Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АРГУМЕНТАТИВНОТО СЪЧИНЕНИЕ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Малина Тонова

web

Създаването на урок, свързан с литературноинтерпретативното съчинение като жанр в училище, е своеобразно предизвикателство. Интерпретирането на проблем, който не е иманентен за ученика, не е породен от съотнасянето на неговия личен опит със света на творбата, а се оказва чужд, зададен от учителя, го вкарва принудително в определена интерпретационна схема. Като прибавим и ограничаващите изисквания на установената структура на този жанр писмена работа, „изкуството на разбирането" (Дилтай) на практика се превръща в преповтаряне на познати критически формули от пишещия.

Учителят се оказва изправен пред задачата не само да обучава в умения за изграждане на интерпретативното съчинение като аргументативен текст, но и да покаже на учениците си пътя към „връзката между разбирането на знаците и разбирането за себе си" (Рикьор). Това би могло да стане, ако уроците, свързани с интерпретативното съчинение, не се ограничават единствено до следването на определени текстови модели, а се залага и на дискурса на ученика като реципиент. Целта на предлагания урок е учениците да осъзнаят същността на интерпретацията като тип речево поведение, което им дава възможност да използват различни подходи и анализаторски техники в създаваните от тях текстове. Те са осъществени в 10. клас на паралелка с профил журналистика и интензивно изучаване на английски език в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново.

Задачите, свързани с обучението за създаване на собствени текстове в 10. клас, са насочени към усвояването на езикови средства за изграждане на аргументативна верига. На този етап на обучението си десетокласниците са усвоили функциите на структурните компоненти на интерпретативното съчинение и притежават определени умения за композиране на този текстов жанр. При това положение е необходимо да се усъвършенстват възможностите им за изграждането на аргументацията на техните текстове. Най-честите грешки, свързани с аргументативната част на ученическите текстове, са непълнотата на подбраните аргументи спрямо потенциала на литературната творба. Пренебрегва се необходимостта аргументът като твърдение, подкрепящо тезата, да бъде придружен от доказателства. В други случаи неувереността в литературната си компетентност учениците компенсират с литературно-критически източници, от които заимстват безкритично чужди идеи. Наблюдава се и другата крайност - аргументацията се подменя с емоционални изблици и призиви към чувствата на четящия, което по същество не представлява истинско доказателство.

За да бъдат преодолени този тип грешки, урокът за подготовка за създаване на интерпретативно съчинение в 10. клас върху творбата на П. Р. Славейков „Изворът на Белоногата" бе организиран като дебат по поставения проблем. В продължение на един учебен час учениците дискутираха по темата: „Изворът на Белоногата" и изграждането на българското национално самочувствие".

Публичният дебат1 поставя учениците пред задачата сами да коментират възлови нравствени конфликти, като извличат характерните за епохата идеи за връзката между човека и обществото, човека и историята и да стигнат до изводи за влиянието им върху нашето съвремие.Учениците трябва да се вживеят в един от двата принципа на художествена идентификация между читател и творба - ироничния или симпатизиращия - за да стигнат до разрешаването на проблема за ролята на литературата във формирането на националното ни самочувствие. Те получават възможност да дискутират по значими нравствени въпроси, свързани с откритите през предишните часове ключови идеи в творбата, да ги оспорят или потвърдят. Правилата на дебата, които изискват сблъсъка на различни тези, ще помогнат на учениците да развият своите аргументативни техники чрез непосредственото опровергаване на тезата или аргументите на противника или чрез оспорване на връзката теза - доказателства. Едновременно учениците ще получат образец за формулиране на основна теза по даден проблем и идея за подбор и подреждане на аргументите. В хода на дебата аргументите ще бъдат поставени под съмнение, което ще активира по-задълбоченото им осмисляне от обучаваните. Устният текст, създаван в комуникативната ситуация на спора, подтиква говорещия да пресъздаде значещия свят на творбата в по-голяма степен според вътрешната си нагласа, словото в спора обвързва поновому говорещия и слушащия. Дебатът би могъл да бъде средството за освобождаване на учениците от образците на критическото мислене, начин за осмисляне на собствения аргументативен текст като път към полагането на литературната творба в битието около нас.

