Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИДЕНИЕ НА ЖЕНА
web
Избълва ме от нищото нощта.
Отгоре ми посипа се всемирът.
Катранени, косите ми удавиха брега
и раните на залеза покриха.
И тръгнах... Накъде очите видят... Все сама.
Нагазвах във треви, потоци. Влизах във съдбите.
Което имах, във четирите посоки разпилях,
разтворена докрай като презряла мида.
Навлизах във бели пространства,
опипом вървях.
И непознати пътьом ми миеха нозете.
И аз, незрящата, видях:
през дюните прошляпа бос сънят,
оттатък залеза Всемирът тихо се изтече...
© Мира Ебендорф
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2004, № 7 (56)
Други публикации:
Мира Ебендорф. Сънят на щуреца. Варна: Стено, 1995.
|