Трети раздел
3.3. РЕГИСТЪРЪТ МЕЖДУ ЦЯЛОСТНОТО И АТОМИЗИРАНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

В [1.2.2.] на първия раздел стана дума за склонността на Адорно да отдава на класическата музика цялостност, която при популярната музика напълно отсъства. Респективно и при гореприведената възприемателска типология най-високо според него стои структурираното, адекватно слушане - това, което обхваща последователното: миналите, настоящите и бъдещите моменти в едновременността на тяхната логика, т.е. в цялостна смислова връзка (Аdorno 1981a: 18). Към изказаните в [1.2.2.] на първия раздел възражения спрямо унификацията на популярната музика от страна на Адорно, тук по отношение на идеята за цялостност могат да се добавят още два пункта:

1) Синтетичността на песента предполага, че цялостното структурирано слушане би трябвало да се прилага и по отношение на словесния елемент, не само на музикалния;

2) Спрямо звучащия вариант на песента подобно комплексно затворено възприемане е свръхзадача, граничеща с непостижимост - единствено писменият вариант на песента би могъл да подлежи на синтeтичен формализъм (припомням формулираната в края на [1.2.] на втория раздел теза).

Да предположим, че словесният текст не беше пренебрегнат, а беше обект на рецептивно внимание, аналогично на това, което Адорно поставя най-високо по отношение на музиката. Твърде вероятно е в такъв случай анализът на текста да наподобява този на Якобсон и Леви-Строс, критикуван от Рифатер в "Описване на поетическата структура: Два подхода към "Котките" на Бодлер" (1966). Ако експертът на Адорно беше експерт и по отношение на лингвистиката и поетиката, от него щеше да се очаква да приложи структурираното си (и думата "структурирано" тук съвсем не е случайна) слушане и върху текста, иначе не би бил експерт, а просто добър слушател. Съответно по този начин песента щеше да се превърне в, ако преобразуваме сполучливия израз на Рифатер по повод структуралистичния анализ на "Котките" - "свръхпесен", недостъпна за нормалния читател (Riffaterre 1966: 36). Според Адорно, ако умееш да слушаш, но без да осъзнаваш техническите и структурните импликации, това те прави добър слушател - само откриващият логиката в техниката и в техническите категории е по същество експерт. Така и Якобсон, и Леви-Строс настояват, че ги интересува описание на това, от което стихотворението е направено, изхождайки от предположението, че всяка дефинируема в стихотворението структурална система е задължително поетическа структура. Което, както припомня Рифатер, съвсем не е така - някои структури не са литературно активни, други, обратно, са поетически, но не могат да се разпознаят като такива (Riffaterre 1966: 27-28). Настояването на Рифатер в този текст (и не само) върху реакцията на възприемателя е изключително релевантно спрямо песента, която е по-скоро акт на комуникация, отколкото суха структура. Или иначе казано:

Никой граматически анализ на стихотворение не може да ни даде нищо повече от граматиката на стихотворението (Riffaterre 1966: 36).

В този смисъл цялостното възприемане на структурите на всички елементи на песента е практически невъзможно. Дори ако е реализируемо от хипотетичен експерт по музикология, лингвистика и поетика, като писмен анализ на писмената форма на песента (текст и партитура), то реалното изпълнение, темпоралните и извънмузикалните аспекти веднага снемат релевантността на подобен тип анализ. Което обяснява защо цялостност на възприемането по отношение на всички елементи на синтетичното цяло на песента ще бъде винаги илюзия. Хипотетично, по-голямата компетентност ще гарантира улавяне на повече връзки между детайлите - оттук и слушателският регистър ще се простира между атомизираното възприемане и оцелостяващото, но никога съвсем цялостно възприемане.

БИБЛИОГРАФИЯ

Аdorno 1981a: Adorno, Theodor W. Typen musikalischen Verhaltens. // Einleitung in die Musiksoziologie. Zwölf theoretische Vorlesungen. Frankfurt am Mein: Suhrkamp Verlag, 1981.

Riffaterre 1966: Riffaterre, Michael. Describing Poetic Structure: Two Approaches to Baudelaire’s "Les Chats" (1966). // Reader-Response Criticism. Ed. by Jane P. Tompkins, Baltimore & London: The Johns Hopkins University Press, 1980.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.