Съобразно с правилата на дебата се формират два отбора: утвърждаващ и отричащ. Ролята на учителя е значителна при предварителната подготовка на дебата. Той предлага на отборите подходяща библиография2, запознава ги с правилата за водене на дебата, помага им да формулират основните си тези, проследява начина, по който участниците решават да изградят своята аргументация. С помощта на учителя учениците отработват различни стратегии на словесна защита и нападение. Но намесата на учителя в никакъв случай не трябва да се превръща в досадно наставничество и да отнема инициативата на тийнейджърите, за да не изчезнат непосредствеността и интелектуалното удоволствие от спора. В учебния час е уместно учителят да изпълнява ролята на водещ на дебата, като един ученик в ролята на „секретар" записва върху постери основните тези на двата противникови отбора и ключовите им аргументи, които ще послужат като модел за изграждане на литературноинтерпретативно съчинение на същата тема в следващите часове.

В деня на дебата един срещу друг се изправят двата отбора. Първият от тях, утвърждаващият, защитава следната теза: „Изворът на Белоногата" с образа на Гергана съдейства за изграждането на националното ни самочувствие. Със своята нравствена сила, топлота и привързаност към родината Гергана поражда изблик на гордост у българина. В своята реч първият говорител изяснява, че героинята обича България чрез най-милите неща - майка, баща, градина, двор, любим, село, природа. Инстинктът й подсказва, че нейното щастие е върху родна почва, само върху нея цветята могат да цъфтят, навсякъде другаде тя би се чувствала празна и затова е горда и щастлива с малкото, което има. На модерните съблазни Гергана се противопоставя убедително, като се обръща към българската патриархална идилия някога, оттам черпи убедителност и сила. В лоното на народния дух и мъдрост намира помощ и опора пред изкушенията. Тя се противопоставя на властния везир и пламенно защитава всичко родно.

Доказателствата на утвърждаващия отбор са подредени в следната аргументативна верига:

- в баладата има всичко, което духовно ни привързва и държи към мястото, откъдето идваме, в нея има дори оправдание за нашите съблазни към други светове и предчувствия за нещастията, които ни дебнат вън от нашия дом;

- Цариград е пълен с хора без корен;

- „Изворът на Белоногата" е духовно завръщане на българина към родината, идеализирана в спомена и носталгията. Воден от верен творчески инстинкт, Славейков взема за своята поема образа на селско момиче, необременено от съвременните културни форми, необвързано от други вериги освен от веригите на своите емоции, придържащи я към родители, родно място, обичаи и към нейния любим Никола;

- като поет на Българското възраждане Славейков е критик на новите насоки, опрян изцяло на народния дух, традиция, народна система от възгледи за човешките отношения. Като изразител на националния дух Славейков създава въображаема картина на българския рай, откраднат от идиличните времена на историята.

Срещу тази гледна точка застава говорителят на отрицаващия отбор, който ще защитава противоположната теза: погрешно е да се твърди, че „Изворът на Белоногата" изгражда българското национално самочувствие, тъй като тя е породена от личното разочарование на Славейков от неуспехите на водената по онова време борба за църковна независимост. В уводната си реч ученичката характеризира Гергана като селско момиче, което не обича промените и се ръководи от естествените си инстинкти, не е свързана с духа на революционните борби и не издига, а снижава самочувствието на българите.

Доказателствата им следват следната аргументативна верига:

- П. Р. Славейков създава поемата през най-тежките месеци на църковната борба, отчаян от нейното развитие и воден от слухове за предстоящи арести и разправа с революционните дейци;

- легендата за вграждането изразява безпомощността на автора да „спаси" героинята си, митологическият мотив носи наказанието на двамата влюбени за престъпването на нормите;

- везирът е участник в спора, а не в ролята на господар. Той трябва да упражни не силата на своята власт, а силата на съблазните на своя живот. Везирът е изкусител за честното и просто сърце на момичето, той е българското превъплъщение на дявола;

- изброяването на „прелестите" на Цариград в спора не повдига духа на българина, а го потиска и комплексира;

- отказът на Гергана от промени показва привързаност към робската съдба и не отразява реално вълненията на българите;

- митът за вграждането със своя финал изразява разрешението на спора между Гергана и везира;

- Славейков изгражда образа на селско момиче, обвързано единствено от веригите на своите емоции, придържащи я към родителите и родното място - естествените влечения надделяват при нейния избор, а не обвързаността с историята и морала на българина.

