Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТАЛАНТЛИВ ПОЕТ, ПРЕВОДАЧ И ПРИЯТЕЛ НА ДЕЦАТА
110 години от рождението на Асен Разцветников

Никола Чолаков

web

Асен РазцветниковВинаги ще помня първите години в училище, свързани с първите стъпки в сричането и писането на буквите, които после, подредени в думи и изречения в букварчето и читанките, ни разкриваха интересен и вълнуващ свят. Но беше истински празник, когато през есента на 1943 г. видяхме за първи път на сцената на читалището в Драганово живи поети и писатели, чиито портрети много пъти сме гледали в читанките. Това бяха Асен Разцветников, Ран Босилек и Ангел Каралийчев. Ние, малките ученици, бяхме устремили погледите си към тях на сцената. Вълни от радост и жив отклик на задаваните въпроси и гатанки преминаваха през детските редици в читалищния салон. Оттогава до днес се запечатаха в паметта ни "От нищо нещо" и "Що е то?" на Асен Разветников, "Ането" и "Тошко Африкански" на Ангел Каралийчев, както и прекрасното списание "Детска радост", списвано от Ран Босилек и илюстрирано от художника Вадим Лазаркевич.

После в гимназията, университета и след старателно самостоятелно проучване разбрах каква поетична, обществено-тревожна и лична съдба е споходила Асен Разцветников, за когото в родното му село Драганово по-късно беше подреден музей. От малък останал без майка и запомнил изнурителния селски труд на близки и на останалите хора в селото, закърмен с тъжните народни песни, той през целия си живот, когато се изгражда като юрист и учител, като талантлив поет и преводач, ще носи в душата си белезите на страдание и чувствителност към добро и зло. Проявил нежната си скръб в "Жертвени клади" по жестоко убитите и захвърлени в ями и реки септемврийски въстаници през 1923 г., в поемата "Двойник" Разцветников оглежда тревожно съдбата си и отрича терора, в който искат да го забъркат, защото е негоден за подобна дейност. Той признава единствено благородното оръжие - перото, изпод което се родиха "Планински вечери", вечно търсените книги за деца и талантливите преводи на "Илиада" (в която има народни думи и от Драганово), "Херман и Доротея", "Тартюф" и др.

Асен Разцветников остави и една отлична пиеса в стихове "Подвигът", която става причина през последните две години от своя живот да се запознае с нежна и талантлива жена, която неотлъчно ще се грижи за него до края на дните му. Това е Антония Хан Ботева, оженила се по стечение на обстоятелствата за българския агроном Христо Ботев Велковски през 1924 г. и дошла в България от далечния Санкт Петербург, където е родена на 21 септември 1899 г. (Разцветников - на 2 ноември 1897 г.). Скоро разбира, че е сгрешила в избора на съпруг, затова се развежда и сама се грижи за прехраната и образованието на двете си дъщери. Овладява френски, немски, руски и английски език в Петербург, след което завършва педагогическия институт в Дрезден. Работи като учителка по френски език в Априловската гимназия в Габрово и по немски език в Плевен и София. Проявява се като добра и грижовна майка и учителка, която се отличава не само със своята доброта и физическа красота, но се проявява и като добра учителка и грижовна майка. Увлича се от поезия, антропология. През целия си живот води дневник.

Още през 1941 г. като учителка по немски език в Мъжката гимназия на град Плевен, опознала добре българската култура и душевност, владееща добре български език и немски език, тя прочита на един дъх наскоро излязлата книжка "Херман и Доротея" в превод от Асен Разцветников. Поразена е от гладките стихове и дълбокото вникване в Гьотевия стих и решава да напише писмо до Разцветников, да му изпрати своя превод на немски на стихотворението "Утро" от Димчо Дебелянов, но се разколебава и не праща писмото. През ранната пролет на 1949 г. тя прочита пиесата "Подвигът" и в съзнанието й започват да се редят стиховете на немски език, които тя успява да чете по-късно пред Асен Разцветников в дома на журналиста и писателя Гео Крънзов, с когото Асен се познава още от Горнооряховския край - Асен е от Драганово, а Гео от Лясковец. Разцветников слуша мълчаливо, вглъбен в себе си, и накрая с усмивка дава съгласието си драмата да бъде преведена на немски език. Така започва кратката, макар и много закъсняла творческа дружба между големия български поет и отличен преводач и предопределената от съдбата жена, която през следващите две години неотлъчно ще се грижи за здравето му. То е поразено от коварна болест, която приковава любимия поет към леглото. Антония го разпитва за заболяването, дава му билки и изписва лекарство от Швейцария за сваляне на температурата, която често минава 40 градуса. Тя усилено превежда трето действие от пиесата "Подвигът", за да му достави радост. Разцветников е настанен в болница, нежната поетеса е до леглото му. У него се поражда скрит копнеж за семейство. Но не е било писано. Скоро от Москва, където е изпратен на лечение, въпреки неговото желание да бъде лекуван във Виена, по радиото на 30 юли 1951 г. съобщават, че Асен Разцветников е починал. Дъщерята на Антония - Лидия Буюклиева, си спомня: "Майка ми стоеше като вцепенена, не можеше да повярва, а след това избухна в горестен плач. Тя загуби много, извънредно много. Асен беше за нея голямата среща в живота."

 

 

© Никола Чолаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2007, № 11 (96)