заглавия. Талантливият библиограф започва издаването на специализирано библиотечно списание "Книгописец" (1904 и 1920 г.), а през 1918 г. прави опит да основе Български библиографски институт.

Научното наследство на академик Александър Теодоров-Балан е огромно. То се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Неговите ученици и последователи подчертават трудолюбието му, системността на неговата постоянна всекидневна работа, постоянството, с което следва и защитава своите научни убеждения, готовността да споделя с младите си студенти вълненията и тревогите на своята научна дейност. Те помнят своя любим професор с непосредственото му просто и естествено отношение към тях, изпълнено с доверие и приятелство. Той е ярък пример за душевно богата, талантлива и трудолюбива личност, която целия си стогодишен живот отдава на българската филологическа наука, нейните последователи и любимата си родина - България.

 

 

© Никола Чолаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2011, № 1 (134)