По време на кръстосания „разпит", когато спорещите влизат в пряк диалог, вниманието се съсредоточава върху проблема за родното и същността на героичното поведение. Най-често използваният начин за опровергаване на противника е издигането на различна или противоречаща теза във връзка с едни и същи литературни факти, което показва, че учениците стигат по практически път чрез откриването на богатството от взаимовръзки в художествената творба до основополагащата идея на херменевтиката, че не съществува единствена интерпретация, защото винаги са възможни няколко начина за прочитане на един и същ текст. Така утвърждаващият отбор изравнява образа на родното с патриархалните ценности и вижда в героичното поведение способността да отстояваш себе си. Отрицаващият отбор приравнява устояването с робско поведение, защото героинята отказва и не търси промяна. Съпротивата й стига само до определено равнище и финалът на творбата според младежите го доказва. За утвърждаващия отбор пък чешмата символизира не наказанието, а е своеобразен паметник на подвига на героинята.

По подобен начин се противопоставят и опровергават и тезите на спорещите относно жертвата и жертвеността. Спорът се насочва към образа на ведата с въпроса на отрицаващите: „Кой нарушава патриархалната хармония?". Утвърждаващите отговарят, че ведата и везирът, изпратен от нея, обуславят необходимостта от жертва. Отрицаващите възразяват, че става дума само за фолклорен мотив, необходим за композиционната цялост на поемата и надценяван от интерпретаторите.

Следващото ядро на спора е около смисъла на героичното. За утвърждаващия отбор героинята е обикновен човек, способен е само да устоява, което не намалява духовното й величие. „за да получиш, трябва да дадеш" - заключават учениците. „Великите неща са прости" - обобщава друга ученичка. С помощта на подвеждащия въпрос: „Кой е идеалът ви за български патриот?" - отрицаващите се опитват да поставят под съмнение тезата на противниците си, като ги принудят да се самоопровергаят чрез контрапример. Утвърждаващите посочват като свой идеал мащабен национален герой като Васил Левски. Отрицаващите искат от отговорилата ученичка да направи паралел между образите на Левски и Гергана. На отговора, че общото между двамата е родолюбието и саможертвата, отрицаващите възразяват, че у Гергана липсва желание за активна борба. Намерението на отрицаващите е да доведат до абсурд твърденията за героичната същност на Гергана чрез съпоставката с личност - мяра за героичното в националната култура, и не успяват, което проличава от начина, по който проблемът отзвучава по-късно в литературноинтерпретативните съчинения на учениците. Писмените работи водят скрита полемика с утвърдената представа за героичното в българската култура. Младежите откриват в образа на Гергана по-различни измерения на героичното: осъзнатото българско самочувствие заедно с удивителното спокойствие на тона й, отсъствието на страх от смъртта превръщат крехката девойка в истински герой - това са проявите на героичното поведение според тийнейджърите. С тази характеристика на героинята те мотивират и индивидуалния си читателски избор: „В този своеобразен сблъсък между цивилизациите българското момиче излиза като нравствен победител. Образът на Гергана остава у читателя чувство на удовлетвореност и гордост от „победата над везира" (М. Ив.).

Макар и в разрез с обичайните правила на дебата, на публиката също се дава възможност да се включи в кръстосания „разпит". Интереса на класа печели отрицаващият отбор с нестандартността на своите идеи и някои от учениците се включват с въпроси в духа на тезите на отрицаващите. Но въпреки това при изграждането на интерпретативните съчинения повечето ученици следват аргументите на утвърждаващия отбор, които се отличават с по-голяма системност и логическа обвързаност с тезата.

В края на часа двата отбора произнасят заключителни речи, които целят да затвърдят установената позиция и да припомнят основните аргументи. Макар че заключението в публичния дебат се различава по своята функция от обобщителността на литературноинтерпретативното съчинение, то представлява емоционалната кулминация на спора и негов логически завършек.

В заключение утвърждаващият отбор заявява, че: въпреки голямата власт, която притежава везирът, Гергана убедително му се противопоставя. Материалните неща в живота не изкушават младата девойка и тя докрай отстоява своите разбирания за любовта и свободата, за родината и за съблазните към други светове, за нещата, които ни дебнат вън от дома.

Отрицаващият отбор заключава, че „Изворът на Белоногата" отразява обществените разочарования от онова време, свързани с църковната борба. Със смъртта на Гергана те се разрастват символично до народна трагедия. Гергана е селско момиче, което не обича промените и се ръководи от естествените си инстинкти, не е свързана с духа на революционните борби и не издига, а снижава самочувствието на българите.

