Трети раздел
3.1. РЕГИСТЪРЪТ МЕЖДУ АКТИВНОСТТА И ПАСИВНОСТТА

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

Проблемът за продукцията и консумацията бе вече неколкократно разгледан от позицията на споровете между отрицателите и защитниците на популярната музика. Да припомним, че сред последните бяха и представителите на субкултурната теория със своите настоявания за съпротива от страна на отделните групи [2.4. на първия раздел]. В същия дух Уилис например говори за "креативна консумация", която има следните 5 aспекта на проявление:

1) слушане и купуване - важността на избора;

2) домашен звукозапис - размяната на предпочитана музика (днес можем да говорим за аналогични интернет практики);

3) интерпретация на звукове - частната употреба на музикалния елемент;

4) танц - като тип експресия;

5) интерпретация на песни и символи - лирическите теми, образи, символи.

(Willis 1990, цит. в Longhurst 1999: 140-141)

Към тези практики на слушане могат да се добавят, разбира се, и много други. В последна сметка по линията на креативността съвсем правомерно може да се стигне до цялостното обобщение, че:

...актът на слушане е всъщност творчески акт. Това, което ушите регистрират, са само вибрации. Мозъкът трябва да интерпретира тези вибрации като звукове и после да пусне в действие предишен опит, за да може да възприеме връзките между тези звукове (Moore 1993: 24).

Всъщност по този начин се задава една пределно широка и повсеместна, можем да я наречем психо-физическа рамка на междутекстовите отношения: от тази гледна точка всяко слушане е активно и креативно, всяко слушане разчита на déjà - на вече чутото, интериоризираното, наученото.

Подобни изводи обаче съвсем не могат да снемат истинността на твърденията, че в съвременната култура музиката наистина се е превърнала в бекграунд; Адорно е съвсем прав за разсеяността и неангажираността, с която често се подхожда към популярната музика. Съответно една по същество интертекстуална активност ще има следния облик:

Текстът (...) отсява творбата (ако тя се поддава) от консумацията ѝ и я възприема като игра, като работа, продукция, практика (Барт 1991: 465).

Пределно ясно е, че в духа на интертекстуалната теория връзките между текстовете ще предполагат активен субект, който да играе с творбите не по линията на бързата и непомислена консумация, а по линията на интенционалната продукция. Същевременно популярната култура се слави именно с пасивно готованство и даже най-запалените ѝ защитници не биха могли докрай да отрекат факта, че възприемането на съвременната популярна музика е до голяма степен подчинено на механизма на това, което Фрит нарича "подредена консумация" ("orderly cоnsumption"), a Лейнг "развлекателен апарат" ("leisure apparatus"), т.е. на забавлението, потиснатата мисловност и пасивната релаксация (Laing 1985: 75). Подобно систематично блокиране на интелектуалните усилия предполага респективно и блокиране на интертекстуалността, или поне на тази нейна форма, която изисква активен конструиращ субект.

И все пак между двата полюса стои богато нюансиран спектър, характеризиращ прехода между новата продукция и чистата консумация. Ето как изглеждат някои от основните позиции в този спектър, в систематизацията на Мидълтън:

(Middleton 1990: 140)

Всяка от тези разновидности, както и от останалите междинни, неуказани в схемата, си има съответната богата контекстуална обусловеност: от конкретната слушателска ситуация и практика, през характера на самата възприемана творба, до предразположението (способността) на реципиента към различен тип слушане. Според последния фактор имаме основание да говорим за нов регистър: между компетентността и некомпетентността.

БИБЛИОГРАФИЯ

Барт 1991: Барт, Ролан. Творба и текст. // Барт, Ролан. Въображението на знака. Състав. и предг. Ивайло Знеполски. Прев. от фр. Надя Дионисиева и др. София: Народна култура, 1991.

Laing 1985: Laing, Dave. One Chord Wonders. Power and Meaning in Punk Rock. Milton Keynes, England; Philadelphia: Open University Press, 1985.

Longhurst 1999: Longhurst, Brian. Popular Music and Society. Cambridge, UK: Polity Press & Blackwell Publishers Ltd., 1999.

Middleton 1990: Middleton, Richard. Studying Popular Music. Milton Keynes, England; Philadelphia: Open University Press, 1990.

Moore 1993: Moore, Allan F. Rock: The Primary Text. Buckingham, England; Philadelphia: Open University Press, 1993.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.