Трети раздел
ПЕСЕННА ИНТЕРТЕКСТУАЛНОСТ

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

[Текстът] е изтъкан изцяло от цитати, от референции, от отгласи: културни езици (кой език не е културен?), предшествуващи или съвременни, които го прекосяват от край до край, в богата стереофония. Интертекстуалното, в което е включен всеки текст, тъй като той самият е междутекстът на друг текст, не може да се схваща като изходна точка на текста; да издирваме "източниците" и влиянията на една литературна творба, означава да възприемем мита за приемствеността; цитатите, от които е съставен текстът, са анонимни, те не могат да се установят никъде и въпреки това са вече прочетени, познати: те са цитати без кавички (Барт 1991: 463-464).

Задачата, която този трети раздел на настоящата разработка си поставя, е да се опита да потърси основните измерения на интертекстуалните отношения в съвременната популярна музика. За целта ще изходя от ситуирането на тази музика в Бартовото културно пространство на Déjà - вече написаното, вече прочетеното, вече казаното, а в случая и вече изпятото, изсвиреното, записаното, чутото, продаденото. Избраните тук гледни точки към някои от неговите аспекти са три:

• на музикалната индустрия;

• на твореца/автора/изпълнителя;

• на възприемателя/слушателя.

В първата част популярната песен ще остане ситуирана в нейния пазарен контекст - така ще изпъкнат някои социоикономически причини тя да попада в отношения с други песни. Този тип интертекстуалност ще нарека матрична.

Втората част ще привлече гледната точка на пренебрегнатия досега творец/изпълнител и ще потърси интертекстуалните отношения, които той самият произвежда, между: 1) неговите собствени творби; и 2) неговите творби и чуждите творби. Двете разновидности обозначавам съответно с термините 1) вътрешна; и 2) външна интертекстуалност.

Третата финална част ще затвори кръга, като отново ще се върне към перспективата на възприемателя, за да проследи неговата рецепция (изграждане) на интертекстуални връзки. В тази връзка ще бъде разгледан проблемът за различната компетентност на слушателя, както и рецептивният регистър между активността и пасивността.

БИБЛИОГРАФИЯ

Барт 1991: Барт, Ролан. Творба и текст. // Барт, Ролан. Въображението на знака. Състав. и предг. Ивайло Знеполски. Прев. от фр. Надя Дионисиева и др. София: Народна култура, 1991.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.