Оценката за резултатите от дебата се предоставя на аудиторията. Публиката гласува според следните карти и получава оценка по шестобалната система. С организацията на гласуването и обобщението на резултатите са ангажирани учениците, изпълняващи ролята на секретари:

Утвърждаващ отбор - обща оценка: 304 т., 4, 27

  1. Убедителни ли са използваните аргументи? - 55 т., 4, 58.
  2. Прави ли се разлика между мнение и аргумент? - 59 т., 4, 92.
  3. Използват ли се примери в подкрепа на тезата? - 54 т., 4, 50.
  4. Има ли толерантност и търпимост към чуждото мнение в изказванията? - 44 т., 3, 67.
  5. Изразява ли се лично мнение? Допринася ли то за убедителността на изказванията? - 50 т., 4, 17.
  6. Използват ли се паразитни думи и изрази? - 42 т., 3, 50.

Отрицаващ отбор - обща оценка: 341 т., 4, 96.

  1. Убедителни ли са използваните аргументи? - 67 т., 5, 58.
  2. Прави ли се разлика между мнение и аргумент? - 59 т., 4, 92.
  3. Използват ли се примери в подкрепа на тезата? - 63 т., 5, 25.
  4. Има ли толерантност и търпимост към чуждото мнение в изказванията? - 47 т., 3, 92.
  5. Изразява ли се лично мнение? Допринася ли то за убедителността на изказванията? - 59 т., 4, 92.
  6. Използват ли се паразитни думи и изрази? - 46 т., 3, 83.

Интересно е, че самооценката на учениците относно уменията им да изграждат устен текст е твърде висока - най-висока е оценката им за убедителността на подбраните аргументи - 122 точки за двата отбора, 5, 08 по шестобалната система. Учениците са убедени, че правят разлика между мнение и аргумент - 118 точки, 4, 92. Също така смятат, че тезите им са подкрепени с достатъчно примери - 117 точки, 4, 88. Тяхната самооценка се разминава обикновено с резултатите от писмените им работи, където типичните грешки са свързани с изграждането на аргументативната част на интерпретативното съчинение. Може би причината е в емоционалното и мисловното напрежение на дебата, който помага на учениците да осъзнаят мисловния път и собствената си роля като интерпретатори. Дебатът позволява на учениците не само да анализират и коментират основните конфликти в литературната творба, но и да ги съпоставят със своя личен опит, да потърсят проекциите им в съвременността и да осмислят своя читателски избор и този на другарите си. Създадените от учениците литературноинтерпретативни съчинения показват, че дебатът е изпълнил своето предназначение.

Така поставена - „Изворът на Белоногата" и изграждането на българското национално самочувствие" - темата акцентира преди всичко върху обществената функция на художествения текст и въздействието му върху индивидуалния читател и позволява да се проследи възприемането на творбата от съвременните тийнейджъри.

Писмените работи показват, че учениците подхождат към художествения текст едновременно като резултат от осъществени авторови намерения в определена епоха и като отворена система, която може да се интерпретира и от съвременната гледна точка на днешния възприемател. Дебатът е насочил вниманието към собствената позиция на читателя, помогнал му е да осмисли мотивите на интереса към творбата. На първо място, това е начинът, по който авторът поставя някои нравствени проблеми, стоящи пред съвременното общество и индивиди. Вторият читателски мотив е моралната идентификация с героинята, която отвежда към родното, щастието, индивидуалния избор и свобода.

Учениците успяват да открият в писмените си работи характерните идеи за човека и обществото на Възраждането. Прави впечатление, че те осмислят по различен път проблема за родното, като степенуват неговите аспекти в зависимост от личностната си позиция. Като ключов аспект в осъзнаването на българското поставят най-дискутираните проблеми по време на дебата - за свободата и личностния избор. Най-силните думи на Гергана, оставащи в съзнанието на читателя, според учениците са свързани с прозренията й за свободата на човешкия дух (М. Ив.):

Там всичко расте насила
и дето расте, там вене.

Открояващата се характеристика в образа на героинята според учениците е нейният порив към свободата: „Гергана има право на избор и в този смисъл се прокарва идеята за свободен български дух в робско време" (С. К.): „Срещата с везира и диалогът между двамата поставят проблема за родовия избор. Гергана остава вярна на родовия дълг, откъдето черпи сила душата й" (М. Д.).

Проблемът за индивидуалния избор на героинята също се явява ключов аргумент в разсъжденията на учениците и се мотивира в два аспекта - обществено-исторически - с възрожденската представа за родното - и етически - с откриването на стойността на простите неща в човешкото съществуване. В героинята младежите откриват „простота, невинност, непоквареност от познанието и изкушението" (Д. Д.), които доказват „нейната нравствена извисеност, защото не се поддава на съблазните и предпочита да има малко, което за нея всъщност е всичко... Тя не иска обширни сараи, злато, коприна, а иска да живее искрица в сърцето й - да обича" (Д. Д.).

Проблемът за избора занимава съзнанието на учениците - и в дебата, и в писмените им работи - може би поради преходната им възраст, когато самите те се формират като личности и се опитват да намерят психологически обяснения за решението на героинята в художествено изобразената житейска ситуация: „Тя е обикновена селска девойка, расла в робство и нищета, но по тоя начин тя се е научила да цени малките неща и всичко родно... има всичко в своя малък и простичък свят на село" - разсъждава Пл. Й. и заключава: „Нищо досега не й е липсвало и няма да й липсва, защото това е нейният земен рай... Щастлива е с това, което има, и не вижда смисъл да го заменя". Накрая ученичката прави нравственото обобщение, че любовта и предаността не могат да бъдат купени, защото тогава те биха били фалшиви. В същия дух са и разсъжденията на М. Ив.: „Тя отрича един свят, който не познава и не иска да познава, защото й стига това, което има - едно прозорче, зелени морави, цветята в градинката й и Никола...".

Учениците проблематизират въпроса за истинската и привидната стойност на нещата в живота: „...простите неща... са нейните прости радости и тя ги обича и защитава" (М. Ив.). „За нея са важни малките неща. Желанията й се простират до най-необходимото и затова най-скъпо - родителите, дома, любовта, красотата на природата" (Д. В.). „Славейковата героиня гледа света само от един прозорец, има само един дом, едно село и една любов, но те й стигат, за да създадат чувството за хармония и уют" (С. С.).

В опита си да обяснят душевния свят на Гергана учениците откриват взаимната обвързаност на понятията етическо - естетическо и родно: „Защитава малките, но много важни неща в човешкия живот и показва усета си към красивото, към природата. Всички тези малки, но значими неща са елементи на родното, което тя противопоставя на чуждото, а пътят към родното е очертан от красивата й саможертва" (М. Д.).

Подобни разсъждения показват житейска зрялост, ученикът е разбрал взаимната зависимост между човешките нравствени принципи, действия и постъпки и последствията им за света около нас. Едновременно тя намира верния път към ключовия проблем на творбата, около който се сплитат останалите мотиви - проблемът за родното - другият голям проблем, който се проблематизира от позицията на личния и обществения опит на тийнейджърите. Може би психологическите мотиви за това обяснява написаното от една ученичка в уводната част на нейното съчинение: „Времето, в което живеем, е трудно, защото е време на разпад на личността, на семейството, на държавата, на нравствено-етическите и социалните ценности и идеали. На болния ни живот са необходими духовни средства. Необходим ни е най-чистият извор, от който да вкусим и наситим жаждата си по доброта, всеотдайност и безкористност. Необходима ни е бисерна вода, за да отмием от себе си мръсотията и да се изпълним със самочувствие на човеци и българи" (Ем. Х.).

Интересът към проблема за родното се корени преди всичко в динамиката на нашата съвременност, в проблемите на обществото и глобализацията на света, която, както във възрожденската епоха, извежда на преден план проблемите за националната идентичност. Славейковата героиня предизвиква интереса на учениците, защото със своята нравствена сила, топлота и привързаност към родината героинята изгражда българското национално самочувствие (Ив. И.). „Твърдостта и непреклонността са качества, с които Гергана утвърждава любовта си към родното" (Д. Д.).

С размислите си за същността на родното учениците показват, че откриват връзката между проблемите на възрожденското и модерното общество. Всички са съгласни, че родното е по-скоро нравствена стойност. Родината е в съществото на всеки човек, но за всеки тя се изразява в различни неща, за всеки те са конкретни - заключава Р. Р. За Гергана това са цветята, градинката, небето и слънцето, милионите звезди. Ст. К. отива още по-далеч в опитите си да навлезе в душевния свят на героинята. Той смята, че тя едва ли осъзнава идеята за родината. За нея тя е чиста абстракция. „Гергана като условен образ на българския дух доказва, че родината е не само възприемане на материалния свят и битуване в него, а и светоусещане" (Ст. К.).

След подобни разсъждения известната представа за Гергана като символ на националното самосъзнание (Р. Р.) придобива актуален съвременен смисъл. Вграждането за учениците е своеобразно признание за подвига на Гергана, символиката му се разчита архетипно: „Вгражда се само човек, който осъзнава, че е получил и ще остави в наследство нещо ценно, „било", нужно на хората за истинското възприемане на света" (Ем. Х.). Само двама от класа търсят по-различен смисъл на баладическия финал, доколкото развръзката повтаря архетипните ситуации на възрожденския живот, реализирани чрез идеята за вграждането. Въпреки споровете по време на дебата за повечето от учениците героинята си остава „...красива българка, чиято душа се изпълва с живата сила на „белия" извор на българската родова нравственост" (М. Д.).

Оценявайки културно-историческото значение на поемата, учениците я определят като „единствения мит, тъй дълбоко вкоренен в българското национално съзнание" (Б. Цв.). Те анализират комуникативните аспекти на творбата във връзка с читателските си потребности от въздействие: моралната победа на героинята е триумф на националното ни самочувствие - онова, от което се нуждаем, за да излекуваме тъмното си време (Ем. Х.). В писмените си работи те повдигат нравствени въпроси, които ги вълнуват, откриват връзката между смисъла на творбата и житейските проблеми, които стоят пред самите тях - за щастието, за отношението власт - свобода, за цената на избора. Героинята „за сетен път доказва, че да си истински щастлив не са нужни пари и охолство, малките, простите неща доставят по-голяма радост" (Д. Д.). „Чрез нея (саможертвата) Гергана показва, че няма значение от какъв род произлизаш, важното е да отстояваш правата си и да не позволяваш на никого, без значение каква власт притежава, да ги нарушава" (М. Д.).

Изборът на Гергана учениците естествено свързват със силата на българския дух: „Чрез образа на Гергана се утвърждава българското национално самочувствие" (Д. Д.). „Чрез образа на Гергана се проявява силата на българския дух" (М. Ив.).

По-нататък учениците размишляват за историческия живот на мотивите в българската литература. След като декларират, че образът на Гергана във всяко ново поколение буди нов възторг (Б. Цв.) и че тя завинаги ще остане символ за опазване на човешкото и националното българско самочувствие (М. Д.), учениците разсъждават за мястото на словото в общественото съзнание. Най-важното за един народ според тях е „да открие своята идентичност и да се развива напред". Затова Гергана става онзи образ, който събужда и в ума, и в сърцето гордостта от всичко родно, гордостта от родината. Така легендата и символът... остават по-трайни, отколкото самата чешма (Р. Р.). „И така, живеещ в думите образ, Гергана се превръща в символ на една държава, горда със своята изключителност и способност... Баладата... играе ролята на напомняне на някогашните ценности и цели тяхното възкресяване в съзнанието на българина" (Кр. Ат.).

Резултатите от използването на формата на дебата като начин за подготовка за създаване на текст интерпретация в жанра на литературноинтерпретативното съчинение показват реалните му възможности за организиране и осмисляне на аргументацията на съчинението, за провокиране на определено усилие, което въвлича ученика в интелектуална игра, в която текстът се явява като покана за проверка на постигнатата истина. Така създаденият текст може да бъде „опит за хармонизиране на човека със света и със себе си"3 - възможна цел на всеки текст, който училището предлага за разработка, по думите на Р. Йовева.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Ангелова, Т., П. Костадинова, А. Кичукова. Български език за 10. клас. София, 2001, с. 52. [обратно]

2. Жечев, Т. Българският Одисей и неговото завръщане. - В: Митът за Одисей. София, 1985, с. 119; Кръстева, М. Чужденецът, знанието и другите. - Български език и литература, 2001, № 4; Чернокожев, Н. Среща на/край пътя, или в прегръдката на камъка. Несъстоялото се властване на чужденеца в „Изворът на Белоногата". - Български език и литература, 1999, № 5, с. 30. [обратно]

3. Йовева, Р. Текстът интерпретация в системата на ученическите писмени текстове. - Български език и литература, 1997, № 1-2, с. 58. [обратно]

 

 

© Малина Тонова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 3
© Електронно списание LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 3.